№ 60
гр. ХАСКОВО, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АНГ. А.-С.А
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Търговско дело №
20235600900124 по описа за 2023 година
Предявени са два иска в обективно, кумулативно
съединение с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането за
сума в размер на 150 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и за
сума в размер на 12 799.46 лева – обезщетение за имуществени вреди.
ИЩЦАТА – Н. А. П. - Р. твърди, че на 07.07.2023 год. в
гр.Свиленград, на кръстовището между ул.“Васил Левски“ и ул.“Княз Борис“,
О. М. Ф. като водач на лек автомобил марка „*****“, модел „****“ с рег. №
*******, нарушил правилата за движение по пътищата, отнемайки
предимството й като велосипедист. В резултат на станалото ПТП й били
причинени следните увреждания – контузия на корема; фрактура на левия
педикул ТН 10; фрактура на тялото L 1 със стеноза вертебралния канал до 12
мм и множество охлузвания. По случая било образувано досъдебно
производство № 1108 / 2023 год. по описа на РУП – Свиленград, прокурорска
преписка № 2994 / 2023 год. по описа на Районна прокуратура – Хасково, ТО –
Свиленград. След инцидента, ищцата била откарана в МБАЛ – Свиленград, а
впоследствие – в МБАЛ „Св.Иван Рилски“ ЕАД – София, където й била
извършена сложна и тежка операция с поставяне на перкуртанна
траспедикуларна стабилизация Т х 11 – ЛЗ с осем винта и две пръчки. На
17.07.2023 год., ищцата била изписана от болничното заведение с препоръки
за щадящ тялото режим и медикаментозна терапия. По повод установени при
контролен преглед болки и скованост в торакален и лумбален отдел и по
ребрата, значително ограничена подвижност и влошена походка, й била
препоръчана физиотерапия, която провела в СБПЛР - Любимец, Отделение
по физикална и рехабилитационна медицина. Провела и санаториално
1
лечение в гр.Поморие. Поради това, че болките на отшумявали провела
рехабилитация в холистичен център „Холимед“ – гр.Хасково. И понастоящем
ищцата изпитвали силни болки, движейки се с накуцваща походка и носейки
колан. Търпяла неудобства от белезите, останали след операцията. Затворила
се. Станала неспокойна и избухлива. Във връзка с провежданото лечение и
рехабилитация, направила разходи в общ размер на 12 799.46 лева. Към
момента на произшествието бил в сила договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, сключен между застрахователното дружество – ответник и
собственика на лекия автомобил, управляван от виновния водач Ф.. По повод
претенция, отправена до застрахователя за изплащане на застрахователно
обезщетение, липсвало произнасяне. С оглед на изложеното, моли за решение,
с което съдът осъди ответника да й заплати сумите в размер на 150 000 лева /
съгласно допуснато с протоколно определение, постановено в съдебно
заседание, проведено на 24.06.2024 год., изменение на иска, чрез увеличение
на размера на първоначално предявения като частичен иск от 80 000 лева на
150 000 лева/ – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от настъпване на увреждането – 07.07.2023 год. и в размер на
12 799.46 лева – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба. Претендира
присъждане и на деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ – „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД –
гр.София – оспорва исковете, заявявайки възражения за прекомерност на
претендираните обезщетения и за съпричиняване, допуснато от ищцата,
поддържайки, че е могла да предотврати ПТП, чрез аварийно спиране на
управлявания от нея велосипед, за който твърди, че не е бил оборудван,
съгласно изискванията на чл.79 от ЗДвП. Оспорва вида и характера на
уврежданията и причинната им връзка със станалото ПТП.
Съдът, след преценка доводите на страните и
обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
След подаване на исковата молба и по време на
висящността на спора, с протоколно определение № 94 от 23.04.2024 год.,
постановено по АХД № 258 / 2024 год. по описа на Районен съд – Свиленград
е одобрено споразумение, с което обвиняемият О. М. Ф. е признат за виновен в
това, че на 07.07.2023 год. в гр.Свиленград, Хасковска област, в района на
кръстовището на ул.“Васил Левски“ и ул.“Княз Борис I“, при управление на
МПС – лек автомобил, марка „*****“, модел „****“ с ДК № ******* е
нарушил правилата за движение по пътищата, съгласно чл.6, т.1 от ЗДвП;
чл.50, ал.1 от ЗДвП; чл.45, ал.1 от ППЗДвП; чл.45, ал.2 от ЗДвП, като не
пропуснал движещия се с предимство по ул. “Княз Борис I“, като
велосипедист Н. А. П. – Р., в резултат на което по непредпазливост й
причинил две средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на лявото
краче на десетия гръден прешлен, с което е причинено трайно затрудняване
движенията на снагата и в счупване на тялото на петия поясен прешлен, с
което е причинено трайно затрудняване двиенията на снагата, като след
2
деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на
пострадалата – престъпление по чл.343 а, ал.1, б.“а“, предл.второ, вр. чл.343,
ал.1, б.“б“, предл. второ, вр. чл.342, ал.1 от НК, поради което и на основание
по чл.343 а, ал.1, б.“а“, предл.второ, вр. чл.343, ал.1, б.“б“, предл.второ, вр.
чл.342, ал.1 от НК, вр. чл.375 а, ал.2 от НПК, вр. чл.78 а, ал.1 от НК, е
освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 500 лева.
В отговора на исковата молба, подаден от ответника е
заявено признание съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по отношение на лек автомобил „***** ****“ с рег.№
******* по силата на застрахователна полица № BG/30/123000208219,
валидна към датата на процесното ПТП. В подкрепа на това обстоятелство е и
приетия като писмено доказателство констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 12 / 2023 год.
С молба – претенция, входирана при ответника с №
3934 от 11.08.2023 год., ищцата е поискала определяне и присъждане на
застрахователно обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, в
отговор на което ответникът я е уведомил, че следва да представи всички
документи, свързани с образуваното наказателно производство.
По искане на ищцата се събраха гласни доказателства
чрез разпита на посочените от нея свидетели. От показанията на свидетеля
Ранчев – съпруг на ищцата се установява, че на 07.07.2023 год., съпругата му
се обадила по телефона, уведомявайки го, че е паднала от колелото и е в Бърза
помощ. Когато отишъл в болничното заведение, ищцата била поставена на
носилка и не можела да помръдне. След като й направили снимки, лекарите
установили, че има счупен прешлен на гръбначния стълб. Поради това, че
пътният инцидент станал в петък вечерта, съпругата му през почивните дни -
събота и неделя била на болкоуспокояващи. След като се свързали с лекар от
болница „Св. Иван Рилски“, в понеделник била транспортирана с линейка от
болницата в гр.Свиленград до болничното заведение в гр.София. Имала
синини, кръвонасядания от страната, в която е била блъсната, наранявания и
охлузвания по лицето. Основно болките й били в гърба. Във вторник под
пълна упойка била извършена операция на съпругата му, непосредствено след
която изпитвала големи болки. Свидетелят твърди, че не е виждал ищцата в
такава безпомощна ситуация. След около пет дни от изписването й от
болницата започнала с помощта им – на свидетеля и на дъщеря им да се
придвижва до тоалетната, а след една седмица – да провежда рехабилитация в
гр.Любимец. През есента били на санаториално лечение в гр.Поморие, а по-
късно започнали процедури в „Холимед“ в гр.Хасково, извършвани в периода
от месец октомври до началото на 2024 год., когато съпругата му се върната на
работа. За период от 4 – 5 дни били в гр.Велинград, заради минералните води.
След пътния инцидент, животът на съпругата му, коренно се променил.
Преустановила ходенето на народни танци. Всяка събота и неделя преди
инцидента карали велосипеди по 20 – 30 км., което вече било забравено.
Станала по-затворена, изнервена и плашлива. Чувствала се безсилна и
непълноценна. Останали й белези от осемте винта на гърба. И в момента
3
съпругата му приемала болкоуспокояващи и успокоителни. В деня на
катастрофата не била с предпазна каска. Съпругата му се прибирала често с
велосипед от работа, като разС.ието до дома им било около един километър и
половина. От показанията на свидетелката К. се установява, че след пътния
инцидент видяла ищцата в болницата в гр.Свиленград. Била обездвижена.
Изпитвала ужасни болки Имала охлузвания по ръката, а по краката –
насинявания. След като й направили снимките, разбрала, че ищцата има
счупване на прешлените на гръбначния стълб. В понеделник откарали с
линейка ищцата до болница „Св.Иван Рилски“ в гр.София, където й
направили много тежка операция. Грижи за нея полагали дъщеря й и съпруга
й. След като я изписали от болницата, ищцата не била в съС.ие да се обслужва
сама. След около месец започнала да се раздвижва. Провеждала
рехабилитация в гр.Свиленград, гр.Любимец и гр.Хасково. Били и на
санаториално лечение в гр.Поморие. Процедурите продължили до края на
годината. Все още изпитвала затруднения и болки в гърба. Преди инцидента й
помагала в градината, но след това не била в съС.ие да извършва физически
дейности. Наложило се да купят нова кола – по – висока, защото не можела да
сяда в стария автомобил. След 6 – 7 месеца, прекарани в дома, ищцата
започнала да се депресира и за това се върнала на работа, за да е сред хора.
Станала раздразнителна. Не можела да спи нощем. Често плачела. От
показанията на свидетеля Ф. се установява, че преди удара не е видял ищцата.
Бил спрял автомобила си на знак „Стоп“, и два метра след това настъпил
удара с ищцата, която карала велосипед. Жената му споделила, че изпитва
силни болки в крака и кръста. Качил я в автомобила си и я откарал в Бърза
помощ.
От заключението, представено по допуснатата съдебно
– медицинска експертиза се установява, че в резултат на ПТП на ищцата е
била причинена травма на гръбнака – счупване на страничен израстък на Тх10
- десети гръден прешлен и счупване на тялото на Л 1 –първи поясен прешлен;
травма на корема, проявена с болка; охлузване а брадичката; охлузване на
десния лакът и кръвонасядане на лявото бедро. Травмата на гръбнака се
изразявала в нарушаване на структурата на два от гръбначните прешлени.
Като по-тежко вещото лице определя увреждането на първи поясен прешлен,
при който е деформирано тялото на прешлена и има стеснение на гръбначния
канал. Травмата на гръбнака протекла с изключително силна болка в първите
дни, като след оперативната стабилизация на гръбнака, болката постепенно е
започнала да отслабва, без напълно да е отзвучала. Травмата на гръбнака била
лекувана оперативно – извършена стабилизация на границата на гръдния и
поясния отдел чрез метални импланти – винтове и пръчки. Нямало изгледи
болките в областта на гръбнака някога да отзвучат. Налице били белези от
операцията за стабилизиране на гръбнака. Ударът от автомобила е бил в
лявата бедрено седалищна област. От този удар е последвало падане на терена
в резултат на което била и травмата на гръбнака. Обичайният срок за
възстановяване от травмата на гръбнака е определена от вещото лице на 10 –
11 месеца за нефизически труд и на 12 месеца – за физически труд. Разходите,
направени за медицински изделия / импланти били необходими за лечението
4
на травмата на гръбнака и не се заплащали от НЗОК. Рехабилитацията била
задължителен елемент от системното лечение на гръбнака.
От заключението, представено по допуснатата съдебно
– психологична експертиза се установява, че за ищцата страданията от
психологически характер били свързани с ограничаване на определен вид
дейности, повишаване на тревожността относно здравето и бъдещето, по-
голяма несигурност, които симптоми продължавали и понастоящем,
отразявайки се на качеството на съня, придружени с внезапни ярки спомени за
събитието и кошмари. Налице била висока степен на тежест на симптомите
на посттравматично стресово разстройство.
От заключението, представено по допуснатата съдебно
– автотехническа експертиза се установява, че ПТП е станало при следния
механизъм: На 07.07.2023 год. в гр.Свиленград по ул.“Княз Борис I“, в посока
– север – юг се е движел велосипедиста Н. Р.. Движението се извършвало през
светлата част на денонощието в дясната част на прав, сух участък от платното
за движение. В същия момент по ул.“Васил Левски“, лек автомобил марка
„*****“, модел „****“, с ДК № *******, управляван от О. М. Ф., предприема
маневра преминаване през кръстовище в посока изток – запад. При така
създалата се ситуация възникнал удар на кръстовището на ул.“Княз Борис I“ и
ул.“Васил Левски“ между автомобила и велосипедиста, който по характер е
определен от вещото лице като челен – страничен при контакт на предна
челна част на автомобила в зоната на преден капак на двигателния отсек и
средата на предна броня в зоната на регистрационната табела, с лява
странична част на велосипеда в зоната на лявата част на кормилната дъга, с
последващо придвижване на велосипедиста напред и дясно. От техническа
гледна точка причини за възникване на ПТП са – предприемане и изпълнение
на маневра „Преминаване през кръстовище“ от страна на водача на
автомобила в момент, когато там се е движела по път с предимство, ищцата. В
момента на потегляне, водачът на автомобила е имал техническа възможност
да предотврати настъпването на произшествието като следи поведението и
траекторията и пропусне движещия се по път с предимство в посока север -
юг, велосипедист да премине пред автомобила. Ищцата е нямала техническа
възможност да предотврати настъпването на произшествието чрез
своевременна реакция за аварийно спиране. В момента на потегляне на
автомобила, водачът му е имал видимост към позицията на велосипедиста.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Правната квалификация на предявения иск, с който се
иска присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди,
претендирани пряко от застрахователя, с който собственикът на МПС,
управлявано от виновния водач – О. М. Ф. е имал сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, валиден към момента на настъпване
на застрахователното събитие, се съдържа в нормата на чл. 432, ал. 1 от КЗ.
От страна на пострадалия е отправена застрахователна
претенция за заплащане на обезщетение, но застрахователно обезщетение не е
5
изплатено – обстоятелство, обуславящо допустимостта на иска.
Съгласно чл. 429, ал. 1 от КЗ, с договора за застраховка
„Гражданска отговорност“, застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума, отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие. Отговорността на застрахователя се реализира
чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от
увреждането, както и лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред
увредения за тяхното плащане /арг. ал.2, т.2 на същата норма/. С нормата на
чл. 432, ал. 1 от КЗ, законът предоставя на пострадалото лице субективното
право да сезира съда с пряк иск срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност” на прекия причинител. Отговорността на
застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем
с отговорността на делинквента и той отговаря за всички причинени от него
вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на
вредите.
В хода на разглеждане на делото – след подаване на
исковата молба и преди приключване на устните състезания, с протоколно
определение № 94 от 23.04.2024 год., постановено по АХД № 258 / 2024 год.
по описа на Районен съд – Свиленград е одобрено споразумение, с което
обвиняемият О. М. Ф. е признат за виновен в това, че на 07.07.2023 год. в
гр.Свиленград, Хасковска област, в района на кръстовището на ул.“Васил
Левски“ и ул.“Княз Борис I“, при управление на МПС – лек автомобил марка
„*****“, модел „****“ с ДК № ***** е нарушил правилата за движение по
пътищата, визирани в ЗДвП, както следва – чл.6 т.1 от ЗДвП; чл.50, ал.1 от
ЗДвП; чл.45, ал.1 от ППЗДвП; чл.45, ал.2 от ЗДвП, като не пропуснал
движещия се с предимство по ул. “Княз Борис I“, като велосипедист Н. А. П.
– Р., в резултат на което по непредпазливост й причинил две средни телесни
повреди, изразяващи се в счупване на лявото краче на десетия гръден
прешлен, с което е причинено трайно затрудняване движенията на снагата и в
счупване на тялото на петия поясен прешлен, с което е причинено трайно
затрудняване движенията на снагата, като след деянието е направил всичко
зависещо от него за оказване помощ на пострадалата – престъпление по чл.343
а, ал.1, б.“а“, предл.второ, вр. чл.343, ал.1, б.“б“, предл. второ, вр. чл.342, ал.1
от НК, поради което и на основание по чл.343 а, ал.1, б.“а“, предл.второ, вр.
чл.343, ал.1, б.“б“, предл.второ, вр. чл.342, ал.1 от НК, вр. чл.375 а, ал.2 от
НПК, вр. чл.78 а, ал.1 от НК, е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лева.
Съгласно чл.383, ал.1 от НПК, одобреното от съда
споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила
присъда, която се явява задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, предвид
разпоредбата на чл.300 от ГПК.
6
С оглед на изложеното, съдът приема за доказана
първата от кумулативно дадените предпоставки от фактическия състав на
основанието, на което се претендира обезщетение за неимуществени вреди –
противоправно деяние, извършено от страна на О. Митков Ф. като водач на
застраховано при ответника, МПС, обосновано с допуснати от него
нарушения на правилата за движение, за което е ангажирана и наказателната
му отговорност.
Съдът приема за безспорно и наличието на договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС, сключен между собственика
на автомобила, управляван от виновния водач Ф. и ответното застрахователно
дружество, валиден към дата на настъпване на застрахователното събитие –
ПТП, станало на 07.07.2023 год. в гр.Свиленград, изхождайки от направеното
от ответника признание на това обстоятелство, в подкрепа на което е и
приложения по делото протокол за ПТП.
Относно вида и характера на причинените на ищцата
увреждания, намиращи се в причинна връзка със станалото на 07.07.2023 год.,
ПТП, съдът цени заключението на вещото лице Е., представено по
допуснатата съдебно медицинска експертиза, от което се установява, че при
пътния инцидент ищцата е получила следните травматични увреждания -
травма на гръбнака – счупване на страничен израстък на Тх10 - десети гръден
прешлен и счупване на тялото на Л 1 –първи поясен прешлен; травма на
корема, проявена с болка; охлузване а брадичката; охлузване на десния лакът
и кръвонасядане на лявото бедро. Обичайният срок за възстановяване от
травмата на гръбнака е определена от вещото лице на 10 – 11 месеца за
нефизически труд и на 12 месеца – за физически труд.
Като доказано съдът намира и твърдението на ищцата
за наличие на висока степен на симптоми на постравматично стресово
разстройство в резултат на станалото ПТП, ценейки в тази насока
заключението, представено по допуснатата психологична експертиза, от което
се установява още, че и към момента на прегледа, извършен от експерта,
психичното равновесие на ищцата не е възстановено.
Отчитайки вида и характера на причинените
увреждания на ищцата, посочени по-горе, срокът за тяхното възстановяване,
определен от вещите лица по допуснатите медицинска и психологична
експертизи, както и степента на търпените болки и страдания, ценейки и
събраните по делото гласни доказателства, чрез показанията на свидетелите
Ранчев и К., съдът счита, че размерът, необходим за репариране на същите
следва да бъде определен на 80 000 лева. В тази насока съдът отчита и това,
че видът и характерът на уврежданията са наложили извършването на
операция под пълна упойка, при която са поставени импланти – осем винта и
две пръчки, причинили трайни белези по тялото на ищцата. Както от
събраните по делото гласни доказателства, така и от заключението на вещото
лице по допуснатата съдебно – медицинска експертиза се установява, че
търпените от ищцата болки непосредствено след пътния инцидент са били с
изключително висок интензитет, продължили в продължение на повече от два
дни, до извършването на оперативната интервенция, за провеждането на която
7
се е наложило ищцата в това й влошено съС.ие да бъде транспортирана от
гр.Свиленград до гр.София. Вещото лице Е. е категоричен, че няма изгледи
болките в областта на гръбнака да отшумят. Битието на пострадалата изцяло е
променено – колоезденото, градинарството и участие в танцови групи са
заместени от чувството за непълноценност и свързаните с това усещания за
тревожност, безпокойство и непълноценност.
Като неоснователно съдът намира заявеното от
ответника възражение за съпричиняване от страна на пострадалата,
обосновано с твърдения за това, че е могла да предотврати настъпването на
ПТП, чрез аварийно спиране на управлявания от нея велосипед. В тази насока
съдът цени заключението, представено по допуснатата съдебно –
автотехническа експертиза, неоспорено от страните и ценено от съда като
обективно дадено, от което по безспорен и несъмнен начин се установява, че
ищцата не е била в съС.ие да предотврати настъпването на ПТП, станало
изцяло по вина на водача на застрахования при ответника автомобил.
Обстоятелството, че ищцата е управлявала велосипеда без поставена
предпазна каска не обосновава извод за основателност на възражението за
съпричиняване, предвид вида и характера на уврежданията, причинени от
станалия пътен инцидент – в областта на гърба, което само по себе си
изключва твърдяната от ответника причинна връзка между причинените на
ищцата увреждания и станалия пътен инцидент.
Искът за присъждане на обезщетение в частта за
разликата над посочения по-горе размер от 80 000 лева до предявения размер
от 150 000 лева, като недоказан, а от тук и неоснователен следва да се
отхвърли. В тази насока съдът изхожда от това, че възстановителния период,
определен в заключението по допуснатата по делото съдебно медицинска
експертиза от една година е изтекъл. Интензитетът на болките е намалял, като
ищцата макар и частично е възстановила ритъма си на живот, връщайки се на
работа, шест месеца след пътния инцидент.
Като основателен съдът намира иска за присъждане
обезщетение за имуществени вреди в размер на 12 799.46 лева. Досежно
размера на иска, съдът цени събраните по делото писмени доказателства –
фактура № ********** от 11.07.2023 год., платежно нареждане от 12.07.2023
год. и декларация, за сума в размер на 10 500 лева – разходи за стабилизация за
торакален, лумбален и сакрален сегмент с комплект от осем винта, две пръчки
и осем инери; фискален бон от 15.07.2023 год. за сума от 34.09 лева и фактура
№ ********** от 15.07.2023 год. за сума в размер на 16.99 лева - разходи за
закупени медикаменти; фактура № ********** от 17.07.2023 год. за сума в
размер на 40 лева – запис на диск; фактура № 00700005822 от 01.08.2023 год.
за сума от 11.95 лева – разходи за закупуване на медицински медикаменти;
фактура № 00700005837 от 05.08.2023 год. за сума в размер на 9.32 лева –
разходи за закупуване на медицински медикаменти; фискален бон от
09.08.2023 год. за сума в размер на 151.28 лева – разходи за гориво; фактура №
00700005859 от 13.08.2023 год. за сума в размер на 15.92 лева – разходи за
закупуване на медицински медикаменти; фактура № 00700005870 от
17.08.2023 год. за сума в размер на 11.95 лева - разходи за закупуване на
8
медицински медикаменти; фискален бон от 20.08.2023 год. за сума в размер на
7.44 лева – разходи за закупуване на медицински медикаменти; фискален бон
от 21.08.2023 год. за сума в размер на 97.76 лева – разходи за гориво; фискален
бон от 30.08.2023 год. за сума в размер на 113.08 лева – разходи за гориво;
фактура № ********** от 03.09.2023 год. за сума в размер на 23.90 лева -
разходи за закупуване на медицински медикаменти; фактура № ********** от
10.09.2023 год. за сума в размер на 54.90 лева; фактура № ********** от
12.09.2023 год. за сума в размер на 80 лева - измерване на костна плътност;
фактура № 1127 от 14.09.2023 год. за сума в размер на 100 лева – разходи на
такса паркинг в СБР – Поморие за десет дни; фактура № ********** от
23.09.2023 год. за сума в размер на 150.62 лева – разходи за гориво; фактура №
1271777 от 13.09.2023 год. за сума в размер на 222 лева – разходи за
доплащане на храна по НОИ и такса индивидуално бельо; сума в размер на
530.30 лева – съгласно протокол за извършени услуги по профилактика и
рехабилитация № 3 – 21574 от 23.09.2023 год.; фактура № ********** от
29.09.2023 год. за сума в размер на 115.96 лева – разходи за гориво; фактура №
********** от 09.10.2023 год. за сума в размер на 23.90 лева – разходи за
закупуване на медицински медикаменти; фактура № ********* от 18.10.2023
год. за сума в размер на 97.98 лева – разходи за гориво; фактура № **********
от 13.10.2023 год. за сума в размер на 10.69 лева - разходи за закупуване на
медицински медикаменти; фактура № ********** от 23.10.2023 год. за сума в
размер на 145.87 лева – разходи за гориво; фактура № ********** от
26.10.2023 год. за сума в размер на 28.49 лева – разходи за гориво; фактура №
********** от 29.10.2023 год. за сума в размер на 126.13 лева – разходи за
гориво; фактура № 65 от 17.07.2023 год. за сума в размер на 78.74 лева –
разходи за медицински консумативи.
Въз основана на събраните по делото доказателства,
съдът намира, че са налице предпоставките, обуславящи ангажиране
отговорността на ответника на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, който следва да
обезщети претърпените от ищеца неимуществени и имуществени вреди,
вследствие на настъпилото на 01.01.2020 год., ПТП, причинено в резултат на
противоправното поведение на водача на застрахованото МПС, в размерите,
определени по-горе.
По отношение на претендираната от ищцата законна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 07.07.2023
год. – датата на увреждането, следва да се отбележи следното:
Процесното ПТП е извършено на 07.07.2023 год.
Ищцата е заявила писмена претенция пред застрахователя на 11.08.2023 год.,
видно от извършеното отбелязване върху приетата като писмено
доказателство молба – претенция. За периода от датата на деликта –
07.07.2023 год. до предявяване на претенцията пред застрахователя 11.08.2023
год., обезщетението за забава върху обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени вреди се дължи от деликвента на основание чл.86 от ЗЗД, но
не се покрива от застрахователното обезщетение. На основание чл.493, ал.1,
т.5 от КЗ, застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице
отговорността на деликвента за дължимата лихва за забава от датата на
9
предявяване на претенцията от увреденото лице, т.е от 11.08.2023 год. до
изплащане на обезщетението. Предвид изложеното, съдът счита, че искането
за присъждане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди следва да бъде уважено, считано от 11.08.2023 год., като искането в
останалата част за присъждане на законна лихва за периода от 07.07.2023 год.
до 10.08.2023 год., като неоснователно следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора в полза на процесуалния
представител на ищеца следва да бъде присъдено възнаграждение за адвокат в
размер на 2 000 лева за оказана безплатна правна помощ - осъществено
процесуално представителство на ищцата, на основание чл.38, ал.2, вр. ал.1,
т.2 от Закона за адвокатурата, по следните съображения: Съгласно чл.7, ал.2,
т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималният размер на адвокатското възнаграждение се
равнява на 7 050 лева, определено на база уважен размер на иска за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от 80 000 лева.
Минималният размер на адвокатското възнаграждение, определено на база
уважен размер на иска за обезщетение за имуществени вреди – 12 799.46 лева
се равнява на 1 551.95 лева. Посочените по-горе размери на адвокатските
възнаграждения, възлизащи общо на 8 601.95 лева, съдът намира за
несъответни на фактическата и правна сложност на делото и на обема на
предоставената адвокатска услуга. В тази насока съдът изхожда и от решение
на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 год. по дело С – 438 / 22 по
преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, имащо
задължителен характер съгласно чл.633 от ГПК, според което посочените в
Наредба № 1 от 09.07.2004 год., минимални размери на адвокатските
възнаграждения не са обвързващи за съда.
В полза на ищцата следва да бъдат присъдени разноски
в размер на 586.67 лева, от общо направените такива в размер на 1 100 лева –
възнаграждения за вещи лица по допуснатите по делото съдебно медицинска,
съдебно авхотехническа и съдебно – психологична експертизи – определени
съразмерно на уважената част от иска.
В полза на ответника следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 326.67 лева, от общо направените такива в размер на 700
лева – възнаграждения за вещи лица по допуснатите по делото съдебно
медицинска и съдебно авхотехническа експертизи – определени съразмерно
на отхвърлената част от иска. Наред с това в полза на ответника следва да се
присъди и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300 лева, съгласно
чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗПП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащането на правната помощ, според която възнаграждението за защита по
дела с определен материален интерес е от 100 лева до 360 лева.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл.78,
ал.6 от ГПК, да заплати по сметка на Окръжен съд – Хасково и сумата в
размер на 3 711.98 лева – държавна такса, от задължението за внасяне на която
ищцата е била освободена на основание чл.83, ал.2 от ГПК, определена на
база уважената част от исковете.
10
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление – гр.София, Район Изгрев, ж.к.“Дианабад“, бул.“Г.М.Д.“ № 1, да
заплати на Н. А. П. – Р., ЕГН ********** от *****, сумата в размер на 80 000
/осемдесет хиляди/ лева – застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от ПТП, станало на 07.07.2023 год. в гр.Свиленград по вина
на О. М. Ф., като водач на МПС – лек автомобил, марка „*****“, модел
„****“, с рег. № *******, застраховано по договор „Гражданска отговорност“
по полица № BG/30/123000208219, ведно със законната лихва, считано от
11.08.2023 год. до окончателното изплащане на сумата, като ИСКЪТ за
разликата до предявения размер от 150 000 лева и искането за присъждане на
законна лихва за периода от 07.07.2023 год. до 10.08.2023 год. – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление – гр.София, Район Изгрев, ж.к.“Дианабад“, бул.“Г.М.Д.“ № 1, да
заплати на Н. А. П. – Р., ЕГН ********** от *****, сумата в размер на
12 799.46 /дванадесет хиляди седемстотин деветдесет и девет лева и
четиридесет и шест стотинки/ лева – застрахователно обезщетение за
имуществени вреди, причинени от ПТП, станало на 07.07.2023 год. в
гр.Свиленград по вина на О. М. Ф., като водач на МПС – лек автомобил,
марка „*****“, модел „****“, с рег. № *******, застраховано по договор
„Гражданска отговорност“ по полица № BG/30/123000208219, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.11.2023
год. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление – гр.София, Район Изгрев, ж.к.“Дианабад“, бул.“Г.М.Д.“ № 1, да
заплати на Н. А. П. – Р., ЕГН ********** от *****, сумата в размер на 586.67
/петстотин осемдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/ лева –
деловодни разноски – възнаграждения за вещи лица, определени съразмерно
на уважената част от иска.
ОСЪЖДА Н. А. П. – Р., ЕГН ********** от ***** да
заплати на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:Живот и
Здраве“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление – гр.София,
Район Изгрев, ж.к.“Дианабад“, бул.“Г.М.Д.“ № 1, сумата в размер на 626.67
/шестотин двадесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/ лева, от които
326.67 лева - деловодни разноски – възнаграждения за вещи лица, определени
съразмерно на отхвърлената част от иска и 300 лева – възнаграждение за
юрисконсулт.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество
11
ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление – гр.София, Район Изгрев, ж.к.“Дианабад“, бул.“Г.М.Д.“ № 1, да
заплати на М. Д. Д. – адвокат от Адвокатска колегия – София, с личен номер
**********, с адрес на кантората – гр.София, ул.“696 – та“ № 6, ет.3, ап.10,
сумата в размер на 2 000 /две хиляди/ лева – възнаграждение за адвокат за
оказана на основание чл.38, ал.1, т.2, вр. ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата,
безплатна правна помощ - осъществено процесуално представителство на Н.
А. П. – Р..
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление – гр.София, Район Изгрев, ж.к.“Дианабад“, бул.“Г.М.Д.“ № 1, да
заплати сумата в размер на 3 711. 98 /три хиляди седемстотин и единадесет
лева и деветдесет и осем стотинки/ лева – държавна такса за образуване на
делото, която сума да се приведе по сметка на Окръжен съд – Хасково.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд -
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
12