№ 119
гр. Шумен, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Румяна В. Райкова
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Димчо Ст. Луков
при участието на секретаря Геновева П. Стоева
като разгледа докладваното от Димчо Ст. Луков Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20253600600036 по описа за 2025 година
Производство по чл. 317 и сл. от НПК.
С присъда № 53/25.11.2024 г. постановена по НЧХД № 1692/2023 г. на ШРС
подс. И. Л. К. е признат за виновен в това, че на 24.06.2023 г. в гр. Шумен, на
***, причинил на С. Г. Х. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване
на болка и страдание – престъпление по чл. 130 ал. 2 от НК, като тъжителя С.
Г. Х. е отвърнал на И. Л. К. със също такава телесна повреда по чл. 130 ал. 2 от
НК, поради което и на основание чл. 130 ал. 3 от НК и двамата са освободени
от наказателна отговорност. Със същата присъда подс. К. е осъден да заплати
на С. Г. Х. сумата от 600 лв. за причинени неимуществени вреди от деянието,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на деянието до
окончателното изплащане, като е отхвърлен гражданския иск до пълния му
предявен размер като неоснователен и недоказан. Подс. К. е осъден да заплати
държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 50 лв., както и по
сметка на ШРС сумата 231. 81 лв. - представляваща половината от
направените по делото разноски. С. Г. Х. е осъден да заплати по сметка на
ШРС сумата от 231. 81 лв. - представляваща половината от направените по
делото разноски. Оставено е без уважение искането подс. К. да бъде осъден да
1
заплати на тъжителя направените от него разноски по делото.
Срещу присъдата е депозирана въззивна жалба на адв. Д. Д. от ШАК като
повереник на ч. тъжител С. Г. Х.. В жалбата се сочи, че присъдата е
неправилна и незаконосъобразна и постановена при допуснати съществени
процесуални нарушение, довели до ограничаване правата на ч. тъжител. С
допълнителни изложения към жалбата се сочи неправилно установена
фактическа обстановка, без задълбочено обсъждане на събраните по делото
доказателства, неправилно кредитиране на гласни доказателства, както и
неправилно прилагане на института на реторсията по чл. 130 ал. 3 от НК.
Поддържа се искането направено във въззивната жалба.
В съдебно заседание ч. тъжител чрез повереника си поддържа
депозираната от него възвивна жалба и исканията в нея. Излага доводи
аналогични с изложените в допълнението към въззивната жалба.
Жалбоподателя Х. поддържа тезата за повереника си.
В съд заседание защитникът на подс. К. намира жалбата за
неоснователна, а присъдата за правилна и законосъобразна. Моли същата да
бъде потвърдена.
В рамките на своите правомощия във въззивното производство ШОС
установи следното:
Подс. И. Л. К. от 2019 г. живеел на семейни начала със св. И. С. Х.а -
дъщерята на частния тъжител С. Г. Х., като първоначално заживели в дома на
ч. тъжител в гр. Шумен, св. ****. От съвместното им съжителство им се
родила дъщеря И. – родена на ***.
От началото на 2023 г. тримата заживели в дома на подс. К. в с. Крупник
обл. Благоевград, заедно с родителите на подсъдимия. На 23.06.2023г. майката
на подс. К. му се обадила по телефон и му съобщила, че съжителкатата му св.
Х.а е събрала багажа и тръгнала с детето И.. В този ден подс. К. работел в с.
Орешак обл. Велико Търново. Тогава подс. К. на няколко пъти прозвънил по
телефон и по месинджър на Х.а, за да я пита къде отива с детето им, но тя не
2
му отговорила. Подс. К. приел, че съжителката с детето му е тръгнала за дома
на родителите си в гр. Шумен. Решил да отиде до този дом, да се срещне със
св. Х.а. За целта помолил свой колега да го откара до гр. Шумен. При
пристигането му пред дома на родителите на св. Х.а – пострадалия С. Г. Х.а и
св. свидетелката Г.П.Х., той не видял автомобила на св. Х.а пред дома на
нейните родители. Тогава изпратил снимка на Х.а, че е пред дома на
родителите й и автомобила й го няма. Последната му отговорила, че на
следващия ден щяла да пристигне в гр. Шумен. При това съобщение подс. К.
решил да изчака идването на Х.а, като за целта отишъл до гр. Шумен където
наел хотел, където вечерял. Около 01. 00 ч. подс. К. позвънил отново на
пострадалия С. Х. и го питал къде са И. и И.. Х. му отговорил, че не са в дома
му. Тогава между двамата възникнал словесен конфликт по телефона, като и
двамата си отправяли закани за саморазправа и обидни епитети. Подс. К.
ядосан от думите на Х. решил да се разправя с него, наел такси и отишъл пред
дома на тъжителя в *** ***. Там той отново позвънил по телефона на Х. и му
казал, че е пред дома му. Пострадалия Х. излязъл от къщата и отишъл до
пътната врата и оградата. Там отново възникнал словесен конфликт между
двамата, след което те започнали да се дърпат и бутат през оградата. През това
време св. Г.Х. излязла от къщата и ги видяла да се дърпат и бутат. Тогава
уплашена от поведението на подс. К., св. Г.Х. прескочила оградата на дома им
и на улицата започнала да вика за помощ. Виковете и били чути от съседа им –
св. П.Б.П., който излязъл да види какво става. Видял св. Г.Х. пред дома си,
която викала за помощ. Видял също, че подс. К. и пострадалия Х. са от двете
страни на оградата на дома на Х. и се дърпат с ръце. Видял също, че подс. К.
нанесъл удар с шамар по лицето на Х.. Подс. К. като видял свид. П.П. му
казал: „Брат идвам от Троян , детето е болно, притеснявам се за него, не съм
виждал жена си.“. В този момент Х. заявил, че ще се обади на полицията и
тогава подс. К. седнал на бордюра на улицата, където бил заварен и от
пристигналите на место полицейски служители – св. Х.Д.Б. и Д.С.П..
Последните отвели подсъдимия в полицейското управление в гр. Шумен.
Пристигнал на место и екип на ЦСМП при МБАЛ Шумен, който отвел
пострадалия Х. за преглед. В спешно отделение тъжителя бил приет в 02. 20 ч.
и в 03. 20 ч. е бил освободен с основна диагноза: повърхностно травматично
увреждане на глава и ръка. На 26.06.2023г. пострадалият Х. посетил съдебен
лекар, който му издал медицинско удостоверение № 114/2023г.
3
Подс. К. след като бил освободен от РУ Шумен се върнал на работа, но
тъй като започнало да му прилошава, се прибрал в дома си в с. Крупник, а в
следващите дни посетил и лекар в гр. Благоевград. На 30.06.2023г. отишъл
при съдебен лекар в гр. Плевен, където бил прегледан и му било издадено
съдебно медицинско удостоверение № 397/23.
През следващите дни пострадалия Х. не се чувствал добре. Бил
разстроен, имал затруднения в ставането и равновесието, започнал да се
изпуска по малка нужда. Посетил психиатър, където било установено
разстройство в адаптацията и му било предписано лечение. Постъпил на
лечение в МБАЛ „Велики Преслав“ ЕООД гр. В. Преслав, където била
поставена диагноза – шийночерепен синдром и бил лекуван.
От приложеното и прието като доказателство по делото
Съдебномедицинско Удостоверение № 114/2023г. се установява, че
пострадалия Х. бил получил следните травматични увреждания: – в областта
на лявата буза има петнисто кръвонасядане синкаво-червеникаво на обща
площ 7/5 см., назад същото обхваща висулката на ухото на площ 1.5/0.5 см. По
предната страна на лявата ушна мида има друго кръвонасядане със синкаво-
кафеникав цвят и жълтеникав оттенък на площ 1.5/1 см. По гърба на дясната
ръка в основата на трети-четвърти пръст има бледо синкаво[1]кафеникаво
кръвонасядане на площ 3.5/2.5 см. с леко изразен оток. Налице е
кръвонасядане по гърба на четвърти пръст на дясната ръка, обхващащо
горната, средната и част от нокътната фаланга. По вътрешната страна на
лявата мишница в област на подмишичната ямка има четири кръгловати
кръвонасядания със синкаво-кафеникав цвят и жълтокафеникав оттенък с
площ 1.8/1.1 см., 2/1.5 см., ½ см.. и 2/1.5 см., последното е разположено в
предната страна на мишницата в горната й трета. По вътрешната страна на
мишницата – средна трета има обширно кръвонасядане със синкаво-
кафеникав цвят и зеленикав оттенък на площ 9/8 см., с плитко охлузване в
горния му край, петнисто, на площ 2/1.5 см. По задно вътрешната страна на
лявата предмишница – горна трета има подобно на вид кръвонасядане с площ
7/3 см. По задно-вътрешната страна на мишницата – средна трета има плитко
повърхностно охлузване, петнисто 2/0.5 см. По предната страна на
мишницата – средна долна трета има кръвонасядане, съставено от две
4
сливащи се кръвонасядания на площ 3/25 см. и 4/4 см. и на обща площ 8/4 см.
По предната страна на лявата гривнена става и над нея има подобно на
описаните кръвонасядания 4/4 см. По задната страна на предмишницата –
горна средна трета има подобно на вид кръвонасядане 6/5 см. Под него личи
друго кръвонасядане на площ 5/4 см. В областта на лявото коляно върху и над
капачката на коляното има бледо кръвонасядане на площ 7/6 см. с плитко
петнисто охлузване в центъра 2.5/2 см. Леко изразен травматичен оток по
външната страна на левия глезен върху външния малеолс диаметър около 5
см., които увреждания причинили болка и страдание.
От приетото като доказателство Съдебномедицинско Удостоверение №
397/2023г. се установява, че на подс. К. са установени следните травматични
увреждания: – по задната повърхност, вътрешната половина елипсовидно
кръвонасядане с динамика на цветовете –мораво-жълтеникава с размери около
10/3 см. В близост до нея, в посока към мишничната ямка –кръгловато
кръвонасядане с диаметър около 2 см. и същите характеристики. По
вътрешната повърхност на лявата мишница – кръгловато кръвонасядане с
динамика на цветовете – мораво-зеленикаво-жълто с размери 6/4 см. които
увреждания причинили болка и страдание.
От заключението на СМЕ по писмени данни № 175/2024 г. се
установява, че установените травматични увреждания на пострадалия Х. са
причинили болка и страдание. Установения шийночерепен синдром е
възможно да е бил провокиран от травма на главата, но не се касае за процес с
пряка травматична генеза. Установява се също, че на подс. К. са причинени
болка и страдание.
От заключението на Съдебнопсихиатрична експертиза на в. лице д-р
Нели Николова се установява, че след деянието пострадалия е получил
Протрахирана тревожно-депресивна адаптационна реакция, проявена с
тревожност, безпокойство, нервност, нарушение в съня, възвръщане на
спомените от станалото, опасения от повторението му, страхове за бъдещето
на дъщеря му и внучката м, депресивни нагласи.
Горната фактическа обстановка съда приема за установена от гласните
доказателства по делото, а именно – свидетелските показания на разпитаните
свидетели – Х.Д.Б., Д.С.П., Г.П.Х., П.Б.П., Л.И. К. и И. С. Х.а, обясненията на
5
подсъдимия И. К., заключението на назначената съдебно медицинска
експертиза по писмени данни, изготвената съдебно психиатрична експертиза
по писмени данни, както и от приложените по делото и приети от съда,
писмени доказателства.
От показанията на св. Г.П.Х. се установява, че подс. К. неколкократно се
е обаждал по телефона на нейния съпруг - пострадалия Х., че подсъдимия
отишъл до дома им и поискал пострадалия да излезе, че пострадалия излязъл
и отишъл до оградата, че тя излязла веднага след съпруга си и видяла, че
двамата с подсъдимия започнали да се дърпат през оградата, че подс. К.
прескочил оградата и нанесъл удар с юмрук по лицето на пострадалия, като
продължил да му нанася удари по цялото тяло, че тя като видяла как
подсъдимия удря пострадалия, прескочила оградата и започнала да вика за
помощ, че подс. К. влязъл в дома им, за да търси дъщеря им, а тя – св. Х.а през
това време била навън, за да вика за помощ , че след като подсъдимия излязъл
от дома им, а тя през това време влизала в двора и видяла, че подс. К. отново
започвал да нанася удари на пострадалия, че нейния съпруг се обадил на тел.
112 за помощ, че след деянието не се чувствал добре, бил разстроен, имал
затруднения в ставането и равновесието, започнал да се изпуска по малка
нужда, посетил психиатър. Съда кредитира тези показания с изключение на
твърденията, че подс. К. е прескочил оградата и тогава е нанесъл побой над
пострадалия, както и, че К. е влизал в дома им, за да търси майката на детето
си. Показанията в тази им част са в противоречие с показанията на св. П.Б.П. и
обясненията на подс. К..
От показанията на св. П.П. се установява, че той след като чул виковете
за помощ на св. Х.а излязъл от дома си, за да види какво става, че видял св. Х.а
пред дома си, че видял подс. К. и пострадалия, които се дърпали, като двамата
били от двете страни на оградата на дома на Х., че подс. К. нанесъл удар с
шамар по лицето на пострадалия Х., че не е виждал подсъдимия вътре в двора
на къщата на Х., че след като Х. казал, че ще се обади на полицията, подс. К.
седнал на тротоара на улицата, че след това разбрал от Х., че същия бил в
болница, че се напикавал, че е стресиран, че не го държали краката, че е
уплашен, че Х. му казал, че подс. К. е влизал в двора му, но самия свидетел
твърди, че не е виждал подобно нещо. Съда кредитира показанията на този
свидетел изцяло, тъй като той е независим свидетел, а и показанията му в
голямата им част се подкрепят както от показанията на Х.а, така и от
6
обясненията на подсъдимия.
От показанията на св. Х.Д.Б., Д.С.П. се установява, че те са били в
полицейския екип пристигнал на мястото на скандала и видели, че подс. К. е
седнал на тротоара, а пострадалия Х. бил в двора си, че не видели белези от
наранявания нито по подсъдимия, нито по Х..
От показанията на св. Л.И. К. се установява, че подсъдимия имал синини
по ръцете си и бил с високо кръвно, че от него разбрал за скандала с
пострадалия Х., че тъй като не бил добре, работодателя му го пуснал в отпуск,
дори му осигурил автомобил за да се прибере в дома си, че една седмица стоял
в дома си в с. Крупник и не се чувствал добре и е ходил на лекар в гр.
Благоевград.
От показанията на св. И. С. Х.а се установяват обстоятелствата около
нейното заминаване и поведението на подс. К. до скандала и побоя му с Х., че
от родителите си – пострадалия Х. и св. Х.а е разбрала за побоя и съС.ието
след това на баща си.
От обясненията на подс. К. се установява, че той е разбрал за това, че
съжителката му е напуснала дома им в с. Крупник с детето им, че е започнал
да я търси по телефон, че отишъл да търси съжителката си в гр. Шумен в дома
на нейните родители, че е имало скандал между него и пострадалия Х. по
телефон, че е отишъл до дома на Х. и го е извикал да излезе, че между двамата
отново е възникнал скандали са започнали да се дърпат и бутат с ръце през
оградата, че той е нанесъл удар по главата и тялото на Х., че Х.а е прескочила
оградата и е викала св. П.. Съда кредитира тези обяснения, тъй като същите от
една страна са в полза на обвинението, а от друга се подкрепят от показанията
на св. П..
При така приетата за установена фактическа обстановка ШОС приема,
че на 24.06.2023 г. в гр. Шумен подс. К. е причинил болка и страдание, без
разстройство на здравето на С. Г. Х., което се квалифицира като причиняване
на лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал. 2 от НК. Поради това
въззивната инстанция приема, че от обективна и субективна страна подс. К. е
осъществил състава на престъплението по чл. 130 ал. 2 от НК. Ето защо
първоинстанционния съд правилно и законосъобразно и на базата на
събраните по делото доказателства е квалифицирал осъщественото от подс. К.
деяние като престъпление по чл. 130 ал. 2 от НК. От доказателствата по
7
делото се установява също така, че и пострадалия Х. е отвърнал веднага на
подс. К., като му е причинил също такава лека телесна повреда изразяваща се
в болка и страдание. Безспорно е установено по делото, че подсъдимия е
причинил на пострадалия много повече травматични увреждания, от колкото е
получил. Поради това въззивната инстанция намира, че са налице
предпоставките на чл. 130 ал. 3 от НК, независимо от факта, че на пострадалия
са причинени много по големи на брой травматични увреждания в сравнение с
тези причинени на подсъдимия. Ето защо ШОС приема за правилен извода на
първоинстанционния съд за наличието на института на реторсията по смисъла
на чл. 130 ал. 3 от НК и правилно и законосъобразно на това основание е
освободил и двамата – подс. К. и пострадалия Х. от наказание.
ШОС намира за необходимо да посочи, че за съставомерността на
причинените травматични увреждания на подс. К. и пострадалия Х. е
ирелевантно обстоятелството – дали подс. К. ги е причинил на Х. в момент
когато двамата са от двете страни на оградата или К. е бил в двора на
пострадалия. Ирелевантно е и обстоятелството дали подсъдимия е влизал в
дома на Х..
По отношение предявения и приет за съвместно разглеждане
граждански иск срещу подс. К.. ШОС намира за правилни изводите на
районния съд за условията и начина на репариране на причинените на
пострадалия увреждания. Но въззивната инстанция не споделя изводите на
първия съд относно обстоятелствата дали основание за определяне на
присъдения размер на гражданския иск. Безспорно, първия съд при
определяне размера на обезщетението е отчел претърпените болки и
страдания от пострадалия в резултат на получените травматични увреждания,
начина на причиняването им и обстоятелствата при които са били причинени.
Но на същите съда не е придал действителното значение, което те имат във
връзка с определяне на размера на присъдения граждански иск. От една
страна – от СМУ № 114/2023г. се установяват вида и броя на нанесените от
подсъдимия на пострадалия Х. травматични увреждания, които са
несъразмерно повече на брой от тези които той е причинил на подс. К.. От
друга - тези увреждания и провокираните от тях след деянието последици -
деянието не се чувствал добре, бил разстроен, имал затруднения в ставането и
равновесието, започнал да се изпуска по малка нужда, посетил психиатър за
които говори св. Х.а. От трета страна - установените от СПЕ - протрахирана
8
тревожно-депресивна адаптационна реакция, проявена с тревожност,
безпокойство, нервност, нарушение в съня, възвръщане на спомените от
станалото, опасения от повторението му, страхове за бъдещето на дъщеря му и
внучката м, депресивни нагласи, както и продължителността на периода на
отшумяване, водят до извода на въззивната инстанция за неспазване в пълен
обем на принципа за справедливост прогласен в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД
от първоинстанционния съд. Ето защо въззивната инстанция спазвайки в
пълна степен принципа за справедливостта, приема, че ще следва да се
увеличи размера на присъдения граждански иск от 600 лв. на 1 500 лв.
Предвид гореизложеното ШОС приема, че присъдата следва да се
измени в гражданско осъдителната и част като се увеличи размера на
присъденото обезщетение по предявения граждански иск от 600 лв. на 1 500
лв., както и в частта и относно държавната такса върху уважения граждански
иск от 50 лв. на 60 лв. В останалите и части присъдата следва да бъде
потвърдена.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда № 53/25.11.2024 г. постановена по НЧХД №
1692/2023 г. на Шуменският районен съд в частта и относно гражданския иск,
като увеличава размера на присъденото обезщетение от 600 лв. на 1 500 лв.,
както и в частта относно държавната такса върху уважения граждански иск от
50 лв. на 60 лв.
Потвърждава присъдата в останалите и части.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
На основание чл. 340 ал. 2 предл. 2 от НПК да се съобщи писмено на
страните, за изготвяне на настоящото решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9
10