Р Е Ш Е Н И Е
№262374/26.7.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ,
тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети юни, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 13923 описа за 2020 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано въз основа на искова
молба от „Ч. С. У. М.” ООД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, чрез пълномощник
срещу И.
У. - В., ЕИК: *, със седалище
и адрес на управление:*** 77, с искане за присъждане
на суми, платени на неосъществено основание, както следва: 13 330 лв., представляваща заплатена цена по Договор № *г., за периода 14.05.2020 г.
– 31.05.2020 г.; 15 040 лв. представляваща заплатена цена по Договор № * г, за периода 14.05.2020 г. –
30.06.2020 г.; 9776 лв., представляваща заплатена цена по Договор № *г, за периода
14.05.2020 г. – 30.06.2020 г., ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
задължението. Претендират се и разноски
Ищецът
твърди, че между страните са сключени три договора за наем, всички със срок на
действие до 30.08.2023 г., относно имоти, находящи се
в гр. *, както следва: Договор № *г., касаещ
ползването на част от * и * етаж от учебен блок № *, при уговорена
месечна наемна цена от 12 000 лв. без ДДС; Договор № * г., касаещ ползването на част от * етаж етаж от учебен блок № * (част от сграда с идентификатор № *), при уговорена месечна наемна цена от
8 000 лв. без ДДС; Договор № *г., касаещ
ползването на * етаж от учебен блок № * (част от сграда с
идентификатор № *), при уговорена месечна наемна цена от 5200 лв. без ДДС. Наетите
площи се ползват за осъществявана от ищцовото
дружество предучилищна и училищна дейност. В изпълнение на поетите облигационни
задължения за периода 14.05.2020 г. – 30.06.2020 г., от страна на ищеца са
заплатени сумите от 8160 лв. - по договора за наем от 30.08.2016 г.;
15 040 лв. – по договора от 15.09.2017 г. и 9 776 лв. – по договора
от 11.09.2018 г. Въз основа на административна заповед, е забранена
присъствената форма на обучение до 22.05.2020 г. по отношение на предучилищната
дейност и до 30.06.2020 г. – досежно училищната.
Твърди се още, че за периода на извънредната епидемична обстановка, при която
присъствената форма на обучение е забранена, действието на договорите за наем е
спряно, а плащанията по тях, касаещи процесните
периода – извършени на неосъществено основание.
Ответникът – И. У. - В., депозира писмен отговор в срока по
чл. 131 ГПК, в който излага съображения за недопустимост, а евентуално – за
неоснователност на претенциите. На първо място, намира че за ищеца не е налице
правен интерес от успешното провеждане на исковете, в предвид съществуващата, в
рамките на процесния период, облигационна обвързаност
между страните. По фактите – не оспорва сключване на наемните договори, при
посочените от ищеца. Не оспорва извършените плащания по договорите, както и
обявяването на извънредна епидемиологична обстановка в страната. Твърди, че
наетите обекти разполагат със самостоятелен вход, като от страна на наемодателя
не е препятствано ползването на обектите, така също и с обявяване на
извънредната епидемиологична обстановка. Отправя искане за отхвърляне на
исковете и за присъждане на разноски.
Съдът, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен
е иск, с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.
второ ЗЗД.
Относно допустимостта:
Абсолютна процесуална предпоставка за неговото разглеждане,
е наличие на правен интерес за ищеца за разрешаване със сила на
присъдено нещо на спора за
отричаното от него материално право, като бъде
установено действителното правно положение в отношенията между страните, във връзка
с конкретно притезание, както и за осуетяване
на възникването на нов спор
на същото основание.
Правен интерес от осъдителен иск
е винаги налице, при надевени твърдения
от страна на ищеца за
наличие на изискуемо притезание спрямо ответника, което не е удоволетворено
от последния. Такава е
и настоящата хипотеза, поради което се налага извод за допустимост на предявения иск.
Относно основателността:
Съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи, в условия на пълно и главно доказване: факта на изплащане
на процесните суми на ответника,
извършено във връзка с поети задължения по договорите
за наем; твърдяното основавание за сключване на
договорите – осъществяване на предучилищна, респ. училищна дейност.
В
тежест на
ответника е да установи
основание за задържане на контретните
наемни вноски.
В случая, липсва спор по фактите, а именно:
Между страните са сключени на три договора
за наем, всички със срок
на действие до 30.08.2023 г., относно имоти, находящи се в гр. *, както следва: Договор № *г., касаещ ползването на част от
първи и втори етаж от учебен блок
№ *, при уговорена месечна наемна цена от 12 000 лв. без
ДДС; Договор № * г., касаещ
ползването на част от трети етаж етаж от учебен блок № * (част от сграда
с идентификатор № *), при уговорена месечна наемна цена от
8 000 лв. без ДДС; Договор
№ *г., касаещ ползването на четвърти етаж етаж от учебен блок № * (част от сграда с идентификатор
№ *), при уговорена месечна наемна цена от 5200 лв. без ДДС.
В изпълнение на поетите, по силата на горепосочените
съглашения, задължения, от ищеца към ответника, са заплатени сумите, както следва: 13 330.00
лв., представляваща
заплатена цена по Договор №
*г., за периода 14.05.2020 г. – 31.05.2020 г.; 15 040.00 лв. представляваща заплатена
цена по Договор № * г, за периода 14.05.2020 г. –
30.06.2020 г.; 9776.00 лв., представляваща
заплатена цена по Договор №
*г, за периода 14.05.2020
г. – 30.06.2020 г.;
По
силата на Заповед на Министъра
за здравеопазването, в Р. Б. е въведено извънредна епидемиологична обстановка, считано от 14.05.2020 год., включително и в периода 14.05.2020
год. – 30.06.2020 г.
По
силата на Заповед на Министъра
за здравеопазването е наложена забрана за осъществяване на присъствена предучилищна дейност, в периода 14.05.2020 г.
– 22.05.2020 г..
Спорен по делото е единствено въпроса относно съществуване на основание за
извършване на плащанията от ищеца към ответника.
Съобразно
разясненията, дадени с Постановление № 1/ 28.05.1979 г. на
ППВС, при втория фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД,
престацията се извършва с оглед на очаквано в бъдеще
основание, което обаче не е могло
да бъде осъществено.
Текстът намира приложение при двустранните договори, ако задължението
на едната страна се погаси
поради невъзможност за изпълнение; при сделки под
отлагателно условие, когато то не
се сбъдне и т.н.
Институтът
на неоснователното обогатяване има приложение, когато между страните не съществува облигационна
обвързаност и липсва възможност да реализират
правата си по друг ред. Наличието на договорна обвързаност
между страните изключва приложението на този институт.
Втората от хипотезите на
чл. 55 ЗЗД винаги предполага частично осъществен състав на правното
основание, чието довършване е в зависимост от настъпването на едно бъдещо
събитие или правно действие, без което то
се счита за изцяло неосъществено.
В разглеждания случай по делото не е
налице спор, а и се установява от приобщеното на л. 28 платежно нареждане, че процесните суми са заплатени в изпълнение на валидно сключени
и действащи между страните договори за наем. С оглед правната характеристика на
този вид договор - неформален, консенсуален,
двустранен и възмезден, то същия е валидно сключен от момента на постигане на
съгласие между договарящите лица по отношение съществените елементи на
договора.
При наличие
на валидно сключени между страните договори, основанието за извършената в
изпълнение на поетото от наемателя задължение за престиране
на цената от страна на последния е осъществено (така и Решение № 52/ 01.09.2015
г. по т. д. № 538/ 2014 г. на ВКС, ІІ т. о.). Следователно, хипотезата на чл. 55,
ал. 1, предложение второ ЗЗД не е налице.
Във
връзка с наведените от ищцовата страна доводи по при
приложението на чл. 306 ТЗ, следва да бъде отбелязано следното:
Институтът
на непреодолимата сила намира приложение при невъзможност за изпълнение на
поето договорно задължение, с оглед настъпване на непредвидено и непредовратимо събитие от извънреден характер. Същевременно
нормата на ал. 3 от чл. 306 ТЗ, свързва освобождаването на длъжника от
отговорност, с предварително позоваване от длъжника за непреодолимата сила,
чрез уведомяване на другата страна за естеството на непреодолимата сила и
възможните последици от нея за изпълнението на договора. Единствено при
кумулативното осъществяване на визираните представки, е възможно действието на
двустранен договор да бъде спряно, при това само за периода, докато трае неприодолимата сила – арг. от чл.
306, ал. 4 ТЗ.
В
настоящата хипотеза, независимо от обявената извънредна епидемиологична
обстановка (събитието, на което се позовава ищеца), поетите от ищеца задължения
по наемните правоотношения са изпълнени. Следователно, не е налице невъзможност
неизпълнение, независимо от настъпване на събитие с непредовратим
характер, а правилата на чл. 306 ТЗ са неприложими.
По изложените групи съображения, се
налага извод за неоснователност на предявения иск, поради което и същия следва да
бъде отхвърлен, на основание чл. 55, ал. 1, предложение второ ЗЗД.
С оглед изхода на спора и отправеното
искане, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника, сумата от 600.00
лв., представляваща извършени разноски за изготвяне на съдебно – счетоводна
експертиза и юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Ч.
С. У. М.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** срещу И.
У. - В., ЕИК: *, със седалище
и адрес на управление:*** 77, искове
за присъждане на суми, платени на неосъществено основание, както следва: 13330 (тринадесет хиляди триста и тридесет) лева , представляваща заплатена цена по Договор № *г., за периода 14.05.2020 г.
– 31.05.2020 г.; 15 040 (петнадесет хиляди и четиридесет) лева представляваща
заплатена цена по Договор № * г, за периода 14.05.2020 г. – 30.06.2020 г.; 9776.00 (девет хиляди седемстотин седемдесет и шест) лева, представляваща заплатена цена по Договор № *г, за периода 14.05.2020 г. –
30.06.2020 г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението, на основание
чл. 55, ал. 1, предложение второ ЗЗД.
ОСЪЖДА Ч. С. У. М.” ООД, ЕИК:
*, със седалище
и адрес на управление:*** да заплати на И.
У. - В., ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***
77 сумата от 600.00 (шестстотин)
лева, представляваща извършени в производството разноски, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: