№ 1606
гр. София, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20211110142803 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „.“ ЕООД срещу ЗД „...“ АД.
Ищецът твърди, че на 13.09.2019 г., в гр. София, на кръстовището на бул. „...“ с ул.
„/..“, водачът на МПС марка „Мерцедес“, с рег. № .. предизвикал ПТП, при което се удря
челно в задната част на МПС марка „Пежо“, модел „308“, с рег. № ......., при което било
увредено имуществото на ищеца – лек автомобил марка „Пежо“, модел „308“, с рег. № ........
Поддържа, че към датата на ПТП ответникът е бил застраховател на деликвента по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Заявява, че в резултат на инцидента е
претърпял имуществени вреди в размер на 757,05 лв., които признава ищецът да е погасил
частично 487,50 лв. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 269,55 лв.,
представляваща непогасен остатък от дължимото обезщетение за имуществени вреди, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба – 21.07.2021г. до окончателното
плащане, както и 41,93 лв. – мораторна лихва за периода 08.01.2020 г. до 21.07.2021 г.
Ответникът е получил препис от исковата молба, по която в срока по чл. 131 ГПК е
депозирал отговор. Оспорва настъпването на деликт и механизма на ПТП. Отрича към
датата на ПТП автомобилът да е бил в гаранция, респ. да е било необходимо ремонтиране в
оторизиран или официален сервиз, където цените са значително над средните пазарни.
Навежда възражения и че в претендираното от ищеца обезщетение се включва стойността
на ремонта на части, които не са в причинна връзка с твърдяното ПТП и части, увредени
вследствие на амортизационни процеси. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
1
Искът за осъждане на ответника да заплати описаната по-горе сума е с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ.
За възникване на вземането за обезщетение по иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ е
необходимо да се установят следните факти: ответникът да е застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“, в чийто срок на действие, вследствие на противоправно и
виновно поведение на водача на застрахования автомобил, да е настъпило застрахователно
събитие (представляващо покрит риск), в причинна връзка с което ищецът да е претърпял
описаните имуществени вреди. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. По иска по чл. 86 ЗЗД е в
тежест на ищеца да установи съществуването на главно задължение и изпадане на длъжника
в забава.
С изрично определение на съда като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени
обстоятелствата, че към датата на ПТП ответникът е бил застраховател на деликвента (т.е.
водачът на МПС марка „Мерцедес“, с рег. № ..) по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“.
От представения по делото протокол за ПТП, както и от неоспореното от страните
заключение на САТЕ се установява, че на 13.09.2019г., около 17:30 часа, МПС марка
„Мерцедес“, с рег. № .. се движи по бул. „...“, с посока от Околовръстен път към
„Цариградско шосе“ и на кръстовището с бул. „/..“, когато поради неосигурено остатъчно
разстояние за спиране, реализира ПТП с намиращото се пред него МПС марка „Пежо“,
модел „308“, с рег. № ........ В сходен смисъл са и показанията на свид. В., от които също
става ясно, че ПТП е настъпило докато същата се придвижвала, при което същата не успяла
да спре и ударила отзад другия автомобил, за което й бил съставен акт за неспазена
дистанция.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение по назначената САТЕ е
видно, че щетите по процесния автомобил са в причинна връзка с настъпилото ПТП, като
пазарната им стойност, определена на база средни пазарни цени към датата на ПТП се
равнява на 700,90 лв. С оглед горното, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ, следва да се приеме, че в
полза на увреденото лице е възникнало вземане за посочената по-горе сума от 700,90 лв. Без
значение е оценката на вредите по цени на официалния вносител на марката, доколкото
нито се твърди, нито се доказва щетите да са отстранени в официален сервиз.
С оглед признанието на ищеца, че преди завеждане на делото ответникът е заплатил
обезщетение в размер на 487,50 лв., то непогасеният остатък се равнява на 213,40 лв. При
това положение, предявеният иск за главница следва да се уважи като основателен до сумата
от 213,40 лв., като се отхвърли за разликата над тази сума до пълния предявен размер от
269,55 лв.
Предвид акцесорния характер на претенцията, частично основателен е и искът за мораторна
лихва, който следва да се уважи до сумата от 33,25 лв. (определена по реда на чл. 162 ГПК)
за периода от 08.01.2020 г. до 21.07.2021 г., като се отхвърли за разликата над тази сума до
2
пълния предявен размер от 41,93 лв. Следва да се уважи претенцията за законна лихва върху
уважената главница за периода от предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането.
При този изход на спора, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска,
а ответникът – съобразно отхвърлената. Следователно в полза на ищеца следва се присъдят
следните разноски: 39,59 лв. – държавна такса, 197,95 лв. – разноски за експертиза и 285,07
лв. – адвокатско възнаграждение, а в полза на ответника следните суми: 1,04 лв. – държавна
такса за издаването на съдебно удостоверение, 14,56 лв. – разноски за свидетел и 20,80 лв. -
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „...“ АД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„...“ № 87 да заплати на „.“ ЕООД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „..“ № 53, ет. 2 следните суми: 213,40 ЛЕВА - непогасен остатък от обезщетение по чл.
432 КЗ за имуществени вреди по МПС марка „Пежо“, модел „308“, с рег. № ......., причинени
в резултат на ПТП, настъпило на 13.09.2019 г., в гр. София, на кръстовището на бул. „...“ с
ул. „/..“, причинено от водача на МПС марка „Мерцедес“, с рег. № .., ведно със законната
лихва за периода от датата на подаване на исковата молба – 21.07.2021г. до окончателното
плащане, 33,25 ЛЕВА – мораторна лихва за периода 08.01.2020 г. до 21.07.2021 г., КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за главница за разликата над уважения размер от 213,40
лв. до пълния предявен размер от 269,55 лв. и за мораторна лихва за разликата над уважения
размер от 33,25 лв. до пълния предявен размер от 41,93 лв.
ОСЪЖДА ЗД „...“ АД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„...“ № 87 да заплати на „.“ ЕООД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „..“ № 53, ет. 2 сторените по делото разноски, както следва: 39,59 ЛЕВА – държавна
такса, 197,95 ЛЕВА – разноски за експертиза и 285,07 ЛЕВА – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „.“ ЕООД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „..“
№ 53, ет. 2 да заплати на ЗД „...“ АД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „...“ № 87 сторените по делото разноски, както следва: 1,04 ЛЕВА – държавна
такса, 14,56 ЛЕВА – разноски за свидетел и 20,80 ЛЕВА – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез
Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
3
Преписи от решението да се връчат на страните.
Районен съдия:
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4