О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Варна, 20.07.2020 г.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в закрито
заседание на двадесети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
като разгледа гр.д.
№ 1649 по описа за 2020 г., намира следното:
Производството по делото е образувано по предявени от К.С.Л.-Атанасова
срещу Министерство на вътрешните работи на Република България обективно
кумулативно съединени осъдителни искове, както следва:
1)
с правно основание чл.
181, ал. 1 ЗМВР за сумата от 4320 лева, представляваща незаплата левова
равностойност на храна за периода от 01.02.2017 г. до 31.01.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
исковата молба – 07.02.2020 г., до окончателното изплащане на задължението;
2)
с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 623.87 лева, представляваща лихва за забава върху
неизплатената главница, начислена за периода от 01.03.2017 г. до 29.01.2020 г.
В исковата молба се излага, че в периода от 01.02.2017 г.
до 31.01.2020 г. ищцата е заемала длъжността „главен юрисконсулт“ в сектор
„Координация, административно и правно обслужване“ към отдел „Административен“
при ОДМВР – Варна, като е била със статут на държавен служител. Ищцата
поддържа, че за посочения период не са ѝ заплащани дължимите суми за
храна от по 120 лв. месечно или общо 4320 лева за периода от 01.02.2017 г. до
31.01.2020 г. Счита, че ответникът е изпаднал в забава, поради което ѝ
дължи и законна лихва върху неизплатените суми за храна, която за периода от
01.03.2017 г. до 29.01.2020 г. възлиза на 623.87 лева.
С Разпореждане № 6834/17.02.2020 г. съдът е оставил без
движение производството по делото, като е дал указания на ищеца да уточни
ответника по делото предвид наведените твърдения, че служебното правоотношение
е възникнало при ОДМВР – Варна.
С уточняваща молба от
28.02.2020 г. ищцата е обосновава пасивната
легитимация на ответника с твърдения, че МВР се явява орган по назначаването
ѝ и служебното правоотношение е възникнало със заповед на министъра на
вътрешните работи. Изрично заявява, че счита за надлежен ответник по исковете
МВР.
При
извършване на служебна проверка относно допустимостта на производството, съдът
констатира следното:
Съгласно чл. 61, ал. 2 КТ за длъжности, определени в
закон или в акт на Министерския съвет, трудовият договор се сключва от по-горестоящия спрямо работодателя орган, като в тези
случаи трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е
съответната длъжност. Цитираната разпоредба е приложима по аналогия и при
действието на Закона за държавния служител и другите закони, уреждащи държавна
служба, когато служебното правоотношение възниква от акт на компетентен орган
по назначението, който е част от структурата на едно учреждение, но служебното
правоотношение се осъществява в рамките на друго такова. В този смисъл – Решение
№ 99/03.07.2019 г. по гр.д. № 1876/2018 г. на ВКС, IV г.о., Решение №
11/27.01.2016 г. по гр.д. № 3330/2015 г. на ВКС, IV г.о., Решение №
470/28.02.2014 г. по гр.д. № 3253/2013 г. на ВКС, IV г.о. и др.
Такъв именно е и настоящият случай, при който орган по
назначението на ищцата като държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т.
2 ЗМВР е министърът на вътрешните работи, а предприятието, в което е заеманата
от нея длъжност „главен юрисконсулт“ – ОДМВР –
Варна. Следователно работодател по служебното ѝ правоотношение е ОДМВР –
Варна и именно това учреждение – разпоредител с бюджетни кредити, е задължено
към служителя лице за трудовите му възнаграждения и други плащания, свързани с
изпълнението на службата, в т.ч. и процесните такива за левовата равностойност
на храна и лихвата за забава върху нея.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че надлежен
ответник по делото е ОДМВР – Варна, а не Министерството на вътрешните работи,
срещу което ищцата е заявила, че предявява и поддържа исковете си, въпреки
дадените ѝ указания в тази връзка. Предвид липсата на надлежна пасивна
легитимация на ответника по делото, която е процесуална предпоставка за надлежното
упражняване на правото на иск, производството е недопустимо и следва да бъде
прекратено, на основание чл. 130 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 4 ГПК и предвид изричното
искане, направено от ответника с подадения отговор на последния следва да бъдат
присъдени сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева, определено в съответствие с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Воден от горното,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д.
№ 1649 по описа за 2020 г. на Варненски районен съд, 47 състав, на основание чл. 130 ГПК.
ОСЪЖДА
К.С.Л.-Атанасова, ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Министерство на вътрешните работи, с адрес: гр.
София, ул. „6-ти септември“ № 29, СУМАТА
ОТ 100 /сто/ лева, представляваща извършени по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 4 ГПК.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
съобщаването му с частна жалба пред Варненски окръжен съд.
Препис
от настоящото определение да се изпрати на ищеца, чрез процесуалния му
представител.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: