Решение по дело №2650/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260246
Дата: 16 октомври 2020 г. (в сила от 5 ноември 2020 г.)
Съдия: Валентин Тодоров Пушевски
Дело: 20203110202650
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

……………………/16.10.2020 г., гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и двадесета година в състав:                                                    

  РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ                         

с участието на секретаря Мария Миланова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 2650 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А.Ж.Ш., с ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3562741, издаден от ОД на МВР – гр. Варна, с който на жалбоподателя Ш., на основание разпоредбата на чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата, му е наложена „глоба“ в размер на 600 лева за това, че на 30.04.2020 г. в 12:36 часа в гр. Варна, по бул. „Васил Левски“ в посока на движение към бул. „Княз Борис Ⅰ“ срещу жилищен блок № 60 в ж.к. „Чайка“ е установено, че лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. № В 1484 ТА се движи със скорост от 94 км/ час, при нормативно разрешена скорост от 50 км/час – нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

Жалбоподателят А.Ж.Ш. намира издадения електронен фиш за незаконосъобразен, като моли за неговата отмяна, намирайки, че в хода на процедурата по издаването му са допуснати съществени нарушения. Подчертава, че липсват данни да е била приспадната максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл. 755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Също така поставя акцент във въззивната жалба върху липсата на информация по отношение снимков материал от процесното нарушение, протокол по чл. 10 от Наредба № 81213 – 532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, копие от дневник по чл. 13, т. 2 от Наредба № 81213 – 532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, доказателства за техническата изправност на АТСС, с което е било установено нарушението. Поради гореизложените съображения, жалбоподателят моли за отмяна на електронния фиш.

В проведеното на 14.09.2020 г. открито съдебно заседание по НАХД № 2650 по описа за 2020 г. на Варненския районен съд, жалбоподателят А.Ж.Ш. не се явява лично, не изпраща и процесуален представител, който да изрази становището му в дадения ход на делото по същество.

Въззиваемата страна ОД на МВР – гр. Варна също не изпраща нито законен, нито процесуален представител, който да изрази позицията на институцията в дадения ход на делото по същество, в проведеното на 14.09.2020 г. открито съдебно заседание, като в депозирани на 11.09.2020 г. писмени бележки, изготвени от процесуалният представител на въззиваемата страна гл. юрисконсулт Катя Лукова – Атанасова се застъпва становище за неоснователност на въззивната жалба и се моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 30.04.2020 г. в 12:36 часа в гр. Варна, по бул. „Васил Левски“ в посока към бул. „Княз Борис Ⅰ“ срещу жилищен блок № 60 в ж.к. „Чайка“ с автоматизирано техническо средство или система Arch Cam S1 била засечена скорост на движение на моторно превозно средство – лек автомобил ‚Тойота Корола“ с рег. № В 1484 ТА със скорост от 94 км/ час (след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 %) при разрешена такава – 50 км./ч., т.е. превишение на скоростта в размер на 44 км./ч.

Лекият автомобил бил ползван от жалбоподателя А.Ж.Ш., с ЕГН: **********.

Въз основа на тези данни от ОД на МВР – гр. Варна бил издаден електронен фиш серия К № 3562741, с който на А.Ж.Ш., на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата, била наложена „глоба“ в размер на 600 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

 

По отношение на доказателствата.

Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните писмени доказателства: самият електронен фиш серия К № 3562741, издаден от ОД на МВР – гр. Варна; свален на хартиен носител снимков материал на описаното нарушение; Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система от 30.04.2020 г.; Протокол от проверка № 77 – С – ИСИ/ 29.10.2019 г., издаден от Българския институт по метрология; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126.; Справка, изготвена от ОД на МВР – гр. Варна по отношение собствеността и ползването на лек автомобил с рег. В 1484 ТА

  Събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Съгласно разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида технически средства или системи – заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно заснетият образ, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи извършеното нарушение.

  Видно от Протокол за проверка № 77 – С – ИСИС от 29.10.2019 г., издаден от Българския институт по метрология по отношение на преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARC CAM S1, регистрираната скорост попада в обхвата й, като допустимата грешка при полеви условия е в рамките на 3 км./ч., съответно над 3 % при скорост над 100 км./ч. В случая липсват данни, които да установяват, че радарът е използван неправомерно, в нарушение на предвидените за това условия и ред, което да създаде съмнение във верността на отчетената скорост или в идентификацията на автомобила, с който е извършено деянието. Поради изложеното съдът намира за несъмнено установени както засечената скорост, така и местоположението и регистрационния номер на автомобила.

 

  Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:      

  Съдът намира, че жалбата на А.Ж.Ш. срещу Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3562741, издаден от ОД на МВР – гр. Варна, доколкото е депозирана в предвидения четиринадесетдневен срок и е насочена срещу акт, който подлежи на обжалване.

  Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалвания електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

  В тази връзка, съдът намира, че електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП.

  Същият формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС.

  Следва да бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

  Измерената скорост на движение на автомобила е 97 км/ч., допустимата грешка при измерването в тези случаи е +/- 3 %, поради което правилно във фиша е отразена скорост от 94  км/ч., поради което не е налице процесуално нарушение още повече, че то би било благоприятно за жалбоподателя. В този смисъл съдът констатира, че е било установено превишение на установената скорост, а именно 97  км./ч., но при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар. толеранс като скоростта е намалена на 94 км./ч.

  От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с автоматизирано техническо средство или система Arch Cam S1 било заснето движение на процесния лек автомобил със скорост от 94 км/ час при ограничение от 50 км/ час в населено място, на бул. „Васил Левски“ в гр. Варна в посока на движение към бул. „Княз Борис Ⅰ“ до жилищен блок № 60 в ж.к. „Чайка“, с което е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като е установено превишение на скоростта с 44 км./ч.

  По безспорен начин въз основа на събраните и кредитирани доказателства по делото се установява извършването на нарушението.

В случая от приложената справка, изготвена от ОД на МВР – гр. Варна се установява, че ползвател на автомобила е именно жалбоподателя Ш., а и в действителност същият не оспорва този факт.

 

По отношение конкретните възражения на жалбоподателя Ш. срещу законосъобразността на електронния фиш.

Съдът намира възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения в процедурата по установяване на нарушението и издаване на процесния електронен фиш за неоснователни, поради следните съображения:

Не отговаря на действителността твърдението, че не е отчетена допустимата грешка за съответния тип АТСС – напротив засечената скорост на движение е била 97 км/ час, но е приспадната +/-  3 % грешка и отговорността на жалбоподателя е ангажирана за движение със скорост от 94 км/ час.

Налице е снимков материал, потвърждаващ извършването на нарушението, като същият е надлежно приложен към административно – наказателната преписка.

Считано от 09.07.2017 г. не е налице изискването в Закона за движение по пътищата да се публикуват предварително места, на които ще се извършва контрол на скоростта.

Последната метрологична проверка на техническото състояние на  стационарно преносимия уред за контрол на скоростта е извършена на 29.10.2019 г. и е със срок на валидност в рамките на една година, поради което и съдът не може да сподели възражението, че липсват данни за техническата изправност на АТСС, с което е установено нарушението.

  Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишение от 44 км./ч. законодателят в разпоредбата на ал. 1, т. 5 от същия текст е предвидил глоба в размер на 600 лева (шестстотин лева). Размерът на санкцията е фиксиран такъв, поради което обсъждането на въпроса за нейната справедливост е безпредметно.

  Не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото констатираното нарушение е превишаване на разрешената скорост с 44 км/ч. в населено място, следователно обществената опасност на това формално нарушение се отличава с достатъчен интензитет, който не позволява на съда да приеме, че деянието представлява маловажен случай.

Мотивиран от изложеното, съдът приема, че издаденият електронен фиш следва да бъде потвърден изцяло като правилен и законосъобразен.

С оглед изхода на делото и въз основа на разпоредбите на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, на въззиваемата страна ОД на МВР – гр. Варна следва да бъдат присъдени разноски в размер на 80 лева (осемдесет лева) за юрисконсултско възнаграждение.

  Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН, съдът

                                            

             Р Е Ш И:

 

Потвърждава Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3562741, издаден от ОД на МВР – гр. Варна, с който на А.Ж.Ш., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание разпоредбата на чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата, му е наложена „глоба“ в размер на 600 лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

Осъжда А.Ж.Ш., с ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на ОД на МВР – гр. Варна парична сума в размер на 80 лева, представляваща сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Административен съд – Варна в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: