Решение по дело №980/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.128 и сл. от АПК вр. с чл.62 ал.3 от ЗИНЗС, образувано по жалбата на Д. Г. А. против Заповед №Л-4992/13.11.2024г, издадена от Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ град София, с която на основание чл. 62 ал.1 т.4 от ЗИНЗС е наредено преместването му от Затвора в град Пазарджик в затвора в град Стара Загора. Заповедта е връчена на 15.11.2024г и е обжалвана в срок на 19.11.2024г., към която дата жалбоподателят е преместен в затвора в град Стара Загора по силата на разпореждане за нейното предварително изпълнение. Следователно местно компетентен е Административен съд Стара Загора по силата на чл. 62 ал.3 от ЗИНЗС – мястото, на което се изпълнява наказанието към момента на подаване на жалбата, а това е Затвора в град Стара Загора.

Заповед №Л-4992/13.11.2024г на Главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ е издадена на основание чл.62 ал.1 т.4 от ЗИНЗС, поради следните мотиви: С цялостното си поведение лишения от свобода създава напрежение и конфликти с останалите лишени от свобода, пострадали от неправомерните му действия. Налице са основанията по чл.62 ал.1 т.4 от ЗИНЗС следствие на създалата се психологическа несъвместимост, както и с цел избягване на евентуално ескалиране на напрежението и възникване на ситуации, застрашаващи сигурността в затвора в град Пазарджик. С оглед данните по наличната преписка, както и в Постановление от 01.10.2024г на Районна прокуратура Пазарджик са налице предпоставки за ескалиране на напрежение и възможност това да прерасне в опасни ситуации, застрашаващи сигурността в затвора в град Пазарджик.

В обстоятелствената част на оспорената заповед е посочено следното: Лишеният от свобода изтърпява едно общо наказание от 20години лишаване от свобода с начало на изпълнението от 26.05.2023г и зачетен предварителен арест от 08.01.2016г до 26.05.2023г – 7г, 04м и 18 дни по НОХД №335/17г по описа на Окръжен съд Пазарджик. Общото наказание е определено за наложеното с Присъда №170/20.09.202г по НОХД №7291/21г на РС Пловдив наказание „лишаване от свобода за 2г“ за това, че на 27.05.2020г в Затвора в град Пазарджик се заканил с убийство на длъжностно лице –младши инспектор от ОЗ „Охрана“ при изпълнение на дейност „Конвоиране“ като това е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, с което осъществил състава на чл.144 ал.3 вр. с ал.2, чл.325 ал.2 предл.3 вр. с ал.1 и чл.23 ал.1 от НК са извършени на 27.05.2020г в Затвора Пазарджик, чрез непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и отправяне на обидни думи и действия към длъжностното лице, като деянието се отличава с изключителната дързост. Присъдата е влязла в сила на 10.05.2023г. Второто наказание, включително в кумулацията е наложеното лишаване от свобода за срок от 20г, с Присъда №260/25.08.2019г по НОХД №335/17г по описа на Окръжен съд Пазарджик, влязла в сила на 04.04.2024г, когато с Решение №212/04.04.2024г на ВКС е потвърдено Решение от 14.08.2023г на Апелативен съд Пловдив за нейното потвърждаване. Осъждането с тази присъда е за престъпление по чл.199 ал.2 т.3 вр. с ал.1 т.3 от НК, извършено на 21.12.2015г в съучастие, като грабежът е в особено големи размери, придружен със средна телесна повреда, а извършителите са били въоръжени. Режим на изтърпяване на определеното едно общо наказание е строг, в място за лишаване от свобода от закрит тип.

Фактическите обстоятелства, отнесено към основанието по чл.62 ал.1 т.4 предл последно ЗИНЗС / безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода/: При постъпването му в затвора е настанен на територията на група за обвиняеми и подсъдими лица. С оглед цялостното му поведение, многобройните груби нарушения, демонстрираната от същия враждебност, насочена главно към служителите е настанен в постоянно заключено помещение в зоната за повишена сигурност и охрана, без право на участие в колективни мероприятия. Още в началния период на изолация, след задържането му в Следствен арест град Пазарджик е регистриран опит за бунт и неподчинение, подстрекаване към подобни действия на останалите арестанти.

Този факт поставя основателни опасения и безпокойство по отношение на поддържането на сигурността в затвора и изпълнението на преките служебни задължения на служителите.

Системен нарушител на установения ред, защото е наказван 39 пъти в периода от 23.05.2017г до 23.08.2024г, като през 2023г са наложени две дисциплинарни наказания – лишаване от хранителна пратка за срок до три месеца, а на 23.08.2024г е наложено наказания „изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия“. В справката за наложени наказания са посочени деянията, но не и дали са обжалвани наложените дисциплинарни наказания „изолиране в наказателна килия“. Според Справката за дисциплинарните наказания в периода от 2017г до 2022г сочи, че 20 от тях са налагани за притежаване на мобилен телефон или сим карти, за физическо насилие над друг лишен от свобода -5 пъти, като последното наказание за този вид нарушение е от 20.06.2023г / лишаване от хранителна пратка/, държане на не разрешени вещи – лъжица, стъклена чаша, както без необходимия документ, а останалите са за нерегламентирани контакти с други лишени от свобода, пускане на вода за охлаждане на хранителни продукти, едно неизпълнение на разпореждане на Началника на затвора от 2018г, чупене на стъкло на будката на пост №21 от 2019г., агресивно поведение към служители от ОЗ „Охрана“ от 2020г, отказ да изпълни разпореждане на служители от НОЗ – държал се грубо и арогантно от 2021г, като след това няма наложено наказание за поведение към служители на Затвора, което е вън от дължимата дисциплина по ЗИНЗС.

Главният факт, на който се позовава Главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ е възложената проверка от Районна прокуратура Пазарджик по пр.пр. №5681/01.10.2024г със срок за изпълнение един месец, в хода на която да се проверят данни за разпространение на забранени вещества. Регистрирани са конкретни случаи, в които лишеният от свобода осъществява въздействие върху други лишени от свобода като ги принуждава да превеждат, чрез близките си значителни суми по сметка на майка му и на други лица. При извършен обиск и претърсване в килията му е иззет мобилен телефон, в който са установени данни за лица, включващи три имена, ЕГН и номер на банкова сметка. В тази връзка е образувана и проверката по пр. пр. №5681/01.10.2024г и е направен извод, че след настаняването на осъдения в 9-то отделение, считано от 12.04.2024г, когато е влязла в сила Присъдата с наложено наказание от 20г лишаване от свобода. В допълнение към този решаващ аргумент е, че наложените дисциплинарни наказания по режима, предвидени в ЗИНЗС, не оказват каквото и да било възпиращо въздействие, както за преустановяване на дисциплинарните нарушения, така и спрямо служителите е останал враждебен.

С жалбата се твърди, че заповедта представлява нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС и от ЕКЗПЧ и представлява извънредно наказание, каквото не е предвидено в ЗИНЗС. Жалбоподателят се позовава на здравословното си състояние, което изисква лечение, използване на помощни средства, медицински изделия и медикаменти, осигурявани му само от единствения негов близък, който го посещава и това е неговата майка, живееща в град Пещера. Твърди, че тя е на възраст, която не й позволява да пътува до град Стара Загора, а той няма други близки, с които да поддържа контакт. Брат му живее в Германия заедно със семейството си, не го посещава, не му се обажда и не помага на майка му. Счита, че ако е извършил нарушение то за него следва да му бъде наложено предвиденото в ЗИНЗС наказание, ако бъде доказано. Иска от съда да бъде отменена заповедта.

Ответника Главния директор на ГД „ИН“ иска от съда да бъде отхвърлена жалбата, защото са налице основанията по чл.62 ал.1 т.4 от ЗИНЗС, а преместването може да затрудни, но не и да отрече възможността от свиждания. Лечението също не е препятствано, а за жалбоподателя е налице възможност и да поиска преместване обратно в затвора в град Пазарджик

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Заповедта е издадена от компетентен орган, но при неправилно приложение на материалния закон.

Основанията по чл.62 ал.1 т.4 от ЗИНЗС са алтернативни: при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители и други лишени от свобода – пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличието на други важни съображения, свързани ресоциализацията, и кумулативно с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода.

Преди да се пристъпи към правна квалификация на изложените в заповедта факти, които са и причините за решението за преместването, е необходимо да се поясни съдържанието на всяко едно от алтернативните основания по чл.62 ал.1 т.4 от ЗИНЗС, защото това е норма, която е изключение от основния принцип за изтърпяване на наказанието възможно най-близо до мястото, където е семейството или близките на лишения от свобода, а оттук нормата се прилага стриктно, и никога с разширително тълкуване.

Първото основание е психологическа несъвместимост на лишения от свобода със средата, което не се сочи в мотивите на оспорената заповед, но и което следва да е установено от съответните лица със специални знания.

Второто основание е конфликти със служители и други лишени от свобода, но които притежават една специалн характеристика, а именно да са пострадали или да са близки на пострадали от извършеното престъпление. Оттук следва извода, че конфликти със служители и други лишени от свобода, които нямат качеството на пострадали или близки на пострадалите от престъплението, за което се изтърпява наложеното наказание, могат да бъдат основание за преместване само, когато представляват други важни съображения, свързани с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода.

На това основание е постановена и оспорената заповед като тя е аргументирана с факти, датиращи от периода на предварителното задържане, които е следвало да бъдат и са оценени към 12.04.2024г, когато е започнало изпълнението на Присъда №260/25.08.2019г по НОХД №335/2017г. и с постъпили данни след тази дата за евентуално извършено престъпление по НК при престоя в 9-то отделение, което е следвало да бъде проверено. Сигурността в Затвора Пазарджик не е непосредствено застрашена от опита за бунт от 2016г, нито от наложените до 2022г дисциплинарни наказания, защото хронологията сочи, че нерегламентираните контакти с други подсъдими, както и опита за прехвърляне на пакет по време на престой на открито, неизпълнение на разпореждане на Началника на Затвора и на служители от ОЗ „Охрана“ са деяния преди 12.04.2024г, към която дата е преценено, че сигурността не е съображение, поради което да се изтърпява наказанието в друг затвор. За всички тези нерегламентирани контакти с други лишени от свобода и за не изпълнението на разпореждания на служителите и органите по изпълнение на наказанията са наложени дисциплинарни наказания в периода до 2022г. През 2023г, когато е започнало изтърпяването на наказанието от 2г лишаване от свобода, кумулирано на 14.06.2024г с лишаването от свобода за срок от 20г, е наложено само едно дисциплинарно наказание за словесна разправа с друг лишен от свобода, а през 2024г също едно за държане на мобилен телефон. В справката, съдържаща се в предложението на Началника на затвора Пазарджик не е посочено дали Заповед №Л-765/23.08.2024г е изпълнена след нейното потвърждаване от съда, или след влизането й в сила като не обжалвана, а това има значение за давността, след изтичане на която не се счита за наказван. След служебна справка се установи, че с решение №3471/09.09.2024г по адм.д.№1028/24г по описа на Адм съд Пазарджик е отменена Заповед №Л-765/23.08.2024г на Началника на затвора Пазарджик с наложено дисциплинарното наказание изолиране в наказателна килия за срок от 14 дни за държане на мобилен телефон, което означава, че в рамките на една година от последното наказание от 2023г не е извършвано друго и жалбоподателят се счита не наказван. Извън това съображение, тоест дори да се счита за наказван, след началото на изтърпяване на наказанията лишаване от свобода – 26.05.2023г за присъдата от 2г лишаване от свобода, жалбоподателят има поведение, което не може да се определи като застрашаващо неговата безопасност и сигурността в затвора в град Пазарджик, тъй като противното означава, че всяко едно дисциплинарно нарушение от посочения вид – словесна или физическа разправа с друг лишен от свобода, ще следва да се счита за основание по чл.62 ал.1 т.4 от ЗИНЗС. По силата на чл.62 ал.1 т.4 предл последно от ЗИНЗС, съображенията следва да са свързани с безопасността на лицето, което се премества и сигурността в затвора кумулативно, защото противното означава да се „премести“ риска от един затвор в друг, а не това е целта на закона. Рискът, който самият лишен от свобода представлява се обезопасява с други средства – чл.60 от ЗИНЗС, а не с неговото преместване от едно място за лишаване от свобода в друго, освен когато рискът се изразява в конфликти със служители или други лишени от свобода, които имат качеството на пострадали или близки на пострадали, или е налице психологическа несъвместимост. Другите важни съображения за преместване са свързани стриктно с ресоциализацията, или с безопасността на лицето и сигурността в затвора едновременно. Последните две условия са кумулативни, поради съюза „и“, без да се използва запетайка, съответно „или“ за изброяване, но и поради телеологичното и стриктно тълкуване на правната норма. В настоящия случай фактически основания за осигуряване безопасността на лицето, което се премества отсъстват и се сочи само сигурността в затвора в град Пазарджик, която се счита застрашена поради наложени дисциплинарни наказания по време на предварителното задържане, както и три на брой след началото на изпълнение на първата влязла в сила присъда, но в срок от една година не е извършено друго дисциплинарно нарушение и жалбоподателят се счита не наказван, защото последното от трите е отменено.

Изложените съображения в предложението, възприето и от ответника, че дисциплинарните наказания не изпълняват индивидуалната превенция са вън от правната логика, защото тази превенция се постига с възпитателните мерки по изпълнение на лишаването от свобода, а дисциплинарните мерки касаят мотивация за спазване на реда. Вече се посочи, че обществената опасност, която личността на лишения от свобода може собствено да представлява не се преодолява с преместване, поради стриктно изброените основания за служебно прилагане на тази мярка, която е насочена към личността на лицето и само в един случай е в друг частен интерес – този на пострадалите или близки на пострадалите от престъплението, за което се изтърпява наказанието. Преместването не може да бъде по-тежко дисциплинарно наказание, вън от предвидените в ЗИНЗС, каквото то представлява, когато се основава на данни за извършено от лицето престъпление от общ характер, които се проверяват по реда на НПК. Подвеждането на фактите под правно основание, на което те не отговарят е не правилно приложение на материалния закон, а трудностите за постигане на индивидуалната превенция не са легитимна цел на преместването, защото целта на чл.62 ал.1 т.4 предл последно от ЗИНЗС не е да се премести риска – обществената опасност, която самата личност на лицето предпоставя, от едно място за изпълнение на наказанията в друго. Съображенията по чл.62 ал.1 т.4 предл последно от ЗИНЗС са факти, от които може да се направи обосновано предположение, че безопасността на лицето и сигурността в мястото за лишаване от свобода са застрашени. Данните за извършено престъпление от общ характер, които се проверяват не сочат на извод, че безопасността на лицето и сигурността в затвора са застрашени, поради което е било необходимо да се допълнят мотивите и с опита за бунт от 2016г и с наказанията за целия период на предварително задържане и след началото на изпълнение на определеното едно общо наказание, без да се посочва кои от тях са отменени.

В заключение мярката по чл.62 ал.1 т.4 пред последно от ЗИНЗС не може да постигне целта на закона в настоящия случай, нито да спомогне за постигане на индивидуалната превенция, поради което следва да бъде отменена обжалваната заповед за преместване на лицето от едно място за лишаване от свобода в друго. Противното ще доведе до превратно прилагане на ЗИНЗС и налагане на не предвидено дисциплинарно наказание след като е отменено последното такова с Решение №3471/09.09.2024г по адм.д.№1028/24г по описа на АС Пазарджик. Следва жалбоподателят да бъде приведен в затвора Пазарджик, поради преместването му в затвора Стара Загора на отпаднало основание.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.62 ал.3 от ЗИНЗС, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ Заповед № Л-4992/13.11.2024г на Главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ по жалба на Д. Г. А..

Решението е окончателно. Препис от решението да се връчи на Д. Г. А. и на Главен директор Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ град София.