№ 5891
гр. С, 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110155626 по
описа за 2022 година
Предявен е иск от ЗАД “А”, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С, р-н С,
ул.”С К” № 2, представлявано от Р Р Г срещу АПИ, с адрес гр.С, бул.”М” № 3,
представлявана от Председателя на УС И И за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 1953.81 лв., от които 1 943.81 лв., представляваща стойността на изплатеното
застрахователно обезщетение по щета № ... и 10.00 лв. ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 13.10.2022 г., до окончателното плащане
на дължимото, и сумата от 595.37 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
14.10.2019 г. до 13.10.2022 г. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 18.12.2017 г. на автомагистрала Тракия в посока
гр.С, на км.209+500, на територията на община С З, е настъпило ПТП, при което
застрахования при ищеца л.а.Фолксваген с рег.№ ... преминава през необезопасен участък на
пътното платно, на който има парче от протектор на автомобилна гума от товарен
автомобил. От произшествието на настъпили щети по застрахования автомобил, изразяващи
се в увредена предна броня, лайсна, решетка и кора. За същите от представител на
собственика на автомобила е подадено до ищеца уведомление за щета, по което е
образувана преписка по щета № ..., по която е заплатено застрахователно обезщетение в
размер на 1943.81 лв. Отделно ищецът твърди, че е направил от 10.00 лв. разходи по
определяне на обезщетението.
Отговорността на ответника се обосновава с бездействието по поддръжка на
изправността в пътния участък, където е настъпило ПТП-то, който е част от
републиканската пътна мрежа. Ищецът се позовава на чл.19, ал.1, т.1 вр. чл.2, ал.1 от Закона
1
за пътищата и на чл.30, ал.1 от същия закон.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по основателността на предявените искове. Ответникът оспорва настъпването на
описаното в исковата молба застрахователно събитие, на причинените увреждания по
застрахования при ищеца автомобил и на причинно-следствената връзка между тях.
Искът се оспорва и по размер, като в тази връзка се навеждат доводи и че не всички
от описаните щети са резултат от процесното ПТП.
Отбелязва се, че водачът на автомобила не е тестван за употреба на алкохол или
други упойващи вещества. Твърди се, че с поведението си в нарушение на чл.20, ал.2 от
ЗДвП той е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
На самостоятелно основание се твърди, че не е налице противоправно поведение от
страна на ответника, тъй като същият е предприел мерки за изпълнение на задълженията си
по Закона за пътищута да поддържа пътното плътно и да отстранява повреди по него.
По тези съображения се иска съдът да отхвърли предявените искове, като присъди на
ответника направените от него разноски по делото.
В съдебно страните се представляват от пълномощници, които поддържат
направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и възражения.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е
съдебно-автотехническа експертиза
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От представената като писмено доказателство комбинирана застрахователна полица
№ ..., е видно, че между ищцовото дружество и адвокатско съдружие „К и П.“, сключен
договор за застраховане на л.а.Фолксваген с рег.№ ..., с валидност на полицата от 00.00 ч. на
08.10.2017 г. до 23.59 ч. на 07.10.2018 г.
На 18.12.2017 г. около 19.30 ч. е настъпило ПТП с процесния автомобил, като на
автомагистрала Тракия, км.209, е ударил с предната броня протектор от автомобилна гума
на товарен автомобил в ускорителната лента на магистралата. За събитието е съставен
протокол за ПТП № .../18.12.2017 г., в който не е отразено да е взето административно
отношение спрямо водача на л.а.Фолксваген.
Във връзка с настъпилите щети по автомобила, на 19.12.2017 г. К. А. П. е подал до
ищеца уведомление-декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“. По така заведената
щета застрахователят е изготвил опис на претенция и опис на щетите по претенция № ....
Ремонтът е възложен на автосервиз „ТехноКолор груп“ ООД, за което на 19.12.2017 г. е
издадено възлагателно писмо. Автомобилът е предаден за ремонт на 01.02.2018 г. и получен
на 27.02.2018 г. от представител на собственика му без забележки. За ремонта са издадени
2
факутра № .../08.03.2018 г. и фактури № .../09.02.2018 г. След съставени калкулация-ремонт
и доклад по щета, последните са платени на 23.02.2018 г. и на 10.04.2018 г.
С регресна покана, отправена на 19.04.20186 г. до Областно пътно управление-С З,
щецът е претендирал да му се възстанови размера на определеното и платено
застрахователно обезщетение във връзка с процесната щета. Поканата е получена на
23.04.2018 г., видно от известието за доставяне, приложено на л.36 от делото.
По делото е разпитан като свидетел водачът на увредения автомобил К. А. П..
Свидетелят си спомня за процесното ПТП, като твърди, че в края на 2017 г., управлявал
л.а.Фолксваген Пасат с рег.№ ... по автомагистрала Тракия в посока от гр.Бургас към гр.С.
Според свидетеля, в района на С З, около 209-210 км. от магистралата, автомобилът е
ударил челно някакъв предмет, който е бил на пътното платно. П. обяснява на съда, че това
се е случило в тъмната част на деня, поради което той не е забелязал препятствието.
Разказва, че след удара е отбил колата в аварийната лента и с фенер е осветил пътя, за да
види какво е ударил. Твърди, че е става въпрос за част от голяма гума на товарен автомобил
и ремарке на такъв. П. определя скоростта си на движение преди удара около 120 км/ч, като
е категоричен, че гумата не е била обозначена или обезопасена. Свидетелят сочи, че е
уведомил органите на пътна полиция, които са посетили местопроизшествието и са
съставили протокол за ПТП.
От заключението по съдебно-техническата експертиза се установява механизмът на
твърдяното увреждане по л.а.Фолксваген с рег.№ ..., както и причинно следствената връзка
между същия и причинените щети. Вещото лице е изчислило стойността на уврежданията
по процесния автомобил по средни пазарни цени в размер на 1978.75 лв., като е посочило,
че обичайните ликвидационни разноски по определяне на обезщетението са 10.00 лв.
При изясняване механизма на ПТП експертът е определил скоростта на движение на
процесното МПС на не по-малко от 90-100 км/ч., като е посочил, че причинените
увреждания не пречат на движението му на собствен ход. Според вещото лице, по-голямата
част от увредените детайли на автомобила са от пластмаса и не могат да бъдат предмет на
последваща реализация, с изключение на радиатор климатик, който има остатъчна стойност
от не повече от 10-15 лв.
При защита на заключението си в о.с.з., вещото лице обяснява подробно
възможностите на водача на увредения автомобил за реакция, която е производна на
скоростта на движение и на субективните възможности на всяко лице да възприема
околната среда и в зависимост от това да предприема адекватни действия.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ вр. чл.49 и чл.45 от
ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Главният иск е иск на суброгирал се в правата на увредения,
застраховател срещу прекия причинител на вредата. За възникване на регресното право на
3
застрахователя по имуществена застраховка срещу отговорния за деликта, е необходимо да
са налице следните три групи юридически факти: от една страна, възникнало право на
увредения срещу причинителя на вредата на основание непозволено увреждане, вкл. в
хипотезите на чл.47-49 ЗЗД, от друга страна, наличие на валиден договор за имуществено
застраховане с увредения с период на покритие към датата на настъпване на вредите, и на
трето място - извършено валидно плащане на застрахователя по договора за имуществено
застраховане в обезщетение на настъпилите вреди.
От събраните в хода на производството писмени доказателства по безспорен начин
се установява наличието на договор между ищеца и увредения за имуществено застраховане
- комбинирана застрахователна полица № ....
В същото време по делото не е спорно, че е стопанин на пътя, на който е настъпило
процесното ПТП. По делото е представено и преводно нареждане, от което е видно
извършеното плащане от ищцовото дружество на сервизът, на който е възложен ремонта на
увредения автомобил. По тези факти страните не спорят.
В случая се установи и причинно-следствената връзка между произшествието и
причинените щети по застрахования при ищеца л.а.Фолксваген. В тази насока са събрани
доказателства както чрез разпита на допуснатия по делото свидетел, който е очевидец и при
разпита си описва подробно и безпротиворечиво мястото и начинът на настъпване на
процесното ПТП и причинените увреждания по автомобила, така и от приетото и
неоспорено от страните заключение по съдебно-автотехническа експертиза.
По отношение вида и размера на причинениете вреди на застрахования в ищцовото
дружество автомобил, съдът кредитира ицзяло заключението на вещото лице като
изготвено от лице с познания в съответната област от техниката, пълно и логически
обосновано. Определената в същото пазарна цена на причинените увреждания е в
съответствие с приетото в чл.400, ал.1 от КЗ, а именно, че действителната стойност на
застрахованото имущество е тази, срещу която вместо него може да се купи друго със
същото качество. Затова адекватно и реално овъзмездяване на вредите се получава при
съобразени средни пазарни цени на средствата, необходими за възстановяване на щетите,
оценени към момента на настъпването им, без овехтяване, вложени за нови части,
материали и труд. Определянето на по-високи цени от специализиран фирмен сервиз,
оторизиран за съответното МПС, също би било в нарушение на императивното нормативно
ограничение. При направени по-големи разходи след извършен ремонт в нарочен сервиз,
застрахователното обезщетение отново се дължи по средни пазарни цени по време на
настъпване на застрахователното събитие, доколкото договореностите между собственика
на увредения автомобил и неговия застраховател не могат да бъдат противопоставени на
застрахователя на виновния за причинените увреждания водач /в този смисъл решение №
209/30.01.2012 г., постановено по т. д. № 1069/2010 г. по описа на ВКС, II т. о., ТК и
решение № 4666/28.06.2017 г., постановено по гр.д.№ 5429/2017 г. по описа на СГС, ГО, ІV-
А въззивен състав/.
4
С оглед на това съдът приема, че причинените на застрахования при ищеца
л.а.Фолксваген вреди са в размер на 1978.75 лв,. като към тази сума следва да се прибавят и
направените от застрахователя разноски по определяне на обезщетението от 10.00 лв.
От страна на ответника е направено възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от водача на увредения автомобил, което съдът намира за неоснователно по
следните съображения: Както се установи и от разпита на свидетеля, и от разясненията на
вещото лице, дадени в о.с.з., автомобилът се е движел със скорост около 120 км/ч., която е в
рамките на разрешената в ЗДвП за процесния вид път /автомагистрала/. Не се събраха
доказателства да са били налице условия, които да са изисквали повишено внимание на
водача - мокра пътна настилка, мъгла, заледяване или др. В този смисъл, настоящият състав
намира, че поведението на водача на л.а.Фолксваген е изцяло съобразено с конкретната
пътната обстановка, като не може да се очаква от него да предвижда наличието на предмети
по пътното платно и то на високоскоростен път, каквато е магистралата, още повече пък
необезопасени и необозначени.
Тук за пълнота на изложението следва да се отбележи, че според § 1, т.37 от ДР на
ЗДвП, "Препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие, както и
предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за
движението. В случая, установената от разпита на свидетеля част от протектора на
автомобилна гума на товарен автомобил, която се е намирала на пътнот оплатно,
представлява препятствие по смисъла на посочената разпоредба, като създава опасност за
движението. В същото време ответникът не доказа това препятствие да е сигнализирано или
обезопасено по предвидения ред. С оглед доказателствената тежест в процеса ответникът не
доказа да е изпълнил задължението си за поддръжка на пътното платно, като без значение за
отговорността му е дали изобщо не са предприемани действия за изпълнение на това негово
задължение или е налице бездействие от страна на лицата, на които изпълнението му е
възложено.
По така изложените съображения съдът намира, че главният иск следва да се уважи в пълния
му предявен размер, доколкото той е по-нисък от установения от вещото лице.
С исковата молба се претендира и присъждане на обезщетение за забава с начален момент
14.10.2019 г. В случая от данните по делото се установява, че ищецът е поканил ответника
да му заплати процесната сума с регресна претенция, получена от Областо пътно
управление – С З на 23.04.2018 г. /в тази насока отразеното върху известието за доставяне,
приложено на л.36 от делото/. С оглед на това и на предвидения в чл.412, ал.3 от КЗ, 30-
дневен срок за доброволно плащане, от 24.05.2018 г. ответникът е изпаднал в забава и дължи
лихва. Доколкото ищецът претендира от по-късен момент, съдът следва да присъди лихва
именно за заявения с исковата молба период, като размерът на последната възлиза на 594.83
лв., определена с помощта на специализиран изчислителен модул, справка от който е
приложена по делото. Именно до този размер искът следва да се уважи, а за разликата до
пълния предявен от 595.37 лв. да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
5
Предвид основателността на главния иск, следва да бъде уважено и акцесорното
искане за присъждане на лихва от подаване на исковата молба – 13.10.2022 г., до
окончателното плащане на дължимото.
Предвид изхода на спора, всяка от страните има право на разноски, каквото искане е
направила, съобразно уважената, респ.отхвърлената част от исковете. Третите лица
помагачи нямат право на разноски по арг. от чл.78, ал.10 от ГПК.
Ищецът е направил разходи за държавна такса от общо 128.15 лв., за депозит за
САтЕ от 250.00 лв., за депозит за призоваване на свидетел от 70.00 лв. Освен това
претендира юрисконсултско възнаграждение от 200.00 лв. което в рамките на предвиденото
в чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приложима на основание
чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната помощ, и срещу което не е направено
възражение за прекомерност.
Ответникът пък, в списък по чл.80 от ГПК, приложен на л.149 от делото претендира
разноски за депозит за САтЕ от 250.00 лв., за съдебно удостоверение от 5.00 лв., като се иска
присъждане и на юрисконсултско възнаграждение от 555.00 лв. Последното обаче
надвишава максимално предвидените размери по чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ и съобразно действителната фактическа и правна сложност на спора, обема
събран доказателствен материал, конкретно извършените от пълномощника на ответника
процесуални действия, както и броя проведени съдебни заседание, юрисконсултското
възнаграждение на ответника следва да бъде намалено до 200.00 лв.
При тези данни и с оглед изхода на спора, на ищеца следва да бъде присъдена
сумата от 527.23 лв., а на ответника 0.10 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА АПИ, със седалище и адрес на управление гр.С, бул.”М” № 3,
представлявана от Председателя на УС И И, да заплати на ЗАД “А”, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: гр.С, р-н С, ул.”С К” № 2, представлявано от Р Р Г, следните суми:
сумата от 1953.81 лв., от които 1 943.81 лв., представляваща стойността на изплатеното
застрахователно обезщетение по щета № ... и 10.00 лв. ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 13.10.2022 г., до окончателното плащане
на дължимото, и сумата от 594.83 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
14.10.2019 г. до 13.10.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава за разликата
над уважения размер до пълния предявен размер от 595.37 лв.
ОСЪЖДА АПИ, със седалище и адрес на управление гр.С, бул.”М” № 3,
представлявана от Председателя на УС И И, да заплати на ЗАД “А”, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: гр.С, р-н С, ул.”С К” № 2, представлявано от Р Р Г, сумата от 527.23
лв., представляваща направени от ищеца разноски по настоящето дело, съобразно изхода му.
ОСЪЖДА ЗАД “А”, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С, р-н С, ул.”С
6
К” № 2, представлявано от Р Р Г, да заплати на АПИ, със седалище и адрес на управление
гр.С, бул.”М” № 3, представлявана от Председателя на УС И И, сумата от 0.10 лв.,
представляваща направени от ответника разноски по настоящето дело, съобразно изхода му.
Решението е постановено с участието на третите лица помагачи „ПСТ Груп“ ЕАД,
ЕИК ..., „Еко ресурс-Р“ ООД, ЕИК ..., и „Зебра“ ООД, ЕИК ...
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски районен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7