№ 8312
гр. София, 18.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20211110145041 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „*****“ ЕООД срещу „****“ ЕООД и
„********“ ЕООД.
С определение постановено на 23.01.2023 г. по настоящото дело на основание чл. 229,
ал. 1, т. 4 от ГПК е спряно производството по делото, до приключване на гр. д. № 45402/2021
г. по описа на СРС, 53 състав с влязъл в сила съдебен акт.
По делото е постъпило писмо с изх. № 6279 от 17.01.2025 г. от председателя на 53
състав по гр. д. № 45402/2021 г., към което писмо е приложен заверен препис от решение №
174 от 10.01.2025 г. постановено по гр. д. № 10452/2022 г. по описа на СГС, с което е
потвърдено решение № 8627 от 27.07.2022 г. по гр. д. № 45402/2021 г. по описа на СРС, 53
състав, като на решението е направено отбелязване, че е окончателно и неподлежи на
обжалване.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 230, ал. 1,
предл. 1 ГПК за възобновяване на производството по делото и същото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Производството е образувано по искова молба на „*****“ ЕООД срещу „****“ ЕООД и
„********“ ЕООД. В исковата молба са изложен твърдения, че се предявява иск за
обезщетяване на претърпени вреди от допусната и наложена обезпечителна мярка – чл. 403
ГПК. Посочва, че „****“ ЕООД е поискал от ВРС допускане на обезпечение на бъдещи
искове срещу ищеца с правно основание чл. 75, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сумата в общ
размер от 11431.94 лв. С определение от 30.12.2020г. постановено по гр. д. № 16813/2020 г.
по описа на РС- Варна било допуснато обезпечение, което впоследствие било отменено с
определение № 1085 от 24.03.2021 г. постановено по гр.д. № 558/2021 г. ОС - Варна. Излагат
се твърдения, че ищецът бил претърпял вреди, изразяваща се в законната лихва на
запорираната сума от 11431.94 лв. за периода от налагане на обезпечителната мярка до
нейната отмяна.
С уточнителна молба ищецът е обосновал правния си интерес от предявяване на иск
срещу втория ответник „********“ ЕООД с твърдения, че вторият ответник действал
съгласувано и в предварителен сговор с първия ответник с цел да увредят ищеца, доколкото
на 23.10.2014 г. сключили договор за цесия за вземането, знаейки, че това вземане вече било
прехвърлено на ищеца, като целта на този сговор била двамата ответници да осуетят
събирането на сумата от страна на ищеца.
В разпоредбата на чл. 403 ГПК е предвидено, че подлежат на обезщетение
уврежданията, причинени от допуснато обезпечение, когато не е имало правно основание за
предприемане на исковото производство, съответно за налагане на ограничения по чл. 389 и
сл. ГПК или иска, по който е допуснато обезпечението не се предяви в срок. Като гаранция
1
за именно тези интереси на ответника по молбата за обезпечение законодателят е
регламентирал по чл. 391, ал. 2, т. 2 ГПК - когато липсват убедителни писмени доказателства
в подкрепа на иска или съдът счете същите за недостатъчни с оглед евентуалната
основателност на претенцията или ограничаването на имуществената сфера на ответника, да
се представя гаранция в определен от съда по обезпечението размер. Тя служи за
обезпечение на ответника и евентуалното му удовлетворяване, ако бъде предявен и уважен
иск по чл. 403 ГПК. Отговорността по чл. 403, ал. 1 ГПК е специфична безвиновна деликтна
отговорност на лицето, по чието искане е допуснато обезпечението, при която вследствие на
наложената обезпечителна мярка са възникнали вреди за лицето, срещу което е допуснато
обезпечението, като същата не е деликтна, тъй като се отличава от последната с оглед
изискването за вина Специфичният й характер обуславя и самата разпоредба определя кои са
надлежните страни по такъв иск-активно легитимирано е лицето, което твърди да е
претърпяло вреди от обезпечение срещу него, а пасивно легитимирано е лицето, по чието
искане обезпечението е било допуснато, т.е. само страните в обезпечителното производство.
В случая пасивно легитимиран по иска е само „****“ ЕООД, по чиято молба е било
допуснато обезпечението и като последица от което се твърди да са претърпени вредите.
Другото дружество не е участвало в обезпечителното производство. Наведените твърдения
за сговор между двамата ответници във връзка с договор по повторно цедиране на вземания
с цел увреждане имуществения интерес на ищеца касае отношения, стоящи извън
предметния обхват на чл. 403, ал.1 ГПК и не могат да послужат като основание за търсене на
отговорност по тази правна норма от лице, което не е било страна в производството по
обезпечение. По чл. 403, ал. 1 от ГПК подлежат на репариране само вреди, настъпили
единствено следствие на проведено обезпечително производство. Ответникът „********“
ЕООД не е бил страна в обезпечително производство с насрещна страна ищеца и ищецът не
твърди такова участие на ответника, от което да са произтекли за него вреди. С оглед на
гореизложеното на основание чл. 130 ГПК исковата молба по отношение на ответника
„********“ ЕООД следва да бъде върната.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЪЗОБНОВЯВА на основание 230, ал. 1, предл. 1 ГПК производството по гр.д. №
45041/2021 г. по описа на СРС, 39 състав.
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. № 34790 от 30.07.2021 г., в
частта, в която предявен от „*****“ ЕООД срещу „********“ ЕООД осъдителен иск с
правно основание чл. 403 ГПК, за осъждането на „********“ ЕООД да заплати на „*****“
ЕООД сумата от 165.13 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди за периода от
01.02.2021 г. до 24.03.2021 г.
Определението, в частта, в което производството е прекратено подлежи на обжалване с
частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2