Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.София, 12.06.2019г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, III-ти въззивен състав, в публично заседание на седми юни през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНКА КОЛЕВА

                                                ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВА ТОДОРОВА

                                                                  АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА

 

СЕКРЕТАР НЕЛИ ДРАНДАРОВА

ПРОКУРОР МАРИЯ НИКОЛОВА

 

като изслуша доклaдваното от съдия Колева в.н.о.х.д. № 444 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

С присъда от 31.10.2018г., постановена по НОХД № 2891/2018г. по описа на СРС, НО, 109- ти състав съдът е признал подсъдимия Я.Ц.Т. за виновен в това, че на 18.08.2012г. около 22,03 часа в гр.София, ул.„Витиня“ в междублоковото пространство между бл.18 и бл.20 в съучастие като извършител с непълнолетния си син Е.Я.Т.- действал като съизвършител, нанесъл множество удари с юмруци по главата и тялото на Б.М.Я., с което му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в тежка закрита черепно- мозъчна травма /двустранни мозъчни контузии челно- базални и вляво слепоочно до III- ти вентрикул/, която травма е причинила на пострадалия разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на основание чл.129, ал.2, вр.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1, вр. чл.54 от НК му наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години, като на основание чл.304 от НПК го признал за невинен и го оправдал по обвинението за извършено престъпление по хулигански подбуди с причиняване на телесна повреда на обществено място, в присъствието на множество граждани и малолетни лица- включително в присъствието на малолетната дъщеря и непълнолетния син на пострадалия, без основателна причина, при демонстрация на пълно пренебрегване на установения законов и обществен ред и пълно незачитане на телесната неприкосновеност и достойнството на Б.М.Я., поради което и на основание чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.129, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК и за нанасяне на средна телесна повреда с причиняване на разкъсно- контузна рана на челото до срединната линия вляво с дължина 5- 6 см и линейна фрактура на челната кост.

На основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложил изпълнението на наказанието с изпитателен срок от три години.

Съдът е осъдил подсъдимия Я.Ц.Т. да заплати направените по делото разноски в размер 1 225,00 лева по сметка на СДВР и в полза на бюджета на

 

Решение по ВНОХД № 444/2019г., СГС, НО, III- ти въззивен състав, 2 стр.

 

съдебната власт по сметка на СРС сумата от 1 360,00 лева, както и 5,00 лева за издаване на изпълнителен лист.

Срещу така постановената първоинстанционна присъда е постъпила жалба от подсъдимия Я.Ц.Т., чрез адв.П.З., в която са изложени доводи, че същата е неправила и незаконосъобразна. Твърди се, че съдът неправилно е изяснил правната страна на деянието и фактическата обстановка по делото. Поддържа се, че не са събрани достатъчно писмени и гласни доказателства, които да подкрепят обвинението. Прави се искане присъдата да бъде отменена и съдът да постанови нова, с която да признае подсъдимия за невиновен по повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание пред настощата инстанция представителят на СГП счита жалбата за неоснователна, тъй като присъда е постановена след обстоен анализ на събраните доказателства по делото. Предлага първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Защитата на подсъдимия моли съдът да отмени решението на СРС, като неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно изяснена фактическата обстановка. Поддържа, че не са събрани достатъчно гласни и писмени доказателства, които по един безспорен начин да установят, че подсъдимият е автор на инкриминираното деяние и не е обсъдено участието на неговия син, заради който е станал инцидента. Счита, че синът на подсъдимия е автор на деянието и това се доказвало от заключенията на медицинските експертизи. Моли съдът да отмени първоинстанционната присъда и да постанови оправдателна такава, или алтернативно да върне делото за доразследване.

Подсъдимият счита себе си за невиновен, тъй като видял човек, който посяга на детето му и се втурнал да го пази.

В последна дума подсъдимият Я.Ц.Т. заявява, че е невинен.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, III-ти въззивен състав, като съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за установено следното:

От фактическа страна СРС е приел, че на 18.08.2012г. вечерта на ул.„Витиня” в градинката до бл.** се намирали М.Я., Х.Ж., Н.Б.и А.И.- на 13 години по това време. Заедно с тях бил и брата на свидетелката Я.- В..Я. Свидетелите разговаряли помежду си, а между свидетелката М.Я. и свидетеля Н.Б.започнал разговор, при който свидетелката Я. използвала обидни изрази по отношение на свидетеля Б., които изрази били приети в кръга на общуването им. По това време на мястото пристигнал Е. Т., син на подсъдимия, който тренирал бокс. Последният направил забележка на свидетелката Я. да не обижда свидетеляН.Б., при което между двамата започнал разговор, при който свидетелката М.Я. също отправила неустановени по делото обиди на Е. Т.. Е. Т. отвърнал на свидетелката М.Я. с физическо нападение, като ударил на същата удар с ръка в областта на носа й, в резултат от което й потекла кръв. Свидетелката Я. обявила на присъстващите, че ще отиде до дома си, за да извика баща си. Същата сторила това, като уведомила родителите си, че била ударена. Пострадалият Б.Я., баща на свидетелката М.Я., възприел състоянието й и решил да установи какво станало, за което заедно с нея, сина му

Решение по ВНОХД № 444/2019г., СГС, НО, III- ти въззивен състав, 3 стр.

 

В..Я и съпругата си свидетелката Х. се отправили към площадката, където се развил инцидента.

Междувременно и Е. Т. извикал по телефона си баща си подсъдимия Я.Т., който пристигнал на място и седнал на пейка на площадката. При пристигането на мястото на пострадалия Б.Я., същият се насочил към бащата на Е. Т., който не познавал отпреди. Попитал го какво станало, при което бащата на Е. Т., който бил употребил алкохол, не му отвърнал, а се изправил и се насочил заплашително към него, но пострадалият Б.Я. го изблъскал с ръце в гърдите. След това подсъдимия Т. и пострадалия Я.започнали взаимно да се удрят с ръце. Виждайки това, сина на подсъдимия Е. Т., който се намирал наблизо, също започнал да нанася удари с юмруци на пострадалия Янков. Последният, след един от ударите, неустановено от кой от двамата- подсъдимия Т. или сина му Е. Т., паднал на асфалтовата настилка и си ударил главата. Тогава подсъдимия и сина му продължили да го удрят, като започнали да го ритат, докато бил паднал на земята. Подсъдимият Я.Т. и сина му Е. Т. нанасяли ударите на пострадалия съвместно и задружно, съзнавайки действията на всеки от двамата и целейки постигане на общ резултат- увреждане на здравето на пострадалия.

В резултат на нанесените удари на пострадалия Б.Я. била причинена тежка закрита черепно-мозъчна травма с разкъсно- контузна рана на челото до срединната линия вляво с дължина 5-6 см и линейна фрактура на челната кост, както и двустранни мозъчни контузии челно-базални и вляво слепоочно до III-ти вентрикул, с което му било причинено разстройство на здравето, временно опасно за живота. На пострадалия Я.била нанесена също и лицева травма: контузия и подкожен хематом на носа, разкъсно - контузна рана на дясното крило на носа с дължина около 1 см. и счупване на костите на носа.

Докато подсъдимия Т. и сина му Е. Т. нанасяли ударите и ритниците на пострадалия Янков, съпругата му свидетелката Х., дъщеря му свидетелката М.Я. и сина му В..Я, се опитвали да го предпазят, като дърпали подсъдимия и сина му. При тези действия свидетелката М.Я. била ударена от Е. Т. в лицето, в резултат на което отново й потекла кръв в областта на устата и носа. Появили се съседи от близките блокове и подсъдимият и синът му Е. Т. престанали да нанасят удари на пострадалия, който лежал неконтактен на асфалта, като бил изгубил съзнание за няколко минути. Била извикана спешна медицинска помощ и полиция, като пострадалият бил откаран в МБАЛСМ „Н.И.Пирогов”, за да му бъде оказана медицинска помощ.

Според акт за смърт № 0604/04.09.2014г. Е. Т. е починал на 01.09.2014г., което е станало основание за прекратяване на наказателното производство, водено срещу него.

Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след пълен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства- показанията на свидетелите Б.М.Я. /частично приобщени по реда на чл.281, ал.5 от НПК/,М.Б. Я., Е.Р.Х., Д.И.Х./частично приобщени по реда на чл.281, ал.5 от НПК/, А.Н.И., Н.Л.Б., Х.В.Ж., Ю.Решение по ВНОХД № 444/2019г., СГС, НО, III- ти въззивен състав, 4 стр.

 

Й.Ж., медицинска експертиза, комплексна съдебно психиатрични и психологични експертиза, комплексна съдебно-психиатрична, съдебно-неврологична и съдебно-психологична експертиза съдебно психиатрична и психологични експертиза, медицинско свидетелство от 19.08.2012г. на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, епикриза от 31.08.2012г., съдебно- медицинско удостоверение № 779/2012г. на М.Я., история на заболяването на Б.Я., протоколи от компютърно-томографско изследване на главен мозък на Б.Я., протоколи за оглед на местопроизшествие и за доброволно предаване, съдебно-медицинска експертиза по писмени данни, справка за съдимост, както и приобщените по делото доказателства, съдържащи се в кориците на делото.

Досежно значимите за правилното решаване на делото обстоятелства- факта на извършване на деянието, авторството, субективната страна на деянието, конкретното своебразие на обстоятелствата, при които е извършено- фактическата обстановка, е прецизно изяснена от първоинстанционния съд. Тези факти са установени по категоричен начин, поради което и въззивната инстанция ги приема за напълно доказани.

От приложеното по делото свидетелство за съдимост съдът е приел за установено, че подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност, с добри характеристични данни.

На базата на възприетите фактически обстоятелства районният съд правилно е заключил, че подсъдимият Я.Ц.Т. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК. Обосновано районният съд е кредитирал показанията на свидетелите Х.Ж., М.Я. и Е.Х. относно нанесената телесна повреда, като е приел, че същите са подробни и логични и описват развитието на инцидента. От друга страна, съгласно заключението на съдебномедицинската експертиза установените увреждания са резултат от действието на твърди тъпи предмети по механизма на удари с или върху такива, като предвид морфологията им, същите добре отговарят да са причинени от нанасяне на удари с ритници. Закритата черепно- мозъчна травма е причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота. Изводите на съда са обосновани, почиват на вярна интерпретация на доказателствата по делото, направени са в съгласие със закона и постоянната практика на ВКС на РБ, поради което въззивната инстанция ги споделя изцяло.

Правилни и обосновани са изводите на СРС при определяне на наказанието. Съдът пълно и всестранно е обсъдил смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Правилно като смекчаващи вината обстоятелства са преценени чистото съдебно минало, мотивът за извършване на деянието, а като отгчаващи- комплексността на увреждането, механизма на извършване на деянието и интензитета на нанесените удари, поради което въззивната инстанция счита, че законосъобразно и справедливо е приложена разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. Налице са предпоставките за приложение на цитираната разпоредба от НК, тъй като чистото съдебно минало и ниската лична степен на обществена опасност на подсъдимия позволяват да се направи извода, че за да се предизвикат съответни положителни промени в съзнанието му към спазване на законите не е необходимо да изтърпи ефективно наложеното му наказание две години „Лишаване от свобода“. Ето защо, съобразно с целите на наказанието по чл.36 от НК и с приниципа

Решение по ВНОХД № 444/2019г., СГС, НО, III- ти въззивен състав, 5 стр.

 

за справедливост при определяне на наказанието, съдът правилно е отложил изпълнението на наложеното наказание с изпитателен срок от три години.

Настоящата съдебна инстанция намери за неоснователно възражението във въззивната жалба, че не са събрани достатъчно доказателства, които да доказват повдигнатото обвинение. В показанията си свидетелите Х.Ж., М.Я. и Е.Х. са категорични относно нанесената телесна повреда, същите са подробни и логични и описват развитието на инцидента. Съгласно заключението на съдебномедицинската експертиза установените увреждания са резултат от действието на твърди тъпи предмети по механизма на удари с или върху такива, като предвид морфологията им, същите добре отговарят да са причинени от нанасяне на удари с ритници. Закритата черепно- мозъчна травма е причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота.

Настоящият съдебен състав намери за неоснователно становището на защитата, че към наказателна отговорност следва да бъде привлечен Е. Т., тъй като според акт за смърт № 0604/04.09.2014г. същият е починал на 01.09.2014г., което е станало основание за прекратяване на наказателното производство, водено срещу него.

При цялостната извършена на основание чл.313 от НПК служебна проверка на присъдата въззивният съд не констатира нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост или непълнота на доказателствата.

Воден от горното, и на основание чл.334, т.6 във връзка с чл.338 от НПК Софийски градски съд

 

                                       Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда от 31.10.2018г., постановена по н.о.х.д. № 2891/2015г. по описа на СРС, НО, 109- ти състав

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ:1.                            2.