№ 321
гр. гр. Червен бряг, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Велислава Ст. Енчева
при участието на секретаря Пламенка Н. Петрова
като разгледа докладваното от Велислава Ст. Енчева Гражданско дело №
20234440101289 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 34 от Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Н. Г. Н., от гр. ***, ул. „*** I“ № 40
срещу мълчалив отказ на кмета на *** по искане вх. № 44-Н-300 от 01.10.2021
г. за издаване на заповед по чл. 34 от ЗСПЗЗ за изземване на земеделски имот с
№ ***, находящ се в землището на с. *** *** и срещу изричен отказ,
обективиран в писмо рег. № 44-Н-300-(1) от 29.10.2021 г. на кмета на ***.
Жалбоподателят твърди, че за стопанската 2020/2021 г. и за
стопанската 2021-2022 г. е заявил процесния имот в декларацията си по чл. 69
от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи (ППЗСПЗЗ) като „затревена нива“ – код 1150 и е
декларирал, че не желае същата или части от нея да се включва в масиви за
ползване. Позовавайки се на наличното в патримониума му право на
собственост и установеното от него обработване на имота от друго лице е
заявил изземването му по административен ред чрез кмета на ***.
Развива доводи за незаконосъобразност на оспорените актове по
чл. 146, т.3, т.4 и т.5 от АПК. Посочва, че е бил нарушен принципът на
служебното начало – чл. 9 АПК, като административният орган не е изпълнил
задълженията си да изясни всички факти и обстоятелства от значение за
случая.
Ответникът по жалбата – кметът на ***, чрез адвокат Т. В.-
Тодорова изразява становище за неоснователност на същата. Възразява, че не
са налице кумулативно предвидените основания по чл. 34 от ЗСПЗЗ за
издаване на позитивен административен акт, поради което формираният
1
мълчалив отказ и издаденият изричен отказ са законосъобразни. Отчита, че
макар и да не е спазена разпоредбата на чл. 57, ал.8 АПК не се касае за
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй
като дори и същото да не е било допуснато административният орган не би
стигнал до изводи и резултати, различни от оспорените актове. Отбелязва, че
от направените проверки и изискани данни не е установено неправомерно
ползване на процесния земеделски имот от физически или юридически лица.
Посочва, че законодателят не е възложил на кмета на Общината в
производството по чл. 34 ЗСПЗЗ функции по разследване на евентуално
извършено административно нарушение, освен вмененото му задължение да
изиска информация от съответните служби. Игнорирайки възможния път на
исковата защита на накърнените права и избирайки защитата им по
предвидения в чл. 34 от ЗСПЗЗ административен ред, жалбоподателят не е
отчел, че този ред не му гарантира защита в пълен обем. За кмета на
Общината не е налице задължението, нито правомощието да установява
извършителя на нарушението.
Отчитайки извършената продажба на процесния имот в хода на
процеса, кметът на *** прави възражение за недопустимост на съдебното
производство поради отпаднал правен интерес – основание за прекратяването
му по чл. 159, т.4 АПК.
Контролиращата страна – Районна прокуратура Плевен не
изпраща представител и не дава заключение.
Съдът, след като съобрази становищата, исканията и доводите на
страните със събраните по делото доказателства и след служебна проверка за
законосъобразност на оспорените административни актове на основание чл.
168 АПК, приема за установено следното:
Производството е административно и е по реда на чл. 34 от ЗСПЗЗ
вр. с §19 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и
допълнение на АПК (Обн.- ДВ, бр.39 от 2011 г., изм.-ДВ, бр.58 от 2017 г., в
сила от 18.07.2017 г.), предвиждащ, че индивидуалните административни
актове по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, както и отказите за издаването им, с
изключение на тези, издадени от министъра на земеделието, могат да се
обжалват пред районния съд и подлежат на касационен контрол пред
административния съд по реда на АПК. (Определение № 61 / 03.12.2021 г. по
адм. дело № 56 / 2021 г. на смесен състав на ВКС и ВАС).
По делото е установено, че с решение № 250 / 21.08.2022 г. по адм.
дело № 1447 / 2021 г. Районен съд - Червен бряг се е произнесъл по мълчалив
отказ, формиран във връзка с искане вх. № 44-Н-300 от 01.10.2021 г. за
издаване на заповед по чл. 34 от ЗСПЗЗ за изземване на земеделски имот с №
***, находящ се в землището на с. *** ***.
Първоинстанционното съдебно решение е обезсилено с решение
№ 579 / 16.12.2022 г. по к.а.д. № 895 / 2022 г. на Административен съд –
Плевен и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на районния
съд. Основанието за недопустимост е неизпълнението на задължението на
първоинстанционния съд за конституиране на надлежния ответник в процеса,
съгласно чл. 153 АПК, а именно органът издал акта. По делото е участвала
като страна ***, а не кметът на ***, който е административният орган, издал
2
оспорения акт.
При новото разглеждане на спора с решение № 142 / 05.05.2023 г.
по адм. дело № 13 / 2023 г. Районен съд – Червен бряг е отменил оспорвания
мълчалив отказ на кмета на ***, формиран във връзка с искането на Н. Г. Н.,
от гр. ***, вх. № 44-Н-300 от 01.10.2021 г. за издаване на заповед по чл. 34 от
ЗСПЗЗ за изземване на земеделски имот с № ***, находящ се в землището на
с. *** *** и е върнал преписката на кмета на Община – Червен бряг за
издаване на акт при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на
съдебното решение.
С решение № 485 / 27.10.2023 г. по к.а.д. № 631 / 2023 г.
Административен съд – Плевен е констатирал порока липса на собствени
мотиви на състава на първоинстанционния съд, засягащ формираната му воля,
поради което е обявил за нищожно първоинстанционното съдебно решение и е
върнал делото за ново разглеждане от друг състав.
Отбелязал е в мотивите си, че както този съдебен състав, така и
предходния състав на районния съд не са се произнесли по издадения изричен
отказ, обективиран в писмо рег. № 44-Н-300-(1) от 29.10.2021 г. на кмета на
***, с който е отказано на основание чл. 34 от ЗСПЗЗ изземване на процесния
земеделски имот. Посочил е, че съгласно чл. 58, ал.3 АПК при последвал
изричен отказ, съдът дължи произнасяне и по законосъобразността на същия,
дори и жалбата да е заведена първоначално срещу мълчаливия отказ. Указал е,
че съгласно чл. 170, ал.2 АПК районният съд е задължен да разпредели
доказателствената тежест и да изследва обстоятелствата налице ли са били
основанията за издаване на заповед по чл. 34, ал.1 ЗСПЗЗ за изземването на
имота. Във връзка с направените пред касационната инстанция възражения за
недопустимост на оспорването пред първоинстанционния съд, отчитайки
продажбата на имота, административният съд е указал, че
първоинстанционният съд следва да прецени наличието на правен интерес от
воденето на процеса изследвайки неговото наличие към момента на подаване
на искането, към момента на издаване на акта и към момента на подаване на
жалбата.
С разпореждане № 684 / 12.09.2024 г. по адм. дело № 1289 / 2023 г.
настоящият съдебен състав на Районен съд – Червен бряг изпълни дадените
указания по разпределение на тежестта на доказване на относимите за спора
факти, а с протоколно определение от проведеното на 03.10.2024 г. съдебно
заседание приобщи всички доказателства от административната преписка и
по-късно постъпилите във връзка с мълчаливия отказ и досежно изричния
отказ, обективиран в писмо рег. № 44-Н-300-(1) от 29.10.2021 г. на кмета на
***.
В административното производство жалбоподателят е
легитимирал правото си на собственост с нотариален акт № *** том III, рег. №
***, нотариално дело № *** г. на нотариус рег. № 022 на Нотариалната
камара. Посочил е, че към момента на подаването на искането по чл. 34 ЗСПЗЗ
процесният имот се е ползвал без основание от „***, което е обработвало
съседни масиви. Многократно изпратените от административния орган писма
до търговското дружество не са изяснили относимите и релевантни
обстоятелства досежно твърдените от жалбоподателя факти. Не е бил
направен оглед на място с помощта на експерт геодезист, който най-точно би
3
могъл да внесе яснота по спора.
Съгласно чл. 34, ал.1 ЗСПЗЗ по искане на собствениците или на
ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право
на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по
местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно
основание и се предоставят на собствениците им, съответно на ползвателите
им, на правно основание. За установяване на неправомерното ползване кметът
служебно изисква информация от Държавен фонд "Земеделие" -
Разплащателна агенция, или от регионалните му териториални структури
и/или от общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите,
съответно от службата по геодезия, картография и кадастър. Следователно, за
да бъде издадена такава заповед е необходимо да се установи кумулативното
наличие на следните предпоставки: искане до компетентния административен
орган от собственик или ползвател на имот, възстановен по реда на
ЗСПЗЗ (Тълкувателно решение № 1 от 25.01.2013 г., по тълкувателно дело №
3 / 2011 г. на Върховния административен съд на Република България – Общо
събрание на колегиите), ползване на този имот от трето лице и това ползване
да е без правно основание.
Предвиденият облекчен ред за защита правото на собственост е в
съответствие с чл.17, ал.1 и ал.3 от Конституцията на Република България, с
който е прогласен принцип за неприкосновеност на правото на частна
собственост, както и че то се гарантира от закона. Това означава, че и в
способите за защита на правото на собственост законът следва да гарантира
равни права на всички правни субекти, а да не създава облекчени правила за
защита според способа за придобиване на правото на собственост.
В контекста на горното, възраженията на ответника, че
игнорирайки възможния път на исковата защита на накърнените права и
избирайки защитата им по предвидения в чл. 34 от ЗСПЗЗ административен
ред, жалбоподателят не е отчел, че този ред не му гарантира защита в пълен
обем, са неоснователни. При твърдяното нарушение на правото на
собственост за кмета на Общината е налице задължението и правомощието да
установи извършителя на нарушението, което той не е направил.
Неоснователни са доводите на административния орган, че
неговите правомощия се свеждат само до установяване на неправомерното
ползване и способите за това се изчерпват с изискване и преценка на
информация от три държавни институции (Общинска служба по земеделие,
гр. Червен бряг; Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция и
Служба по геодезия, картография и кадастър - Плевен), като изброяването им
не е кумулативно, а алтернативно. Подобна теза не намира подкрепа в
нормативните източници, относими към спора. Това би означавало
въпросните три служби да водят регистър и на лицата, ползващи незаконно
или без основание земеделски имоти, което е правно неиздържано и подобна
нормативна уредба липсва.
Неточна е квалификацията на кмета на *** досежно пропуска му
да уведоми страната за наличие на хипотезата на чл. 57, ал.8 АПК при
издаване на процесните актове. Изразената теза, че не се касае за съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като дори и
същото да не е било допуснато административният орган не би стигнал до
4
изводи и резултати, различни от оспорените актове е неправилна. Езиковото
тълкуване на разпоредбата показва, че използваният израз незабавно цели да
подчертае неотложността и необходимостта от бързина в действията на
органа, чрез които единствено би могло да се гарантира законосъобразното
развитие на производството. Наред с това, следва да се отбележи, че както
правната доктрина, така и съдебната практика квалифицират като съществени
нарушения на административнопроизводствените правила не само тези, които
са повлияли на правните изводи на административния орган, но и тези които
биха могли да повлияят и не изключват възможността от различен резултат.
Направеното от административния орган възражение за отпаднал
правен интерес от оспорването (чл.159, т.4 АПК) поради продажба от
жалбоподателя на процесните имоти в хода на висящия процес е
неоснователно.
Действително Н. Г. Н. е продал процесния земеделски имот с
идентификатор № ***, с площ от *** кв.м., в землището на с. *** ***, в
местността „Т***“ с трайно предназначение на територията – земеделска и
трайно ползване на имота – нива, с пета категория на земята, с нотариален акт
№ 139, том II, рег. № 3906, дело № 311 / 2022 г. на нотариус рег. № 768 в
регистъра на Нотариалната камара.
Отчитайки задължителните указания на Административен съд –
Плевен, дадени с решение № 485/27.10.2023 г. по к.а.д. № 631/2023 г. досежно
изследване на наличието на процесуалната предпоставка правен интерес,
възражението за недопустимост на съдебното оспорване е неоснователно.
Според касационната инстанция наличието на процесуалната
предпоставка правен интерес по възникването на потестативното субективно
право на съдебно оспорване следва да бъде съобразявано с ефекта от
прехвърлянето на вещните права върху земеделския имот като се преценяват
основанията за съществуването , обуславяйки ги времево с момента на
искането по чл.34 ЗСПЗЗ, момента на издаване на акта и момента на подаване
на жалбата. (В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3/16.04.2013 г. по
тълкувателно дело № 1/2012 г. на Върховния административен съд на
Република България – ОСС от I и II колегия на ВАС, макар и касаещо само
хипотеза на нищожност).
Аргументи в подкрепа на тезата за наличие на правен интерес
могат да се търсят не само в наличното засягане на права свободи и законни
интереси (както и тяхното застрашаване) за конкретния темпорален период на
действие на оспорените актове, но и предвид възможността за предявяване на
иск за обезщетение по чл. 203 АПК при евентуално успешно проведен
съдебен процес във връзка с предприетото оспорване.
Изложените по-горе аргументи за наличието на процесуалната
предпоставка правен интерес могат да бъдат подкрепени и с довода, че
посочената сделка в случая не рефлектира върху абсолютната положителна
процесуална предпоставка по възникване правото на съдебно оспорване -
правен интерес, а има значение за процесуалната легитимация на
жалбоподателя, също в качеството на абсолютна положителна процесуална
предпоставка по възникване на субективното право на достъп до съд (съдебно
оспорване). След транслирането на вещните права е възникнал института на
5
процесуалната субституция при условията на субсидиарно прилагане на чл.
226 ГПК във връзка с чл.144 АПК, съгласно който ако в течение на
производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото
следва своя ход между първоначалните страни. В случая Н. Г. Н. има
качеството на първоначална страна, поради което за него не е отпаднал
правния интерес от оспорване и е активнолегитимиран да продължи
участието си по делото. Следователно не е налице посоченото от ответника по
жалбата основание за прекратяване на съдебното производство.(В този
смисъл виж Решение № 12984 / 03.11.2010 г. по адм. дело № 9691 / 2010 г. на
Върховния административен съд, петчленен състав; Определение № 6930 /
11.07.2022 г. по адм. дело № 3359 / 2022 г. на Върховния административен съд,
петчленен състав; Определение № 5645 / 11.05.2021 г. по адм. дело № 4095 /
2021 г. на Върховния административен съд, трето отделение; Определение №
13613 / 18.10.2013 г. по адм. дело № 9566 / 2013 г. на Върховния
административен съд, петчленен състав; Определение № 12651 / 28.10.2009 г.
по адм. дело № 10708 / 2009 г. на Върховния административен съд, петчленен
състав).
Законът за собствеността и ползването на земеделските земи е
специален закон, но доколкото в него няма разпоредби относно процедурата
по провеждане на административното производство и издаването на
административни актове, са приложими нормите на
Административнопроцесуалния кодекс. В случая, кметът на *** не е
предприел следващите се по АПК административнопроизводствени действия
по изясняване на релевантните за производството факти в периода на
формиране на мълчаливия отказ, а след това извършените от него такива се
характеризират с липса на задълбоченост, всеобхватност и истинност.
Съгласно чл. 35 от АПК индивидуалният административен акт се издава, след
като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят
обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации,
ако такива са дадени, съответно направени.
Административният орган не е проявил дължимата инициатива
дали лицата, обработвали съседните на имотите на жалбоподателя масиви са
навлезли в неговите земи, което би могло да се установи единствено с
помощта на щателно замерване на процесните имоти чрез специалист по
геодезия, картография и кадастър. Нормата от чл. 36 АПК доразвива
заложения в чл.9 АПК принцип на служебното начало и разписва ясно
задълженията на административния орган при упражняване на законовите му
правомощия по чл. 34, ал.1 от ЗСПЗЗ, които в случая не са били реализирани в
пълнота, което е довело и до неточно прилагане на материалния закон.
По изложените съображения, настоящият състав на Районен съд
Червен бряг счита, че оспорените откази (мълчалив и изричен) са издадени
при условията на съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и неточно прилагане на
материалноправните разпоредби - основания за отмяната им като
незаконосъобразни по смисъла на чл. 146, т.3 и т.4 АПК.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал.1 АПК вр. с чл.
226, ал.3 АПК и чл. 38, ал.1 от Закона за адвокатурата, съдът намира, че
заявените от жалбоподателя разноски са дължими в пълния им направен
6
размер и следва да бъдат поставени в тежест на ответника. Високата
фактическа и правна сложност на спора обосновават неоснователност на
искането за редуцирането им.
Диференцирани по съдебни производства във връзка с развитието
на спора пред отделните инстанции, настоящият състав на Районен съд
Червен бряг установи следните сторени и дължими на жалбоподателя
разноски:
1.По адм.дело № 1447 / 2021 г. по описа на Районен съд – Червен
бряг сумата от 10,00 лева ДТ.
2.По адм. дело № 895 / 2022 г. по описа на Административен съд –
Плевен сумата от 1000,00 лева, адвокатско възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие от 23.11.2022 г.
3.По адм. дело № 13 / 2023 г. по описа на Районен съд – Червен
бряг сумата от 1000,00 лева, адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие от 30.03.2023 г.
4.По адм. дело № 631 / 2023 г. по описа на Административен съд –
Плевен сумата от 1000,00 лева, адвокатско възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие от 29.05.2023 г.
Общият размер на действително извършените разноски възлиза на
сумата от 3010,00 лева.
По настоящото административно дело № 1289 / 2023 г. по описа на
Районен съд Червен бряг жалбоподателят Н. Г. Н. е представляван от адвокат
И. А. по реда на чл.38 вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата, поради което
съдът определя разноски за процесуалното му представителство по чл.8, ал.3
от Наредба №1 от 09.04.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 1000,00 лева.
Водим от горното и на основание чл. 172 АПК, Районен съд –
Червен бряг
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Н. Г. Н., от гр. ***, ЕГН:**********
мълчалив отказ на кмета на *** по искане вх. № 44-Н-300 от 01.10.2021 г. за
издаване на заповед по чл. 34 от ЗСПЗЗ за изземване на земеделски имот с №
***, находящ се в землището на с. *** *** и изричен отказ, обективиран в
писмо рег. № 44-Н-300-(1) от 29.10.2021 г. на кмета на ***.
ОСЪЖДА *** да заплати на Н. Г. Н., от гр. ***, ЕГН:**********
сумата от 3010,00 лева (три хиляди и десет лева), представляваща разноски по
делото.
ОСЪЖДА *** да заплати на адвокат И. А. А., с ЕГН: **********,
от АК-Плевен сумата от 1000,00 (хиляда) лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по чл. 38 от Закона за
адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд –
7
Плевен.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
8