№ 19541
гр. София, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАЯ Й. М.А
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. М.А Гражданско дело №
20221110143399 по описа за 2022 година
Ищецът А. „М. и Д.“ е предявил срещу ответника „СК .“ ЕООД
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79 ЗЗД, във
вр. 286 ЗЗД, във вр. чл. 36 ЗАдв. и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 1 800.00 лв., представляваща незаплатени
адвокатски възнаграждения, дължими за периода от м.07.2019 г. до м.12.2019
г. по силата на сключения Договор за правна помощ от 01.12.2017 г., както и
сумата от 507.18 лв., представляваща лихва за забава както следва:
- 90.91 лв. върху сумата от 300 лв. за периода от 11.08.2019 г. до
05.08.2022 г.;
- 88.32 лв. върху сумата от 300 лв. за периода от 11.09.2019 г. до
05.08.2022 г.;
- 85.82 лв. върху сумата от 300 лв. за периода от 11.10.2019 г. до
05.08.2022 г.;
- 83.24 лв. върху сумата от 300 лв. за периода от 11.11.2019 г. до
05.08.2022 г.;
- 80.74 лв. върху сумата от 300 лв. за периода от 11.12.2019 г. до
05.08.2022 г.;
1
- 78.15 лв. върху сумата от 300 лв. за периода от 11.01.2020 г. до
05.08.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба – 10.08.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.
Претендира разноски.
Ищецът твърди, че между страните на 01.12.2017 г. бил сключен
договор за правна помощ, по силата на който ищецът се задължил да
предоставя на ответника правна помощ във връзка с дейността на
дружеството, при уговорено месечно възнаграждение в размер на сумата от
300 лв. Твърди, че за срока на договора е изпълнявал задълженията си,
съобразно уговореното, като след изтичане на срока на договора – на
01.12.2018 г. същият продължил да се изпълнява без противопоставяне на
страните по него. Навежда доводи, че продължаването на действието на
договора свидетелствали издадените от А. „М. и Д.“ към „СК .“ ЕООД
фактури. Сочи, че за месеците юли, август, септември, октомври, ноември и
декември 2019 г. и януари 2020 г. ответникът не е заплатил дължимото
месечно възнаграждение. Претендира лихва за забава от падежа на всяко
възнаграждение до 05.08.2022 г. в общ размер на сумата от 507.18 лв.
В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК от ответника СК .“
ЕООД не е постъпил отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Основателността на предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД, вр. чл. 36 от ЗАдв., вр. чл. 286 от ЗЗД е обусловена от установяването
на следните предпоставки (правопораждащи факти): между страните е
възникнало твърдяното облигационно правоотношение, включително, че
страните са уговорили адвокатски хонорар в случая и че ищецът е изпълнил
задълженията си по договора. Установяването на тези обстоятелства при
условията на пълно и главно доказване е в тежест на ищеца - чл. 154, ал. 1
ГПК.
Договорът за правна защита и съдействие (правна услуга) от адвокат
обикновено съдържа както елементи от договора за изработка – когато
задължението на адвоката е да извърши нещо от свое име и на свой риск, така
и елементи от договора за поръчка – когато задължението на адвоката е да
2
извърши нещо от името на доверителя и за негова сметка, каквото е това за
процесуално представителство.
Договорът за поръчка е неформален договор, т. е. може да бъде сключен
и в устна форма, както и с конклудентни действия, стига от тези действия
недвусмислено да личи, че довереникът приема поръчката, поради и което е
допустимо в производството наличието на облигационно правоотношение
между страните да се доказва и с гласни доказателствени средства, разбира се
и при преценка нормите на чл. 164, ал. 1, т. 3, т. 5 и т. 6 от ГПК, при наличие
на предпоставки за това. При изрично уговаряне между страните по този
договор се дължи възнаграждение в полза на довереника (чл. 286 от ЗЗД).
Отношенията между адвокат и клиент по повод оказване на правна
защита и съдействие, включително процесуално представителство, се
уреждат при специалната регламентация по Закона за адвокатурата (ЗА).
Поначало законът предполага дължимото възнаграждение за положения от
адвоката труд да бъде уговорено с договор – чл. 36, ал. 2 ЗА, но това не е
императивно изискване – договор може и да няма, без това да лишава
адвоката от правото да получи възнаграждение – чл. 36, ал. 3 ЗА. В
отклонение от общото правило на чл. 286 ЗЗД, съгласно което
възнаграждение за изпълнение на поръчката се дължи само, когато е
уговорено, възнаграждение по договор за процесуално представителство,
сключен с адвокат, се дължи винаги и за всяка инстанция – чл. 36, ал. 1 ЗА.
При липса на договор или когато страните по договора не са определили
размера му, то възнаграждението, по искане на адвоката или клиента, се
определя от адвокатския съвет съгласно действащата наредба на Висшия
адвокатски съвет за минималните адвокатски възнаграждения, а
изискуемостта на вземането настъпва от момента на изпълнение на поръчката
– от извършването на уговореното от страните правно действие (в този
смисъл Решение № 102 от 16.07.2018 г. по гр. д. № 3762/2017 г. на ВКС, III
ГО, Решение № 208 от 22.06.2015 г. по т. д. № 3961/2013 г. на ВКС, II ГО, и
др.).
В настоящия случай безспорно установено по делото е обстоятелството,
че страните са били обвързани от договор за правна помощ, сключен на
01.12.2017 г., което обстоятелство се потвърждава от приетия като
доказателство договор за правна помощ. Съобразно уговореното в чл. 8 от
3
горепосочения договор, той е със срок от една година, считано от датата на
неговото сключване, т.е. договорът е прекратил своето действие на 01.12.2018
г.
От събраните доказателства по делото не се установява нито срокът на
горепосочения договор да е бил продължен, а такова обстоятелство не се и
твърди от ищеца, нито да е продължило изпълнението на поетите от ищеца по
силата на сключения договор задължения след 01.12.2018 г. За твърденията на
ищеца за осъществено за процесния период от м.07.2019 г. до м.12.2019 г.
текущо правно обслужване на ответното дружество, по делото не е събрано
нито едно доказателство. Представените от ищеца фактури не могат да
обосноват извод в обратния смисъл.
Следва да се посочи също така, че от приложената към исковата молба
електронна кореспонденция и при липсата на други доказателства в тази
насока по никакъв начин не може да се направи извод, че същата е свързана с
осъществяването на текущо правно обслужване именно на ответното
дружество.
Освен това, от съдържанието на приложената електронна
кореспонденция не може да се формира извод, нито че ищецът е
осъществявал текущо правно обслужване на ответното дружество през
процесния период, нито в какво точно се състоят предоставените услуги.
В конкретния случай ищецът не установи при условията на пълно и
главно доказване в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК и
дадените в доклада по делото указания, че между страните е възникнало
твърдяното облигационно правоотношение, включително, че страните са
уговорили адвокатски хонорар в случая и че ищецът е изпълнил
задълженията си по договора.
Изложеното обуславя извод за неоснователност на предявения иск и
неговото отхвърляне.
Неоснователността на главния иск обуславя неоснователността и на
акцесорния такъв - за обезщетение за забава.
При този изход на делото, право на разноски има ответникът, който не е
претендирал такива.
4
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. „М. И Д.“, БУЛСТАТ .., със съдебен
адрес: гр. София, .., срещу „СК .“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление: гр. София, .., искове с правно основание чл. 79 ЗЗД, във вр. 286
ЗЗД, във вр. чл. 36 ЗАдв. и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 800.00 лв.,
представляваща незаплатени адвокатски възнаграждения, дължими за
периода от м.07.2019 г. до м.12.2019 г. по силата на сключения Договор за
правна помощ от 01.12.2017 г., и сумата от 507.18 лв., представляваща лихва
за забава за периода на забава, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба – 10.08.2022 г., до окончателното
изплащане на сумата, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5