Решение по дело №18693/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2644

гр. Варна, 26.06.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено на петнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.

 

при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 18693 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от Р.Г.К., с ЕГН ********** и С.М.К., с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника им адв. Р.С. срещу „Е.П.“ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, с която е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците  не дължат на ответното дружество:

сумата от 3892.44 лв. /три хиляди осемстотин деветдесет и два лева и четиридесет и четири стотинки/, претендирана от ответното дружество като цена на консумирана електроенергия за периода от 05.07.2018г. до 02.10.2018г., за обект на потребление находящ се в с.***, отчитан по абонатен номер *** и клиентски номер ***, за която сума ответното дружество е издало фактура № ***г. с получател П.М.С.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:

Ищците твърдят, че са потребители на ел. енергия доставяна им от ответното дружество в обект, находящ се в .***, отчитан по абонатен номер *** и клиентски номер ***. Ищците закупили недвижимия имот на ***г. от П.М.С. и от тази дата били ползватели на електроенергия в имота и редовно заплащали същата.

По информация от „Е.П." АД, на ***г. служители на „ЕРП – С.“ АД извършили проверка на СТИ, на адреса, където е вилата на ищците. В резултат на проверката ответното дружество издало фактура № ***г. за сумата от 3892. 44 лева. Сумата не била заплатено от ищците и захранването на имота с ел. енергия било прекъснато.

Ищците твърдят, че е абсолютно невъзможно да имат за плащане сума в размер на 3892.44 лева, извън тази, която са заплатили текущо.

Резултати от проверката и демонтажа на СТИ според ответното дружество са описани в протокол от проверка на СТИ от ***г., който ищците категорично оспорват.

Оспорват да е правена проверка точно на СТИ отчитащо електроенергията в домът им. Считат, че не са спазени правилата за извършване на проверка на СТИ и проверката не е извършена в тяхно и на полицията присъствие, нито от упълномощено да ги представлява лице. Не било ясно защо корекцията е за период от 05. 07. 2018 до 02. 10. 2018 г.

Оспорват КП от *** г. по форма и съдържание, тъй като твърдят, че на проверка на СТИ не сме присъствали, нито е присъствал орган на полицията.

Оспорват да липсват врата и щит на таблото и проверяваното СТИ да е с нарушени пломби.

Тъй като били поставени под заплахата, ако не заплатим неправомерно начислените им суми да бъде спряно подаването на ел.енергия, поради горното считат, че за тях е налице правно основание да заведем настоящия иск срещу ответното дружество.

Ищците заявяват, че не са манипулирали СТИ, не са ползвали енергията, която е начислена за периода 05.07.2018г. до 02.10.2018г. на стойност от 3892.44 лева. Ищците нямали възможност да следят показанията си и изобщо състоянието на СТИ отчитащо ел. енергията в обекта им, тъй като не а собственик на СТИ. Отговорност за СТИ носел само и единствено собственика, който в случая бил ответника.

Невъзможно било домакинството на ищците да изгори ток за една година на гази стойност, още повече, че има заплащана електроенергия.

Ако в протокола от ***г. била упомената видима намеса в схемата на електромера, то следвало да се уведомят органите на реда за установяване на извършителя на това неправомерно въздействие.

В конкретния случай не била извършена проверка от компетентен орган, нямало издадено наказателно постановление, въз основа на което да се търси отговорност в размер на процесната сума.

Ищците оспорват да е правена проверка в тяхно присъствие или в присъствието на двама свидетели.

Оспорват начина и методиката и основанието на фактура № ***г. за сумата от 3892. 44 лева, по която е начислена сумата по посочената партида. Същите били неправилни и незаконни. Всички начислени по партидата суми за периодични месечни сметки били изцяло изплатени в съответните срокове, въпреки че доставчикът на ел. енергия не представил на ищците конкретни данни за законно монтираните, сертифицирани по реда на Закона за измерванията и Правилата за измерване средства за търговско измерване на процесния адрес (СТИ)-електромери.

Оспорват и КП от метрологична експертиза, тъй като бил издаден повече от година след демонтажа на проверяваното СТИ.

Липсвала справка с начина и основанието на изчисление на корекцията и било абсолютно неясно как е извършена.

Не били представени и доказателства, че проверяваното СТИ на 02.10.2018г. е монтирано с начални нулеви показания по всички твърдени от ответника тарифи, както и за ежемесечно отчитане на показанията и проверка на СТИ и издадени фактури съответно.

Към абонатът нямало изискване за наличие на технически познания и умения, нито пък на същия бил разрешен друг достъп, освен визуалния, до техническото средство, като често и това му право било нарушено. А както се установило, визуалният контакт не бил достатъчен за констатиране на нарушение при измерването. Следователно споделяне на отговорността между потребителя и дружеството било несъстоятелно.

Ищците молят за уважаване на предявения иск, правят искания по доказателствата и претендират присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, с който оспорва исковата претенция като  недопустима, а в условията на евентуалност и  неоснователна.

Предявеният иск бил недопустим поради липса на правен интерес.

Процесната сума не била претендирана от ответното дружество за заплащане от ищците, поради което същите не притежавали активна процесуална легитимация в настоящото производство. Това не се променяло от факта на твърдяното право на собственост от страна на ищците. Ищците виновно не изпълнили задължението си да уведомят ответното дружество за промяна на титуляра по партидата в предвидения в общите условия срок. Дори и да се приемело, че ищците ползват ел.енергия в имота, процесната сума не се търсела от тях, като не са издавани счетоводни документи с получател същите. Обстоятелството кой е собственик на имота било ирелевантно за наличието на правен интерес от предявяване на установителен иск за вземане.

Правният интерес и респективно активната процесуална легитимация при водене на иск по чл.124, ал.1 ГПК се обосновавал единствено от твърдение на ответника, че едно лице дължи определена сума пари и интерес от водене на иск имало само лицето, което се твърди, че дължи.

 В случай, че съдът намери предявеният иск за допустим, то същият бил изцяло неоснователен.

 Налице било правно основание за възникването на оспорваното материално право - предмет на установителния иск, депозиран от ищците, а именно вземането на „Е.П.“ АД за потребена електрическа енергия на стойност 3892.44 лв., конкретизирано по размер с фактура №***г. Процесната сума представлявала цената на коригираното със Справка за корекция №***г. количество електрическа енергия за периода 05.07.2018г. до 02.10.2018г. и се дължала на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 48 от ПИКЕЕ.

 Между абоната и ответното дружество съществува валидно договорно правоотношение, по силата на което П.М.С. бил потребител на доставяна от ответното дружество електрическа енергия

 Правата и задълженията на енергийното предприятие и потребителя се уреждали от Закона за енергетиката, Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети от ДКЕВР по т.З от Протокол № 147 от 14.10.2013г. на основание чл.21, ал.1, т.9 от ЗЕ във връзка с чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, ОУ на ДПЕЕЕМ на „Е.М." АД (одобрени с Решение ОУ-05 на ДКЕВР от 21.07.2014г.) и ОУ на ДПЕЕ на „Е.П." АД (одобрени с Решение ОУ-06 на ДКЕВР от 21.07.2014г.).

 В конкретния случай корекцията била извършена по реда на чл. 48 от ПИКЕЕ, при наличие на законово основание и предпоставки за извършване на корекционната процедура.

 Ответното дружество, в качеството си на страна по облигационното правоотношение и в рамките на предоставената му лицензия, добросъвестно осигурявало непрекъснато необходимото количество електрическа енергия в обект, находящ се в с.***", клиентски № *** и абонатен № ***.

 На ***г. била извършена техническа проверка от служители на „Е.С.“ АД в обекта на абоната на посочения по-горе адрес. Техническата проверка на средството за търговско измерване, което обслужва обекта на ищеца, била извършена от служители на „Е.С." АД в присъствието на двама свидетели.

 За извършената проверка бил съставен Констативен протокол № ***г. Съгласно констатациите в протокола липсвала ведомствената пломба на процесния електромер. Процесният електромер бил демонтиран, подменен е с нов такъв, поставен е в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба №***.

 „Е.С.“ АД /с предишно наименование „Е.М.“ АД/ нямало вменено задължение предварително да известява потребителите за проверките, които извършва, реализирайки правата си на собственик, тъй като подобно предизвестяване би обезсмислило усилията по предотвратяване на неправомерните въздействия върху средствата за търговско измерване.

 Експертизата била извършена от ***, ***, Регионален отдел - ***. За извършената експертиза бил съставен Констативен протокол № ***г. Съгласно констатациите в протокола: „Електромерът не позволява да бъде софтуерно прочетен. Електромерът не съответства на метрологични характеристики и не отговаря на изискванията за точност при измерването на електрическата енергия". Измерена била отрицателна грешка минус „-99.00%".

 Констативният протокол на ***, ***“, Регионален отдел - *** бил официален свидетелстващ документ, който съобразно чл. 179, ал. 1 от ГПК се ползва с материална, обвързваща съда доказателствена сила.

 Във връзка с направените констатации, „Е.С.“ АД съставило Справка за корекция №***r. Поради невъзможността неотчетената част от потребената енергия да бъде точно измерена била приложена корекционна процедура за фикционно изчисление на доставеното количество енергия за 90 дни по одобрената от ДКЕВР методика в изпълнение на чл. 48 от ПИКЕЕ.

 На ***г., с оглед изчисленията извършени в Справката за корекция №***г., ответното дружество издало фактура № ***г., с което е определена цената на електрическата енергия, потребена от 05.07.2018г. до 02.10.2018г., а именно 3892.44 лв.

 Ответното дружество изпратило съобщения до абоната, с които уведомява за извършената проверка и съставените Констативен протокол и Фактура.

 Ищецът отричал ползването на електрическа енергия през процесния период в количеството начислено в справката за корекция, навеждал доводи за консумация в обекта, различна от обичайната.

 Корекционната процедура по своята правна същност не била относима и практически съизмерима с продажбата на движима вещ, за да носи ответното дружество доказателствена тежест за установяването на точното количество реално доставена, консумирана и неотчетена от потребителя електрическа енергия.  Електрическата енергия била родово определена движима вещ като собствеността върху нея се прехвърляла след индивидуализацията й - чрез измерване от средството за търговско измерване и преминаването й през точката на присъединяване на абоната към електропреносната мрежа. В този смисъл, ако част от доставената и преминала към консумативните уреди на обекта електрическа енергия не можела да бъде измерена, то потребителят усвоил чужда вещ без правно основание, увреждал имуществения интерес на ответното дружество и дължал заплащането на цената на вещта. Засегнато било правото на ответното дружество, установено в чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, да получи стойността на цялото пренесено до обекта на ищеца количество електроенергия. За да бъде възстановено равновесието между доставено и заплатено количество електроенергия била предвидена корекционната процедура. Процесното вземане се дължало на основание чл.79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 48 от ПИКЕЕ.

 Ответникът моли за прекратяване на производството по делото като недопустимо и присъждане на направените разноски. В условията на евентуалност моли за отхвърляне на иска като неоснователен, прави искания по доказателствата и претендира сторените по делото разноски.

В открито съдебно ищецът не изпраща представител. С писмена молба постъпила преди заседанието моли за даване ход на делото в негово отсъствие, уважаване на предявения иск и присъждане на направените по делото разноски. Ответното дружество, чрез проц. представител, поддържа изложеното в отговора на исковата молба и моли за присъждане на направените в производството по делото разноски.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

От представено с исковата молба копие от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***г. на нотариус №*** *** се установява, че ищците са придобили собствеността върху недвижим имот: място с площ от *** кв.м., находящо се в землището на с.***, представляващо имот пл.№ *** по плана на местността, ведно с построената в него сграда с площ от *** кв.м. Собствеността върху имота е придобита от ищците в режим на съпружеска имуществена общност чрез покупко-продажба от П.М.С. и Р.А.С. /л.11-12/.

От представено от ответника надлежно заверено копие от констативен протокол № *** се установява, че на ***г. служители на „Е.С.“ АД са извършили проверка на измервателната система в обекта на потребление намиращ се в с. ***, местност „***“, отчитан по клиентски номер *** и абонатен номер *** и по партида на П.М.С. Средството за търговско измерване е демонтирано, поставено в индивидуална опаковка, запечатано и изпратено за проверка в БИМ. Проверката е извършена в присъствието на двама свидетели /л.23-24/.

В седмодневен срок от извършване на техническата проверка процесния електромер е изпратен за метрологична проверка в ***, ***, Регионален отдел ***. За резултатите от метрологичната проверка е съставен констативен протокол №***г., в който е отразено, че електромерът не позволява да бъде софтуерно прочетен, не съответства на метрологични характеристики и не отговаря на изискванията за точност при измерването на електрическа енергия /л.25-26/.

На ***г. е съставена справка от служители на „Е.С.“ АД, с която е начислено допълнително количество електрическа енергия за периода от 05.07.208г. до 02.10.2018г. в размер на 19691 кВтч за обект на потребление в с.***, воден на името на П.М.С. /л.27/.

Ответното дружество е остойностило допълнително начисленото количество ел. енергия като е  издало фактура № ***г. за сумата от 3892.44 лева, с получател П.М.С. /л.28-29/.

По делото са ангажирани специални знания посредством назначена съдебна електротехническа експертиза и събрани гласни доказателства посредством разпит на свидетеля В.С.К..

В заключението си вещото лице посочва, че процесният електромер е произведен през 2009г. и метрологичната му годност е била до 2015г., т.е. към момента на проверката е бил извън метрологична годност. По делото не съществуват данни за неправомерно вмешателство или свързване, а се касае за техническа неизправност на процесния електромер, при която той е отчитал само 1% от потребената ел. енергия. Количеството ел. енергия по корекционната справка може да бъде реално доставено до абоната, с оглед пропускателната способност на комутационните проводници в таблото – 10 кв.мм. и тази на присъединителното съоръжение електромер.  Не може да се установи началния момент на неправилно отчитане на електроенергия /л.57-60/.

В показанията си св. К. твърди, че работи като „***“ към „ЕРП С.“ АД. В конкретния случай си спомня, че електромерът е бил на фасадата на сградата, показвал много малко киловати потребена ел. енергия и затова бил свален и изпратен в БИМ. При проверката имало около 2 ампера консумация в обекта на потребление, но никой не се показал дори и когато прекъснали захранването за да свалят електромера.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Производството по делото е образувано по предявени от ищеца отрицателен установителен иск. Исковата претенция се явява процесуално допустима и при наличие на правен интерес у ищеца, тъй като същият е потребител на доставяна от ответното дружество електроенергия и последното претендира от ищеца заплащане на процесната сума като стойност на доставена, но неотчетена и незаплатена стойност на потребена ел. енергия. Ищците установиха, че са собственици на имота и имат правен интерес от предявения иск и отричане дължимостта на вземане на ответното дружество за доставена в имота ел. енергия в процесния период, независимо, че в ответното дружество и в „ЕРП С.“ АД партидите за доставяна ел. енергия за имота да се водят на името на предходен собственик.

В тежест на ответника по предявения иск бе да установи при условията на пълно и главно доказване, че процесното количество ел. енергия реално е доставено в обекта на потребление на ищеца за процесния период и е отчетено от метрологично годно средство за търговско измерване.

Поради спецификата на обществените отношения, свързани с осъществяването на дейностите по производство, внос и износ, пренос, разпределение и търговия с електрическа енергия, същите са нормативно регламентирани, като една от основните цели на правната уредба е създаването на предпоставки за качествено и сигурно задоволяване потребностите на обществото от електрическа енергия и гарантиране защитата на живота и здравето на гражданите, собствеността, околната среда, сигурността на доставките, интересите на потребителите и националните интереси (арг. от чл. 1 и чл. 2, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за енергетиката).

В съответствие с тази цел на закона, според разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ (в приложимата редакция, ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване.

Чл. 83, ал. 2 ЗЕ предвижда, че ПИКЕЕ се приемат от независим орган - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР, понастоящем КЕВР), като същите представляват по своята правна същност подзаконов нормативен акт, който е задължителен както за доставчика, така и за потребителите на електроенергия.

С нормата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е въведено и допълнително изискване в Общите условия, при които крайният снабдител продава електрическа енергия, да се съдържа ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция по сметка съгласно правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.

Предвидените в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ ПИКЕЕ са приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на ДКЕВР и обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г. Разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 от Правилата са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5 - членен състав, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г. На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение. Посочените разпоредби от ПИКЕЕ са неприложими към съдебно предявения спор, доколкото техническата проверка, констатирала неточното измерване на електромера, е извършена на *** г., тоест след тяхната отмяна.

Действие към посочената дата имат само нормите на чл. 48, 49, 50 и 51 ПИКЕЕ, които регламентират предпоставките за извършване на корекция и методологията за начисляване на допълнителни суми. Начинът, по който следва да бъде установено наличието на тези предпоставки обаче, обуславящи възможността за извършване на корекцията, както и конкретната процедура, не са регламентирани в действащите към момента на проверката ПИКЕЕ, нито в друг нормативен източник.

Доколкото липсва изискуемият нормативно установен ред за извършване на корекционни процедури (в това число правила кога, къде, през какъв период, и в присъствието на кои лица следва да бъдат извършени проверките, констатиращи неточно измерване, кой е компетентният орган да ги извърши и в какъв акт следва да обективира извършените действия и констатираните обстоятелства), доказването на предпоставките за извършване на корекция не би могло да бъде осъществено.

За установяване на релевантните факти е недопустимо приложението на общите правила за доказване, предвидени в ГПК, предвид обсъдените по-горе законови изисквания и специфика на отношенията между доставчиците и потребителите на електроенергия.

На следващо място от събраните по делото доказателства се установи, че не се касае за извършено неправомерно вмешателство върху електромера, а за възникнала техническа грешка на електромера, чиято метрологична годност е изтекла през 2015г. – три години преди извършената проверка, при която е констатирана грешката. При изслушването на вещото лице същото заявява, че сумата по корекцията е изчислена според количествата потребена електроенергия в имота за предходен период. Корекцията на количеството доставена на ищците ел. енергия е определена математически според констатираната грешка на измерване за период от 90 дни. След като не може да бъде установен начален момент на възникване на грешката в измерване на електромера и не се касае за неправомерно вмешателство в полза на потребителя, а за техническа грешка на електромер, чиято метрологична годност е изтекла няколко години преди проверката не са налице предпоставките за коригиране на сметката за потребена ел. енергия в обекта на ищците по претендирания от ответника начин.

По изложените съображения съдът намира, че ответникът не успя да докаже при условията на пълно и главно доказване основанието, на което претендира процесната сума от ищеца, поради което и исковата претенция се явява основателна и следва да бъде уважена изцяло.

С оглед изхода от спора в полза на ищцата следва да се присъдят разноски в размер на 712.70 лева, които да се възложат в тежест на ответника.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

                                 

Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р.Г.К., с ЕГН ********** и С.М.К., с ЕГН ********** ***,  НЕ ДЪЛЖАТ на „Е.П.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** сумата от 3892.44 лв. /три хиляди осемстотин деветдесет и два лева и четиридесет и четири стотинки/, претендирана от ответното дружество като цена на консумирана електроенергия за периода от 05.07.2018г. до 02.10.2018г., за обект на потребление находящ се в с.***, отчитан по абонатен номер *** и клиентски номер ***, за която сума ответното дружество е издало фактура № ***г. с получател П.М.С.

 

ОСЪЖДА „Е.П.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Р.Г.К., с ЕГН ********** и С.М.К., с ЕГН ********** *** сумата от 712.70 лв. /седемстотин и дванадесет лева и седемдесет стотинки/, представляваща направени по делото съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: