Решение по дело №16580/2019 на Софийски градски съд

      Р      Е     Ш    Е    Н    И    Е      № .…

           Гр. София, 10.05.2021 г.

 

 

                               В     И М Е Т О     Н А     Н  А  Р  О Д А

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в следния състав :

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

                                                   ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска

                                                     Мл. съдия : Мария Малоселска 

при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 16580/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 184686/05.08.2019 г. по гр. д. № 7984/2017 г. по описа на СРС, 28 с - в е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с 124, ал. 1 ГПК, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Ц.Б.Й., ЕГН ********** и В.Ц.К., ЕГН **********, дължат на „Т.С.“ ЕАД, ***, ЕИК *******, при квоти 5/6 от първата и 1/6 за втората ответница, от следните суми : в размер на 1 627. 92 лв. доставена топлинна енергия за имот на адрес гр. София, жк *******, аб. № 098793 за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.11.2016 г. – подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 105 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2015 г. до 06.10.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 60789/2016 г. по описа на СРС, ГО, 28 с-в, като исковете са отхвърлени за разликата над 1 627. 92 лв. до пълния предявен размер от 1 635. 10 лв. за главницата и за горницата над 105 лв. до пълния предявен размер от 106.98 лв. – за лихвата за забава. Ответниците са осъдени за заплащане на разноски в исковото и заповедното производства.

Недоволна от решението е останала само ответницата В.Ц.К., която го обжалва в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, чрез особения си представител, с доводи, че е необосновано и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и процесуален. Поддържа, че съдът е приел, че ответницата дължи суми за топлоенергия без да обсъди възражението, че в имота липсват отоплителни тела и не се доставя топла вода и няма водомери.  Не е обсъдено заключението на СТЕ, според което радиаторите в имота са демонтирани още през 1999 г. Вещото лице е установило, че в имота служебно е начислявана ТЕ, като се твърди, че начисляването е неправилно извършено от ФДР. В имота има само тръби, за които може да се начисляват суми само за сградна инсталация, но не и за отопление. Поддържа, че доколкото не са представени протоколи за неосигурен достъп до имота, ФДР нае е имала основание да начислява служебно ТЕ. По тези съображения се поддържа, че в имота не е имало потребление, поради което не е налице основание за начисляване на ТЕ в периода и сумите, определени от СРС, са недължими от ответницата. Моли да се отмени решението в оспорената част и исковете срещу нея да се отхвърлят изцяло.

Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД не взема становище по въззивните жалби в срока по чл. 263 ГПК. В молба от 08.02.2021 г. ищецът оспорва бланкетно жалбата без да излага съображения и моли да се остави без уважение. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

Вторият ответник - Ц.Б.Й. не взема становище по жалбата.

Третото лице помагач на ищеца „Т.С.” ЕООД не взема становище по жалба.

Като съобрази изложеното в жалбата по реда на въззивната проверка, настоящият състав намира следното от фактическа и правна страна :

 Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено.

Решението се оспорва само в частта, в която са уважени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с 124, ал. 1 ГПК, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу В.Ц.К. за 1/6 част от установените суми, като в частта, в която са уважени исковете срещу ответницата Ц.Б.Й. – за 5/6 части от сумите, решението не е оспорено и е влязло в сила.

По същество на спора, въззивният съд приема, че в съответствие със събраните пред него доказателства СРС е направил извод, че страните са обвързани от валиден договор за продажба на топлоенергия - чл. 153, във вр. е чл. 149 от ЗЕ, по реда на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ при действие на Общите условия за периода. Договорното отношение между тях е възникнало от качеството на ответницата В.Ц.К. на собственик на 1/6 част на топлоснабдения имот - апартамент № 48, находящ се в гр. *******а, вх. А, аб. № 098793, съгласно влязлото в сила на 28.11.2006 г. решение от 20.09.2006 г. на СРС, 77 с-в, по гр. д. № 3385/2006 г. за делба на имота. Това качество не е опровергано в производството.

Законодателят не е предвидил като условие за влизането на ОУ в сила приемане от страна на потребителите, въпреки че е уредено право на потребителите да искат специални условия като внесат в топлопреносното предприятие писмено заявление. Не са представени доказателства ответникът да е възразил срещу прилаганите от ищеца ОУ, поради което основателно СРС е приел, че главните страни са обвързани от договорно правоотношение във връзка с предоставянето на ТЕ за битови нужди в процесния период.

Сградата е етажна собственост и в исковия период се установява, че ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди. Съгласно действащото законодателство - чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и действалата през периода Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г. В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите между топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на „Т.с.“ ЕООД.

Реалното потребление на топлинна енергия в процесния имот, както и стойността на топлинната енергия се установява и от представените от ФДР документи. Въззивният съд намира, че при определяне на сумите за потребление на ТЕ, дължими от абонатите, без предишни просрочени неплатени сметки, без начислени лихви върху тях и без изравнявания за периоди извън процесния, следва да се съобрази заключението на СТЕ, приета пред СРС, която настоящият съд кредитира.

Вземайки предвид заключението и при съобразяване на нормативно регулираните цени на топлинната енергия, въззивният съд споделя изводите на СРС, че делът на ответника за сградна инсталация и дължимите суми за отопление на имота са изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба в периода.

От заключението на съдебно - техническата експертиза, изготвено след анализ на приетите писмени документи по делото, както и на тези от ФДР, се установява, че ищцовото дружество ежемесечно е извършвало отчети на общия топломер в АС, като технологичните разходи на общия топломер са за сметка на ищеца. Вещото лице е констатирало, че в имота има 2 броя отоплителни тела без ИРРО, като са имота не се начислява ТЕ за БГВ тъй като връзката за топла вода е прекъсната през 2008 г. В тази връзка се неоснователни възраженията на ответницата в жалбата, че в имота няма радиатори, доколкото според експертизата наличните радиатори са без монтирани разпределителни уреди, поради което ТЕ се начислява служебно и на база максималния специфичен разход на сградата.

На потребителя се начисляват и сума за ТЕ за сградна инсталация, която е определена от ФДР, съгласно Методиката по Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г.

В заключение СТЕ е достигнала до извод, че общата сума за топлинна енергия, начислена за периода 01.05.2014 г. - 30. 04.2016 г. е в размер 1 627, 92 лв.

От тази сума, съгласно установеното участие в съсобствеността на имота на ответницата В.Ц.К., тя дължи 1/6 част, както е приел и СРС в оспореното решение.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, въззивният състав намира следното : Доколкото в жалбата не са изложени никакви конкретни съображения срещу законосъобразността на решението в частта по определените от съда лихви за забава, настоящият състав намира, че решението и в частта, касаеща лихвите за забава върху главното задължение за 1/6  част от сумата от 105 лв. следва да се потвърди, както е постановено.

Предвид изложеното и доколкото крайните изводи на съда съвпадат с изводите, до които е достигнал СРС, решението в частите, в които са уважение претенциите срещу В.Ц.К. следва да се потвърди. Този извод се отнася и до присъдените в полза на ищеца разноски, възложени в тежест на тази ответница.

По разноските пред СГС :

Тъй като жалбата няма да бъде уважена ищецът има право на разноски в производството. Настоящият състав не присъжда разноски за юрисконсултско възнаграждение на ищеца, като приема, че за него не е осъществявано реално процесуално представителство във въззивното производство.

При тези мотиви, Софийски градски съд

 

                                                     Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 184686/05.08.2019 г. по гр. д. № 7984/2017 г. по описа на СРС, 28 с - в, в частта, в която е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с 124, ал. 1 ГПК, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В.Ц.К., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ***, ЕИК *******, 1/6 част от сумите, както следва : от сумата 1 627, 92 лв. доставена топлинна енергия за имот на адрес гр. София, жк *******, аб. № 098793 за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.11.2016 г. - подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и 1/6 част от сумата от 105 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2015 г. до 06.10.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 60789/2016 г. по описа на СРС, ГО, 28 с - в и ответницата е осъдена за разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

РЕШЕНИЕ № 184686/05.08.2019 г. по гр. д. № 7984/2017 г. по описа на СРС, 28 с - в, е влязло в сила в частите, в които исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с 124, ал. 1 ГПК, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, са уважени срещу  Ц.Б.Й., ЕГН ********** за 5/6 части от посочените по – горе суми и за разноски срещу този ответник, като исковете са отхвърлени за разликата над 1 627. 92 лв. до пълния предявен размер от 1 635. 10 лв. за главницата и за горницата над 105 лв. до пълния предявен размер от 106.98 лв. – за лихвата за забава.

 

            РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач на ищеца „Т.с.” ЕООД.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                    ЧЛЕНОВЕ : 1.                              2.