№ 255
гр. П., 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20215220104252 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата си молба срещу И. К. Д. с ЕГН ********** от град П., ул.“О. С.“№15,
ет.1, ап.3 и ет.2 ап.7ищцата Ц. Й. С.-Д.а с ЕГН ********** със съдебен адрес град П., ул.“И.
В.“№14, ет.3, офис 15 твърди, че с ответника са сключили граждански брак на 04.10.1998г,
от който брак имат родена една дъщеря –Е. И. Д.а, родена на 30.08.2000г. Към момента на
сключване на брака и двамата съпрузи вярвали, че са успели да открият необходимия за това
съжителство синхрон помежду им, и дълго време живеели, поддържайки относително
добър тон във взаимоотношенията си , в семейното жилище, находящо се в град П., ул.“О.
С.“№15, ап.3 и 7, което към момента обитава ответникът.Преди повече от единадесет години
отношенията им силно се влошили и от месец май 2010г живеят в продължителна и
непрестанна фактическа раздяла, предизвикана от причини в характера и поведението на
ответника. Ищцата твърди, че на практика през половината от брачния и живот с ответника
двамата са във фактическа раздяла, междувременно дъщеря им пораснала и станала
самостоятелна личност в отсъствие на баща си, а всеки от двата съпрузи до такава степен е
обособил собствен модел на живот, несъобразен с другия, че в този смисъл физическата
раздяла представлява точен израз на дълбокия душевен разрив , настъпил между двамата от
много по-дълго време.
Моли съда да прекрати брака им с развод, без произнасяне по въпроса за вината.
Семейното жилище, находящо се в град П., ул.“О. С.“№15, ет.1 ап.3 и ет.2, ап.7 да се
предостави за ползване на ответника. След прекратяване на брака съпругата желае да
възстанови предбрачното си фамилно име С.. Сочат се доказателства.
1
В срока по чл.131 от ГПК от ответника не е подаден писмен отговор.
В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си, поддържа молбата за развод.
В съдебно заседание ответникът призна факта ,че с ищцата са във фактическа
раздяла от около 10 години. Заяви, че е правил опити да възстанови брачните си отношения,
но без резултат. Заяви, че сеейното семейното жилище е негова собствена и че след
раздялата му със съпругата го ползва. Ответникът не желае прекратяване на брака.Според
ответника няма пречка бракът им да продължи да съществува макар и формално.
Пазарджишкият районен съд, след като се запозна с твърденията, изложени в
исковата молба,като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,
по вътрешно убеждение прие за установено следното:
От представеното удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа
на акт за граждански брак №417 от 04.10.1998г., съставен от община П. е видно, че ищцата и
ответникът са сключили граждански брак на 04.10.1998г. Видно от удостоверение за
раждане, издадено от въз основа на акт за раждане №302 от 12.09.2000 ,съставен от
Столична община , район Сердика от брака си страните имат родено едно дете-Е. И. Д.а,
родена на 30.08.2000г., понастоящем пълнолетна.
От ангажираните от ищеца гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетеля Елена С. / сестра на ищцата/ се установи, че повече от десет години съпрузите са
във фактическа раздяла и не са правили опити да възстановят съпружеските си
отношения.След като са се разделили в семейното жилище е останал да живее единствено
ответника.
Въз основа на така очертаната и възприета по делото фактическа обстановка от
правна страна съдът прави следните изводи:
Районният съд е сезиран с брачен иск за развод по реда на чл.318, предл.първо от
ГПК във вр. с чл.49, ал.1 от СК, съединен с небрачни искове по чл.53 от СК и по чл.56 от
СК.
По отношение на брачния иск- съдът намира същия за основателен по следните
съображения:
Законът допуска прекратяването на брака при хипотезата на чл.49, ал.1 от СК в
случаите когато бракът е “дълбоко” и “непоправимо” разстроен. Безспорно се установи след
анализ на доказателствената съвкупност, че бракът между ищцата и ответника съществува
формално и само по документ, тъй като от повече от десет години съпрузите не живеят
заедно. Разделното живеене на съпрузите е в отклонение от законовото предписание на
чл.15 от СК. Фактическата раздяла между страните по делото е довела до прекъсване на
съпружеските им отношения. Прекъсната е духовата и физическата връзка между тях.
Фактическата раздяла между съпрузите е предизвикала дълбокото и непоправимо
разстройство на брачната им връзка, като това обективно състояние според съда не може да
се преодолее, тъй като е продължило твърде дълго и довело до изчерпване на всякакви
възможности за възстановяване на брачното партньорство.В тази насока са и гласните
2
доказателствени средства, които не бяха разколебани в хода на съдебното дирене. При това
положение формалното съществуване на брака не е в интерес на съпрузите. Бракът им не
би могъл да изпълни и социалната си функция, която обществото отрежда на една
пълноценна и хармонична брачна връзка, поради което и на основание чл.49, ал.1 от СК
следва да бъде прекратен с развод.
Въпросът за вината в този брачен съдебен процес не се поставя, тъй като ищцовата
страна изрично в исковата молба е направила искане съдът да не се произнася по
въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
Спор досежно ползването на семейното жилище не съществува. Установи си, че
същото е собственост на ответника, поради което на него следва да бъде предоставено
ползването на това жилище, находящо се в град П., ул.“О. С.“№15, ет.1, ап.3 и ет.2 ап.7.
С исковата молба ищцата е заявила желание след прекратяване на брака да носи
предбрачното си фамилно име С., поради което съдът дължи произнасяне в този смисъл.
Въпросите досежно упражняване на родителските права , лични отношения и
издръжка не подлежи на уреждане, тъй като роденото от брака дете е пълнолетно.
По разноските:
Съдът определя окончателна държавна такса за производството по допускане на
развода в размер на 50 лв.,половината от която е внесена при образуване на делото. Ето
защо следва да се осъди ищцата да внесе сумата от 25 лв., представляващи разликата
между окончателната ДТ и внесената при завеждане на делото. Предвид липсата на
произнасяне по въпроса за вината на основание чл.329, ал.1, изр.2 ро от ГПК направените от
ищеца разноски в производството остават за негова сметка.
Воден от горното и на основание чл.49, ал.1 от СК Пазарджишкият районен
съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД брака между Ц. Й. С.-Д.а с ЕГН ********** със
съдебен адрес град П. , ул.“И. В.“№14, ет.3, офис 15 и И.К. Д. с ЕГН ********** от град П.,
ул.“О. С. №15 ет.1 ап.3 и ет.2, ап.7, сключен на 04.10.1998г. в град П./ акт за граждански
брак№417/04.10.1998г./
УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ
И ИЗДРЪЖКА: Не подлежи на уреждане, тъй като роденото от брака дете е пълнотелно.
ОТНОСНО СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ: Семейното жилище, няходящо се в град
П., ул.“О. С. №15 ет.1 ап.3 и ет.2, ап.7 се предоставя за ползване на И. К. Д..
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.53 от СК във вр. с чл.326 от ГПК след
прекратяване на брака съпругата Ц. Й. С. – Д.а да носи предбрачното си фамилно име С..
3
ОСЪЖДА Ц. Й. С.-Д.а с ЕГН ********** със съдебен адрес град П. , ул.“И.
В.“№14, ет.3, офис 15 да заплати в полза на РС-П. държавна такса в размер на 25лв.
Решението е неокончателно и подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4