№ 14091
гр. София, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20211110174134 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от „М. П. К.“ ЕАД (с предишно
наименование „С. Б. С.“ АД) срещу Д. И. С. по реда на чл. 422 ГПК установителни
искове с правно основание чл. 143 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 07.11.2014 г. е сключил договор за поръчителство с „А1
Б.“ (с предишно наименование „М.“ ЕАД), съгласно който договор се задължил да
обезпечи задълженията на абонати, сключили с „А1 Б.“ договор за продажба на
изплащане. На 02.05.2018 г. ответникът закупил по силата на договор за продажба на
изплащане на устройство Samsung Galaxy S9 Midnight Black DS Mat 30 със сериен №
357171091827***. Непогасена по този договор за продажба на изплащане останала
предсрочно изискуема главница в размер на 604,78 лв., която сума била заплатена на
28.11.2019 г. от ищеца в качеството му на поръчител на „А1 Б.“. Поддържа, че
ответникът му дължи и обезщетение за забава в размер на 69,05 лв. за периода от
21.02.2020 г. до 06.04.2021 г. Предвид тези твърдения, ищецът моли съда да признае за
установено, че ответникът му дължи горепосочените суми, за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК от 31.07.2021 г. по
ч.гр.д. № 43373/2021 г. по описа на СРС, 56 състав. Претендира се също законна лихва
върху главницата от датата на предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.04.2021
г., до окончателното ѝ заплащане, както и съдебни разноски.
Ответникът оспорва предявените искове с възражението срещу издадената
заповед за изпълнение. Сочи, че не е сключвал договор с ищеца (заявителя), както и че
няма задължения към „А1 Б.“. В срока за отговор на исковата молба ответникът не е
депозирал такъв. В писмена молба преди първото по делото открито съдебно заседание
излага становище за неоснователност на претенцията, като навежда довод за
погасяване на вземането.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
1
От съвкупната преценка на приложения по делото договор за продажба на
изплащане от 02.05.2018 г., сключен между „М.“ ЕАД, в качеството на продавач, и Д.
И. С., в качеството на купувач, и приемо-предавателен протокол от същата дата, се
установява, че продавачът е прехвърлил в собственост и предал на купувача
устройство, представляващо мобилен апарат Samsung Galaxy S9 Midnight Black DS Mat
30. В договора се съдържа погасителен план, съдържащ 23 месечни вноски с посочен
размера на всяка отделна вноска и лихвата към нея, както и годишният процент на
лихвата (5%), общият срок за издължаване на продажната цена. В договора е посочен
адрес за кореспонденция с длъжника.
Представен е по делото договор за поръчителство от 07.11.2014 г., сключен
между „М.“ ЕАД и „С. Б. С.“ АД, по силата на който поръчителят обезпечава
вземанията на кредитора срещу потребители – абонати по договор за продажба на
изплащане, сключен въз основа на скоринг и одобрение от СБС, до размера на
кредитния лимит. Срокът на договора е продължен с анекси от 08.10.2015 г.,
15.03.2016 г., 12.10.2016 г., 30.11.2017 г., 05.06.2018 г., 01.10.2018 г., 08.08.2019 г., като
съгласно последния срокът на договор се счита продължен с една година, считано от
08.08.2019 г. – т.е. до 08.08.2020 г. Приложимостта на договора за поръчителство
спрямо ответника се установява от приемо-предавателен протокол от № 250 от
31.10.2019 г., съставен между „С. Б. С.“ АД и „А1 Б.“ ЕАД, ведно с приложена към
него справка, съдържаща данни за абонатите, в която е посочено вземането срещу Д. И.
С. в размер на 604,78 лв. във връзка с договор от 02.05.2018 г. (л. 54).
По делото се съдържат 2 бр. уведомления за предсрочна изискуемост,
изпратени от „С. Б. С.“ АД до Д. И. С., съответно № 9019110400335, което няма данни
да е изплатено и връчено на ответника, и № 9019110400127, което е било изпратено на
ответника на посочения от него в договора да продажба адрес за кореспонденция (гр.
С. З., ул. „Н.“ № 56, вх. Б, ет. 4, ап. 16, п.к. 6000), видно от приложена разписка към
него (л. 49). В това уведомление освен уведомяване за настъпила предсрочна
изискуемост на вземанията на кредитора по договора за продажба на изплащане, даден
е срок за изпълнение до 09.12.2019 г. и се съдържа и уведомление за предстоящо
изпълнение от страна на поръчителя. В разписката за връчване не се съдържа подпис
на получател, от което се обосновава извод, че съобщението не е реално връчено на
получателя.
Видно от уведомление по т. 2.2.6 от Договор от 07.11.2014 г., издадено от „А1
Б.“ ЕАД, поръчителят „С. Б. С.“ АД е погасило на 21.02.2020 г. вземанията на
кредитора по договор за продажба на изплащане № ********* от 02.05.2018 г. с
длъжник Д. И. С. в размер на 604,78 лв. Съвпадащо по съдържание изявление се
съдържа и в писмо от „А1 Б.“ ЕАД (л.107), в което се сочи, че след преустановяване
плащанията по договора за продажба от купувача, остатъчното задължение е погасено
от поръчителя „С. Б. С.“ АД.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 143 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 200
ЗЗД:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже съществуването на
договор за поръчителство, обезпечаващ вземания срещу ответника, по силата на който
договор за поръчителство е заплатил предсрочно изискуемо вземане в полза на трето
лице – кредитор по договора за поръчителство и кредитор на обезпечените вземания. В
случай че ищецът изпълни възложената му доказателствена тежест, ответникът следва
да докаже заплащането на претендираните вземания.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че предявеният
2
главен иск е основателен. Съображенията за това са следните:
Наличието на облигационно отношение по договор за продажба на изплащане
между ответника и „А1 Б.“ ЕАД, както и договор за поръчителство, сключен между
„А1 Б.“ ЕАД и „С. Б. С.“ АД се установява от приложените по делото писмени
доказателства. Установено е и плащането на остатъчните по договора за продажба
задължения от страна на поръчителя от приложените уведомление и писмо от „А1 Б.“
ЕАД, съответно на л. 62 и л. 107 по делото.
По отношение на възражението за извършено плащане, релевирано извън срока
за отговор на исковата молба, съдът намира, че същото е преклудирано. Поначало с
изтичане на срока за подаване на отговор на исковата молба се преклудират
самостоятелните фактически твърдения на ответника, като след този срок и до
изтичане на първото съдебно заседание той може да навежда такива факти, свързани с
оборване на фактическите твърдения на ищеца, т.е. за провеждане на насрещно
доказване, респективно да прави доказателствени искания за установяването им.
Фактът на извършено плащане е нов такъв и различен от тези, оборващи фактическите
твърдения на ищеца, като ответникът по отношение на него следва да проведе главно
доказване. Релевирането на този факт е ограничено в рамките на срока за подаване на
отговор на исковата молба. Настоящото производство се развива по реда на чл. 422
ГПК, в който случай съдът има задължение да вземе предвид и релевираните във
възражението по чл. 414 ГПК доводи, оспорвания и фактически твърдения, дори
когато в исковото производство липсва отговор на исковата молба или изобщо
ответникът не е взел участие чрез изразяване на становище по иска. В случая във
възражението длъжникът – ответник в настоящото производство, е посочил, че няма
непогасени задължения към „А1 Б.“ ЕАД, но не се е позовал на факта на извършено
погасяване чрез плащане.
Дори обаче да се възприеме обратният извод, а именно, че твърдението за
извършено плащане, направено след изтичане на отговора на исковата молба не е
преклудирано, като възражението за липса на задължения към „А1 Б.“ ЕАД, направено
във възражението по чл. 414 ГПК се тълкува като изявление за погасяване чрез
плащане (което настоящата инстанция не възприема, доколкото позоваването на този
факт следва да е изрично, а не да се извлича чрез тълкуване или да се предполага), от
ангажираните по делото доказателства не следва извод за извършено плащане от
длъжника. Напротив, от писмото от „А1 Б.“ ЕАД се установява, че след
преустановяване на плащанията от главния длъжник през м. май 2019 г, поръчителят
по договора „С. Б. С.“ АД е изплатил оставащата сума по договора до пълния размер на
дължимата сума от 1264,54 лв.
Платилият дълга на главния длъжник поръчител разполага с личен обратен
(регресен) иск срещу главния длъжник. Това право той има, когато изпълнението е
редовно, т.е. проявява погасителен ефект спрямо главния длъжник, като поръчителят
следва да е уведомил главния длъжник за намерението за изпълни, за да може
изпълнението от поръчителя да е противопоставимо на главния длъжник.
В случая съдът намира, че уведомлението от поръчителя за намерението му да
изпълни задължението на длъжника, не е достигнало до знанието на последния.
Законодателят не предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения
между страните по договорните правоотношения. Начинът на удостоверяване на
връчването на уведомления, е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ
за уведомяване. Редовността на връчването се преценява според така избрания способ
на връчване. В случай, че кредиторът е избрал да връчи уведомление на длъжника чрез
пощенска пратка, то съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските
услуги, условията за доставянето на пощенските пратки се определят според Общи
3
правила, приети с решение № 581/27.10.10 г. от Комисията за регулиране на
съобщенията. Удостоверителна сила за получаване на съобщението има осъществено
връчване в случаите на препоръчана пощенска пратка, която е доставена на адреса на
получателя срещу подпис (чл. 5, ал. 1 от Общите правила) или на пълнолетен чл. на
домакинството на получателя, живеещ на адреса, срещу подпис и документ за
самоличност (чл. 5, ал. 2 от Общите правила). В чл. 5, ал. 3 на Общите правила са
разписани действията, които следва да извършат пощенските служители, когато
препоръчаната пощенска пратка не е предадена при посещение на адреса. Пощенският
оператор удостоверява, че пратката не е доставена на адреса и същата е върната на
подателя съгласно изричното указание в чл. 14 от правилата. Общите правила и чл. 36,
ал. 2 от Закона за пощенските съобщения не въвеждат фикция, че липсата на
фактическо връчване, дори и при изпълнение на задълженията на пощенския оператор
по чл. 5, ал. 3, пратката ще се счита за доставена на получателя. Удостоверителното
изявление на пощенския оператор за отсъствието от адреса и за неявяването в
пощенската служба не презумира недобросъвестното поведение на получателя
(например укрИ.е или отказ за получаване или узнаване на съдържанието на
съобщението), тъй като последният не е страна по договора между подателя и
пощенския оператор. Клауза, която фингира недоставено или само изпратено
съобщение като получено, би била в съответствие с принципите на добросъвестно
упражняване на правата на кредитора, ако ясно разписва определени предпоставки
и/или фактически констатации, при наличието на които ще се счита, че е положена
дължимата грижа, както и ако според договора опитът за предаване на съобщението
(на адрес или на адресат) се приравнява на фактическото му получаване. В случай, че
договорът не съдържа уговорки в посочения смисъл, волеизявлението на кредитора за
обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по договор, като връчването може
да е удостоверено по реда на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 на Общите правила за условията за
доставяне на пощенските пратки и пощенските колети. В случай, че в договора няма
уговорки относно връчването на съобщения и пощенската пратка е върната като
недоставена, независимо от причините за това, волеизявлението на кредитора за
обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по договор за кредит не може да се
счита за получено от длъжника. Кредиторът би могъл да избере друг способ за
връчване, който позволява прилагане на установена със закон фикция, каквато не е
уредена в Закона за пощенските съобщения.
В случая клауза, която да фингира връчването при изпратено на посочения по
договора адрес съобщение, което е останало неполучено, не се съдържа в договора за
продажба. Ирелевантни са уговорките между поръчителя и кредитора, доколкото те
важат единствено в отношенията между тях, но не и спрямо длъжника. Ето защо съдът
намира, че уведомлението за предсрочна изискуемост и за намерението за изпълнение
от поръчителя не е получено от длъжника.
Уреденото в чл. 143 ЗЗД задължение на поръчителя да уведоми длъжника има
за цел той да узнае своевременно възраженията му, доколкото в противен случай
рискува да плати недължимо или в повече, а длъжникът, ако не знае за извършеното
плащане от поръчителя, може да продължи да изпълнява на кредитора (в този смисъл
решение № 229 от 10.09.2012 г. по гр. дело № 452/2011 г., IV г. о., ВКС).
Неуведомяването на длъжника съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗД за намерението за
изпълнение от страна на поръчителя не погасява регресните права на последния при
плащане на задължението, а има за последица непротивопоставимост на извършеното
плащане на длъжника, съответно поръчителят следва да търпи да му се
противопоставят от длъжника всички възражения които той е могъл да направи на
кредитора преди изпълнението. В случая обаче такива не са направени. Наред с това
при получаване от кредитора както на изпълнение от длъжника, така и на изпълнение
4
от поръчителя, поръчителят може да иска от кредитора връщане на това, което е
получил недължимо (чл. 143, ал. 2, изр. посл. ЗЗД), но данни за плащане на
задължението и от длъжника не се съдържат по делото.
Ето защо, макар да не се установи поръчителят да е уведомил длъжника за
предстоящото изпълнение от негова страна, при извършено такова, той разполага с
обратен иск за платеното срещу длъжника, респективно предявената в настоящото
производство претенция е основателна и следва да бъде уважена.
По иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на предявения акцесорен иск в тежест на ищеца е да докаже
наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.
По делото се установява съществуването на главен дълг, а съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 1, изр. 2 ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението,
има право и на законна лихва върху заплатените суми от деня на плащането. С оглед
на това, доколкото по делото се установи, че плащането е извършено на 21.02.2020 г.,
то именно от тази дата ответникът дължи лихва за забава върху главницата до
релевираната крайна дата на периода 06.04.2021 г. Определен по реда на чл. 162 ГПК с
помощта на електронен калкулатор, размерът на дължимото обезщетение за забава за
периода от 21.02.2020 г. до 06.04.2021 г. възлиза на 69,05 лв. Съответно предявеният
акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен и следва да бъде
уважен за пълния предявен размер.
По разноските:
Предвид изхода на спора право на разноски има ищецът. Същият е
претендирал такива, като е представил доказателства за извършване на разноски в общ
размер от 650 лв. (по 325 лв. в заповедното и исковото производство, от които по 25 лв.
платена държавна такса и по 300 лв. платено адвокатско възнаграждение). Ето защо на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца
сумата в размер на 650 лв., представляваща направени разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове, че Д. И. С., ЕГН ********** дължи на „М. П. К.“ ЕАД, ЕИК ********* на
основание чл. 143 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 200 ЗЗД сумата от 604,78 лв.,
като платена на 21.02.2020 г. от ищеца в качеството му на поръчител на „А1 Б.“ във
връзка с договор за продажба на изплащане на устройство Samsung Galaxy S9 Midnight
Black DS Mat 30, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 69,05 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 21.02.2020 г. до 06.04.2021 г., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК от
31.07.2021 г. по ч.гр.д. № 43373/2021 г. по описа на СРС, 56 състав.
ОСЪЖДА Д. И. С., ЕГН ********** да заплати на „М. П. К.“ ЕАД, ЕИК
********* на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД сумата от 650 лв. разноски, от които 325 лв.
разноски по настоящото производство и 325 лв. по заповедното производство по
ч.гр.д. № 43373/2021 г.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 – седмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6