№ 279
гр. Благоевград, 07.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Анета Илинска
Членове:Миглена Кавалова-Шекирова
Крум Динев
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно гражданско дело №
20241200500331 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 5343/19.10.2023 г.,
подадена от „Юробанк България“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: ,,,,,,,,,,,,,, чрез юрисконсулт К.З., против Решение №
209/03.10.2023 г. по гр. д. № 108/2023 г. по описа на РС - Гоце Делчев, с което
е отхвърлен като неоснователен установителният иск за признаване
дължимост на сума по отношение на ответника М. М. Б., ЕГН **********,
представляваща главница, претендирана по силата на сключен между
страните договор за потребителски паричен кредит PLUS - 14758038 от
09.05.2017 г., за частта над уважения с решението размер от 5 934.20 лева до
пълно предявения размер от 6 135.80 лева. С жалбата се атакува още
решението, с което е отхвърлена както исковата претенция с предмет
установяване дължимост на възнаградителна лихва, по - конкретно в размер
на 4 853.95 лева, която сума е начислена върху главницата за периода
05.07.2017 г. - 05.05.2022 г., така и иск с предмет мораторна лихва, начислена
върху главницата за периода от 05.08.2017 г. - 11.10.2019 г., в общ размер от 1
363.83 лева, за които суми е и издадена заповед за изпълнение № 3934 от
11.11.2019 г. по ч. гр. д. № 1366 от 2019 г. по описа на РС - Гоце Делчев.
1
Постъпила е и въззивна жалба от А. К., в качеството си на особен
представител на ответника М. Б., против постановеното по делото решение, с
което е признато за установено по отношение на ответника, че дължи в полза
на ищеца сума в размер на 5 934.20 лева, представляваща главница по
сключен между страните договор за потребителски кредит № 14758038, както
и се иска обезсилване на издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 1366 от 2019 г. по описа на РС - Гоце Делчев.
Производството е образувано на 29.10.2019 г. по заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК на “БНП Париба Пърсънъл
Файненс" С.А., Париж, чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон
България, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в ****,
представлявано от законния представител Д. Д. - управител, чрез
пълномощника юрисконсулт Ц.С., срещу длъжника М. М. Б., ЕГН:
**********, с адрес в ,,,,,,,,,,,,,,,, за сума в размер на 6 135.80 лева - дължима
главница по договор за потребителски заем с номер PLUS - 14758038,
сключен на 09.05.2017 г., възнаградителна лихва върху предоставената заемна
сума в общ размер на 4 853.95 лева за периода 05.07.2017 г. - 05.05.2022 г.,
мораторна лихва върху главницата от 05.08.2017 г. - 11.10.2019 г. в общ
размер на 1 363.83 лева, както и законна лихва върху претендираната
главница от датата на постъпване на заявлението в съда до окончателното
изплащане на вземането. В тази връзка от страна на първоинстанционния съд
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
ГПК от 11.11.2019 г. с предмет всички претендирани от заявителя суми,
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК (със залепено на адреса на длъжника
уведомление на 19.02.2021 г.), като с Разпореждане от 21.12.2022 г. под №
9013 на кредитора “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България,
ЕИК: ********* е указано да предяви положителни установителни искове
срещу длъжника Б. за процесните вземания, като в указания за това срок (на
07.02.2023 г.) в деловодството на Районен съд - Гоце Делчев са представени
писмени доказателства за изпълнение на указанията. С молби с вх. № 3546 от
07.07.2023 г., съответно с вх. № 60715 от 11.12.2023 г., заявителят е уведомил
първоинстанционния съд, че е подписан на 31.05.2023 г. договор за
прехвърляне на търговско предприятие по чл. 15, ал. 1 от ТЗ, обявен в
Търговския регистър при Агенция по вписванията на 06.06.2023 г., по силата
на който “Юробанк България” АД, ЕИК: ********* придобил търговското
2
предприятие и дейността на “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон
България, ЕИК: *********, като в тази връзка е представено и удостоверение
от 08.06.2023 г. от Агенция по вписванията (стр. 55 от първоинстанционното
дело). На 04.12.2023 г. “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон
България, ЕИК: ********* е заличен като търговец в Търговския регистър. По
делото са изготвени и приети две експертни заключения: съдебно-
икономическа експертиза и съдебно-графическа експертиза. С атакуваното в
настоящото производство решение съдебният състав към Районен съд - Гоце
Делчев приел, че в процесния договор не били спазени изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, която разпоредба изисква в договора да бъде упоменат
годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислена към момента на сключване на самия договор за
кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин. Съдът заключил, че липсвала ясна методика на формиране на
годишния процент на разходите и не ставало ясно дали в посочения размер от
16.55% са включени разходите на длъжника, свързани със закупуване на
застраховка от вида “защита на плащанията”, предвидена към чл. 2 от
условията на договора. На тази база съдът приел, че договорът за кредит е
недействителен, като приложил последицата на чл. 23 ЗПК - потребителят да
върне единствено чистата стойност на заема, но не и лихви и други разходи
по него, като в тази връзка е възприето и заключението на съдебно-
икономическата експертиза, че дължимата главница по договора възлиза на 5
934.20 лева, поради което със съдебния акт установителната претенция била
уважена до този размер, а за горницата до пълно претендираната сума от 6
135.80 лева - отхвърлена като неоснователна. Във връзка с констатираната
недействителност на договора, като неоснователни са отхвърлени и исковете
за заплащане на възнаградителна, съответно мораторна лихва. С въззивната
жалба на “Юробанк България” АД, ЕИК: ********* решението на
първоинстанционния съд е обжалвано в неговите отхвърлителни части, а
поправената жалба на особения представител на адв. К. има за предмет частта
на съдебния акт, с който е приет за основателен установителният иск за
сумата от 5 934.20 лева.
Окръжен съд - Благоевград, в изпълнение на правомощията си и след като
3
съобрази гореизложените фактически положения, имащи отношение към
предмета на делото, приема, че решението на Районен съд - Гоце Делчев е
валидно и допустимо, като по отношение оплакванията, релевирани във
въззивните жалби, иницииращи въззивното производство, съдът съобразява
следното:
1. По въззивната жалба на “Юробанк България” АД.
От посочените по-горе доказателства се установява, че с договора от
31.05.2023 г., сключен по реда на чл. 15 от ТЗ и вписан в Търговския регистър
и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел под № 20230606170310,
“БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. прехвърлил реална част от търговско
си предприятие (обособено под формата на клон) на “Юробанк България” АД,
ЕИК: *********, като впоследствие (на 04.12.2023 г.) “БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С.А., клон България, ЕИК: ********* е бил заличен от ТР.
Решението на първостепенния съд е постановено преди датата на заличаване
в публичния регистър на клона на “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А, а
въззивната жалба изхожда от „Юробанк България“ АД, който макар да е
правоприемник на търговското предприятие на ищеца, не се явява
процесуалноправно легитимиран да обжалва решението на Районен съд -
Гоце Делчев, защото поначало това дружество няма качеството нито на
главна, нито на допълнителна страна в процеса. Това е така, защото самото
прехвърляне на търговското предприятие не попада под хипотезата на чл. 227
ГПК, обуславяща възможността за продължаване делото по силата на закона
от правоприемника на прекратило съществуването си юридическо лице. В
принципен план не може да съществува съмнение, че самото прехвърляне на
търговското предприятие обуславя не универсално, а частно правоприемство
(например Определение № 940 от 16.12.2010 г. по ч. пр. д. № 887/2010 г. на
Върховен касационен съд), въпреки че предметът на договора касае
съвкупност от права, задължения и фактически отношения, като причината за
това, че и след осъществяване фактическия състав на чл. 15 ТЗ дружеството
праводател по сделката не прекратява своята правосубектност и същото може
да продължи да осъществява търговска дейност. Самото прехвърляне на тази
съвкупност не води априори до заличаване нито на самото юридическо лице
(при прехвърляне на цялото предприятие), нито пък на самия клон, тъй като
4
самото решение за прехвърляне не включва задължително и такова за
закриване на самия търговец, съответно на неговия клон и премахване на
търговската им регистрация. Така и в този случай клонът на “БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.” е закрит шест месеца след сключване на самата
сделка. Ето защо и след сключването на сделката с правно основание по чл.
15 ТЗ процесът е продължил между първоначалните страни - длъжникът
физическо лице и ищецът “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, чрез “БНП
Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, ЕИК: *********, тъй като
съгласно чл. 226, ал. 1 ГПК, ако в течение на производството спорното право
бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между
първоначалните страни. Според ал. 2 на посочената разпоредба
приобретателят може да встъпи или да бъде привлечен в делото като трето
лице, като той може да замести своя праводател само при условията на чл.
222 - по взаимно съгласие на страните. По делото няма данни посочената
процедура пред първата инстанция да е инициирана и да се е осъществила,
като за съда не съществува служебно задължение да следи за нейното
приложение, при липса на нарочно искане в този смисъл, затова и “Юробанк
България” АД не е придобило качеството нито на допълнителна страна, нито
на главна такава, чрез заместване на своя праводател по сделката. И след като
към момента на изготвяне и връчване на решението (03.10.2023 г.) ищецът
съществува като правен субект, именно само в негова полза е налице право да
обжалва първоинстанционното решение. След датата на заличаване на клона
на чуждестранния търговец, делото продължава между ответника длъжник и
търговското дружество, инициирало производството, а именно "БНП П. П.Ф.
С. А." Париж, по отношение на което са приложени писмени доказателства за
неговата правосубектност. Клонът е неперсонифициран, наличието на който
има процесуалноправни последици, свързани с определяне местната
подсъдност по делото, но страна в производството е самото юридическо лице
принципал, поради което и заличаване търговската индивидуализация на
обособена част от предприятието, логично, не влияе върху правосубектността
на самото дружество, затова и хипотезата на чл. 227 ГПК в случая не е
налице, изискваща от своя страна окончателно прекратяване съществуването
на юридическото лице. Поради така изложените мотиви съдът намира, че
въззивната жалба на “Юробанк България” АД срещу отхвърлителните части
на съдебния акт следва да бъде оставена без разглеждане, като изхождаща от
5
нелегитимирана страна, като същото дружество ще бъде обвързано от силата
на пресъдено нещо на решението на основание чл. 226, ал. 3 ГПК, тъй като е
безспорно, че процесното вземане срещу потребителя ответник е преминало в
неговия патримониум по силата на договора от 31.05.2023 г.
2. По въззивната жалба на М. Б..
От страна на процесуалния представител на ответника във въззивната жалба
са релевирани следните оплаквания: нередовност на исковата молба,
оспорване автентичността на договора за кредит и липса на представени
доказателства за възникване изискуемостта на процесното вземане. Така
инвокираните в жалбата възражения са неоснователни. С оглед извършеното
от въззивника оспорване на автентичността на представения от ищеца
договор е проведено производство по реда на чл. 193 от ГПК. Съобразно
разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от ГПК проверката на документа се реализира
чрез сравняване с други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или
чрез вещи лица. В настоящия случай е назначена и изслушана съдебно-
графическа експертиза на положените подписи в графи “подпис на клиенти”
към договора за потребителски паричен кредит и ценова листа към него. В
своето заключение експертът е категоричен, че между изследваните подписи
и подписите, поставени в представения сравнителен материал, е налице
съвпадение на частните признаци с идентификационна стойност, което от
своя страна означава, че те са изписани от едно и също лице, като вещото
лице ясно е посочило конкретните белези, по отношение на които констатира
съвпадение както в общите, така и в частните признаци. В проведеното
открито съдебно заседание възражение срещу изготвеното експертно мнение
от страна на процесуалния представител не са изложени, такива не се
съдържат и във въззивната жалба, поради което съдът приема - с оглед
обстоятелството, че експертизата е изготвена от вещо лице със съответната за
това компетентност, а заключението му е пълно и ясно изготвено, без да буди
съмнение в неговата обоснованост - за напълно доказано, че тъкмо
ответникът в настоящото производство е сключил процесната сделка.
От проведената съдебно-икономическа експертиза и представеното писмено
доказателство - преводно нареждане на л. 54 от делото, се установява, че
сума в размер на 5 790 лева е била проведена по сметка на М. Б. на 10.05.2017
6
г., който от своя страна извършил единствено едно плащане, с което погасил
предвидената в погасителния план вноска с падеж 05.06.2017 г. Съгласно чл.
5 от договора при просрочие на две или повече вноски вземането на
кредитора става предсрочно изискуемо в неговия пълен размер, като от
експертизата се установява, че вън от първата вноска, други плащания от
страна на длъжника не са извършвани. Съгласно т. 1 ТР № 8/2017 г. на от
02.04.2019 г. по т. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС предявеният по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за
банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за
вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено
нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В
случая възражението за липса на обявена предсрочна изискуемост на цялото
вземане по договора не държи сметка, че към датата на приключване на
устните състезания е настъпил падежът и на последната погасителна вноска
(05.05.2022 г.), в който случай основателността на исковата претенция за
претендираната главница се предопределя от общия принцип на чл. 84, ал. 1
ЗЗД. На основание чл. 235, ал. 3 ГПК и в съответствие с посочените мотиви
на ТР № 8/2017 г. първоинстанционният съд правилно е съобразил
посоченото нововъзникнало обстоятелство. Не е налице и твърдяната
нередовност на исковата молба, тъй като в обстоятелствената част на исковата
молба по ясен и разбираем начин са описани обстоятелствата, въз основа на
които ищецът претендира установяване на процесните вземания
(индивидуализация на основанието на иска), а петитумът е в съответствие с
наведените факти и конкретизира по редовен начин претенцията за съдебна
защита.
От друга страна обаче, предвид обстоятелството, че въззивникът има
качеството на потребител по смисъла на легалната дефиниция в § 13, т. 1 ДР
на ЗЗП, а облигационната връзка, предмет на производството, разкрива
признаците на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1
ЗПК, в случая ограничението на разпоредбата на чл. 269 ГПК не се прилага
(произнасянето на съдебната инстанция по правилността на съдебния акт да е
съобразено единствено с оплакванията на жалбоподателя), тъй като
въззивната инстанция, така както и първоинстанционната, следи служебно за
наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи
7
неравноправност на клаузите от потребителския договор, като положението
на потребителят следва да бъде “възстановено” в онова фактическо
състояние, в което то би се намирало, ако не бе приложението на
неравноправните клаузи. В тази връзка съгласно т. 1 ТР № 1 от 09.12.2013 г.
по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд следва да осигури
приложение на императивен материален закон, какъвто безспорно се явява
глава шеста от Закона за потребителския кредит (чл. 20 - 23). Поначало
първоинстанционният съд след като е приел, че договорът, сключен между
страните на 09.05.2017 г., е недействителен е приложил нормата на чл. 23
ЗПК, повеляваща, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита, поради което отхвърлил
установителните претенции за възнаградителна лихва и мораторна такава. От
назначената в хода на първоинстанционното производство експертиза е
видно, че в полза на М. Б. е предоставена главница в общ размер на 5 790 лева
(след приспадане на еднократна такса за ангажимент в размер на 210 лева).
Към главницата кредиторът е съотнесъл и дължима застраховка по кредита за
периода от м. 07.2017 г. до м. 12. 2017 г. в размер на 201.60 лева (справка на
л. 13 от делото). Длъжникът погасил главница в размер на 65.80 лева (поради
и което претендираната от страна на ищеца сума е в размер на 6 135.80 лева),
както и договорна лихва в размер на 117.05 лева и застраховка по кредита в
размер на 33.60 лева. Последните две суми обаче също следва да бъдат
съотнесени към главницата и приспаднати от нея, предвид констатираната от
съда липса на действително договорно основание за дължимост на суми като
лихви и други такси по договора (чл. 23 ЗПК). Съответното приспадане
следва да бъде извършено от реално предоставената главница, която е в
размер на 5 790 лева, поради което крайната сума, която следва да бъде
установена като дължима е в общ размер на 5 639.35 лева, като до тази сума
искът с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК следва да бъде
уважен като основателен, а за горницата до общо претендирания от 6 135.80
лева отхвърлен като неоснователен.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че атакуваното
с въззивната жалба на ответника М. Б. решение на първоинстанционния съд (в
частта му, свързана с произнасянето по отношение основателността на
главницата) следва да бъде отменено частично. По отношение на акцесорните
8
искове и за горницата над уважения от страна на първоинстанционния съд
размер по отношение на претендираната главница то е влязло в сила, защото
както се посочи и по-горе, въззивна жалба от ищеца, който има интерес да
възрази срещу отхвърлителните диспозитиви на решението, в срок не е
представена, а препис от акта на първата инстанция му е била редовно
връчена.
По разноските:
По отношение на конкретния размер на възнаграждението, което следва да
бъде определено за процесуално представителство пред въззивната инстанция
в полза на особения представител, чл. 47, ал. 6 ГПК повелява, че размерът на
този вид възнаграждение се определя от фактическата и правна сложност на
делото, като размерът на възнаграждението може да бъде и под минималния
за съответния вид работа, но не по-малко от една втора от него. Съгласно
Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C - 438/22
определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на
адвокатските възнаграждение не са задължителни за съда, доколкото тази
уредба води до ограничение в конкуренцията, а това е резултат забранен от
чл. 101, параграф 1 ДФЕС. Ето защо съдът вече не е обвързан от
ограничението, заложено в разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК, изискващо
определеното от съда възнаграждение да не бъде по-малко от една втора от
заложения в Наредба № 1/09.01.2004. минимален размер за съответния вид
дело. Нормите от тази наредба могат да служат за известен ориентир, но
преценката на съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес,
вида и количеството на извършената процесуална дейност на представителя,
но най - вече с оглед фактическата и правна сложност на делото /Определение
№ 628 от 15.03.2024 г. по т. д. № 765 / 2023 г. на Върховен касационен съд, 2-
ро тър. отделение/. Предвид обстоятелствата, че предмет на разглеждане във
въззивното производство е само главния иск за установяване дължимост на
главница, като същото е завършило в едно открито съдебно заседание, в което
нови доказателства не са събирани и на което особеният представител не се е
явил, а е представено единствено писмено становище, като други действия от
страна на този представител не са извършвани, а липсата на приобщаване на
други материали не е продиктувало необходимост от допълнителни
9
процесуални усилия, то според съдебния състав размер на възнаграждение в
размер на 200 лева би бил справедлив и обоснован, като отговарящ на
продължителността на производството, съответно на положения труд. Тази
сума е и близка до минимално установената, съгласно чл. 47, ал. 6 ГПК вр. чл.
9, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., според които
разпореди минимално възможното възнаграждение за изготвяне на въззивна
жалба в процесния случай би бил 336 лева.
Така мотивиран, Окръжен съд - Благоевград на основание чл. 271, ал. 1 ГПК
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 5343/19.10.2023 г.
на “Юробанк България” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: ,,,,,,,,,,,,, срещу Решение № 209 от 03.10.2023 г. по гр. д. № 108 от
2023 г. на Районен съд - Гоце Делчев като недопустима и ПРЕКРАТЯВА
производството по отношение на нея.
ОТМЕНЯ Решение № 209 от 03.10.2023 г. по гр. д. № 108 от 2023 г. на
Районен съд - Гоце Делчев в частта, с която е признато за установено на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, че в
полза на “БНП Париба Пърсънъл Файненс" С. А., Париж, вписано в
Търговския регистър и фирмен регистър на Република Франция под №
*********, с адрес на управление в ,,,,,,,,,,,,, представлявано от Л.Д.,
съществува дължимо вземане от ответника М. М. Б., ЕГН **********, от
****, представляващо главница по договор за кредит с № PLUS - 14758038 от
09.05.2017 г., за което вземане е и издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1366/2019 г. по описа на Районен
съд - Гоце Делчев, за горницата над сумата от 5 639.35 лева (пет хиляди
шестстотин тридесет и девет лева и тридесет и пет стотинки) до признатите
за дължими от страна на първоинстанционния съд 5 934.20 лева (пет хиляди
деветстотин тридесет и четири лева и двадесет стотинки).
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 209 от 03.10.2023 г. по гр. д. № 108 от 2023 г.
на Районен съд - Гоце Делчев в останалата обжалвана част, с която е признато
за установено, че в полза на “БНП Париба Пърсънъл Файненс" С. А., Париж,
рег. № ********* от страна на М. Б., ЕГН: ********** се дължи сума в
10
размер на 5 639.35 лева, представляваща главница по договор за кредит с №
PLUS - 14758038 от 09.05.2017 г., за което вземане е и издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1366/2019 г.
по описа на Районен съд - Гоце Делчев.
По отношение на иска за установяване, че ответникът М. Б., ЕГН: **********
дължи заплащането на възнаградителна лихва по договор № PLUS - 14758038
от 09.05.2017 г. в размер на 4 853.95 лева, дължима за периода 05.07.2017 г. -
05.05.2022 г., както и на иска с предмет мораторна лихва в общ размер на 1
363.83 лева, дължима за периода от 05.08.2017 г. - 11.10.2019 г., решението е
влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА М. М. Б., ЕГН **********, от *******, да ЗАПЛАТИ на БНП
Париба Пърсънъл Файненс" С. А., Париж, рег. № ********* сума в размер на
200 лева (двеста лева) - сторени съдебно-деловодни разноски в настоящата
съдебна инстанция.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ в полза на адвокат И. Г. К., АК - град Благоевград,
възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред
настоящата съдебна инстанция, в качеството й на особен представител на М.
Б., в размер на 200 (двеста) лева.
ДА СЕ ВЪРНЕ остатък от внесен по сметка на Окръжен съд - Благоевград
депозит в размер на 1 311.82 лева, след влизане в сила на решението и
представяне на нарочна молба в тази връзка от страна на вносителя.
РЕШЕНИЕТО в частта, имаща характер на определение, с което се
прекратява частично въззивното производство, подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от
връчването му, а в останалата част подлежи на касационно обжалване при
условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК в едномесечен срок от получаването
на съобщението за неговото изготвяне.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на особения представител на М. М. Б.,
на “Юробанк България” АД, както и на адреса на въззиваемия “БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А, на адрес: ******* по реда на Регламент (ЕО) №
1393/2007 на Европейския парламент и Съвета от 13 ноември 2007 година
относно връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи
по граждански или търговски дела.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12