МОТИВИ
към присъда, постановена по НЧХД № 25/2018 г. на Панагюрския районен
съд
Производството е образувано по тъжба на Х.П.К.,***, срещу Д. Д. М.,***.
В тъжбата си К. сочи, че на 10.01.2018г., около 11,30 часа е бил в дома си,
когато видял, че подсъдимата Д.М., която живее на първия етаж, дърпа с цел да
изкърти, вратата на външната тоалетна, която семейството на тъжителя ползва.
Тъжителят К. твърди, че М. го видяла, но продължила да дърпа вратата, макар да
й е известно, че семейството му са против тя да ползва тоалетната. Съгласно
тъжбата, К. се приближил на няколко метра от М. и й заявил, че ще каже на баща
си за действията й и тогава подсъдимата започнала да му крещи, че тоалетната е
в общия двор и ще я ползва, когато си иска. Според тъжителя, в този момент
подсъдимата се приближила, посегнала с дясната си ръка към синджирчето на врата
на К., при което той се дръпнал инстинктивно назад, а М. впила ноктите си в
гърдите му и го одрала, като разкъсала деколтето на фанелката
на К.. В тъжбата се твърди, че М. посегнала и втори път към тъжителя, като
успяла да скъса синджирчето му, отново го одрала по гърдите, хвърлила
синджирчето на земята и продължила да крещи, както към К., така и към майка му,
която се показала на прозореца на техния жилищен етаж. К. сочи, че всичко е
станало много бързо, той не е успял да се предпази, при нападението извикал от
болка и изненада, а майка му повикала служителите на реда. В тъжбата се сочи,
че служителите на РУ- Панагюрище при ОДМВР – Пазарджик съставили
предупредителен протокол на подсъдимата, а на другия ден-
11.01.2018г., тъжителят К. е бил освидетелстван от д-р В.М.– хирург в
Хирургичен кабинет гр.П., като в медицинското свидетелство е вписано, че
тъжителят е получил …………………………..
Х.П.К. твърди, че в резултат на травматичните увреждания е претърпял лека
телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка, без разстройство на
здравето – лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК.
К. моли съда да постанови съдебен акт, с който на Д.Д.М.бъде
наложено съответното по закон наказание за извършената спрямо К. лека телесна
повреда, изразяваща се в причиняване на болка, без разстройство на здравето –
престъпление по чл.130, ал.2 от НК.
На основание чл.84, ал.1 от НК е предявил граждански иск в размер на
400,00лв., представляващо обезщетение по смисъла на чл.45 от ЗЗД за нанесените
на К. виновно и непозволено неимуществени вреди, пряка последица от действията
на М. на инкриминираната дата – 10.01.2018г., ведно със законната лихва върху
претендираната сума до окончателно изплащане на вземането.
По делото са разпитани свидетелите: П.Д. К., Я.М.К. и Д.В.М..
По делото е приложено Медицинско свидетелство № 1 от 11.01.2018г., издадено
от В.М.– хирург в Хирургичен кабинет гр.П., от което се констатира, че в
резултат на нанесен побой на 10.01.2018г., около 11,30 часа, Х.П.К. е претърпял
………...
Разпитан в съдебно заседание, свидетелят П.Д. К., чийто показания съдът
цени отчасти, тъй като от една страна свидетелят е баща на тъжителя и брат на
подсъдимата, а от друга страна същият сочи факти и данни, на които не е бил
очевидец, установява, че когато се е прибрал в къщи е констатирал, че в
резултат на инцидента между тъжителя и подсъдимата, Х.К. е получил одрасквания
по тялото – по корема и врата, като от нокти.
От показанията на свидетелката Я.М.К., които съдът цени отчасти, тъй като
свидетелката е майка на тъжителя Х.К., се установява, че по време на инцидента
свидетелката К. е била в отпуск по болест и се е намирала в дома си, когато
чула викове и излязла да види за какво става дума. Сочи, че понеже семейството
на тъжителя имат проблеми с лицето, с което подсъдимата съжителства,
свидетелката станала, за да провери на какво се дължат виковете. Описва, че
тъжителят К. стоял в дясно до пътната врата, а подсъдимата била вътре в двора срещу
него, като от виковете им на свидетелката не станало ясно каква е причината за
скандала. Едва тогава установила, че дрехата на К. е скъсана, а по-късно когато
той се качил в жилището констатирала, че е получил одрасквания от ноктите и пръстите
на М. и от носеното от К. бижу – синджир.
По делото е разпитан свидетелят Д.В.М., чийто показания съдът цени отчасти,
тъй като същият е син на подсъдимата М.. Свидетелят сочи, че на инкриминираната
дата подсъдимата е отишла до тоалетната и я заварила заключена, макар, че
същата е съсобствена на двете семейства и те трябва да имат достъп до нея.
Свидетелят изяснява, че се е събудил от виковете, които надавали подсъдимата и
тъжителя. Установява мястото, на което са нанесени одраскванията по тялото на
тъжителя К.. Свидетелят М. сочи, че фланелката на К. е била скъсана и е имал
одрасквания по гърдите от ноктите на М..
Изслушана в съдебно заседание, подсъдимата сочи, че прибирайки се в къщи на
инкриминираната дата установила, че вратата на външната тоалетна отново е
заключена, като има секретна брава, отключвана и заключвана само от семейство К..
Подсъдимата твърди, че попитала тъжителя защо е заключена вратата, на което К.
й заявил, че за това трябва да говори с баща му. Признава, че е била много
афектирана, продължила да дърпа вратата на тоалетната, а К. започнал да я
заплашва и тогава М. дръпнала бижуто – синджирче от врата на К. и скъсала
блузата му, като заявила на тъжителя, че тази тоалетна не е тяхна за да я
заключват. Установява, че тоалетната е една за общо ползване на двора, като
няма друга тоалетна, която М. може да ползва в жилището.
От събраните по делото доказателства безспорно и категорично се установи,
че на 10.01.2018г., около 11,30 часа, докато подсъдимата М. е дърпала вратата
на външната тоалетна, разположена в двора на жилището, с административен адрес:
гр.П., ул.“***“ № **, забелязала тъжителя Х.К., който я попитал какво прави и
защо дърпа вратата. Установи се, че М. е била силно афектирана от
невъзможността да влезе в единствената за къщата тоалетна, която се намира в
двора и тъй като тъжителят й казал, че за въпроси трябва да се обърне към баща
му, тя се нахвърлила върху тъжителя, дръпнала от врата му синджирчето – бижу,
което носел, скъсала блузата му и ………………………………..
Събрания доказателствен материал сочи, че в резултат на спречкването между
подсъдимата М. и тъжителя К., същата му е причинила лека телесна повреда,
изразяваща се в болка, без разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК, а именно: лека телесна повреда, от която са предизвикани 7 броя
одрасквания и последици от скъсано бижу по врата на тъжителя.
Съдът счита, че нанесените увреждания и неимуществени вреди – болки и
страдания, които К. е претърпял в резултат на спречкването му с М., не са
довели до сериозни последици за неговото здраве, възстановяването от
нараняванията не е продължило дълъг период от време и не е било необходимо да
бъдат прилагани медицински процедури или лекарствени средства.
С оглед горното съдът счете, че следва да уважи предявеният по смисъла на
чл.45 от ЗЗД иск, представляващ обезщетение за нанесени неимуществени вреди в
размер на 150,00лв., като искът бе отхвърлен до претендирания размер от
400,00лв., тъй като макар получените наранявания и претърпените болки и
страдания от страна на К. да представляват пряка последица от действията на М.
по време на спречкването, те не се характеризират с особена тежест и не са
изисквали продължителен период от време за възстановяване от страна на К..
Леката телесна повреда, представлява
престъпление, което е резултатно по отношение получаване на леко телесно
увреждане. Фактическият състав на същото не включва причиняване на имуществени
вреди. Такива не се причинени. Престъплението е умишлено и се наказва с
лишаване от свобода до две години или пробация. Подсъдимата е пълнолетно лице,
не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност. Ето защо съдът
призна за виновна подсъдимата Д.Д.М.в извършено
престъпление по чл.
130, ал.2 НК, поради което и на основание чл. 130, ал.2 от НК, във връзка с
чл. 42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК й определи наказание пробация, със следните
пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес при периодичност
на явяване два пъти седмично за срок от три месеца и задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от три месеца.
Това
наказание бе съобразено с имотното състояние на подсъдимата, тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване, чистото съдебно минало, липса на
криминална проявеност у подсъдимата Д. Д. М..
Съдът
прие за доказан по основание предявения граждански иск, тъй като причинените от
деянието на подсъдимата увреждания на пострадалия К. са в пряка причинна връзка
от него.
Съдът
прие, че размерът на иска, както е поставен пред съда, е завишен. Съдът уважи
иска до сумата от 150,00 лв., която се дължи на гражданския ищец К., ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на увреждането – 10.01.2018г. до
окончателно изплащане на сумата.
В тежест на подсъдимата Д.Д.М.бяха възложени
разноските по делото.
По изложените съображения, съдът постанови своята осъдителна присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: