О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2226
гр.Бургас, 15.10.2019г.
Бургаският административен съд, III-ти
състав, в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ч. Димитров
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2456 по описа на съда за
2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.166 от АПК.
Административното дело е
образувано по жалба от Р.П.Я. и З.Р.Я., двамата
с адрес: ***, чрез адв. Р.К.,
със съдебен адрес:***, с искане да бъде
спряно предварителното изпълнение на Заповед № 8-Z-1114/03.09.2018г.,
издадена от кмета на Община Созопол, с която се забранява достъпа до строеж
„Едноетажна постройка“, находящ се в поземлен имот с кадастрален идентификатор
67800.34.23 м.“Света Марина“, землище на гр.Созопол. Според жалбоподателите
заповедта не им е била съобщена, а същата засяга техни законни права, т.е. не е
влязла в сила.
Предметът на жалбата и правният
интерес на жалбоподателя е уточнен от процесуалният представител на
жалбоподателите адв. Р. Иванов К. с допълнителна молба вх.№ 10569/14.10.2019г.
във връзка с дадените му от съда указания с Разпореждане от 08.10.2019г.
Административният орган представя
по делото заверено копие на преписката по издаване на оспорения акт, като не
взема отношение по жалбата.
Съдът, след
преценка и анализ на събраните по делото доказателства, намира жалбата за недопустима на няколко основания, а
именно поради липса на правен интерес от отправяне на искане за спиране на
предварителното й изпълнение, както и поради недопустимост на същото искане без
надлежното оспорване на самия административен акт:
На първо място съдът взема
предвид това, че с процесната Заповед № 8-Z-1114/03.09.2018г., издадена от
кмета на Община Созопол се забранява достъпа до строеж „Едноетажна постройка“,
находящ се в поземлен имот с кадастрален идентификатор 67800.34.23 м.“Света
Марина“, землище на гр.Созопол.
Строежът е посочен като
собственост на „Хелио-тур-с“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Елхово, ул.“Ал. Стамболийски“ № 170, което дружество е и
единствен адресат на заповедта.
Правният
интерес от оспорване е положителна процесуална предпоставка за допустимост на
жалбата, за която съдът следи служебно и при липсата му прекратява
производството на основание чл.159, т.4 АПК.
Преценката кои са разполагащите с право на оспорване субекти се извършва по
общите критерии на чл.147, ал.1 от АПК. От
значение за надлежното упражняване на процесуалното право на жалба е въпросът
за прякото и непосредствено въздействие на атакуваното административно
волеизявление в правната сфера на оспорващия, т.е. с административния акт,
респ. с изпълнението му да се засягат неговите права, свободи или законни
интереси или да се създават задължения.
В случая
жалбоподателите не спорят, че не са адресати на Заповед № 8-Z-1114/03.09.2018г.
на кмета на Община Созопол. Излагат и твърдения, че са били фактически
ползватели на постройката, които са в разрез със съставени и приложени по
делото констативни актове на дл. лица при община Созопол, сочещи Хелио-Тур-С АД
с ЕИК ********* като собственик и фактически ползвател на сградата. Като
официални свидетелстващи документи, те задължават жалбоподателите да ги оборят,
което последните не са сторили към настоящия момент. Същите обосновават правния
си интерес единствено с хипотетичната възможност да им бъде признато правото на
собственост върху процесния строеж – предмет на цитираната заповед, при
благоприятно и положително за тях решение на Районен съд Бургас по
разглежданото от него гр.д. № 3969/2019г.
В допълнителната молба
представена от процесуалния представител на жалбоподателите се твърди, че
когато Районният съд ги признае за собственици на сградата, те ще бъдат пряко
засегнати от процесната заповед, на която към момента на издаването й не са
адресати. Сочи се, че когато бъде поставено решението по гражданското дело (ако
е благоприятно за тях) ще бъде късно да защитят своите права и законни интереси
и затова за тях е налице интерес от спиране изпълнението на процесната заповед.
На следващо място, видно от
обсъдената жалба настоящото производство няма за предмет оспорване на самата
заповед за забрана достъпа до сторежа, а единствено петитум с искане за спиране
на предварителното й изпълнение. Настоящият състав приема, че в хипотезата на
чл.217, ал.1, т.3, вр. чл.178, ал.1 и ал.6 от ЗУТ, както и във всички хипотези
на разглеждане на спорове по реда на чл.166, ал.4, вр. ал.2 АПК не е допустимо
образуване на отделно производство, по което предмет на произнасяне да бъде
единствено искане за спиране на предварителното изпълнение. В случая не намира
приложение текста на чл.60, ал.4 от АПК, тъй като тази процесуална норма е
относима само за случаи, при които предварителното изпълнение е допуснато с
разпореждане на административния орган. За разлика от тях в настоящият случай това
е сторено по силата на законовата норма на чл. 217, ал.1, т.11 ЗУТ.
В хипотезата на чл.166 АПК
законодателят е поставил условие произнасянето да е в рамките на образувано
производство по оспорване на административния акт.
Единственото допустимо произнасяне
по искане за спиране на предварително изпълнение на заповед по чл.178, ал.1 и
ал.6 от ЗУТ е това, което би било направено в хода на производството по
оспорване на заповедта. В този смисъл е налична съдебна практика на ВАС,
касаеща идентични производства, развита в Определение №11479/11.09.2013г. по
адм.д. 11635/2013г. и Определение №11821/18.09.2013г. по адм. д. 11660/2013г. В
случай, че заповедта е била вече оспорена по съдебен ред и по същата е налице
влязъл в сила съдебен акт, единствена възможност за ревизирането й е по реда на
извънредния способ за отмяна на влязло в сила решение.
С оглед изложеното съдът намира,
че след като жалбоподателите не са адресати на Заповед № 8-Z-1114/03.09.2018г.
на кмета на Община Созопол и не се легитимират като собственици на строежа -
предмет на заповедта, както към датата на издаването й, така и към настоящия
момент, както и предвид това, че същите на са оспорили самата Заповед №
8-Z-1114/03.09.2018г., издадена от кмета на Община Созопол, за същите не е
налице правен интерес да искат спиране на изпълнението й по реда на чл.166,
ал.4, вр. ал.2 АПК.
Предвид
изложеното и на основание чл.159, т.4 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата на Р.П.Я.
и З.Р.Я., чрез адв. Р.К., със съдебен адрес:***, с
искане да бъде спряно изпълнението на
Заповед № 8-Z-1114/03.09.2018г., издадена от кмета на Община Созопол, с която
се забранява достъпа до строеж „Едноетажна постройка“, находящ се в поземлен
имот с кадастрален идентификатор 67800.34.23 м.“Света Марина“, землище на
гр.Созопол.
ПРЕКРАТЯВА производството
по адм. дело № 2456 по описа на АдмСъд -Бургас за 2019г.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС на РБ в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: