РЕШЕНИЕ
№ 621
гр. Благоевград, 10.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20231210101861 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
“Околовръстен път” № 260 представлявано от изп. директор Д. Ш. и прокурист М. В., чрез
пълномощник - адв. Х. Х. И., със съдебен адрес гр. С., против Р. В. Г., ЕГН **********, с
адрес: гр. Б..
С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което се осъди ответника Р. В.
Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Б. да заплати на "„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Околовръстен път” № 260
представлявано от изп. директор Д. Ш. и прокурист М. В., чрез пълномощник - адв. Х. Х. И.,
задължение произтичащо от Договор за издаване на кредитна карта “MASTERCARD” от
28.03.2019 г., в размер на 3437,48 лв. /четиристотин тридесет и седем лева и четиридесет и
осем стотинки), от които: 2190,22 лв. (две хиляди сто и деветдесет лева и двадесет и две
стотинки) - главница, ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда, а именно 28.03.2023 г. до окончателното изплащане на задължението;
699,60 лв. (шестстотин деветдесет и девет лева и шестдесет стотинки) - възнаградителна
лихва за периода 28.05.2021 г. до 14.02.2023 г.; 298,94 лв. (двеста деветдесет и осем лева и
деветдесет и четири стотинки) - мораторна лихва за периода 28.05.2021 г. до 16.03.2023 г.;
104,77 лв. ( сто и четири лева и седемдесет и седем стотинки) — такси за периода от
08.05.2020 г. до 07.07.2020 г.; 84,00 лв. (осемдесет и четири лева) — обезщетение за
уведомяване за периода от 02.03.2023 г. до 16.03.2023 г.; 59,95 лева (петдесет и девет лева и
деветдесет и пет стотинки) — застраховки за периода от 28.05.2020 г. до 28.07.2020 г.
Претендират се сторените разноски в заповедното и исковото производство.
Твърди се, че по силата и при условията на Договор за издаване на кредитна карта
“MASTERCARD” от 28.03.2019 г., ищцовото дружество “Юробанк България” АД, е
предоставило на ответника Р. В. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Б. револвиращ кредит под
формата на кредитен лимит в размер на 2300,00 лв. (две хиляди и триста лв.) и е издало като
средство за отдалечен достъп до паричния ресурс, персонална кредитна карта. Твърди се, че
картодържателят може да усвоява предоставения кредит по начините, уговорени в чл. 5 и чл.
6 от Общите условия на “Юробанк България” АД за издаване и използване на кредитни
карти, представляващи неразделна част от Договора, като с полагане на подписа си,
1
Картодържателя изрично е потвърдил, че е запознат с Общите условия към процесния
договор и ги приема.
Сочи се, че предвид специфичния характер на кредитния продукт, предоставен с
Договора, Картодържателят е усвоявал различни суми, през различните периоди, като той
може да използва предоставеният му кредит, под формата на кредитен лимит по различни
начини, с оглед на собствената си преценка и необходимост. В случая се твърди, че
Картодържателят дължи като главница само това, което е изтеглил /потребил като стойност
от картата, следователно, сочи се, че тази величина може да бъде различна за различните
месеци, като е възможно за някои месеци да не се дължи нищо, ако няма ползване на
съответни суми, или дължимите такива са заплатени, т. е. за тези месеци той няма падеж за
плащане, поради което всяко теглене от картата се дължи отделно, само за себе си, без да
има периодичен характер.
Сочи се, че съгласно чл. 8 от Общите условия към процесния Договор, Банката издава и
изпраща всеки месец с обикновена поща до Картодържателя Месечно извлечение, което
отразява всички транзакции с картата, както и всички операции на Картодържателя,
извършени през съответния месечен отчетен период. Посочва се, че месечните извлечения
съдържат също: всички лихви, такси и други разходи и задължения, изброени в Приложение
№ 1 към процесните Общи условия, начислени от Банката; общо дължимата сума;
минималната месечна вноска, както и датата за издължаването й.
В процесния случай се твърди, че претендираната главница в размер на 2190,22 лв. (две
хиляди сто и деветдесет лв. и двадесет и две ст.) е формирана като сума от всички
усвоявания, които Картодържателя е правил, като от тях са приспаднати направените от
длъжника погашения, при спазване на реда за погасяване, съгласно чл. 9.3. от Общите
условия. Сочи се, че датите и конкретните стойности на всички усвоени и погасени суми са
подробно описани в предоставената с исковата молба Параметрична справка за движението
по картовата сметка, която моли да бъде приета като доказателство по делото.
Навежда се, че според предвиденото в чл. 9 от Общите условия /ОУ/, Картодържателят
може да погаси задълженията си, възникнали при използването на Картата, в срок до датата
за издължаване, посочена в месечното извлечение изцяло и без начисляване на лихва /в
случаите по чл. 9.2. от ОУ/, или на части, като при изплащане на задълженията на части,
усвоената и непогасена част от кредитния лимит се олихвява с възнаградителна лихва, по
реда и условията на чл. 10 от ОУ, като приложимият лихвен процент се посочва в месечните
извлечения, а действащият към момента на сключване на договора лихвен процент е
посочен в приложение към Общите условия.
Твърди се, че в случай, че картодържателят избере да погасява задължението си на части,
то трябва да изплати най-малко Минималната месечна вноска, както и всички задължения за
които е в забава и всички задължения, с които е превишил кредитния лимит. Посочва се, че
съгласно чл. 9.1, във вр. с т. 6 от Приложение № 1 към Общите условия, Минималната
месечна вноска е в размер на 3 % (три процента) от използвания кредитен лимит, но не по-
малко от 15,00 лв. (петнадесет лв.), като при неплащане на задължителната Минимална
месечна вноска на падежа, Картодържателя дължи на Картоиздателя обезщетение за забава
(мораторна лихва) в размер на законната лихва върху целия усвоен, но непогасен Кредитен
лимит (Общата дължима сума, която се посочва от Банката в издаваните Месечни
извлечения), арг. от чл. 9.6. от ОУ.
Твърди се,че съгласно приложението към Общите условия и Тарифата за таксите и
комисионните, които „Юробанк България“ АД прилага по извършване на услуги на клиенти
— физически лица, са изброени и дължимите такси, във връзка с предоставяните от страна
на Картоиздателя допълнителни услуги, свързани с издадения платежен инструмент, като
този смисъл се сочи, че претендираната от ищеца сума в общ размер на 104,77 лв. — такси
по Договора, представлява сбор от:4 бр. такси за надвишаване на кредитен лимит на обща
стойност 74,77 лв., начислени съгласно чл. 10.1 от ОУ към Договора за кредитна карта и
Приложението към тях; 1 бр. такса на стойност 30,00 лв., начислена съгласно Тарифа за
таксите и комисионите, които „Юробанк България“ АД прилага по извършване на услуги на
2
клиенти — физически лица, Раздел VIII, В, т. 13.
Твърди се, че на 28.03.2019 г., е сключена Декларация за присъединяване на застраховано
лице към застрахователна програма „Защита на плащанията“, съгласно която,
Картодържателят дава изричното си съгласие сумата на месечната му застрахователна
премия, определена съгласно общите условия на програмата да бъде начислявана като
задължение по кредитната му карта.
Предвид изложеното се твърди, че претендираната от заявителя сума в общ размер 59,95
лв. (петдесет и девет лв. и деветдесет и пет ст.), претендирана като дължими такси за
застрахователна премия, представлява сбор от непогасени от Картодържателя
застрахователни премии по застрахователната програма.
Твърди се, че към процесния договор е сключено Допълнително споразумение от
18.12.2020 г., с което страните са преуредирли част от условията на правоотношението, във
връзка обявеното извънредно положение в страната заради COVID-19 пандемията и
очакваните затруднения на картодържателя за редовно погасяване на задълженията по
договора.
Твърди се, че длъжникът не е изпълнил договорните си задължения, относно погасяване
на дължимите суми, съгласно чл. 9 и чл. 10 от Общите условия на “Юробанк България” АД
за издаване и използване на кредитни карти към Договор за издаване и използване на
кредитна карта “MASTERCARD” от 28.03.2019 г., а именно: Не е заплатил най-малко
Минималната месечна вноска, както и всички задължения за които е в забава и всяка сума, с
която е превишил кредитния лимит;Не е заплатил дължимите на Банката възнаграждения,
включително лихви и такси, съгласно Общите условия и Приложение № 1 към тях.Не е
заплатил дължимите на Банката по процесния договор такси.
Сочи се, че по силата на чл. 20.2. от Общите условия към процесния Договор, при
непогасяване на Минималните месечни вноски по две последователни Месечни извлечения,
Банката може да обяви задължението на Картодържателя за изцяло предсрочно изискуемо,
след което да поиска издаване на заповед за изпълнение и да се снабди с изпълнителен лист,
въз основа на които да пристъпи към принудително събиране на вземанията си.
Сочи се, че съгласно чл. 17.1. от Общите условия, всяко уведомление, молба или
напомнително писмо се изпращат на Картодържателя в писмен вид на български език на
хартиен носител с обикновена поща, а където е предвидено с препоръчана поща с известие
за доставяне, на адреса за кореспонденция, изрично избран от Картоиздателя в заявлението
за издаване на процесната Карта. До получаване на уведомление за промяна на адреса,
всички съобщения, достигнали до последно декларирания адрес ще се считат за получени.
Сочи се, че на основание чл. 20.2., вр. чл. 17.1. от Общите условия на Банката към
Договор за издаване на кредитна карта “MASTERCARD” от 28.03.2019 г., поради
непогасяване на Минималните месечни вноски по две последователни Месечни извлечения
с краен срок за плащане съответно до 28.05.2021 г. и до 28.06.2021 г., Банката е обявила
цялото задължение на длъжника-картодържател за незабавно изискуемо и дължимо, като
изявлението на кредитора за това е било обективирано в Покана чрез ЧСИ М. К. с № 891 в
регистъра на КЧСИ и район на действие ОС-Благоевград. Твърди се, че в случая се касае за
т.нар. фингирано връчване, като доколкото адресата на поканата не е открит на посочения в
договора адрес, въпреки усилията на връчителя, поканата е счетена за редовно връчена на
14.02.2023 г., като това била и датата, която ищцовото дружество е счело за обявяване на
предсрочна изискуемост на задължението. Излага се, че възможността за фингирано
връчване изрично е предвидена и приета от страните в чл. 17.1 от ОУ към договора.
Уточнява се, че претендираната от ищеца сума в общ размер на 84,00 лв. — такси,
представлява сбор от разходите на Банката, във връзка с връчване на поканата до длъжника
за обявяване предсрочната изискуемост на кредитното задължение, подлежащи на
обезщетяване, съгласно чл. 309а, ал. 1, предл. 2 от ТЗ, като сумите са действително
заплатени от Банката. Сочи се, че предвид разрешението, дадено в т. 18 на Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, а именно, че
3
предсрочната изискуемост на вземането, произтичащо от договор за банков кредит настъпва,
след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е
обявила това на длъжника, за което заявителят трябва да представи доказателства заедно с
извлечението от сметка, се счита, че съобщаването на длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост е необходимо условие за защита правата на кредитора и
стартиране на съдебното производство по издаване заповед за изпълнение. Твърди се, че
разходите по уведомяване на длъжника за обявяването на изискуемостта следва да са в
тежест на неизправната страна, т.е. на длъжника. Отделно от това, се сочи, че съгласно чл.
20.3. от Общите условия към процесния Договор, Картодържателят-ответник се е задължил
да покрие всички разходи на Банката, в случай на извънсъдебни или съдебни искове за
изплащане на претенциите на Банката.
Твърди се, че на 28.03.2023 г. „Юробанк България” АД е подала Заявление за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, по което е образувано ч.
гр. д. 20231210100649/2023 г., по описа на Районен съд Благоевград, като съдът е отказал да
издаде заповед за изпълнение срещу длъжника.
С разпореждане № 1961/25.09.2023 г. съдията докладчик след като е извършил проверка за
редовност на исковата молба /чл.129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в
съответствие с чл.130 от ГПК, на основание чл.131 от ГПК е постановил препис от исковата
молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника, с указание, че в едномесечен
срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл.131, ал.2 от ГПК.
Препис от исковата молба и доказателствата към нея са изпратени на ответника Р. В. Г.,
ЕГН **********, на установените по делото постоянен /настоящ/ адрес по адресна справка
от НБД. Съобщението за връчване на исковата молба на постоянния /настоящ/ адрес е
върнато в цялост с отбелязване, че по данни на съседи от ет. 2 - сем. Т. лицето не живее на
адреса, като живее в село М., като в момента апартаментът е необитаем и няма друго лице
от домакинството на което да бъде връчено съобщението. Изискана е справка от ТД на НАП
за наличието на действащ трудов договор, видно от постъпилата такава лицето няма
регистриран действащ трудов договор. Съдът е разпоредил да бъде направен опит
ответникът да бъде уведомен на известния по делото телефонен номер, като при първото
позвъняване същият е приел обаждането, като не е могъл да предостави адрес за
призоваване, и при направени следващи опити отново да бъде уведомен по телефона,
абонатът отхвърля обаждането.
Съдът е разпоредил връчване на съобщението и на адрес в село М., като кметът Ал. П. е
направил опит да уведоми ответникът на посочените в съобщението дати, но него е открил.
С разпореждане съдът е разпоредил съобщението да бъде връчено по реда на чл.47, ал. 1
ГПК - чрез залепване на уведомление, на постоянния /настоящ/ адрес на ответника, като на
30.10.2023 година връчителят е залепил на постоянен адрес по адресната справка на
ответника уведомление по реда на чл. 47, ал.1 ГПК. Съдебните книжа са били на
разположение в канцеларията на БРС, като в законоустановения двуседмичен срок, считано
от залепването ответникът или упълномощено от него лице не се е явил, за да ги получи.
С оглед на това с Определение № 2044/12.12.2023г. Районен съд Благоевград на основание
чл. 25, ал. 1 от Закона за правната помощ ЗПП/във връзка с чл.47, ал.6 от ГПК е предоставил
правна помощ под формата на процесуално представителство по гр. дело № 1861/2023г. на
ответника Р. В. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., като е изискал от АК Благоевград
определяне на адвокат, който да бъде назначен за особен представител на последния.
С Определение № 170/24.01.2024г. съдът е назначил адв. Г. Н. Ч., към АК Благоевград,
вписан под № 16 в Националния регистър за правна помощ, за особен представител на
ответника Р. В. Г., ЕГН **********, по гр.дело № 1861/2023г. по описа на РС Благоевград до
приключване на делото пред всички съдебни инстанции. Съобщението е връчено на
13.02.2024г., като видно от материалите по делото в указания едномесечен срок от
получаване на съобщението на 22.02.2024 г. по делото е депозиран писмен отговор по
заявената искова молба от назначения особен представител. В законоустановения срок,
4
ответникът чрез назначения му особен представител е депозирал писмен отговор, с който се
оспорват предявените искове като неоснователни и недоказани по основание и размер.
Твърди се, че договорът за издаване на кредитна карта “MASTERCARD” от 28.03.2019 г., е
формален договор, към който законът предявява определени изисквания за съдържание,
неспазването на които според ответника го правят негоден да породи права и задължения.
Оспорва се наличието на валидно сключен договор, като се оспорва, че подписа положен в
договора е на ответника Р. Г.. Твърди се, че ответникът не е подписвал договора, както и
приложените към него документи. Оспорва се и обстоятелството, че ищецът е предал на
ответника и самия картов носител. Оспорва се съдържанието на всички документи.
С Определение № 591/26.03.2024г. по делото е насрочено открито съдебно заседание, като
съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на
доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за
доброволно решаване на спора.
В съдебно заседание ищцовото дружество редовно призовано, не се явява законният
представител, не се явява и процесуален представител. Депозирана е писмена молба, с която
моли да бъде даден ход на делото в тяхно отсъствие. Поддържа исковата молба, оспорва
отговора на ответника, както и изразява становище по същество на делото. Претендират се
сторените по делото разноски, представен е и списък по чл. 80 от ГПК. Депозирана е и
писмена защита, в която се изразява становище по същество на делото.
Ответникът Г., редовно призован, не се явява, представлява се от назначения му особен
представител – адвокат Ч., който оспорва предявените искове, поддържа подадения отговор.
Оспорва подписа на ответникяа, като не прави искане за откриване на производство по чл.
193 ГПК, не оспорва, че договорът за издаване на кредитна карта и Приложение № 1 към ОУ
са с шрифт 12 или по-голяма от същия. В последното по делото съдебно заседание адвокат
Ч. не се явява, както и не се явява ответникът, като не са изразили становище по същество
на делото.
По делото са приобщени представените от ищеца писмени документи, изслушано е
заключението по допуснатата и назначена съдебно-счетоводна експертиза, като същата е
приета и приобщена към доказателствения материал по делото.
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 649/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Благоевград,
ищецът е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с вх. №
6457/28.03.2023 г. срещу длъжника Р. В. Г., с ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Б., по
което с по което с Разпореждане № 753/19.04.2024 година, съдът е отхвърлил като
неоснователно заявление, подадено „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, Община Столична, Район Витоша, ул.
„Околовръстен път" № 260, представлявано от Д. Б. Ш. и М. И. В.Прокурист, чрез
пълномощник адв. Х. Х. И. – САК, с което се иска по реда на чл. 417 ГПК да бъде издадена
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен
лист срещу длъжника Р. В. Г., с ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Б. за заплащане на
следните суми: сумата от 2190,22 лв. /две хиляди сто и деветдесет лева и двадесет и две
стотинки/- дължима главница по Договор за издаване на кредитна карта № МК87963 от
28.03.2019 г.; сумата от 699, 60 лв. /шестстотин деветдесет и девет лева и шестдесет
стотинки/ -възнаградителна лихва за периода от 28.05.2021г. до 14.02.2023г.; сумата от 298,
94 лв. /двеста деветдесет и осем лева и деветдесет и четири стотинки/- мораторна лихва за
периода от 28.05.2021г. до 16.03.2023г., сумата от 104, 77 лв. /сто и четири лева и седемдесет
и седем стотинки/ -такси за периода от 08.05.2020 г. до 07.07.2020г.; сумата от 59, 95 лв.
/петдесет и девет лева и деветдесет и пет стотинки/-застраховки за периода 28.05.2020г. до
28.07.2020г., сумата от 84, 00 лв. /осемдесет и четири лева/- обезщетение за уведомяване,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 417
ГПК-28.03.2023г. до окончателното изплащане, сумата от 68, 75 лв. / шестдесет и осем лева
и седемдесет и пет стотинки/-държавна такса и сумата от 566, 25 лв. /петстотин шестдесет и
5
шест лева и двадесет и пет стотинки/- заплатено адвокатско възнаграждение.
След влизане в сила на съдебения акт, съдът е указал до заявителя да се изпратят
указанията по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, като в тази връзка до ищеца е изпратено съобщение с
посочените указания, което е връчено на 14.08.2023 година, като в указания от съда срок на
14.09.2023 година ищецът е депозирал настоящата искова молба, с която е предявен
осъдителен иск.
Видно от приетото като писмено доказателство по делото заявление № МК87963 от дата
12.03.2019 година /в оригинал/ Р. В. Г. е депозирал заявление пред „Юробанк България“ АД
с искане за издаване на кредитна карта. Заявлението е подписано от двете страни на дата
12.03.2019 година. В т. 2 Декларация Г. е декларирал, че е запознат с Общите условия на
„Юробанк България“ АД за издаване и използване на кредитна карта Visa, Mastercard и
American Express и ги приема.
От представения в оригинал Договор за издаване на кредитна карта № МК87963 от
28.03.2019 година, се установява, че същият е сключен между Р. В. Г. и „Юробанк България“
АД, по силата на който „Юробанк България“ АД е предоставила на Г. револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитен лимит в размер на 2300,00 лв. (две хиляди и
триста лева). Съгласно чл. 1 от договора, банката предоставя на картодържателя револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитен лимит и издава, като средство за отдалечен
достъп до средствата по кредитния лимит, персонална кредитна карта Mastercard Standart на
картодържателя на допълнителна кредитна карта. Съгласно чл. 2 от договора, неразделна
част от същия са заявлението за издаване на кредитна карта, Общите условия за издаване и
използване на кредитни карти Visa, Mastercard и American Express и всички техни
приложения, в това число Приложение № 1, съдържащо приложимата към Договора тарифа
на Банката. Съгласно чл. 3, разрешеният кредитен лимит към датата на сключване на
настоящия договор е в размер на 2300 лв., като картодържателят се съгласява, че Банката
има право да променя размера на разрешения кредитен лимит, за което го уведомява по реда
и начина, посочен в Общите условия.
По делото са представени в оригинал и Общите условия за издаване и използване на
кредитни карти Visa, Mastercard и American Express /л. 166-177/.
Според предвиденото в чл.9 от Общите условия, Картодържателят може да погаси
задълженията си, възникнали при използването на картата, в срок до датата за издължаване,
посочена в месечното извлечение изцяло и без начисляване на лихва /в случаите по чл.9.2 от
ОУ /, или на части. При изплащане на задълженията на части, усвоената и непогасена част
от кредитния лимит се олихвява с възнаградителна лихва, по реда и условията на чл.10 от
ОУ, като приложения лихвен процент се посочва в месечните извлечения, а действащият
към момента на сключване на договора лихвен процент е посочен в приложение към
Общите условия.
В случай, че Картодържателят избере да погасява задължението си на части, то трябва да
заплати най- малко минималната месечна вноска, както и всички задължения, за които е в
забава и всички задължения, с които е превишил кредитния лимит. Съгласно чл.9.1, във
връзка с т.6 от Приложение №1 към Общите условия, минималната месечна вноска е в
размер на 3 % (три процента) от използвания кредитен лимит, но не по малко от 15.00 лв.
(петнадесет лева). При неплащане на задълженията Минимална месечна вноска на падежа,
Картодържателя дължи на Картоиздателя обезщетение за забава (мораторна лихва) в размер
на законната лихва върху целия усвоен, но непогасен Кредитен лимит (Общата дължима
сума, която се посочва от Банката в издаваните месечни извлечения), чл.9.6. от ОУ. Съгласно
приложението към Общите условия и Тарифата за таксите и комисионните (лист 18 гърба),
които „Юробанк България“ АД прилага по извършване на услуги на клиенти са изброени и
дължимите такси, във връзка с предоставяните от страна на Картоиздателя, допълнителни
услуги, свързани с издадения платежен инструмент.
Съгласно Общите условия на „Юробанк България” АД за издаване и използване на
кредитни карти „MASTERCARD“, т.9.3 - Сумите, които Картодържателят заплаща,
6
погасяват задълженията, посочени в месечното извлечение в следния ред: 1.Натрупана за
периода лихва; 2.Всички такси и разходи; 3.Покупки; 4. Теглене на пари в брой; т. 9.6 - при
неплащане на задължителната Минимална вноска на падежа, посочен в Месечното
извлечение, Картодържателят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху целия усвоен, но непогасен основен кредитен лимит (общата дължима сума, която се
посочва от банката в издаваните месечни извлечения); -т.10 - Възнаграждения. Лихва. -10.1 -
Приложимите годишни лихвени проценти се посочват в Месечните извлечения, като
приложимите към момента на сключване на Заявлението-Договор годишни лихвени
проценти се посочват в Приложение № 1 към настоящите Условия.
От съдържанието на Общите условия на банката за издаване и използване на кредитни
карти е видно, че кредитната карта дава право на картодържателя да плаща в търговски
обекти, да извършва банкови транзакции чрез АТМ, да тегли пари в брой в качеството на
кредит, да извършва парични преводи чрез различни платежни инструменти и др. подобни
(чл. 5. 1). Лихвените проценти при покупки, парични преводи и теглене на пари в брой е 18,
9%. Съгласно чл. 7 от цитираните общи условия кредитния лимит се определя от банката
при сключването на договора и се съобщава на картодържателя при предаването на картата.
Разполагаемият кредитен лимит се посочва в месечните извлечения и е равен на
определения с договора кредитен лимит, намален с: 1) общата дължима сума (включваща
сбора от всички начислени и непогасени задължения, формирани от сбора на всички
транзакции без разсрочените транзакции и покупките на равни вноски, като в последния
случай се включва само съответната месечна вноска, плюс стойността на всички лихви,
такси и други разходи) и 2) сумата на всички непадежирали равни месечни вноски. Съгласно
чл. 8 от ОУ всеки месец се издава месечно извлечение, което посочва общия размер на
кредита и всички задължения, както и определя минималната вноска, която следва да бъде
заплатена, съгласно параметрите на посоченото в т. 5 от Приложение № 1 към Общи
условия на "Юробанк България" АД за издаване и използване на кредитни карти Visa,
Mastercard и American express. Посочено е, че потребителят може да заплати цялата стойност
на кредита, но не по-малко от минималната вноска, която е посочена в месечното
извлечение (чл. 9). Съгласно чл. 10. 1. от тези Общи условия за предоставянето на кредита и
за другите услуги, свързани с ползването на картата, се заплащат възнаграждения,
включително, но не само лихви, посочени в Приложение № 1 към Общи условия на
"Юробанк България" АД за издаване и използване на кредитни карти Visa, Mastercard и
American express. Всички дължими възнаграждения по договора се начисляват и добавят
като задължения по кредитния лимит през съответния отчетен период. Съгласно чл. 10. 2 от
ОУ лихва се дължи върху всички начислени задължения по кредитния лимит като такава се
дължи и върху таксите по т. 1. 6, т. 1. 7., т. 1. 13, т. 2. 2. – т. 2. 7 и т. 3 от Приложение № 1 към
Общи условия на "Юробанк България" АД за издаване и използване на кредитни карти Visa,
Mastercard и American express. Посочените такси засягат таксите дължими за неоснователна
рекламация, при блокиране на карта или кредитен лимит, за теглене в брой от банкомат,
независимо дали на "Юробанк България" АД, на друга банка или в чужбина, за теглене от
офис на банка (независимо дали на тази или друга банка), таксата за превод чрез различи
платежни инструменти (ePay, B-Pay и др.), таксите за разсрочване на транзакции. Съгласно
чл. 10. 3 от ОУ банката начислява дължимата лихва върху задълженията по чл. 10. 2, като
натрупаната лихва за текущия отчетен период се начислява и добавя като ново задължение
по кредитния лимит веднъж месечно. В чл. 20, ал. 1 от ОУ е предвидено, че при
непогасяване на което и да е задължение в срока по чл. 9. 1, на основание чл. 21 от Наредба
№ 3 на БНБ от 18.04.2018 г., Банката може да пристъпи към събиране на вземанията си чрез
погасяване със средства от всички сметки на картодържателя, а в чл. 20. 2 е предвидено, че
при непогасяване на минималните месечни вноски по две последователни месечни
извлечения, банката може да обяви задължението за изцяло предсрочно изискуемо и да
поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение.
С приемо-предавателен протокол от 28.03.2019 година Д. Ат. е предала на Р. Г. кредитната
карта, което обстоятелство е удостоверено с подпис на двете страни.
7
На 28.03.2019 година Р. Г. е подписал и декларация за присъединяване на застраховано
лице към застрахователна програма „Защита на плащанията“, застрахователен пакет
„Покритие на задълженията Плюс“ на картодържателите на кредитни карти, издадени от
„Юробанк България“ АД, което е подписано към Заявление за издаване на кредитна карта №
МК87963.
С настоящата декларация Г. е дал съгласие за присъединяване като застраховано лице към
Групов застрахователен договор № 6/А/2009 за застрахователна програма „Защита на
плащанията“ на картодържателите на кредитни карти, издадени от „Юробанк България“ АД,
с дължима месечна застрахователна премия в размер на 0,736% от усвоения, но непогасен
кредитен лимит по кредитната карта, определена съгласно Общите условия на програмата
по пакет „Покритие на задълженията Плюс“ и посочените в декларацията застрахователни
покрития по пакет „Покритие на задълженията Плюс“.
За издаването на застраховката Г. попълнил и кратък медицински въпросник за приемане
на застраховане. В сертификат № МК87963 към груповия застрахователен договор, издаден
на името на ответника, изрично е записано, че застрахователната премия се начислява по
кредитната карта, т. е. като задължение по договора за издаването и ползването й.
С допълнително споразумение от 18.12.2020г. към Договора (л.190) страните се договарят,
че за период от шест месеца, („Период на отсрочване“) Банката няма да начислява
дължимата съгласно Общите условия минимални месечни вноски по Картата, считано от
вноската, дължима за месец 11.2020 г., в съответствие с механизъм №3, разписан в т.III 5.2 от
Реда за отсрочване /чл. 1, ал. 1/. Настоящото допълнително споразумение е неразделна част
от договора за кредитна карта. Допълнителното споразумение е подписано от двете страни.
По делото е приложена и цялата Тарифа за таксите и комисионните, които Юробанк
България Ад прилага по извършвани услуги на клиенти – физически лица, в сила от
25.11.2020 година /л. 21-25/.
По делото е представена месечна справка за процесната кредитна карта с дата на
извлечението 10.05.2021 година и краен срок на плащане 28.05.2021 година с посочена сума
за предходен период 2434,68 лева; сума на задължения – 38,54лева; минимално плащане –
74,20 лева; срок на плащане 11.05.2021 година до 28.05.2021 година; кредитен лимит 2600
лева, годишна лихва при покупки 18,90 % и годишна лихва при теглене в брой – 18,90 %.
От представената месечна справка за процесната кредитна карта с дата на извлечението
10.06.2021 година и краен срок на плащане 28.06.2021 година е видно, че е посочена сума за
предходен период 2473,22 лева; сума на задължения – 44,68лева; минимално плащане –
147,51 лева; срок на плащане 11.06.2021 година до 28.06.2021 година; кредитен лимит 2300
лева, годишна лихва при покупки 18,90 % и годишна лихва при теглене в брой – 18,90 %.
Видно от представената и към заявлението по заповедното производство и към исковата
молба ищецът е изпратил покана за доброволно изпълнение и уведомление по чл. 60, ал. 2 от
ЗКИ до длъжника, че обявява кредита за предсрочно изискуем. Представил е разписка, ведно
с уведомление и констативен протокол от 17.02.2023г. от ЧСИ М. К.. От същите е видно, че в
настоящия случай банката кредитор е избрала да връчи изявлението за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита, на длъжника чрез ЧСИ, в границите на
компетентността му по чл. 18 ал. 5 ЗЧСИ. Видно е от разписката, че на 31.01.2023г. връчител
И. Т. М., без да е отразено като какъв е търсил Р. Г., за връчване на книжа, без да е отразено
какви, като в разписката липсва адрес, на който е търсено лицето. Посочено е, че при първо
посещение няма никой на адреса и е залепено уведомление, в която връзка е представено
същото. Видно от уведомлението в същото е отразено, че е до Р. В. Г. на адрес гр. Б. без да е
посочен блок, ап. или друго, като е отразено, че в двуседмичен срок от 31.01.2023г. следва да
се яви, за да получи покана от Юробанк България АД. Представен е и констативен протокол,
съставен от ЧСИ М. К. на 17.02.2023г., в който ЧСИ е отразил, че негов служител- И. Т. М.
на 31.01.2023г. е посетил адреса на длъжника, като никой не е отворил, че е разговарял със
съседи, които заявили, че не познават адресата, след което е залепил уведомление на адреса
и в двуседмичен срок никой не се е явил да получи книжата.
8
Съдът е допуснал съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице С. Т.. В
приетото заключение на назначената и извършена съдебно-счетоводна експертиза, вещото
лице сочи, че при проверка на движението по кредитна карта № **********, издадена на
името на ответника Р. В. Г., ЕГН ********** е установено усвояване и погасяване на суми за
периода от 31.03.2019г - първа дата на движение до 10.06.2022г - последна дата на движение
подробно посочени в Справка № 3 от експертизата. Вещото лице посочва, че последната
месечна справка от 10.06.2021 г (л.26, гърба) е със срок на плащане 28.06.2021г., от която
дата Банката е обявила цялото задължение на длъжника-Кредитополучател за незабавно
изискуемо и дължимо.
В справка № 04 от експертизата вещото лице е посочило размер на задълженията преди
всяко плащане; погасени задължения - по видове с извършените плащания, и остатък на
задължението след извършеното плащане.
Вещото лице в заключението си сочи, че за периода от 31.03.2019г (първа дата на
движение по сметката) до 10.06.2022г (последна дата на движение по сметката) начислените
задължения са в общ размер на 7 221,35 лева, от които:-изтеглена сума в брой (главница) - в
размер на 4 390,00 лева;-начислена застрахователна премия - в размер на 275,98 лева;-такса
блокиране на сметката - в размер на 45,00 лева;-такса надхвърлен лимит - в размер на 176,93
лева;-такса теглене в брой - в размер на 242,70 лева;-договорна лихва - в размер на 1 497,54
лева; и-лихва просрочие (мораторна лихва) - в размер на 593,20 лева.
За периода от 31.03.2019г (първа дата на движение по сметката) до 10.06.2022г (последна
дата на движение по сметката) погасените задължения са в общ размер на 3 897,87 лева, от
които: главница - в размер на 2 199,78 лева;застрахователна премия - в размер на 141,26
лева;-такса блокиране на сметката - в размер на 45,00 лева;-такса надхвърлен лимит - в
размер на 176,93 лева;-такса теглене в брой - в размер на 242,70 лева;-договорна лихва - в
размер на 797,94 лева; и-лихва просрочие (мораторна лихва) - в размер на 294,26 лева.
В заключение вещото лице посочва, че картодържателят Р. В. Г. е усвоявал суми от
разрешеният му кредитен лимит през време на действието на Договор за издаване на
кредитна карта „MASTERCARD“ от 28.03.2019 г., като усвоената сума (изтеглена в брой) е в
размер на 4 390,00 лева, а погасената сума за главница е в размер на 2 199,78 лева и
непогасеният остатък е в размер на 2 190,22 лева /Справка № 07/. Посочва, че направените
от Кредитополучателя вноски към „Юробанк България“ АД по кредита са 10 броя на обща
стойност 3 897,87 лева и са подробно посочени в справка № 14 от експертизата.
В справка № 15, 16 и 17 вещото лице е отразило размера на неизплатеното задължение на
Кредитополучателя към „Юробанк България“ АД, включващо главница, лихви ( в това число
възнаградителна и мораторна) и такси по Договора за издаване кредитна карта, към
28.06.2021 година /дата на предсрочна изискуемост/, което е отразено в справка № 15; към
датата на подаване на заявлението в съда /в справка № 16/ и към датата на изготвяне на
експертизата – 31.05.2024 година /справка № 17/.
Вещото лице е изготвило справка № 18, представляваща сравнителна таблица, в която
задълженията на ответника са посочени съобразно периодите, за които се претендират по
исковата молба на ищеца. Посочва, че разликата в изчислителната работа е по отношение на
предявените вземания за лихви (договорна и мораторна), като по искова молба договорната
лихва се претендира до 14.02.2023г (реално по счетоводни книги е начислявана до
10.06.2022г), а датата на предсрочна изискуемост е 28.06.2021г. Посочва, че мораторната
лихва (лихва за просрочие) при вариант „по изчисления на експертизата” е разделена на: до
датата на предсрочна изискуемост и от датата, следваща датата на предсрочна изискуемост
до края на претендиралия по ИМ период - 16.03.2023г.
В съдебно заседание вещото лице поддържа депозираното писмено заключение.
Съдът кредитира експертното заключение на вещото лице С. Т. по допуснатата и
назначена съдебно-счетоводна експертиза, като намира същото за пълно, обосновано и ясно.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
9
Предявени са обективно и субективно съединени искове:
- чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ -
относно вземането за сумата от 2190,22 лв. - непогасена главница дължима по Договор за
издаване на кредитна карта “MASTERCARD” от 28.03.2019 г. и за взеването за
застрахователни премии, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК до окончателното погасяване;
-чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ -
относно вземането за сумата от 699,60 лв. - възнаградителна лихва върху главницата за
периода 28.05.2021г. до 14.02.2023г.;
-чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК във вр. чл. 86, изр. 1 ЗЗД - относно вземането за сумата от
298,94 лв. - мораторна лихва за периода от 28.05.2021г. до 16.03.2023г.;
-чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК във вр. с чл. 9 ЗЗД - относно вземането за сумата от 104,77 лв. -
такси за периода 08.05.2020 година до 07.07.2020 г. и обезщетение за уведомяване;
По отношение допустимостта на исковете:
Исковете са допустими, налице е правен интерес от предявяване на осъдителен иск, което
се доказа от приложеното ч.гр.д. № 649/2023г. по описа на Районен съд - гр. Благоевград, по
което съдът с Разпореждане № 753/19.04.2024 година, е отхвърлил като неоснователно
заявление, подадено „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, Община Столична, Район Витоша, ул. „Околовръстен път" № 260,
представлявано от Д. Б. Ш. и М. И. В.Прокурист, чрез пълномощник адв. Х. Х. И. – САК, с
което се иска по реда на чл. 417 ГПК да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Р. В. Г., с ЕГН
**********, с настоящ адрес гр. Б. за заплащане на посочените в заявлението суми.
Разпореждането е връчено на ищеца на 05.05.2024 година и след влизане в сила на
същото, съдът е указал на заявителя да се изпратят указанията по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК,
като в тази връзка до ищеца е изпратено съобщение с посочените указания, което е връчено
на 14.08.2023 година, като в указания от съда срок на 14.09.2023 година ищецът е депозирал
настоящата искова молба, с която е предявен осъдителен иск.
Исковата молба е подадена в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал. 1,
т. 4 от ГПК за спазването, на който съдът следи служебно, съгласно т. 5а от Тълкувателно
решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Доказателствената тежест е: По иска с правна квалификация чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК във
вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ:
За ищеца:- наличието на валидно облигационно отношение, породено от процесния
Договор за издаване на кредитна карта “MASTERCARD” от 28.03.2019 г., по силата на който
ищецът има качеството на кредитодател и картоиздател, а ответника на кредитополучател и
картодържател; издаването на кредитна карта и връчването й на ответника, изпълнение на
своите задължения по него, а именно предоставяне на сумата по договора, според начина
уговорен в него ; наличието на условия за обявяване на предсрочната изискуемост на
процесния Договор за издаване на кредитна карта; уведомяване на ответника за настъпилата
предсрочна изискуемост, и настъпване на падежа на задължението на кредитополучателя,
касаещо връщане на главницата. На следващо място ищецът следва да докаже, че
кредитополучателя не е изпълнил задълженията си за редовно обслужване на кредита,
размер на претендираната главница. Следва да докаже е налице присъединяване на
ответника към застрахователна програма „Защита на плащанията“, че ответникът дължи
застрахователни премии, техния размер и периода, че именно ищецът има право да получи
същите, че е налице уговорка същите да бъдат начислявани като задължение по кредитната
карта.
За ответника - погасяване на претендираното от ищеца вземане, представляващо главница
по заемния договор, както и релевираните възражения в отговора за липсата на валиден
договор предвид стореното оспорване на подписа на ответника.
10
По иска с правна квалификация чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ:
- За ищеца:- наличието на уговорка, постигната между ищеца (кредитодател) и ответника
(кредитополучател), в качеството им на страни по твърдения Договор за издаване на
кредитна карта, за дължимост от страна на кредитополучателя на договорна лихва;- размер
на претендираната договорна лихва и настъпване на падежа на задължението на
кредитополучателя за заплащането на последната.
За ответника - погасяване на задължението, касаещо претендираната договорна лихва по
кредита.
По иска с правна квалификация чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД:
За ищеца: наличието на главен дълг, произтичащ от процесния договор за потребителски
кредит, наличието на уговорка, според която задължението за главница става изискуемо на
определена дата, или наличието на отправена покана до длъжника, и размер на
претендираната мораторна лихва.
За ответника - погасяване на задължението за лихва за забава.
По иска с правна квалификация чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 9 ЗЗД
За ищеца:наличието на уговорка, постигната между ищеца и ответника, в качеството им
на страни по твърдения договор за потребителски кредит, за дължимост от страна на
кредитополучателя на такси, дължими по процесния договор и обезщетение за уведомяване;
размер на претендираните такси и разноски за уведомяване, и настъпване на падежа на
задължението на кредитополучателя за заплащането на главницата.
За ответника - погасяване на задължението, касаещо претендираните такси и разноски за
уведомяване.
По същество:
Договорът за издаване на кредитна карта № МК87963 от 28.03.2019 година, сключен
между "Юробанк България" АД и Р. Г. по съществото си представлява договор за банков
кредит по смисъла на чл. 430 от ТЗ, с който банката се задължава да отпусне средства в
определен размер на клиента, при лихва и условия, определени в договора, а клиента се
задължава да върне всички суми (главница, възнаградителна лихва и други разноски) в
определения в договора срок при месечни вноски, съгласно посочените в договора
параметри. Особеното при договорите за използване на кредитна карта е, че клиентът може
да тегли суми и да ги погасява непрестанно през целия период на действие на договора,
стига общият размер на задължението по главницата във всеки един момент да не надхвърля
посочения в договора лимит. Всеки месец на потребителят се издава месечно извлечение,
което посочва общият размер на всички задължения, минималната месечна вноска, както и
кредитния лимит, определени съгласно параметрите на договора, ОУ и Приложение № 1.
Разновидност на договора за заем/потребителски кредит е договорът за револвиращ
кредит, при който страните постигат съгласие в рамките на целия срок на действие на същия
кредитополучателят да разполага с определена сума /кредитен лимит/, която да ползва
многократно и неограничено във времето в рамките на целия срок на действие на договора в
пълен размер или частично. Същевременно, форма на реално усвояване на договорения
кредитен лимит от страна на кредитополучателя е посредством използване на кредитна
карта – вид платежна карта, чието издаване представлява платежна услуга по см. на чл. 4, т.
5 ЗПУПС, предоставяна по силата на договор за издаване на кредитна карта.
Съдът счита на първо място, че вземанията по исковете се основават на договор, сключен
с потребител, тъй като длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 във
вр. с т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите, поради което по отношение на тези
договори са приложими нормите, уреждащи неравноправните клаузи, действали към
момента на сключване на договора, както и правилата за действителност на този вид
договори. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът е длъжен да направи служебна
проверка за наличие на неравноправни клаузи или такива противоречащи на закона или
11
добрите нрави. Договорът е сключен на 28.03.2019 г., поради което за него важат правилата
на ТЗ, на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), на Закона за потребителския кредит
(ЗПК) и на Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Приложението на ЗПК следва и от
изричната норма на чл. 21, ал. 4 от ЗПУПС / обн. ДВ бр. 20/6.03.2018 г. и приложим в
случая/.
Предвид това и с оглед анализираните данни, следващи от тези доказателства, съдът
намира за установено по делото възникването между „Юробанк България“ АД, в качеството
й на издател и кредитор и ответника, в качеството му на картодържател и кредитополучател,
на облигационно правоотношение, чийто правопораждащ юридически факт е процесният
договор за издаване на кредитна карта от 28.03.2019 г. и в изпълнение на задълженията си
по който търговската банка е предала на ответника кредитна карта с осигурен кредитен
лимит съгласно договореното между страните. Неоснователно е стореното от особения
представител на ответника оспорване на авторството и на подписа на ответника, като в тази
връзка не са ангажирани каквито и да било доказателства и доказателствени искания, поради
което същото е недоказано.
Въведеното с приемането на чл. 7, ал. 3 ГПК, задължение съдът служебно да следи за
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, касае неравноправни клаузи в такъв
договор по смисъла на чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 1 - 20 ЗЗП. Независимо от горното, както бе
прието и в Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1/2020 г., ОСГТК,
съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки
или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е
направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко
от сделката или от събраните по делото доказателства. В мотивите към горното решение е
прието, че: "С новелата на чл. 7, ал. 3 ГПК /ДВ бр. 100/2019 се предвиди изрично
задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл. 146, ал. 1 от Закона за защита
на потребителите, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Изрично задължение да следи за неравноправни клаузи в потребителските договори съдът
има и в заповедното производство. При установяването на такава клауза, на основание чл.
411, ал. 2, т. 3 ГПК, съдът отказва издаването на заповед за изпълнение. По отношение на
останалите сделки, задължението на съда да се произнесе за нищожността им се извежда от
общите принципи на гражданския процес. Тези основни правни норми не са абсолютни, не
действат самостоятелно, а си взаимодействат и се допълват и трябва да се прилагат така, че
да се прояви тяхната балансираност. Когато нищожността произтича от формата или
съдържанието на договора, съдът е длъжен да я констатира служебно, като в този случай
правото на страната да се позове на нея не е обвързано със срок. ". В горния смисъл и
Решение № 50206 от 25.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3578/2020 г., III г. о., и др. Според
дадените разяснения с ТР № 1/2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
въззивният съд извършва служебна проверка за правилното приложение на императивни
правни норми. Нормите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузи
в потребителски договори, както и нормите на ЗПК, касаещи формата, действителността на
договора за кредит, и последиците от установяване на недействителността му, са именно от
такъв характер - императивни.
В случая съдът намира, че в договора са налице неравноправни клаузи.
Както бе отбелязано по - горе, съгласно чл. 10. 2. от ОУ длъжникът дължи
възнаградителна лихва върху всички начислени задължения по кредитния лимит,
включително върху таксите по т. 1. 6, т. 1. 7., т. 1. 13, т. 2. 2. – т. 2. 7 и т. 3 от Приложение № 1
към Общи условия на "Юробанк България" АД за издаване и използване на кредитни карти
Visa, Mastercard и American express. Съгласно чл. 10. 3 от ОУ банката начислява дължимата
лихва върху задълженията по чл. 10. 2 като натрупаната лихва за текущия отчетен период се
начислява и добавя като ново задължение по кредитния лимит веднъж месечно. Това
означава, че през следващия отчетен период възнаградителната лихва се начислява
включително върху натрупаната и прибавена към задълженията по кредита възнаградителна
лихва от предходния период. Тази клауза на чл. 10 от сключения между страните договор за
12
издаване и използване на кредитна карта противоречи на императивна норма на закона,
която забранява анатоцизма или начисляването на лихва върху лихва. Действащото
българско законодателство не допуска анатоцизъм освен по договори между търговци.
Предвид това цитираната клауза от процесния договор е нищожна поради противоречие със
закона. Съдебната практика, не отрича анатоцизма единствено между търговци, пред
каквато хипотеза не сме изправени в настоящия случай. В константната съдебна практика -
Решение № 66/29.07.2019 г. по т. д. № 1504/2018 г. на ВКС, ІІ т. о., Решение № 30/20.05.2020
г. по т. д. № 739/2019 г. на ВКС, І т. о., Решение № 118/11.12.2020 г. по т. д. № 2278/2019 г. на
ВКС, I т. о, Решение № 132/13.01.2021 г. по т. д. № 2195/2019 г. на ВКС, I т. о, Решение №
66/29.07.2019 г. по т. д. № 1504/2018 г. на ВКС, I т. о., и др., уговорката в допълнителни
споразумения към договор за банков кредит за прибавяне към размера на редовната
главница на просрочени задължения за лихва представлява анатоцизъм по см. на чл. 10, ал. 3
ЗЗД, който е допустим само между търговци на основание чл. 294, ал. 1 ТЗ.
Преструктурирането на дълга на основание чл. 13 от Наредба № 9/03.04.2008 г. за оценка и
класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на специфични провизии
за кредитен риск (отм.); не представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за
олихвяване на изтекли лихви по чл. 10, ал. 3 ЗЗД. Освен това определения в договора и ОУ
начин на формиране на ГПР, както и определянето на ГЛП в различни хипотези, и
възможността на кредитора едностранно да го променя, противоречат на изискването за
валидност на облигационното правоотношение, обусловена от императивните изисквания на
разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, съобразно която -
договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за
всяка от страните по договора. В чл. 11, т. 9 е посочено, че договора следва да съдържа
лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени
проценти, а в т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. В приложение 1 към ОУ, е посочен ГПР
31, 73% но при следните допускания - 1. максимален кредитен лимит от 3000 лв., 2. при
годишен лихвен процент 18, 9%, 3. начислени: такса за разглеждане на заявление за
кредитна карта, за използване на такава за теглене на пари в брой, и 4. изплащане на
посочения усвоен лимит на 12 равни по размер месечни вноски. Горното не би могло да се
определи като описан по ясен и разбираем начина на формиране на ГПР, както и на ГЛП, за
който е посочено, че е с тези параметри при определени условия. Представения от ищеца
Пакет "F" за присъединяване към застрахователна програма "Защита на плащанията", освен
че видимо е отпечатан с размер на шрифта по малък от 12, не са ангажирани и доказателства
за реалното сключване на застрахователен договор със застрахователя, както и изплащането
на дължимата премия.
Освен това съдът намира, че цитираните клаузи засягат същественото съдържание на
договора, без тяхното съществуване договор нямаше да има, поради което тяхната
нищожност засяга целият договор, а не само конкретните клаузи. В крайна сметка
уговорката за заплащане на възнаградителна лихва е сред основните характеристики на
договорите за банков кредит. Предвид това задълженията по този договор не са валидно
възникнали. На основание чл. 23 от ЗПК и по смисъла на чл. 34 от ЗЗД (приложим на
основание чл. 288 от ТЗ – тъй като договора за банков кредит е търговска сделка, но в ТЗ
няма разпоредба, която урежда последиците при констатиране на недействителност на
търговска сделка), всяка от страните е длъжна да върне на другата това, което е получила по
силата на договора. Потребителят не дължи лихви, такси, разноски и застраховка (договорът
за застраховка в такъв случай се явява сключен без основание).
13
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. ". Настоящият състав
състав намира и че присъединяването към груповата застраховка е задължително условие за
сключване на договора за кредит. Декларацията за присъединяване към груповия
застрахователен договор е подписана едновременно с подписване на договора за издаване на
кредитна карта. Застрахован следва да е кредитополучателя, но видно от предпоследното
изречение на т. 6 от Пакет "F" при настъпване на една значителна част от покритите
застрахователни рискове застрахователното обезщетение се дължи на кредитодателя. Освен
това по груповия застрахователен договор "Юробанк България"АД има качеството на
застрахователен посредник, което в още по- голяма степен обосновава наличието на интерес
за банката от присъединяване на клиентите й към договора за застраховка. Щом като
присъединяването на кредитополучателя към груповия застрахователен договор е в интерес
на кредитодателя, то е налице достатъчно основание да се счита, че възможността за
присъединяването не е предоставена като услуга в полза на кредитополучателя, която да
може да бъде избрана свободно, независимо от сключването на договора за издаване на
кредитна карта. Аргумент в подкрепа на горния извод е и изр. 2 от т. 1 на горепосочения
пакет, съгласно което застраховката не се предлага отделно от кредитните карти. Това е
напълно логично, тъй като предоставената застраховка "Защита на плащанията" би била
безпредметна, ако не е сключен договор за издаване на кредитна карта. Самият факт обаче,
че в пакета изрично е включен такъв текст, навежда на извода за наличие на обвързаност
между сключването на договора за издаване на кредитна карта и присъединяването към
груповия застрахователен договор.
При положение, че застрахователните премии представляват част от общия разход по
кредита, то те бил следвало да бъдат прибавени към сумата в графа "Обща сума дължима от
клиента" в приложение № 1 към договора за издаване на кредитна карта. Това очевидно не е
сторено, което води до извод за некоректно изпълнение на изискванията по чл. 11, ал. 1, т. 10
от от приложимия в отношенията между страните ЗПК, което некоректно изпълнение е
равносилно на пълно неизпълнение, тъй като действителните разходи в тежест на
кредитополучателя са значително по- високи.
На следващо място при служебно извършената проверка относно действителността на
процесния договор за издаване на кредитна карта съдът установи, че не са спазени
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК за посочване по разбираем начин на условията за
издължаване на кредита от потребителя. Според договора банката предоставя на Р. Г.
револвиращ потребителски кредит, под формата на кредитен лимит в размера на 2300, 00
лева, достъпът до който се осигурява чрез кредитна карта като условията за погасяване са
уредени в Общите условия на "Юробанк България"АД за издаване и ползване на кредитни
карти. Според чл. 9 от ОУ на банката относно погасяването на задълженията е предвидено,
че картодържателят може да изплати задълженията си по договора, възникнали при
използване на картата, в срок до Датата на издължаване /краен срок за плащане/, посочен в
последно издадено от банката месечно извлечение изцяло или на части, като в последния
случай, усвоената и непогасена част от кредитния лимит остава дължима и се олихвява с
възнаградителна лихва, според условията на договора. Предвидено е, че периодът от
съответната дата, посочена като "Дата на трансакция" в месечното извлечение до Датата на
издължаване се нарича "Гратисен период", след който по смисъла на чл. 9. 6 от договора
картодържателят дължи на банката обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
целия усвоен, но непогасен кредитен лимит. Доколкото договорът препраща към
Приложение № 1 към ОУ, следва да се отбележи, че в същото макар да е посочено, че
усвоеният лимит се изплаща на 12 равни месечни вноски, всяка в размер на 287, 83 лева, в
14
него не е посочена падежна дата за изпълнението на това задължение. С оглед на
изложеното се налага извод, че падежът на задължението по договора е определяем от
банката с допълнително изходящи от нея документи, т. нар. месечни извлечения, с които
потребителят следва да се уведомява за падежа на задължението му, а не е конкретно
разписан в договора, ОУ или Приложение № 1.
По отношение издаването на месечните извлечения и тяхното получаване в чл. 15. 1. от
ОУ е регламентирано, че картодържателят е наясно, че задължението му се обслужва на
минимални месечни вноски, посочени в месечните извлечения, които се издават от банката
на определено число всеки месец, в зависимост от датата на издаване на картата и се
изпращат на равни месечни интервали, поради което е предвидено, че (а) ако в срок от 45 от
издаването на картата или 15 дни от датата на издаване на което и да е месечно извлечение
картодържателят не уведоми банката в писмена форма, че не е получила съответното
месечно извлечение, последното се счита за получено в петнадесет дневен срок от датата на
издаването му; (б) ако в срок от 10 дни от получаването на всяко месечно извлечение или
каквото и да е друго писмено известие относно задълженията, произтичащи от договора,
картодържателят не оспори писмено съдържанието на месечно извлечение и размера на
задължението си, се счита, че ги е приел безспорно и че същите са изискуеми и дължими
съответствие с ОУ.
С оглед съдържанието на цитираната разпоредба от ОУ, съдът намира, че в същата е
уредена фикция за връчване, според която потребителят е получил месечното извлечение и
се е съгласил със съдържание му при липсата от негова страна на писмено уведомление до
банката в обратния смисъл в указаните срокове. Така и по смисъла на цитираната уредба в
ОУ, потребителят се счита уведомен за падежа на задължението си при липсата на писмено
уведомление до банката, че не е получил месечното извлечение в срок, изчислен от датата
на издаването му. Следователно датата на издаване на месечното извлечение се явява
решаваща, тъй като съобразено със същата е налице фикция за връчване на всяко месечно
извлечение, а така и за узнаване от потребителя на падежа на задължението му, доколкото
падежът се указва с извлечението.
По делото не се установява да е договорена конкретна дата на издаване на месечното
извлечение. По смисъла на чл. 4 от договора, датата на издаване на месечното извлечение по
картата се определя от банката при предаване на картата на картодържателя, в която
хипотеза не е разписано уведомяването на потребителя за последната. Така и конкретно в
настоящия казус не се установява банката да е определила датата на издаване на месечното
извлечение при предаването на кредитната карта на картодържателя, доколкото данни за
това няма в приемо- предавателния протокол № 634571/28.03.2019 г., както и уведомяването
на потребителя за датата на издаване на месечните извлечения.
В аспекта на изложеното се налага извод, че процесният потребителски договор не
отговаря на изискването в чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като в същия липсват ясно разписани
условия на издължаване на кредита касателно падежа за изпълнение на задължението от
потребителя. Падежът на задължението не е посочен в договора, а се определя едностранно
от банката с издаването на месечни извлечения без обаче да са ясни условията за узнаване от
потребителя на датата на издаване на месечните извлечения, за да се приложи фикцията за
връчването им и да се приеме знанието на потребителя за падежа на задължението му.
Защитата на потребителя, намерила отражение в ЗПК и ЗЗП се основава на създаването на
гаранции за яснота, разбираемост и прозрачност на задълженията на потребителите. Според
настоящия съдебен състав, в случая такава яснота липсва, а е налице неяснотата и
неинформираността на потребителя досежно частта от договора, от която зависи падежа за
заплащане на задължението за месечните суми за револвиране на кредита, респективно и
касае условията за издължаване на кредита, които съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 пр. 1 от ЗПК
трябва да са конкретно разписани и да не поставят потребителя в неравностойно спрямо
банката положение.
Съобразно чл. 22 от ЗПК - Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
15
недействителен. Предвид установените по - горе нарушения, договора е недействителен. В
чл. 23 от ЗПК е предвидено, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. Ето защо следва да се приеме, че предявения иск е
неоснователен по отношение на търсените от ищеца суми извън получената чиста заемна
сума, от която следва да се приспаднат и платените вноски като погасена главница.
Относно изискуемостта на усвоените от ответника суми по кредита, доколкото не се
установява падежа за тяхното плащане. Според чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, когато няма определен
ден за изпълнение на паричното задължение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора. В случая съдът намира, че ищецът не е обявил на ответника
предсрочната изискуемост преди подаване на заявлението и преди връчване на исковата
молба. На първо място от така представената разписка по никакъв начин не може да се
направи извод, че чрез нея е направен опит за връчване именно на поканата-уведомление от
заявителя-банка. Липсва каквото и да е отразяване в тази насока. На следващо място липсва
и посочване на адреса, на който е търсен длъжника. Посоченото не може да се отразява в
отделен констативен протокол, съставен от ЧСИ, а не от служителя, който е отишъл на
адреса и който е следвало да отрази действията си в разписката за връчване. В случая не са
изпълнени задълженията по чл. 47 от ГПК. Според разпоредбата невъзможността да бъде
намерен адресата се констатира най-малко с три посещения на адреса с интервал от поне
една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден.
ЧСИ не е спазил посочената разпоредба, като адресатът е търсен само веднъж. На следващо
място не е налице и последната хипотеза на чл. 47, ал. 1, изр. последно, тъй като липсва
отразяване в разписката, че връчителят-в случая И. М. е събрал данни, че лицето не живее
на адреса, а напротив, отразил е, че няма никой на адреса. Недопустимо е сведения, ако са
събрани такива да се отразяват от ЧСИ, който не е присъствал на връчването в констативен
протокол. Отделно от това дори и в констативния протокол не е отразен източника на тези
сведения, а само по данни на съседи, които не могат да бъдат индивидуализирани, в разрез с
постоянната практика на ВКС, че следва да са посочени индивидуализиращи данни на
лицето дало сведенията. Неизпълнението на това задължение обуславя нередовност на
връчването. Именно банката кредитор избира съобщението да бъде връчено чрез ЧСИ, като
съдът намира, че в случая, банката не е удостоверила усилията си да връчи уведомление за
предсрочната изискуемост на длъжника съобразно изискванията на т.18 от ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС редовно. На следващо място, видно от заявлението за издаване на кредитна
карта длъжникът е посочил адрес за кореспонденция настоящия такъв, както и мобилен
телефон за контакт. Обстоятелството, че е търсен на адреса за кореспонденция не може да
доведе до извод, че е настъпила предсрочната изискуемост, доколкото при търсенето не е
спазена разпоредбата на чл. 47 от ГПК, не е търсен най-малко три пъти и не е отразено по
данни на кого лицето живее или не на адреса. Липсват данни да е търсен и на посочения на
кредитора за контакт телефонен номер. Предвид неспазване на процедурата по връчването
на поканата уведомление до длъжника от ЧСИ М. К. не може да се приеме, че
волеизявлението на кредитора за превръщането на кредита в предсрочно изискуем, е
достигнало до длъжника, поради което не са налице основанията на т. 18 от ТР № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС по отношение на тях.
Съдебната практика е безпротиворечива, че като покана по смисъла на чл. 84 ЗЗД следва
да се приеме и получаването на исковата молба. С оглед на изложеното настоящият съдебен
състав намира, че в случая исковата молба има характер и на покана за плащане по смисъла
на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, с получаването на която е станало изискуемо вземането на банката за
усвоените и невърнати суми по кредита.
В случая от заключението на ССчЕ се установи, че усвоените от ответника по договора
суми са в общ размер на 4 390, 00 лева, а внесените от него суми за погасяване на
задълженията му са в размер от общо 3 897, 87 лева. Разпоредбата на чл. 23 от ЗПК е
императивна по своя правен характер и следва да бъде приложена служебно, като пряка
правна последица от констатацията за недействителност на договора за кредит.
16
Предвид изложеното чистата усвоена сума от ответника, след приспадане на всички
внесени суми от него и която не е върната е в размер на 492, 13 лв., до който размер искът за
главница е основателен, а за разликата над тази сума до пълния претендиран размер за
главница 2190,22 лв. (две хиляди сто и деветдесет лева и двадесет и две стотинки) -
главница, за сумата от 699,60 лв. (шестстотин деветдесет и девет лева и шестдесет стотинки)
- възнаградителна лихва за периода 28.05.2021 г. до 14.02.2023 г.; 298,94 лв. (двеста
деветдесет и осем лева и деветдесет и четири стотинки) - мораторна лихва за периода
28.05.2021 г. до 16.03.2023 г.; 104,77 лв. ( сто и четири лева и седемдесет и седем стотинки)
— такси за периода от 08.05.2020 г. до 07.07.2020 г.; 84,00 лв. (осемдесет и четири лева) —
обезщетение за уведомяване за периода от 02.03.2023 г. до 16.03.2023 г.; 59,95 лева (петдесет
и девет лева и деветдесет и пет стотинки) — застраховки за периода от 28.05.2020 г. до
28.07.2020 г. следва да се отхвърлят.
Главницата, за която искът се уважава се дължи, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба. В случая, настоящият осъдителен иск е предявен по
реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК (при отхвърлено заявление за издаване на заповед за
изпълнение) и въз основа на решението по него ще може да бъде издаден изпълнителен
лист. Предявяването на този иск е една допълнителна възможност за заявителя, предвидена с
цел процесуална икономия, същият е самостоятелен иск и независим от неуспешно
развилото се заповедно производство, като единствената връзка между тях е доплащането на
държавната такса съгласно чл. 415, ал. 4 ГПК. Поради това и нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК е
неприложима, тъй като същата касае предявяването на установителен иск за съществуване
на вземането по издадена в полза на заявителя заповед за изпълнение и депозирано против
нея възражение от длъжника, какъвто безспорно не е настоящият казус. Ето защо, в
конкретния случай, законната лихва не се дължи от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК,
а същата се дължи от предявяване на осъдителния иск с подаване на исковата молба на
14.09.2023 г. до окончателното плащане. Нещо повече, в случая се установи, че липсва
посочен падеж и именно исковата молба има характер на покана.
Относно дължимите разноски:
От страна на ищеца е сторено искане за присъждане на разноски както в заповедното, така
и в исковото производство.
Принципно в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК е прието, че
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва
да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото,
така и в заповедното производство. В мотивите на решението е прието, че съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в
заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената
заповед за изпълнение.
На първо място следва да се има предвид, че тълкувателното решение е постановено по
предходната уредба /ДВ, бр. 42/2009г./, в която не е бил предвиден ред за предявяване на иск
по чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК при отхвърляне на подаденото заявление. Ето защо,
постановките на същото следва да се тълкуват при съблюдаване и на новата уредба, от която
ищецът се е възползвал, предявявайки исковете си в настоящото производство. Вярно е, че
принципно отговорността за разноски следва да се разпредели съобразно изхода на спора в
исковото производство. Това разбиране на върховната инстанция обаче е постановено при
действаща уредба, при която не е било възможно да се провежда исково производство при
отхвърлено заявление за издаване заповед за изпълнение, т.е. в основата на изводите на
върховните съдии е действалото в предходните редакции на ГПК правно положение, а
именно, че за провеждането на иск по чл. 415 от ГПК е необходимо заявлението за издаване
на заповед за изпълнение да бъде уважено изцяло или частично. След като сега действащият
ГПК даде възможност за предявяване на осъдителен иск при отхвърляне на заявлението, то
настоящият съдебен състав счита, че следва да се произнесе по отговорността за разноските
от заповедното производство като отчете спецификите на този иск.
17
На първо място от разпоредбата на чл. 415, ал. 4, във връзка с чл. 415, ал. 3, във връзка с
чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК може да се направи извод, че и при отказ да бъде издадена заповед
за изпълнение за предявяване на иска следва да се довнесе дължимата държавна такса. На
практика следва да се внесе държавна такса за осъдителния иск по чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК,
която представлява сбор от внесената такса в хода на заповедното и внесената в исковото
производство такса.
В заповедното производство е внесена държавна такса в размер на 68, 75 лв. С оглед
изхода от настоящото производство и съблюдавайки правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът
достигна до извод, че на ищеца следва да се присъдят разноски съобразно уважената част от
предявените искове в размер на част от претендираната държавна такса върху тези искове,
поради което на ищеца се дължи държавна такса за заповедното производство в размер на 9,
84 лв.
Що се отнася до претенцията за присъждане на адвокатски хонорар в заповедното
производство, настоящият съдебен състав намира, че не следва да бъде присъждан. В тази
връзка отговорността за разноски следва да се разглежда като специфичен вид деликтна
отговорност, при която въпросът за вината не подлежи на изследване и при която размерът
на вредите е законово определен, като не се допуска обезщетяването на други вреди, освен
посочените в закона. За да е налице такава отговорност е необходимо: 1) противоправно
поведение на другата страна, изразяващо се в неоснователно предизвикан правен спор; 2)
вреди за страната, в чиято полза е решен правният спор, които са законово определени /в чл.
78, ал. 1 от ГПК/ и представляват осъществените по делото разноски и 3) причинна връзка –
т.е. тези вреди да са причинени във връзка с водене на делото. В настоящия случай ч.гр.д. №
649/2023г. по описа на Районен съд – гр. Благоевград, е образувано по Заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. С влязло в сила Разпореждане №
753/19.04.2023г. заявлението е отхвърлено като неоснователно. От разпоредбата на чл. 418,
ал. 4 от ГПК, във връзка с чл. 411, ал. 2 от ГПК може да се направи извод, че с акта си по
същество в заповедното производство съдът може да издаде заповед за изпълнение или да
откаже да издаде такава. Отказът да се издаде такава на практика представлява цялостно
отхвърляне на заявеното до съда искане. От друга страна правилата за разпределение на
отговорността за разноски изискват уважаване на съответното искане – по аргумент на чл.
78, ал. 1 от ГПК. След като в заповедното производство такова уважаване не е налице, то на
този етап правният спор не е решен в полза на заявителя.
Ето защо, разноските от този етап от производството няма как да му се присъдят. Именно
поради отхвърляне на искането му са предявени и осъдителни искове в настоящото
производство. Единствената връзка, която тези искове имат с развилото се заповедно
производство, е с доплащане на дължимата такса по смисъла на чл. 415, ал. 4 от ГПК. След
като по заповедното производство не е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК,
то на практика не съществува друга връзка между двете производства, освен така очертаната
от законодателя. Ето защо, изходът на спора от настоящото производство има самостоятелно
значение и на присъждане подлежат разноските единствено от този спор. Изходът на спора в
заповедното производство е отрицателен за ищеца, поради което не му се дължат разноски
за това производство, с изключение на заплатената държавна такса – аргумент от чл. 415, ал.
4 от ГПК.
Относно претендираните разноски в исковото производство-ищецът е сторил разноски в
размер на 268, 86 лв.-заплатена държавна такса, сумата от 643, 75 лв.-възнаграждение за
особен представител, 772, 50 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение с представени
доказателства в тази насока и сумата от 600, 00 лв.-възнаграждение за вещо лице или общо
сумата от 2285, 11 лв. Съобразно изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски съразмерно с уважената част от исковете в
размер на 327, 15 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
18
ОСЪЖДА, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 Р. В. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Б. да
заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. “Околовръстен път” № 260 представлявано от изп. директор Д.
Ш. и прокурист М. В., чрез пълномощник - адв. Х. Х. И., със съдебен адрес гр. С. сумата от
492, 13 лв. /четиристотин деветдесет и два лева и тринадесет стотинки/, представляваща
непогасена главница по Договор за издаване на кредитна карта “MASTERCARD” от
28.03.2019 г., ведно със законната лихва върху тази главница считано от датата на подаване
на исковата молба-14.09.2023г. до окончателното погасяване, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за разликата над сумата от 492, 13 лв. до пълния предявен размер от 2190, 22 лв. и
искането за присъждане на законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по
чл. 417 ГПК като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Околовръстен път” № 260
представлявано от изп. директор Д. Ш. и прокурист М. В., чрез пълномощник - адв. Х. Х. И.,
със съдебен адрес гр. С. срещу Р. В. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Б. искове за осъждане
на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 699,60 лв. (шестстотин
деветдесет и девет лева и шестдесет стотинки) - възнаградителна лихва за периода
28.05.2021 г. до 14.02.2023 г.; сумата от 298,94 лв. (двеста деветдесет и осем лева и
деветдесет и четири стотинки) - мораторна лихва за периода 28.05.2021 г. до 16.03.2023 г.;
сумата от 104,77 лв. ( сто и четири лева и седемдесет и седем стотинки) — такси за периода
от 08.05.2020 г. до 07.07.2020 г.; сумата от 84,00 лв. (осемдесет и четири лева) —
обезщетение за уведомяване за периода от 02.03.2023 г. до 16.03.2023 г.; сумата от 59,95 лева
(петдесет и девет лева и деветдесет и пет стотинки) — застраховки за периода от 28.05.2020
г. до 28.07.2020 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Р. В. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Б. да
заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. “Околовръстен път” № 260 представлявано от изп. директор Д.
Ш. и прокурист М. В., чрез пълномощник - адв. Х. Х. И., със съдебен адрес гр. С. сумата от
9, 84 лв. /девет лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща заплатена държавна
такса за заповедното производство съразмерно с уважената част от исковете и сумата от 327,
15 лв. /триста двадесет и седем лева и петнадесет стотинки/, представляваща сторени
разноски в исковото производство съразмерно с уважената част от исковете.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК посочва банкова сметка, по която може да се платят
сумите: IBAN BG********** BIC ****** „Юробанк България“ АД.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
19