Определение по дело №555/2022 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1151
Дата: 16 май 2022 г. (в сила от 16 май 2022 г.)
Съдия: Росен Димитров Парашкевов
Дело: 20222100500555
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 14 април 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1151
гр. Бургас, 16.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500555 по описа за 2022 година
Агенция за събиране на вземания ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, район Люлин, бул. „Доктор Петър
Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез юрисконсулт
Цветанка Петкова, против Разпореждане № 2784 от 07.03.2022 г.,
постановено по ч.гр.д. №1213/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас, с
което съдът е оставил без уважение заявлението с правно основание чл.410 от
ГПК на Агенция за събиране на вземания ЕАД, ЕИК *********, за издаване
на заповед за изпълнение против длъжника Р. Т. ИВ., ЕГН ********** от гр.
Бургас, ж.к. М. р., бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, за разпореждане плащане по
Договор за паричен заем № 462117 от 23.10.2020 г. с кредитодател „Сити
Кеш“ ООД, за следните суми: 60,90 лева – възнаградителна /договорна/
лихва, начислена за периода от 25.12.2020 г. до 09.07.2021 г. и сумата от
298,85 лева, представляваща лихва за забава за периода от 26.12.2020 г. до
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
както и за разноски в размер на разликата между присъдените 50,34 лева до
пълния размер от 75 лева.
Недоволство от така постановеното определение изразява частният
жалбоподател, който счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Моли
съда да го отмени и върне делото на БРС за издаване на заповед за
изпълнение за посочените суми. Излага съображения. Моли съда да му се
1
присъдят по реда на чл.78 ал.8 от ГПК – юрисконсултско възнаграждение от
50 лева и платена държавна такса от 15 лева.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК от Агенция за събиране на вземания ЕАД срещу длъжницата Р.
Т. ИВ., с което се претендира главница от 734,39 лева, договорна лихва от
60,90 лева, обезщетение за забава в размер на 298,85 лева, законна лихва
върху главницата от деня на подаване на заявлението – 25.02.2022 г. и
разноските в заповедното производство. Със заповед № 665/07.03.2022 г. БРС
е разпоредил длъжницата да заплати на въззивното дружество сумата от
734,39 лева по сключения на 23.10.2020 г. договор между страните, ведно със
законната лихва върху главницата считано от издаване на заповедта за
изпълнение от 25.02.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата от
50,34 лева.
За да постанови обжалвания резултат по делото, първоинстанционният
съд е счел, че претенцията за възнаградителна или договорна лихва
противоречи на добрите нрави, тъй като фиксирания годишен процент е в
размер на 40,05%, ГПР е в размер на 49,57%, а в договора е уговорена
неустойка която е в размер на 801,15 лева, която не е предмет на настоящото
производство. Според съда посочения размер на договорната лихва спрямо
този на главницата води до противоречие с добрите нрави и представлява
нищожен договор по чл.26 от ЗЗД, което води до основание по чл.411 ал.2 т.2
от ГПК. По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава в
размер на 298,85 лева, заповедният съд е мотивирал отказа си с
обстоятелството, че липсват твърдения кредитът да е бил обявен за
предсрочно изискуем, като незаконосъобразно обезщетението за забава да се
претендира от момента на просрочието, т.е. считано от неплащане на първата
просрочена месечна вноска, предвид уговорената автоматична предсрочна
изискуемост в договора за заем.
Направеният от първоинстанционния съд извод не се споделя от
настоящата съдебна инстанция. Представеният по делото Договор за
потребителски кредит № 462117 от 23.10.2020 г. е сключен между „Сити
Кеш“ ООД ЕИК ********* и длъжницата И., в последствие прехвърлен с
2
договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от „Сити Кеш“ ООД на
настоящия частен жалбоподател от 26.08.2021 г., представлява договор за
банков потребителски кредит на физическо лице. В договора е уговорен
размер на кредита – 900 лева при 37 на брой седмични вноски, при фиксиран
годишен лихвен процент от 40,05% и ГПР 49,57%. Претендираната договорна
лихва по съществото си представлява цена за ползването на предоставения
банков кредит. При уговорен ГПР до 50% - 5 пъти законната лихва съдът не
констатира противоречие с добрите нрави, което налага претендираната сума
от 60,90 лева да бъде присъдена от заповедния съд. Настоящата съдебна
инстанция не споделя доводите на първоинстанционния съд за отхвърляне на
претенцията за мораторна лихва. Съгласно чл.7 ал.1 от договора за кредит
кредитополучателят дължи при забава на която и да е погасителна вноска
обезщетение в размер на законната лихва /основния лихвен процент на БНБ
плюс 10 пункта/ за забава, за всеки просрочен ден, считано от датата на
настъпване на просрочието до неговото пълно погасяване. Според съда
заповедното производство в хипотезата на чл.410 от ГПК издава заповед за
изпълнение с оглед твърденията на заявителя и евентуални спорове по
отношение размера на дължимата лихва за забава следва да се развият в
производство по чл.422 от ГПК. С оглед на това съдът намира, че е обвързан
от твърденията в заявлението и не може да се произнася на този етап по
размера на вземането.
В този смисъл съдът намира, че представения договор отговаря на
изискванията на закона, което налага обжалваното определение да бъде
отменено, като се укаже на първоинстанционния съд да издаде заповед за
изпълнение досежно претендираната възнаградителна лихва от 60,90 лева за
претендирания период и лихвата за забава от 298,85 лева за претендирания
период, както и разноски за производството пред БРС в размер на 24,66 лева,
като ответницата по частната жалба следва да бъде осъдена да заплати за
настоящото производство разноски в размер на 65 лева.
По изложените съображения, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Разпореждане № 2784 от 07.03.2022 г., постановено по
ч.гр.д. №1213/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас, като вместо него
3
ПОСТАНОВЯВА:
ДЛЪЖНИКЪТ Р. Т. ИВ., ЕГН ********** от гр. Бургас, ж.к. М. р., бл.
***, вх. *, ет. *, ап. **, ДА ЗАПЛАТИ на Агенция за събиране на вземания
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Люлин, бул. „Доктор Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4 чрез юрисконсулт Цветанка Петкова, сумата от 60,90 лева –
възнаградителна /договорна/ лихва, начислена за периода от 25.12.2020 г. до
09.07.2021 г. и сумата от 298,85 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 26.12.2020 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 25.02.2022 г., както и разноски в размер на 24,66 лева
за първата инстанция и 65 лева – разноски за настоящата инстанция.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4