Р
А З П О Р Е Ж Д А Н Е
гр.
София, 19.05.2017
г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в закрито заседание на деветнадесети май две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
като
се запозна с т. дело № 7399 по описа на СГС, ТО за 2016 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Настоящето производство е образувано по
предявен по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК иск. След постъпване на
заповедното производство, исковият съд е констатирал несъответствие между посочените
като ответници лица и отправеното съм съда искане, поради което с разпореждане
от 07.12.2016 г. е дал указания на ищеца да отстрани тази нередовност. В
изпълнение е подадена молба, с която ищецът разяснява, че предявява иска срещу
двама от общо тримата длъжници, срещу които е издадена заповедта, тъй като само
двама от тях са подали възражение срещу нея, но формулира искане към съда да
приеме за установено, че тези две лица дължат сумите по заповедта солидарно с
третия длъжник, както и че следва да заплатят солидарно с този трети длъжник
сумите на банката. Предвид обстоятелството, че твърденията на ищеца и
доказателствата, съдържащи се в заповедното производство сочат, че ищецът има
правен интерес от предявяване на иска единствено срещу двамата възразили
длъжници и съобразявайки, че в този случай искането към съда следва да касае
единствено установяване задълженията на тези лица към банката, Съдът с
разпореждане от 07.02.2017 г. дава последна възможност на ищеца да формулира
искане към съда, съответно на изложените твърдения, че иска установяване на
вземания на банката спрямо две, а не три лица. В изпълнение на тези указания е
подадена молба от 13.03.2017 г., в която отново е отправено искане да бъде
установено, че ответниците /възразилите
двама длъжници/ дължат солидарно и следва да заплатят солидарно с третия
длъжник сумите, за които е издадена заповедта по чл. 417 от ГПК.
Предвид изложеното, Съдът приема, че
констатираните от него противоречия между изложените фактически твърдения и
петитума не са отстранени. Предвид принципа на диспозитивното начало, съдът не
може да преформулира изрично заявеното в две поредни молби на ищеца искане,
касаещо установяването на вземане и на трето, неучастващо по делото като страна
лице. Липсата на заявено от ищеца искане, съответно на изложените от него
фактически твърдения и развитието на заповедното производство съставлява пречка
съдът да администрира делото и изготви доклад по реда на чл. 146 ГПК, съответно да определи
кои са релевантните за спора факти и
доказателства.
Предвид неотстраняването на пречките за
движение на процеса, Съдът намира, че
исковата молба следва да бъде върната. Администрирането на исковата молба от
Съда, във връзка извършването на проверка относно редовността й, съобразно чл.
127 и чл. 128 ГПК, не допуска осигуряването на повторна възможност за
отстраняване на нередовността й. Отстраняването следва да се извърши в дадения
от Съда срок по чл. 129, ал. 2 ГПК. След като
ищецът не е направил това /дори и в изпълнение на предоставената му от
Съда допълнителна възможност/ и не е
отстранил пречките за администриране на процеса, то исковата молба следва да
бъде върната.
Мотивиран от горното, Съдът
Р А З П О Р Е Д И :
ВРЪЩА, на основание
чл. 129, ал. 3 ГПК, исковата молба с вх. № 126639/10.10.2016 г., във връзка с
която е образувано т. дело № 7399/2016 г.
по описа на СГС, ТО, VІ-22 състав.
Разпореждането може да бъде обжалвано от ищеца, с частна
жалба пред Софийски апелативен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му.
Съдия: