РЕШЕНИЕ
№ 374
гр. ХАСКОВО, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Г.Т. К.
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско
дело № 20225600500406 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 – 273 от ГПК.
ВЪЗЗИВНИКЪТ – ОБЩИНА - Хасково е
останал недоволен от Решение № 270 от 11.05.2022 год., постановено по
гр.д. № 2222 / 2021 год. по описа на Районен съд - Хасково, поради което го
обжалва с молба същото да бъде отменено и вместо него въззивният съд
постанови друго, с което отхвърли предявения установителен иск.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ – ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД – гр.София – оспорва жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Производството по гр.д. № 2222 / 2021 год. по
описа на Районен съд – Хасково е образувано по искова молба, подадена от
Застрахователна Компания „ЛЕВ ИНС“ АД – гр.София против Община
Хасково, с искане да се признае за установено по отношение на ответника, че
дължи сумата от 272.54 лева, представляваща регресно вземане, основано на
нормата на чл.410, ал.1 от Кодекса за застраховането КЗ/, както и сумата от
1
83.05 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2017 год. до 01.07.2021
год., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на главницата, присъдени със Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №
1504 / 2021 год. на РС – Хасково.
Интересът от предявяване на установителния иск
по чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, явяващ се положителна процесуална
предпоставка от категорията на абсолютните е обусловен от постъпилото
против заповедта възражение от страна на длъжника.
Правното основание на вземането, присъдено в
рамките на заповедното производство и съществуването на което е предмет
на установяване с предявения иск се съдържа в нормата на чл.410, ал.1 от
Кодекса за застраховането, съгласно която с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне.
Безспорно по делото е установено, че на
07.12.2016 год. около 20.25 часа в *** е станало пътно – транспортно
произшествие, в резултат на което са били причинени щети на лек
автомобил, марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, собственост на Д. Г. Н..
Безспорно е още, че по силата на договор за застраховка „Каско”, сключен със
застрахователна полица № 93001510086453 от 17.12.2015 год., със срок на
действие от 23.12.2015 год. до 22.12.2016 год., действащ към момента на
настъпване на застрахователното събитие – 07.12.2016 год., в полза на Д. Г. Н.
е била заплатена сума в размер на 272.54 лева – застрахователно обезщетение
за имуществени вреди, видно от платежно нареждане за кредитен превод от
20.02.2017 год. и експертиза по щета от 07.02.2017 год. По отношение на тези
обстоятелства – наличие на застрахователно правоотношение, възникнало
между собственика на увредения автомобил и ищцовото дружество,
изплащането на обезщетение за имуществени вреди, които не са били
възстановени от ответника след изпратената му регресна покана от 11.08.2017
год., страните по делото не спорят. Спорните въпроси в разглеждания казус се
свеждат до механизъма на станалото произшествие и свързаната с това
причина за настъпване на застрахователното събитие, както и до размера на
обезщетението, във връзка със заявено от ответника възражение за
съпричиняване, допуснато от водача на застрахования автомобил. За
установяване на факта за настъпилото застрахователно събитие, от страна на
ищеца е представен и приет като писмено доказателство протокол за ПТП от
07.12.2016 год., съдържанието на който е оспорено от страна на ответника в
посока допуснати нарушения при съставянето на документа и неточно
отразяване на мястото и причината за настъпване на инцидента. Събраните в
производството по оспорване на документа доказателства, съдът цени като
такива, които изцяло потвърждават отразените в протокола за ПТП
обстоятелства. От показанията на свидетеля Ж. К. И., изпълняващ длъжността
„****“ в ПП – Хасково, се установява, че по подаден сигнал за станало ПТП е
посетил местопроизшествието, при което е констатирал повредите на
2
автомобила – спукана гума и деформирана джанта. Водачът притежавал
свидетелство за управление на МПС и е бил тестван за алкохол. Пътното
платно не било обозначено със знаци, предупреждаващи за ремонт или
неравности на пътя. Изхождайки от посочените по-горе писмени и гласни
доказателства съдът намира направеното от ответника оспорване на
документа – протокол за ПТП от 07.12.2016 год., за недоказано. В тази
насока съдът цени и заключението на вещото лице Петров, представено при
разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, в което подробно е
описано мястото на станалото ПТП, явяващо се в потвърждение на това,
посочено в оспорения протокол за ПТП и механизмът на настъпване на
произшествието. Като неоснователно съдът намира и направеното от
ответника възражение за съпричиняване от страна на водача на увредения
автомобил, предвид липсата на доказателства, че превозното средство е
управлявано с несъобразена скорост, което да е в причинна връзка с
причинените щети. В тази насока съдът цени заключението на експерта, от
което се установява още, че е налице причинно следствена връзка между
станалото на 07.12.2016 год. ПТП и причинените на автомобила щети в
резултат на попадането в дупка на пътното платно, локализирани в предната
лява част на автомобила – повредена предна лява гума и джанта. В подкрепа
на заявеното от ответника възражение за съпричиняване, допуснато от водача
на застрахованото МПС, обосновано с твърдения за това, че е бил
неправоспособен водач, по делото не са представени доказателства,
установяващи наличието на причинна връзка между причиняването на
вредата и допуснато от страна на вода нарушение на правилата за движение.
Като неоснователно съдът намира и заявеното от
въззивника оспорване размера на иска, ценейки в тази насока заключението
на вещото лице Петров и дадения от него устен доклад, от които се
установява, че застрахованият автомобил е могъл да бъде управляван както с
гума от 17 цола, така и с гума от 18 цола. Вещото лице пояснява още, че
остойностяването на щетата е по осреднени цени. Заключението не е
оспорено от ответника и констатациите на експерта не са опровергани от
останалите, събрани по делото доказателства.
С изплащане на застрахователното обезщетение за
настъпилите от ПТП имуществени вреди, застрахователят се е субругирал в
правата на увредения спрямо причинителя на вредата – в случая въззивника, с
оглед допуснато от него нарушение на нормата на чл.31 от ЗП, вменяваща му
в задължение извършването на ремонт и поддържане на общинските пътища,
неизпълнението на което обуславя и ангажиране на отговорността му.
Достигайки до същите фактически и правни
изводи за основателност на иска за възстановяване на изплатено
застрахователно обезщетение, първоинстанционният съд е постановил
правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено и към
мотивите на което съдът препраща на основание чл.272 от ГПК.
Мотивиран така, съдът
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 270 от 11.05.2022
год., постановено по гр.д. № 2222 / 2021 год. по описа на Районен съд –
Хасково.
ОСЪЖДА ОБЩИНА Хасково, ЕИК *********, с
адрес – гр.Хасково, пл.“Общински“ № 1, представлявана от кмета – С. Д. да
заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр.София,
бул.“Симеоновско шосе“ № 67 А, сумата в размер на 100 /сто/ лева –
възнаграждение за юрисконсулт.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4