Решение по дело №6919/2019 на Районен съд - Перник

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№

гр. П., 01.08.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори юли две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                                                             Председател: Адриан Янев

                                                                                                                                                               

като разгледа гр. д. № 06919 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на “Топлофикация – П.” АД, с която се сика да бъде признато за установено по отношение на Ц.Г.Ц., че дължи сума в размер на 748,61 лева, представляваща ½ от главницата за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. «***, за периода от 01.11.2014 г. до 31.08.2017 г., както и сумата от 104,22 лева, предсталвяваща ½ от законната лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.01.2015 г. до 26.02.2018 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на който ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.

Ответната страна е подала отговор на исковата молба, с който оспорва исковете.  Прави се възражение за погасителна давност.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

„Топлофикация П.” АД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу Ц.Г.Ц., за вземания, които са предмет на настоящите искове. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 03371 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото заявление. Издадената заповед за изпълнение е връчена реда на длъжника, който е подал възражения срещу нея, поради което на ищцовото дружество са дадени указания за предявяване на искове за установяване на вземанията си.

По делото са приложени извлечение от сметка и общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

По повод изявленията на процесуалните представители на страните, съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо от доказване, че стойността на доставяната топлинна енергия до имот с адрес гр. ул. «***, за периода от 01.11.2014 г. до 31.08.2017 г., е в размер на 1497,22 лева, както и че лихвата за забава възлиза на 208,43 лева, считано от 08.01.2015 г. до 26.02.2018 г.

Също така е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелстото, че за периода от 01.11.2014 г. до 31.08.2017 г. ответникът е собственик на ½ иидеална част от процесния топлофициран имот с адрес гр. П., ул. «***.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Исковете са предявени за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена посочената по – горе заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.

В тежест на ищеца е установяването, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още установяване изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството клиент на топлинна енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да възникни и при подписването на договор за продажба на топлинна енергия.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за  продажба на топлинна енергия.

По делото се установи, че по време на исковия период ответникът е собственик на ½ иидеална част от процесния топлофициран имот с адрес гр. П., ул. «***. Това води до извод, че между страните по делото е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба. Съгласно общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30 - дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят.

Освен наличието на облигационна връзка между страните, дружеството следва да установи и размера на претендираната сума. По делото се установи, че до имота е доставяна топлинна енергия на стойност 1497,22 лева, както и че лихвата за забава възлиза на 208,43 лева, доколкото не са спорни тези обстоятелства.  

Наличието на такова действително възникнало облигационно задължение към ищцовото дружество е необходима предпоставка за разглеждане на направеното от страна на ответника възражение за погасяването на същото по давност, което се съдържа във възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК. По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В настоящия случай за процесните вземания се погасяват с кратка тригодишна давност, доколкото вземането за топлинна енергия периодично, а другото представлява вземане за лихви.

Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквото е процесното за главница), давността тече от деня на падежа. В чл. 34 и чл. 42 от Общите условия на “Топлофикация - П.” АД е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва, т. е. налице е установен падеж на вземанията. През 30 - дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и преди това кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение).

С оглед на горните уточнения и при установеното по делото, следва извод, че изискуемостта на главницата за месец март 2016 г. от исковия период е настъпила на първият ден след изтичане на падежа, т. е. на 01.05.2016 г., а тригодишният давностен срок изтича на 01.05.2019 г. В настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 29.05.2019 г., т. е. след изтичане на давностния срок за месец март 2016 г. и предходните отчетни месеци от исковия период, т. е. погасени са по давност вземанията от 01.11.2014 г. до 31.03.2016 г., които са в размер на 420,86 лева.

Вземането за лихви възниква от момента на изискуемост на главното вземане и се погасява с погасяване на главното вземане (чл. 119 ЗЗД). Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В този смисъл обезщетението за забава за периода от

08.01.2015 г. (началната дата, за която се претендира за месец ноември 2014 г.) до 31.03.2016г.

            Горното означава, че непогасените вземания са в размер на 1076,36 лева – галвница и 95,14 лева – лихва.

Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Това означава, че ответната страна отговоря съобразно притежавания обем от права върху имота, който е 1/2 идеална часта. В този смисъл същата дължи 538,18 лева – главница и 47,57 лева – лихва, до който размер са основателни исковете, а в останалата част следва да се отхвърлят като неоснователни.

По разноските:

Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски в исковото и заповедното производство, съобразно уважената част на исковите претенции.

В настоящото исково производство ищцовото дружество е направило разноски в размер на 125 лева (25 лева - държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение в минимален размер), от които ответната страна следва да заплати 85,85 лева съответни на уважената част на исковете.

В заповедното производство ищецът е направил разноски както следва: 50 лева – юрисконсултско възнаграждение и 25 лева – държавна такса, т. е. направените разноски са в общ размер на 75 лева, от които ответникът следва да се заплатят 51,51 лева.

Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на разноски съответни на отхвърлената част на исковете, но същият не доказа извършването на такива. Следва да се отблежи, че по делото липсва договор за правна помощ (представено е само пълномощно), от който да е виден уговорения размер на адвокатския хонорар, както и неговото заплащане.

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ц.Г.Ц., ЕГН **********, с адрес ***2 ДЪЛЖИ на „Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, сума в размер на 538,18 лева, представляваща главницата за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. «***, за периода от 01.04.2016 г. до 31.08.2017 г., както и сумата от 47,57 лева - лихва за забава на месечните плащания за периода от 01.04.2016 г. до 26.02.2018 г. , ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 03371 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд, и ОТХВЪРЛЯ като неоносвталени исковете за разликата от 538,18 лева до предявения размер от 748,61 лева – главница за певриода от 01.11.2014 г. до 31.03.2016 г., както и за разликата от 47,57 лева до предявения размер от 104,22 лева – лихва за периода от 08.01.2015 г. до 31.03.2016 г.

ОСЪЖДА Ц.Г.Ц., ЕГН **********, с адрес ***2 ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на 85,85 лева, представляваща направени разноски в исковото производство и 51,51 лева - разноски в заповедното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 03371 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

Вярно с оригинала:С.Г.

 

Районен съдия: