№ 821/ 02.12.2022г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито
съдебно заседание на втори ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретар:
Ангелина Латунова
Прокурор:
Николай Трендафилов
като
разгледа докладваното от съдия П. Господинова
к.а.н.дело №748 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от М.Г.Г.
*** срещу Решение №82 от 24.06.2022г., постановено по анд №577 по описа за
2021г. на Районен съд Харманли. Твърди се, че решението е незаконосъобразно и
необосновано. Съдът не обсъдил наличните по делото доказателства, които
налагали извод за маловажност на нарушението и необходимост от прилагане на
чл.28 от ЗАНН. Допълнителни доводи се навеждат в съдебно заседание - Г. отказал
тестване в хода извършената му от полицейските органи проверка, тъй като
считал, че медикаментите, които приемал във връзка със здравословното си
състояние, можело да окажат влияние на резултатите. На по-късен етап, след като
бил убеден от майка си, пожелал да бъде тестван, но полицейските служители
отказали. Съдът следвало да отчете, че жалбоподателят е в млада възраст, без
житейски опит и опит като водач на МПС, не бил създал опасност за собственото
си здраве, нито за това на останалите участници в движението. Отделно от това
той нямал никакви доходи, бил студент и разчитал на подкрепа от родителите си. Иска
се отмяна на обжалвания съдебен акт и на потвърденото с него наказателно
постановление, като се претендират направените по делото разноски.
Ответната страна – Началник група към
МВР Хасково, РУ Харманли, не изразява становище по касационната жалба.
Окръжна Прокуратура Хасково счита, че
решението на РС Харманли следва да бъде оставено в сила.
Хасковски административен съд, след като
прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е допустима, като
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице,
имащо право и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1 от АПК, и при
спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С
обжалваното решение Районен съд Харманли е потвърдил Наказателно постановление
№21-0271-001934 от 17.11.2021г. на Началник група към ОД МВР Хасково, РУ
Харманли, с което на М.Г.Г., за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за
движението по пътищата и на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП е определено
наказание глоба в размер на 2000,00 лева и Лишаване от право да управлява МПС
за 24 месеца. Въззивният съд приел, че наказателното постановление е било
издадено при спазване на съответните разпоредби от ЗАНН, регламентиращи
установяване на административните нарушения и налагането на наказания за тях.
Актът за установяване на административно нарушение бил съставен от компетентен
орган, в присъствието на нарушителя и на свидетели. Съдържал задължителните
реквизити по чл.42 ЗАНН. Предявен бил на нарушителя и подписан от него без
възражения. НП също било издадено от компетентен орган и в срока по чл.34 от ЗАНН, като не били допуснати нарушения на процесуалните правила, а срокът по
чл.57, ал.1 от ЗАНН бил спазен. Извършеното нарушение било индивидуализирано по
време, място и начин на извършване. РС Хасково направил извод, че от събраните
по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установявали описаните в
АУАН и НП обстоятелства, а именно - М.Г. отказал да бъде тестван за употреба на
наркотични вещества и техните аналози с техническо средство, както и да даде
кръв и урина за химико-токсикологично изследване за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Съдът не кредитирал показанията на
свидетеля Гочева, като ги приел за предубедени – дадени от лице, намиращо се в
роднинска връзка с жалбоподателя и изградени като негова защитна версия, а и
показанията били в противоречие с останалите доказателства по делото.
Така
постановеното решение е правилно.
При провеждане на
административнонаказателната процедура не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. Както АУАН, така и НП,
съдържат всички необходими реквизити, визирани в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Датата
и мястото на нарушението са посочени, както и е посочено в какво се изразява
нарушението, нарушените разпоредби и обстоятелствата по извършването му.
Административнонаказателната
отговорност на касатора М.Г. е ангажирана на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, като за да бъде наложено наказание на посоченото
основание, то следва да е установено, че водачът е управлявал моторно превозно
средство и е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози. Нарушението е описано в съставения АУАН и в НП, като
обстоятелствата относно извършената проверка и отказа на водача да бъде тестван
с техническо средство установяващо употребата на наркотични
вещества и техни аналози са изложени подробно, а нарушението е квалифицирано по
чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. Действително при изписването – "отказва да му
бъде извършена проверка с тест за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози и не
изпълни предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употреба на наркотични
вещества или техни аналози" е цитирана разпоредба на чл.174, ал.3 от ЗДвП, съдържаща в състава си отделни хипотези на отказ за извършване на
проверка - с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози и с химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, като в случая в АУАН и НП ясно е посочено за коя от
хипотезите е образувано административнонаказателното производство, а именно
втората хипотеза. Посочването на текста за неизпълнение на предписание за
извършване на химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване на
употреба на наркотични вещества или техни аналози, настоящата инстанция счита, при изричната и
точна нарушена разпоредба - чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, но и допълнителното фактическо описание за издаден
талон за изследване, настоящата счита, че е с оглед прецизиране на дадената
допълнителна възможност на жалбоподателя да извърши лабораторно изследване, от
която той не се е възползвал. Поради това в АУАН и в НП в тази им част е
направено достатъчно подробно и ясно описание на нарушението и фактическите
обстоятелства, при които то е извършено, и не може да се счита, че съществува неразбиране
от страна на лицето за какво го санкционират. В този смисъл не е нарушено
правото на лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е
пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и
законовите разпоредби, които са били нарушени, а приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма съответства на установеното
нарушение, изразяващо се в отказа на водача да бъде изпробван с техническо
средство за употреба на наркотични вещества,
поради което и правилно въззивната инстанция е потвърдила наказателното
постановление.
Липсват предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН. За прилагането на
института маловажност е нужно случаят да разкрива
по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от този вид. Обстоятелствата,
при които е извършено, и установено нарушението разкриват типичната степен и
характер на обществената опасност на нарушенията от този вид. Младата възраст, ангажираността
му с образование в университет и добрите характеристични данни за него в тази
посока не могат да бъдат достатъчни, за да се оправдае поведението му,
приемайки поради изложеното, че има причина извършеното от него нарушение да бъде разглеждано като маловажно. Общоизвестно
е, че такива нарушения се извършват предимно от млади хора, а и в много от
случаите извършителят е с добри характеристични данни. Приемайки при посочените
условия, че съществуват предпоставки за маловажност,
то би означавало неприложимост на посочения административнонаказателен състав и
оправдаването на недопустимо поведение. Поради това касационният състав счита, че
не са налице основания за приложението на чл. 28 ЗАНН.
С оглед на
изложеното, съдът намира, че решението, с което Районен съд Харманли е
потвърдил наказателното постановление, е валидно, допустимо и съответстващо на
материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №82 от 24.06.2022г., постановено
по анд №577 по описа за 2021г. на Районен съд Харманли, с което е потвърдено
Наказателно постановление №21-0271-001934 от 17.11.2021г. на Началник група към
ОД МВР Хасково, РУ Харманли, с което на М.Г.Г., за нарушение на чл.174, ал.3 от
Закона за движението по пътищата и на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП е
определено наказание глоба в размер на 2000,00 лева и Лишаване от право да
управлява МПС за 24 месеца.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.