Р Е Ш
Е Н И Е № 42/10.3.2022
г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, четвърти състав, в публично
заседание на петнадесети
февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: В.Бянова-Нейкова
Секретар:Ст.Гюмлиева
разгледа докладваното от съдията адм.д № 319 по описа за 2021 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба от 08.12.2021г. на
А.А. ***, чрез адв.Р.А.
***, против Решение №2153-28-109/02.12.2021г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол,
с което е оставена без уважение жалбата му против Разпореждане
№282-00-229-6/12.11.2021г. на длъжностно лице, на което е възложено
ръководството по осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Ямбол, с което на
жалбоподателя е разпоредено да възстанови
недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от
27.06.2016г. до 26.03.2017г. в размер на 12 540 лв. - главница и 6 147,57 лв.
лихва от датата на неоснователно полученото обезщетение до датата на издаване
на разпореждането. Иска се отмяна на решението на Директора на ТП на НОИ-Ямбол,
като то се счита за неправилно, постановено при съществено нарушение на
процесуалните правила, противоречие с материалния закон и необосновано.
Претендират се и направените разноски.
В
съдебно заседание жалбата на А.А. ***, се поддържа от
адв.Р.А. *** с искане за отмяна на обжалвания акт и
присъждане на направените разноски. В определения от съда срок за представени
писмени бележки по съществото на спора.Излагат се като аргументи, че директорът
на ТП на НОИ-Ямбол не е изяснил относимите факти и
обстоятелства, не е обсъдил обясненията и възраженията на жалбоподателя за
отмяна на разпореждането, с което е допуснал съществено процесуално нарушение.
Протоколът от извършената проверка от НАП се счита за неотносим,
тъй като проверката касае сключвани договори от 01.01.2017
до м.март 2019г., от представените по делото трудов договор и трудова книжка на А.
се установява, че той е работил при ЕТ“И.-50-И.М.“ в периода 26.06.2016г. до
26.06.2016г. – при липсата на оспорване административният орган е длъжен да се
съобрази с доказателствената сила на тези документи. Счита
за безспорно, че в хода на извършената от административния орган проверка е
установено, че за А.А. са плащани осигурителни вноски
и са подавани данни по чл.5, ал.1, т.4 от КСО - така е посочено както в
обжалваното Решение, така и в Разпореждане № 282-00-229-6/12.11.2021г. на
длъжностно лице, на което е възложено ръководството по осигуряването за
безработица при ТП на НОИ-Ямбол. Не се твърди и не се сочат доказателства за
липса на останалите предпоставки за възникване правото на получаване на парично
обезщетение за безработица, заложени чл. 54а, ал. 1 от КСО. Подадените данни не
са заличени, видно от представената по делото актуална справка от НОИ за
осигуряване на А.А..При тези факти правният извод на
административния орган, че по отношение на А.А. не са
налице предпоставките по чл. 54а, ал.1 от КСО за възникване на право на парично
обезщетение за безработица е направен в противоречие с материалния закон.Използването
в обжалвания административен акт на понятието „осигурено лице“ по смисъла на
КСО се счита за неотносимо в разглеждания казус, тъй
като разпоредбата на чл. 54а от КСО, както и целия раздел III и IV от глава IV
на Кодекса, в които са уредени условията и предпоставките за възникване и
упражняване правото на парично обезщетение за безработица, не боравят и не
въвеждат термина „осигурено лице“.В нарушение на изискванията на чл. 59, ал.2
от АПК - в Решение № 153-28- 109/02.12.2021г. на директора на ТП на НОИ-Ямбол липсват мотивите за издаване. За да се приеме,
че актът е мотивиран, следва същият да съдържа съвсем конкретни съображения -
както фактически, така и правни. Издателят на акта следва да формулира ясно и
недвусмислено относимите факти, които касаят само
заявителя и неговото поведение, а не по принцип. В настоящия случай в
обжалвания административен акт не са изложени конкретно установени факти от
административния орган относими към разглеждания
казус. В разпоредбата на чл. 114, ал.1 КСО, посочена като правно основание за
издаване на Разпореждане № 282-00-229-6/12.11.2021г. на Ръководител на
осигуряването за безработица за възстановяване на суми, е предвидено, че
недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от
лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл.113. Недобросъвестността
обаче, не се предполага, а следва да бъде доказана по общите правила на чл.
170, ал.1 от АПК от органа, издал административния акт. В административното
производство не са събрани доказателства, че А.А. е
получил недобросъвестно парично обезщетение за безработица за периода от
27.06.2016г. до 26.03.2017г.. Доказателства за недобросъвестност на А.А. при получаване на процесното
обезщетение не са представени и при разглеждане на спора пред Административен
съд - Ямбол.Разпитаната в съдебно заседание на 15.02.2022г. по молба на ТП на
НОИ-Ямбол И.М., в качеството на работодател на А.А.
по трудовото правоотношение, по което се твърди, че А. не е полагал труд
изрично потвърждава, че А.А. е работил за ЕТ „И. 50-И.М.“,
като реално е полагал труд по 8 часа на ден всеки ден в офиса и, съответно отрича
дадените по време на проверката на ТП на НОИ показания, а именно, че посочените
в приложения списък лица не са полагали труд при ЕТ „И. 50-И.М.“, като заявява,
че е била заплашена с глоби и написаното по време на проверката е било под
диктовка на проверяващите.На изложеното се счита, че Решение №
2153-28-109/02.12.2021г. на директора на ТП на НОИ-Ямбол е незаконосъобразно,
като административният орган не е доказал в производството съществуването на
фактическите основания, посочени в обжалвания административен акт, и
изпълнението на законовите изисквания при издаването му.
Ответната
страна по делото Директорът на ТП на НОИ-Ямбол се представлява от юрисконсулт М.,
която счита жалбата за неоснователна и моли съдът да потвърди решението на директора
като правилно.Претендира юрисконсултско
възнаграждение. В определения от съда срок за представени писмени бележки по
съществото на спора.Излагат се съображения за това, че наличието на трудово
правоотношение не е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение и
произтичащите от него права на обезщетение. Изискването на законовата
разпоредба, съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО е
лицето да упражнява трудова дейност, т.е. не е достатъчно лицето да има валидно
възникнало трудово правоотношение, а следва да осъществява трудова дейност въз
основа на това правоотношение. Така поставеното Решение №
2153-28-25/17.02.2021г. на Директора на ТП на НОИ - Ямбол не противоречи на
основните принципи на държавното обществено осигуряване -задължителност и
всеобщност на осигуряването /чл.3, т.1 от КСО/. Първият - „задължителност” на
държавното обществено осигуряване - означава, че то възниква и се развива
изрично по силата на закона, а не по желание или по волята на определени правни
субекти. За тези субекти то поражда конкретно визирани в закона права и
задължения /осигурители, осигурителни органи, осигурени/. „Всеобщността” предпоставя, че държавното обществено осигуряване се
прилага за всички осигурени лица, упражняващи трудова дейност в страната по
смисъла на чл.4 от КСО. В съдебните заседания се установява, че в обясненията
на оспорващия и свидетеля има разминаване относно размера на заплатата. Освен
това обясненията на свидетеля, си считат за валидно писмено доказателство, в
което се съдържа твърдения, че се назначават лица срещу 60 лева за услугата, за
да придобият право да получават парично обезщетение за безработица.Предвид
изложеното се счита, че оспорвания в настоящото производство административен
акт е напълно законосъобразен и правилен. На първо място, издаден е от
компетентен орган. На второ място, оспорения административен акт е издаден в
пълно съответствие на разпоредбите на АПК - в писмена форма, с посочване на
органа, който го издава, наименованието на акта, неговия адресат, правни и
фактически основания, излагане на мотиви за обосноваването им. На трето място,
видно от представената в производството административна преписка са спазени
административно производствени правила по издаване на административния акт.
Счита се, че административният орган е положил необходимите грижи и е изяснил
фактическата обстановка, поради което се моли
да бъде постановен съдебен акт, е който да се отхвърли жалбата на А.
като неоснователна и се присъди юрисконсултско
възнаграждение.
Като
взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното:
Жалбата
е допустима за разглеждане. Подадена е в предвидения от закона 14-дневен срок
от връчване на решението на 06.12.2021г., от неблагоприятно засегнато лице и
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, по арг. от
чл.118, ал.1 от КСО, съгласно който
решението на ръководителя на ТП на НОИ може да се обжалва в 14-дневен срок от
получаването му пред административния съд. Спорът е родово и местно подсъден за
разглеждане от настоящия съд на осн.чл.133, ал.1 от АПК.
По
съществото на спора съдът взе предвид следното:
По делото
не е спорно, че по подадено заявление № 282-00-229/26.07.2016г. от А.А.А. ЕГН **********, с Разпореждане №
282-00-299-3/24.11.2016г. на длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ -Ямбол на основание
чл.54ж,ал.1, във връзка с чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.1 и чл.54в, ал.1 от КСО и
чл.62 от Регламент(ЕО) № 883/2004г. на лицето е отпуснато парично обезщетение
за безработица за периода от 27.06.2016г. до 26.03.2017г. в размер на 66.00/ шестдесет
и шест/ лева дневно.Не е спорно също, че паричното обезщетение за безработица е
изплатено на лицето за периода 27.06.2016г. до 26.03.2017г. в размер на 12
540.00 лв., не се оспорват и изчисленията за лихва за периода до издаване на
Разпореждане № 282-00-299-6/12.11.2021г. на длъжностно лице, на което е
възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ -Ямбол, с
което на основание чл.54ж, ал.3, във връзка с чл.114, ал.1 от КСО е разпоредено лицето да възстанови недобросъвестно полученото
парично обезщетение за безработица за периода от 27.06.2016г. до 26.03.2017г. в
размер на 12 540.00/ дванадесет хиляди петстотин и четиридесет/ лева- главница,
и 6 147.57/ шест хиляди сто четиридесет и седем лева и 57 стотинки/ - дължима
лихва от датата на неоснователно полученото обезщетение до датата на
разпореждането.
Срещу Разпореждане
№ 282-00-299-6/12.11.2021г. А. е подал жалба до Директора на ТП на НОИ-Ямбол,
регистрирана с вх.№1012-28-246/25.11.2021г. с възражения, че мотивите на
разпореждането „ При извършена проверка от НАП-Ямбол на ЕТ“И.-5—И.М.“ с протокол
№П - 02002819120663-073-001/25.03.2020г. е установено, че към момента на
проверката за лицата са подавани уведомления по чл.62 от Кодекс на труда КТ),
плащани са осигурителни вноски и са подавани данни по чл.5, ал.1, т.4 от Кодекс
за социално осигуряване (КСО) без същите да са упражнявали трудова дейност“ не
могат да бъдат основание административният орган да приеме, че А. не е
упражнявал трудова дейност, тъй като трудовото му правоотношение с този
работодател е било прекратено преди повече от 4 години; не е посочено по кой
трудов договор е прието, че А. не е упражнявал трудова дейност.Към жалбата са
представени трудов договор №118/16.06.2016г. на А.А.А.
с ЕТ“И.-50—И.М.“ и копие от трудова книжка, като с жалбата се твърди, че същите
удостоверяват постъпване на работа на А. на 16.06.2016г. и в производството не
са събрани доказателства за недобросъвестност на лицето.
По жалбата
срещу Разпореждане № 282-00-299-6/12.11.2021г. Директорът на ТП на НОИ се е
произнесъл с Решение №2153-28-109/02.12.2021г., като е преценил същата за
неоснователна. Изложил е мотиви за извършена проверка, приключила с Протокол №П
- 02002819120663-073-001/25.03.2020г. на НАП-офис Ямбол по повод постъпил
сигнал за нарушаване на данъчното и осигурителното законодателство от ЕТ“И.-50—И.М.“,
като в хода на проверката се установило, че за времето от 01.01.2017г. до 30.09.2018г. ЕТ „И.-50- И.М.“ има декларирани
100 броя трудови договори. Лицата са назначавани за срок от 7 дни- за
извършване на определена работа. По време на проверката са представени
присъствени форми за часово изпълнение на работното време по сключените трудови
договори. В писмените обяснения с вх. № 4005-28-31#1/29.03.2019г. от И.М.
заявила, че назначила лицата да помагат на съпруга й, които е земеделски
стопанин и че назначените лица са полагали трудова дейност.През м.11.2018г. във
фирмата има новоназначени на длъжност „метач“ 20 броя лица.Със същите обяснения
г-жа М. е посочила, че лицата, назначени през 2017 и 2018 година не са
постъпвали на работа, не са получавали трудови възнаграждения, изключения
правят две лица, между които не е г-н А..Прието е, че в случая за А. не е
възникнало осигуряване, тъй като не е започнал да упражнява трудова дейност. Като
краен резултат контролният орган е оставил без уважение жалбата на А. като е
счел, че разпореждането е издадено от компетентен орган; в пълно съответствие
на разпоредбите на АПК - в писмена форма, с посочване на органа, който го
издава, наименованието на акта, неговия адресат, правни и фактически основания,
излагане на мотиви за обосноваването им; при спазени административно
производствени правила.
Предмет на
жалбата на А.А.А. до съда е Решение
№2153-28-109/02.12.2021г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, като страните
спорят за това при реализираното административно и контролно производство от ТП
на НОИ-Ямбол изяснени ли са всички относими факти и
обстоятелства, за да е налице обоснованост и правилност на крайното решение на
Директора на ТП на НОИ-Ямбол и предхождащото го разпореждане за възстановяване
на суми от А., и дали те са получени недобросъвестно като парично обезщетение
за безработица.
Съдът
намира жалбата за основателна по съображенията в нея, че не са изяснени спорни
факти и обстоятелства, относими към правилното решаване на случая, не са взети
предвид представени от жалбоподателя писмени документи, не са взети предвид
данните в Регистъра на осигурените лица, както и че протоколът за проверка, на
който се позовават от НОИ-Ямбол, не може да послужи като достатъчно основание
за възстановяване на сумите, получени от А. като обезщетение за безработица.
Решение
№2153-28-109/02.12.2021г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол е обосновано с данни
за други лица, назначени през 2017 и 2018 година в ЕТ „И.-50- И.М.“,
за които М. е посочила, че не са постъпвали на работа.От това не следва извод,
че и А.А.А., назначен с Трудов договор №
118/16.06.2016 г. също не е постъпвал на работа. С жалбата си до контролния
орган А. е представил писмени доказателства – трудовия си договор и трудова
книжка серия И №700118, стр.20-21, от които е видно, че е постъпил на работа
като „метач“ на 16.06.2016г., но това възражение не е коментирано от органа. С
решението е прието още, че случаят не касае добросъвестно получено обезщетение ,
но не се сочат конкретни обстоятелства в тази връзка, а е направено тълкуване
за понятието“недобросъвестност“ при получаване на осигурителни плащания –
получаване на осигурителни плащания от лицето, въпреки знанието от негова
страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаването на
това обезщетение, както и невярното деклариране на релевантни факти и
обстоятелства.Липсват мотиви за това, че А. е получил осигурително плащане при знанието
от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за
получаването на това обезщетение.Нито се посочва кои се тези факти и
обстоятелства, нито защо представляват пречка.Съдът приема, че решението въобще
не е мотивирано досежно обстоятелството, че лицето е
действало недобросъвестно при получаване на осигурителното плащане, още повече,
че както жалбоподателят сочи недобросъвестност не се предполага, а следва да
бъде доказана.Обратно на този извод сочат както обясненията на А. пред съда, така
и свидетелските показания на И.Д.М.. В обясненията си пред съда по реда на
чл.176 от ГПК А.А.А. заявява, че лично е подписал
Трудов договор № 118/16.06.2016 г. с ЕТ „И.-50-И.М.“***, получавал е
възнаграждение във връзка с него, като сума около 800 лева. Не си спомня дали се е подписвал
на ведомост, работил това, за което бил назначен – метач, за 10-11 дни.Лично е
виждал И.М. и през времето, когато е работил.За периода, през който е бил
назначен, му е платено в брой. При разпита си в съдебно заседание свидетелят И.Д.М.
заявява, че А.А.А. бил назначен за няколко дни. Идвал
на работа във фирмата за тези дни, бил назначен като метач в офиса. Имало една
голяма проверка от „Инспекция по труда“ и тогава се уплашила от глобите, които
казали, че ще наложат, по 2000 лева на човек, ако не отрече, че не са работили
лицата при нея, затова го написала. Лицата са работили, но при тази голяма
цифра се уплашила и каквото диктували, писала. На практика не е вярно това,
което е писала. Виждала е всички хора, които са подписани на ведомостта за
месец юни 2016 г.. Ведомостта се подписва в офиса. Тя дава ведомостта на хората,
които работят при нея, да се подписват в нейно присъствие.Назначавала хора на
420 лева заплата. А.А. от 16.06.2016 г. до 26.06.2016
г. включително е работил, върху 420 лева е осигуряван и осигуровките са
внесени. Може да е имало изключения със заплата от 2400 лева метачи. Тези
гласни доказателства, че А.А.А. е постъпил на работа
на 16.06.2016г. в офис на ЕТ „И.-50-И.М.“***, са в съответствие с вписванията както в Трудов договор №
118/16.06.2016 г. и в трудова книжка серия И №700118, стр.20-21, че лицето е
постъпило на работа на 16.06.2016г.. С оглед на това, необоснован е извода на
контролния орган, че за А. не е възникнало осигуряване, тъй като не е започнал
да упражнява трудова дейност.
Несъответстващи
на извода, че А. следва да възстанови получени суми като обезщетение са и мотивите
в Разпореждане № 282-00-299-6/12.11.2021г. на длъжностно лице, на което е
възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ –Ямбол, преповторени
и в обжалваното Решение
№2153-28-109/02.12.2021г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол. Според
тях, при извършена проверка от НАП Ямбол на ЕТ „ И. - 50 И.М." с протокол
№П - 02002819120663-073-001/25.03.2020г. е установено, че към момента на
проверката за лицата са подавани уведомления по чл.62 от Кодекс на труда КТ),
плащани са осигурителни вноски и са подавани данни по чл.5, ал.1, т.4 от Кодекс
за социално осигуряване (КСО) без същите да са упражнявали трудова дейност; в
случая за г-н А. не е възникнало осигуряване, тъй като не е започнал да
упражнява трудова дейност, като данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО са заличени в
Регистър на осигурените лица.
Видно от Протокол
№П - 02002819120663-073-001/25.03.2020г. служители от НАП действително са
извършили проверка на ЕТ „ И. - 50 И.М.", но от търговеца не са искани документи
и обяснения за трудовите правоотношения с лицата, наети през 2016 година -
присъствени форми, ведомости за заплати, са искани за периода 2017-2019г.,
който не касае правоотношението на жалбоподателя възникнало и прекратено през
2016 година.Дори и за обяснения на И.М., на които контролният орган се
позовава, но не представя, органът пише в решението си, че „ г-жа М. е
посочила, че лицата, назначени през 2017 и 2018 година не са постъпвали на
работа, не са получавали трудови възнаграждения, изключения правят две лица,
между които не е г-н А.“. Очевидно става въпрос за обяснения за трудови
правоотношения за по-късен период, а не в периода, когато е бил сключен и
прекратен трудовия договор с А.(юни 2026г.). В този смисъл съдът приема за
основателно възражението на жалбоподателя, че от проверката на
НАП за сключвани договори от 2017-2019г. и от нейните резултати не може да се
формира извод, че А. не е постъпвал на работа в ЕТ „ И. - 50 И.М." през 2016
година.
Безспорно
по делото не е доказан и другият
факт, сочен като мотив от длъжностно
лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП
на НОИ –Ямбол, че „данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО
са заличени в Регистър на осигурените лица“.Напротив, данните за осигуряването
на А. не са заличени и това е видно от представената справка от персоналния
регистър на НОИ по ЕГН за А.(л.55 от делото).Следва да се има предвид също, че за доказване на осигурителен стаж не са меродавни единствено данните в Регистъра на осигурените лица, тези по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, според разпоредбата на чл.8, ал.1 от Наредбата
отпускане и изплащане на паричните обезщетения за
безработица, доказването се извършва
и чрез трудови, служебни и осигурителни книжки, както и с
документ по образец, утвърден от управителя на НОИ.
В тази връзка Директорът на ТП на НОИ е следвало
да вземе предвид и вписванията в трудовата книжка на
лицето или евентуално да ги оспори.
Показанията
на свидетеля М. и обясненията на А. са съответстващи по отношение на
обстоятелствата, че А. е работил като метач за времето от 16.06.2016 г. до
26.06.2016 г. Разминават се по отношение на размера на полученото
възнаграждение, като показанията на свидетеля М. не съответстват на вписванията
в трудовата книжка на А. и в Трудов договор № 118/16.06.2016 г. – видно от тези
писмени доказателства месечното основно трудово възнаграждение на А. е 2400
лв., а не 420 лв. както посочва М., но с уточнението, че може да е имало
изключения със заплата от 2400 лева метачи. За доказан размер на месечно
основно трудово възнаграждение на А. следва да се приемат 2400лв., съобразно
вписванията в трудовата книжка, серия И №700118, стр.20-21, тъй като същата съгласно разпоредбата на чл.347, ал.1 от Кодекса на труда, е
официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника
или служителя. Дори обаче
по този въпрос за размера на полученото
възнаграждение от А. да има
спор, предвид
и факта, че по делото се представи и ведомост за
заплати за м.юни 2016 година на ЕТ „ И. - 50 И.М.",
в която фигурира жалбоподателят А.А.А., на длъжност
„метач“, със заплата 420 лв., на която е отработил 7 дни, изплатено
възнаграждение след удръжки 104.75 лв. и подпис на лицето – по-малък размер на
възнаграждение може да се отрази само на размера на изчисленото обезщетение, но
не и на основанието за получаването му. Следва да се отбележи още, че видно от Регистъра
на осигурените лица, през 2016 година А.А.А. е
работил и на друго място с работодател ЯЗАКИ БЪЛГАРИЯ, това е вписано и на
л.18-19 от трудовата му книжка, като нито длъжностното лица за осигуряването
при безработица, нито контролният орган посочват дали това осигуряване е взето
предвид.
На последно
място съдът отчита и обстоятелството, че на страните по делото и на съда е известно наличието на висящ съдебен спор за
законосъобразност на Разпореждане №282-00-229-4 от 11.11.2021г.
на ръководителя на осигуряването по безработица в ТП на НОИ-Ямбол, с което е
отменено предходното издадено Разпореждане №282-00-229-3 от 24.11.2016г . за отпускане на парично обезщетение за
безработица на А.А.А. по подаденото от него заявление
№ 282-00-229/26.07.2016г.Това разпореждане е потвърдено с Решение
№2153-28-110/02.12.2021г., обжалвано пред Административен съд Ямбол, образувано
е адм.д.№321/2021г., неприключило с влязъл в сила
съдебен акт до датата на обявяване на настоящото дело за решаване(справка на
л.126 от делото), което допълнително сочи за прибързано решаване на въпроса
дали А. следва да възстанови полученото от него обезщетение за безработица, тъй
като Разпореждане № 282-00-299-6/12.11.2021г. е издадено преди влизането в сила
на Разпореждане №282-00-229-4 от 11.11.2021г., т.е.
без да е налице яснота дали разпореждането за възстановяване на обезщетение няма
да е противоречие с вече влязлото в сила Разпореждане №282-00-229-3 от
24.11.2016г. за отпускане на парично
обезщетение за безработица на А..
По
изложените съображения съдът приема, че Решение
№2153-28-109/02.12.2021г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол и Разпореждане
№282-00-229-6/12.11.2021г. на длъжностно лице, на което е възложено
ръководството по осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Ямбол, с което е разпоредено лицето А.А.А. да възстанови
недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от
27.06.2016г. до 26.03.2017г. в размер на 12 540 лв. - главница и 6 147,57 лв.
лихва от датата на неоснователно полученото обезщетение до датата на издаване
на разпореждането, са постановени при неизяснена фактическа обстановка(съществено
процесуално нарушение по смисъла на чл.146, т.3 от АПК) и несъответстващи
мотиви(неспазване на установената форма по смисъла на чл.146, т.2 вр. с
чл.59, ал.2, т.4 от АПК) и като такива следва да се отменят. Съобразно изхода на спора основателна е претенцията на жалбоподателя за разноски, като
по делото такива са доказани за заплатено адвокатско възнаграждение по представения
договор за правна
помощ в размер на 350(триста и петдесет)
лева и заплатена държавна
такса в размер на 10(десет) лева, общо
360(триста и шестдесет) лева..
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №2153-28-109/02.12.2021г.
на Директора на ТП на НОИ-Ямбол и Разпореждане №282-00-229-6/12.11.2021г. на
длъжностно лице, на което е възложено ръководството по осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Ямбол.
ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ-Ямбол, гр.Ямбол ,ул.“Г.С.Раковски“ №9, да
заплати на А.А. ***, ЕГН**********, направените разноски по производството
за платени адвокатско възнаграждение и държавна такса, общо в размер на
360(триста и шестдесет) лева..
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред Върховния
административен съд.
СЪДИЯ: /п/ не се чете