Решение по дело №396/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1759
Дата: 23 юли 2020 г. (в сила от 26 август 2020 г.)
Съдия: Моника Гарабед Яханаджиян
Дело: 20202120100396
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1759                               23.07.2020 г.                                  гр.Бургас

 

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                         ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на двадесет и шести юни                                                       две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:                 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Моника Яханаджиян

Секретар:Жасмина Славова

като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян

гр.дело №396 по описа на БРС за 2020 г.

 

 

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на С.С.К., ЕГН **********, адрес ***, съдебен адрес ***, офис 5.3, чрез адв.Х.Г., с която е предявен иск за приемане за установено по отношение на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *, седалище и адрес на управление в гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, че ищецът не му дължи сумата от 200,00 лева, представляваща неустойка по Договор за мобилни услуги.

Ищецът твърди, че с ответника са обвързани в облигационна връзка по силата на сключен помежду им Договор за мобилни услуги, по силата на който на ищеца като клиент е предоставен от ответника телефонен номер ++359********* и клиентски №*********, ведно с мобилно устройство таблет и SIM карта, даваща достъп до интернет. Ищецът признава, че не е заплатил своевременно задължението си от 24,53 лева, за което е бил уведомен с покана за плащане в 10-дневен срок. Твърди се още, че при заплащане на сумата от 24,53 лева ищецът е бил уведомен, че срокът за доброволното й заплащане е изтекъл, поради което и същата се претендира ведно с неустойка в размер на 200,000 лева.

Ищецът счита, че не дължи сумата, тъй като не е получил своевременно поканата за доброволното й заплащане, а при условията на евентуалност счита, че вземането на ответника е погасено по давност, считано от 16.08.2016 г., когато е изпратена последната покана за доброволно изпълнение.

В подкрепа на иска ангажира доказателства, претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът не се явява и представлява, представя молба, вх.№21131/12.06.2020 г. с искане за постановяване на решение при признание на иска и присъждане на направените по делото разноски.

Така предявеният отрицателен установителен иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и е допустим.

В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество е депозирал писмен отговор, в който признава иска, счита че същият е недопустим поради липса на правен интерес за ищеца от воденето му, тъй като сумата от 200,00 лева не се е претендирала като дължима от страна на ищеца. Излага аргументи за недължимост на търсените от ищеца разноски. Не ангажира доказателства.

В съдебно заседание ответното дружество – редовно уведомено не изпраща представител.

Съгласно разпоредбата на чл.237 от ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите си е достатъчно да укаже, че то се основава на признанието на иска.

Бургаски районен съд намира, че са налице всички процесуални предпоставки за постановяване на решение по реда на чл.237, ал.1 от ГПК, тъй като ответникът в отговора си по чл.131 от ГПК признава иска. Ищецът от своя страна е поискал изрично съдът да се произнесе с решение при признание на иска. Признатото право не противоречи на закона или добрите нрави и е такова, с което страната може да се разпорежда. Ето защо съдът приема, че са спазени и изискванията, установени в разпоредбата на ал.3 на чл.237 от ГПК, поради което следва да постанови решение, което предявените искове да бъдат уважени изцяло, така както са заявени, въз основава на направеното признание.

Основателността на иска налага уважаване на ищцовата претенция с правно основание чл.78, ал.1 от ГПК за присъждане на направените в настоящето производство съдебно – деловодни разноски, които са в общ размер на 498,27 лева съгласно списъка по чл.81 от ГПК, а възраженията на ответника в тази насока са неоснователни.

Мотивиран от горното и на основание чл.237 от ГПК, Бургаски районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че ищецът С.С.К., ЕГН * адрес ***, съдебен адрес ***, офис 5.3, чрез адв.Х.Г., не дължи на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *, седалище и адрес на управление в гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 200,00 лева, представляваща неустойка по Договор за мобилни услуги.

ОСЪЖДА Теленор България“ ЕАД, ЕИК *, седалище и адрес на управление в гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, да заплати на ищеца С.С.К., ЕГН * адрес ***, съдебен адрес ***, офис 5.3, чрез адв.Х.Г., сумата от 498,27 лева (четиристотин деветдесет и осем лева и двадесет и седем стотинки), представляваща направени в настоящето производство съдебно-деловодни разноски за платена държавна такса и адвокатски хонорар.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                      

РАЙОНЕН СЪДИЯ: М. Яханаджиян

Вярно с оригинала!

С. Добрева