Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, І Гражданско
отделение, 2-ри състав, в публично заседание на четириадесети декември, две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия: Евгени Г.
при секретаря Йоана Петрова разгледа
докладваното от съдия Г. гр. д. № 16 598 по описа
за 2017 г.
Р Е
Ш И:
[1] ОСЪЖДА З.
„Б.И.” АД да заплати следните суми:
1. на М.Г.С.:
- 230 000,00 лева на основание чл. 432,
ал. 1, във връзка с чл. 409 от Кодекса за Застраховане КЗ) обезщетение за
неимуществени вреди вследствие на смъртта на сина ú Р.С., настъпила от
пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 01.10.2017 г., плюс законната лихва от
23.02.2017 г. до окончателното изплащане;
- 736,00 лева разноски по делото на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК;
2. на адвокат Н.Д. – 6 007,60 лева
адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
3. на СГС – 9 200,00 лева
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса. М.С. е със съдебен адрес
– адвокат Н.Д.,***, четвърти полуетаж, офис 4. З. „Б.И.“ АД е с адрес ***] ОТХВЪРЛЯ иска
по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 409 от КЗ на М.С. срещу З. „Б.И.“ АД за разликата
над 230 000,00 лева до пълния предявен размер от 250 000,00 лева
[3] ОСЪЖДА М.С.
да заплати на З. „Б.И.” АД 685,00 лева
разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
[4] Решението може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.
[5] Ако ответникът обжалва
изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство,
удостоверяващо внасянето 4 600,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако
той обжалва частично решението, следва да представи доказателство,
удостоверяващо внасянето на 2% държавна такса върху обжалваната сума по сметка
на САС. Ако ищцата обжалва решението, тя следва да представи доказателство,
удостоверяващо внасянето на 25,00 лева държавна такса по сметка на САС. При
неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.
МОТИВИ
НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството е исково,
пред първа И.танция.
I.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1.
На ищеца
[6] В исковата молба от 20.12.2017 г. М.С. заявява, че вследствие на ПТП
от 01.10.2017 г., предизвикано
от Симеон Пенков, е починал синът ѝ Р.С.. Гражданската
отговорност (ГО) на С.П.е била застрахована при ответника З. ”Б.И.” АД ***).
От смъртта на Р.С. ищцата е претърпяла болки и страдания, които тя оценява на
250 000,00 лева.
[7] Б. И. не е изплатил
обезщетение за неимуществени вреди на М.С.. Затова тя моли съда да осъди Б. И.
да ѝ заплати 250 000,00 лева обезщетение за претърпени неимуществени
вреди. Ищцата търси и законната лихва от 11.12.2017 г. - датата на отказа на Б.
И. да заплати обезщетение - до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-7
от делото; определението на съда за прекратяване на производството спрямо Д.С.,
л. 88).
2.
На ответника
[8] Ответникът Б.И.е оспорил предявения иск.
Той е заявил, че:
1. С.П.не е причинил ПТП;
2. гражданската отговорност на С.П.не е била
застрахована при Б.И.;
3. размерът на търсеното обезщетение е
завишен;
4. пострадалият е допринесъл за настъпването
на смъртта си, защото е бил без поставен предпазен колан (писмения отговор, л.
101).
II.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ
ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
1.
Обстоятелства, които
съдът установява
[9] М.С. е била родена *** г., а нейният син Р.С. на *****г. (удостоверението за наследници
л.13). Р.С. е бил активен млад човек с разностранни интереси. Той и майка му са
живеели само заедно и са имали много близка емоционална връзка. Р.С. всеки ден е
прибирал майка си от работа. М.С. е водила активен и удовлетворен начин на живот
(показания на свидетелката А.л. 146).
[10] На 01.10.2017 около 07:25 ч. С.П.е
управлявал лек автомобил Фолксваген „Поло“ по автомагистрала „Тракия“ с посока на
движение от гр. Пловдив за гр. София. Автомобилът се е движил със 132 км/ч.
Пътната настилка е била суха. На предната дясна седалка е пътувал Р.С. с
поставен обезопасителен колан.
[11] В района на км. 86+400 С.П.се е разсеял
и лекият автомобил Фолксваген е започнал плавно и постепенно да се отклонява
към лентата за аварийно спиране, през която е преминал и се е ударил в
мантинелата. От удара Р.С. е получил наранявания, които са причинили смъртта му
(присъдата, л. 127-137). Смъртта на Р.С. би настъпила от тилната рана на
главата независимо дали той е бил или не с обезопасителен колан (разпита на д-р
М., л. 144).
[12] М.С. е приела много тежко смъртта на
сина си; променила се е като човек. Тя продължава да плаче при мисълта за него.
Емоционалното и здравословното ѝ състояние са се влошили. Тя е потисната,
, напрегната, тревожна и депресирана, като чувства вътрешна опустошеност,
малоценност, ощетеност и неудовлетвореност от живота (показанията на
свидетелката А.л. 146; съдебно психологична експертиза л. 136-139).
[13] На 23.11.2017 г. М.С. *** да ѝ
изплати обезщетение за неимуществените вреди (претенцията, л. 15). Не се спори,
че Б.И.не е направил това.
[14] М.С. е заплатила: 500,00 лева държавна
такса (л. 92); 300,00 лева за вещо лице (л. 113). Тя е била представлявана
безплатно от адвокат (л. 125). Б.И.е заплатил: 30 000,00 лева адвокатско
възнаграждение (л. 116-117); 170,00 лева за вещо лице (л. 110-111).
2.
Спорни
обстоятелства
[15] По делото е спорно дали Р.С. е бил с
поставен обезопасителен колан. Правомерното поведение се предполага. На
доказване подлежи неправомерното поведение.
[16] Правомерно е Р.С. да е бил с поставен
обезопасителен колан. Затова Б.И.е следвало да установи, че Р.С. не е бил с
поставен колан. Вещите лица д-ц. Д. и д-р М. са приели, че е възможно Р.С. да е
бил и да не е бил с поставен колан. Това не е достатъчно да убеди съда, че Р.С.
е бил без поставен колан. Затова съдът приема, че Р.С. е бил с поставен
обезопасителен колан.
III.
ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО
ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[17] Ищцата е предявила иск по чл. 432, ал. 1
вр. чл. 409 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди.
1. По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл.
409 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди
[18] Увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" (чл. 432, ал.
1 от КЗ). Майката на починалия вследствие на застрахователно събитие има право
на обезщетение за неимуществени вреди (т. III.2.
от ППВС 4/1961 г.).
[19] Следователно предпоставките за уважаване
на иска са:
1. ищцата да е съпруг или възходящ роднина на
починал вследствие на застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;
2. виновно за настъпването на това
застрахователно събитие (ПТП) да е било трето лице;
3. ГО на виновния причинител на
застрахователното събитие да е била застрахована при ответника;
4. вследствие на смъртта на своя наследодател
ищците да са претърпели неимуществени вреди/имуществени вреди;
5. ответникът да не е изплатил на ищците
обезщетение за тези вреди.
[20]
Съдът установи, че:
1. М.С. е майка на Р.С., който е починал
вследствие на ПТП, което е било покрито от застраховка ГО;
2. виновен за настъпването на ПТП е бил С.П.(
влязлата в сила присъда е задължителна за настоящия съд в тази ѝ част);
3. ГО на С.П.е била зстрахована при Б.И.;
4. от смъртта на сина си М.С. е претърпяла
неимуществени вреди;;
5. Б.И.не е изплатил обезщетение за
неимуществени вреди на ищцата.
[21] Налице са предпоставките за уважаване на
иска. Съдът следва да определи размера на дължащото се обезщетение.
[22] За да определи обезщетението за
неимуществени вреди, съдът следва да изясни към кой момент следва да направи
това. От 2009 г. насам, съдебната практика вече приема, че моментът на
определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва
да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (вж. решение на
ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.). Ето защо съдът приема, че
следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП – 01.10.2017
г.
[23] Съгласно
чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по
справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с
преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът
следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при смърт са 1. възрастта на увредения; 2. общественото му
положение; 3. отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение
за неимуществени вреди (т. II от ППВС
4/1968 г.).
[24] При
определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита
още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на
застрахователно покритие към момента на увреждането (решения на ВКС: 83-2009-II Т.О.
по т. т. 795/2008 г.; 1-2012-II Т.О.
по т. д. 299/2011 г.).
[25] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане
на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период,
близък до момента на увреждането по настоящото дело. Макар настоящият съд да не
е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи
различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост
на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната
система. Затова съдът отчита и този фактор.
[26] Съдът установи, че към
момента на смъртта му Р.С. е бил на 21 години, майка му М.С. е била на 50
години. Двамата са имали много близки отношения, живеели са заедно. Р.С. всеки
ден е прибирал майка си от работа. М.С. е водила активен и удовлетворен начин
на живот. М.С. е приела много тежко смъртта на сина си; променила се е като
човек. Тя продължава да плаче при мисълта за него. Емоционалното и
здравословното ѝ състояние са се влошили. Тя е потисната, напрегната,
тревожна и депресирана, като чувства вътрешна опустошеност, малоценност,
ощетеност и неудовлетвореност от живота.
[27] Минималният размер на застрахователните
суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от смърт на едно лице е бил
700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00
лева (§ 27 от. ПЗР на КЗ(отм.)), а след 11.06.2012 г. този размер е
2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ (отм.)).
[28] Икономическата обстановка в страната от
2014 г. до 2017 г. също се е променяла. което се е отразило на размерите на
минималната работна заплата. Така например размерите на минималната работна
заплата са били: 340,00 лева от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.[1]; 360,00 лева от 01.01.2015
г. до 30.06.2015 г.[2]; 380,00 лева от 01.07.2015
г. до 31.12.2015 г.[3]; 420,00 лева от 01.01.2016
г. до 31.12.2016 г.[4]; 460,00 лева от 01.01.2017
г. до 31.12.2017 г.[5]. Увеличението от 2014 г. до 01.10.2017
г. е 35,29 % (460,00-340,00/340,00), а от 15.02.2015 г. до 01.10.2017 г. е 29,41%
(460,00-260,00/360,00).
[29] В правно-информационната програма Сиела, сайта на
САС и сайта на ВКС съдът две решения на САС, чиито предмет е бил присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди на родител от смъртта на починало негово
пълнолетно дете, като смъртта е настъпила през периода 2014-2016 г. Родителите
и починалото им дете са били на възраст, близка до тези на ищцата и сина ѝ.
САС е определил следните обезщетения за неимуществени вреди:
а. 170 000,00 лева за ПТП от 2014 г. (решение на САС
898-2018-10-ти с-в по гр. д. 4 470/2017 г.[6]);
б. 175 000,00 лева за ПТП от 16.02.2015 г. (решение
на САС 486-2018-4-ти с-в по гр. д. 3 942/2017 г.[7]).
[30] Съдът отчита всички установени обстоятелства
и факторите за определяне на обезщетението. Съдът отчита, че М.С. и Р.С. са
имали много близки отношения. Тя е отгледала сина си сама. Съдът отчита и, че
МРЗ е нараснала с 35% от 2014 г. и с 29% от 2015 г. Затова съдът приема, че
230 000,00 лева е справедливо обезщетение за вредите, претърпени от ищцата.
Ето защо съдът осъжда Б.И.да заплати на М.С. 230 000,00 лева, като
отхвърля иска за разликата до предявения размер от 250 000,00 лева.
[31] Б.И.е възразил, че Р.С. е допринесъл за
настъпването на смъртта си, защото не е бил с поставен предпазен колан. Съдът
не установи това обстоятелство. Затова възражението е неоснователно.
3.
По
разноските
[32] Ищцата търси и разноски.
Тя е направила такива 800,00 лева и е билa
представляванa безплатно от адвокат.
[33] Съгласно чл. 78, ал. 1
от ГПК ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът
уважава иска за 230 000,00 лева при предявен размер от 250 000,00
лева. Затова съдът осъжда Б.И.да заплати на М.С. 736,00 лева разноски по делото.
Съдът осъжда Б.И.да заплати на адвокат Н.Д. 6 007,60 лева адвокатско
възнаграждение (250 000,00-150 000,00х0,02+3 530,00х230 000,00/250
000,00). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда Б.И.да
заплати по сметка на СГС 9 200,00 лева държавна такса (230 000,00Х0,04).
[34] Б.И.също търси
разноски. Той е направил такива за 170,00 лева, като е заплатила и
30 000,00 лева с ДДС на адвокат. Ищцата е възразила, че адвокатското възнаграждение
е прекомерно. Съдът приема, че адвокатското възнаграждение е прекомерно, защото
минималният размер е 6 530,00 лева без ДДС, а делото не представлява
фактическа и правна сложност, като по него е проведено едно открито съдебно
заседание. Затова съдът приема, че дължащото се адвокатско възнаграждение е
8 400,00 лева с ДДС. Така разноските стават 8 570,00 лева.
[35] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на
разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска за 20 000,00
лева при предявен размер от 250 000,00 лева. Затова съдът
осъжда М.С. *** 685,60 лева разноски по делото (8 570,00х20 000,00/250
000,00).
Съдия:
[1] Постановление
249/31.10.2013 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.
[2] Постановление
419/17.12.2014 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.
[3] Постановление 139/04.06.2015
г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.
[4] Постановление
375/28.12.2015 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.
[5] Постановление141/13.07.2017 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.
[6] Съдът е установил, че ищците дълги години са нямали деца. Скоро след като
се е родила пострадалата, ищците са се разделили. Първоначално ищцата е живеела
с майка си, но през 2008 г. тя е заминала да работи в Гърция, а пострадалата е
останала в България, като е живеела с баща си и неговите родители в село Синьо
бърдо. Пострадалата е разговаряла с майка си по скайп и по телефона. Ищцата е
изпращала пари на дъщеря си. Към 20.03.2014 г. - датата на ПТП - пострадалата е
била на 17 години, майка ѝ е била на 40 години, а баща ѝ е бил на
53 години. Ищецът е възприел много тежко смъртта на дъщеря си. Когато е
разбрал, той се е вкаменил, а след това е започнал да плаче и пищи. По това
време ищцата е била в Гърция. След като са я уведомили за смъртта на дъщеря
ѝ, тя веднага е тръгнала към България. Ищцата също е плакала постоянно,
прегръщала е и е целувала мъртвата си дъщеря. След смъртта на пострадалата баща
ѝ се е затворил в себе си. Той не е искал да излиза от дома си и да се
среща с приятели и познати. Той е посещавал гроба на дъщеря си и е плачел. Ищците
са преживели остра стресова реакция. Тя е била последвана от тревожни и
стенно-депресивни оплаквания и поведенчески промени с функционален характер.
При ищеца е било засилено чувството за социално оттегляне и ограничаване на
контактите, а при ищцата се наблюдавало упование и успокоение в ирационални
вярвания и нереалистични очаквания. Те не са развили психиатрично заболяване.
[7] Съдът е установил, че пострадалият е бил на 27
г., майка му е била на 52 г., а баща му е бил на 55 г. Пострадалият е бил много
добър, талисман на цялата махала, всички са го уважавали. След като е завършил
училище, той веднага е започнал работа, защото майка му е била болна и той е
подпомагал родителите си и обучението на по-малката си сестра. Той е бил в
прекрасни отношения с родителите си, много са се уважавали и никога не са имали
дрязги. Пострадалият е обичал да посещава футболни мачове с баща си, готвил е
за семейството си, а, когато майка му е постъпила в болница, той непрестанно се
е грижил за нея. Ищците са приели много
тежко смъртта на сина си. Те не са могли и не са искали да повярват, че той е
мъртъв. Оттогава те са се затворили в себе си, станали са тъжни, на всеки
празник те са посещавали гроба на сина си и са жалеели за него.