Решение по дело №646/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 135
Дата: 20 януари 2021 г. (в сила от 28 септември 2021 г.)
Съдия: Стоил Делев Ботев
Дело: 20207180700646
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 6 март 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 135

20, 01, 2021г. ,  гр. Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, V административен състав в открито съдебно заседание на десети декември,  две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

при секретаря В. Комитова ,  като разгледа докладваното от съдия Стоил Ботев административно дело № 646 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.215 от ЗУТ.

Жалбоподателите . Н.В.Г., ЕГН ********** , М.А.Г., ЕГН ********** *** обжалват издадено Разрешение за строеж № 322/27.11.2019 г. на гл.архитект на Община Асеновград за преустройство на самостоятелен обект в сграда с КИ № 00702.527.190.1.12 - ателие в апартамент в УПИ VІ-5040/ПИ КИ № 00702.527.190/КВ.390 по плана на гр.Асеновград. Възразява се срещу посоченото разрешение за строеж, защото по този начин собственикът иска да узакони направените незаконни промени. Оспорва се основанието за изготвяне на инвестиционния проект към издаденото разрешение за строеж. Твърди се  немотивираност на заповедта и издаването ѝ при пълно противоречие между констатациите на общинската администрация, извършени през 2015 г. и 2017 г.  В писмената защита на адв. П. се претендират и разноски.

Ответникът – Кметът на Община Асеновград, чрез юк. М.  взема становище за неоснователност на жалбата в  писмено становище , като претендира и разноски.

Заинтересована страна - Н.Г.Н., чрез адв.Х., взема становище за неоснователност на жалбата в  писмено становище , като претендира и разноски.

Заинтересована страна – К.А.Д. ,  чрез адв. Ц.  взема становище за неоснователност на жалбата , като претендира и разноски.

Съдът, счита че жалбите / възражения/ са подадени от лица с правен интерес, поради което са допустими,  а разгледани по същество са и основателни.

Съдът като  взе предвид становищата на страните и събраните по делото и  в  административната  преписка доказателства , както и приетата по делото СТЕ и показанията на разпитаните свидетели, приема за установено от фактически страна на следното:

Предмет на процесното оспорване е издадено Разрешение за строеж № 322/27.11.2019 г. на гл.архитект на Община Асеновград за преустройство на самостоятелен обект в сграда с КИ № 00702.527.190.1.12 - ателие в апартамент в УПИ VІ-5040/ПИ КИ № 00702.527.190/КВ.390 по плана на гр.Асеновград, находящ се в жилищна сграда с административен адрес ***, бивша собственост на Н.Г.Н. съгласно НА № 140, том 21, дело 3271, вх.рег.№6309 от 14.12.2012 г., а в момента собственост на заинтересована страна – К.А.Д..

Разрешението за строеж / РС/ е издадено въз основа на заявление / л. 83/ от Н.Н. с което заявява желанието си да бъдат одобрени  проекти за строеж за преустройство и смяна на предназначението  на ателие в апартамент в гореописаната сграда.

На л. 84 е приложен и инвестиц. Проект за преустройството.

Съдът констатира, че в АП след  л. 106 са приложени констативни актове от 2017г. , заповед за забрана за достъп,  СТЕ по ад. № 17/ 2018г. , решение по същото дело ,  решение на ВАС по касац. Обжалване . Приложена е и кореспонденция на жалбоподателите с Областен управител , с Прокуратура Пловдив , с РДНСК по повод твърдяното незаконно строителство и преустройство от Н.Н..

Още през 2017г. е било  констатирано незаконно строителство в процесното ателие при извършени проверки по жалби подавани от Н. и М. Георгиеви, които притежават апартамент в същата сграда, точно под това ателие.

Община Асеновград, РДНСК ЮЦР, Окръжна Прокуратура Пловдив, Областна администрация Пловдив са били сезирани от сем. Г.през 2016г. и 2017 г. с жалби за незаконно преустройство на процесното Ателие,като в резултат на жалбите са извършени огледи и проверки от Община Асеновград, съставени са констативни протоколи удостоверяващи това обстоятелство.

В Писмо на Началника на РДНСК - ЮЦР с изх.№ А-216-00-540/03.10.2017г. и Писмо на Областния управител - Пловдив с изх. № АС Д-03-80/03.11.2017г. са изложени констатации от извършени проверки в процесния имот  , като е констатирано преустройство: промяна на предназначението на помещения в жилищна сграда в режим на етажна собственост в нарушение на изискванията на чл. 185, ал.1 т.1 от ЗУТ - без да е дадено съгласие от Общото събрание на етажните собственици с мнозинство над 50% ид. части от общите части на сградата , като е образуван  нов кухненски кът с монтирана мивка и перална машина.

В Констативен акт №3а от 07.11.2017г. на Община Асеновград е посочено, че при проверка в Ателие за творческа дейност с КИ 00702.527.190.1.12, собственост на Н.Н. е установено нарушение на чл. 224а, ал.1 вр. с чл. 224, т.2 ЗУТ - при съществени отклонения по смисъла на чл. 154, ал.2, т.6, а именно - северната стая е обособена като кухня, част от коридора около 0.45 кв.м. е приобщен към сервизното помещение, като така е увеличена площта на последното.

Въпреки констатираното незаконното преустройство, констатирано през 2017г.,  Община Асеновград издава две години по-късно, на 27.11.2019г. процесното  Разрешение за строеж, с което фактически узаконява констатираното незаконно преустройство с промяна на предназначението на помещения в съществуваща жилищна сграда в режим на етажна собственост, в нарушение на чл. 154, ал.2, т.5 и 5 и чл. 185, ал.1, т.1 от ЗУТ.

Съдът констатира и това не се спори от страните , че за извършената промяна на предназначението на помещението над спалнята на жалбоподателите не е искано съгласието на общото събрание на етажната собственост, съгласно изискванията на чл. 185, ал.1 от ЗУТ.

По искане на жалбоподателите съдът е допуснал СТЕ , която след запознаване с материалите по делото, показанията на свидетелите, архитектурния проект за сградата в Община Асеновград и преписката по издаване на Разрешението за строеж да извърши оглед на процесния имот  и да даде отговори на следните въпроси:

- какво е предвиждането за предназначението и начин на трайно ползване на процесния обект КИ 00702.527.190.1.12 по архитектурния проект;

- има ли някакви промени в проектната документация за обекта по отношение на предназначението и начина на ползване към момента на въвеждане на сградата в експлоатация;

- към момента има ли промяна в обекта и несъответствия с проектната документация, извършено ли е преустройство в обекта, има ли преустройство и промяна в ВиК и Ел инсталациите и в какво се изразяват;

- има ли изградени санитарни помещения и монтирани уреди с повишен шумов фон - перални, съдомиялни, други, има ли изградени ВиК инсталации създаващи повишено шумово замърсяване на спалните на жалбоподателите в апартамента, разположен под процесния с КИ 00702.527.190.1.10

- какво е нивото на шумовото замърсяване от новомонтираните уреди и ВиК инсталации в процесния имот

Констатираното по-горе,  че за извършената промяна на предназначението на помещението над спалнята на жалбоподателите не е искано съгласието на общото събрание на етажната собственост, съгласно изискванията на чл. 185, ал.1 от ЗУТ се потвърждава и от приетото по делото заключение по СТЕ на вещото лице К.М. , която дава данни , че при въвеждане на сградата в експлоатация през 2012г. съгласно одобрените към онзи момент проекти, процесния обект е бил с предназначение Ателие, което се е състояло от антре, три непреходни стаи и санитарен възел. В момента се  констатира, че едното помещение е преустроено в кухня с пералня, фурна, котлони , съдомиялна и мивка, като съдомиялната и мивката са на обща стена със санитарния възел, а пералнята е по съседната перпендикулярна стена.

Експерта е категоричен , че Под преустроеното помещение се намира спалня от жилището на жалбоподателите, както и че към момента на огледа преустройството по процесното Разрешение за строеж №322/27.11.2019г е изцяло изпълнено.

Горното се подкрепя и от показанията на разпитания свидетел А.Н.Г., син  на жалбоподателите. Заявява, че Н.Н. не живее в ателието- апартамент и го е обявил за продажба, а докато е обитавал ателието в спалнята им се чувал шум от течаща вода, работа на ел.уреди, пералня, кафе машина, съдомиялна. Към пролетта на 2019 г. се появил теч в апартамента им , на тавана, вследствие на  наводнение в ателието. Най-често по самия шум разпознава вида на уредите, т.е. пералнята по центрофугата, а миялната по теча на вода. Заявява и че за  разположението на помещение в процесния обект съди и по обявата на Н., тъй като той бил  приложил и снимки на ателието-апартамент.

Въпреки че  разпитания свидетел А.Н.Г. е  син  на жалбоподателите, съдът счита че показанията му дадени под наказателна отговорност , кореспондират със събраните по делото доказателства и няма пречка да се кредитират от настоящия докладчик.

Съдът обсъди и приложените по делото решения по ад. № 17 /2018г. , както и по ад № 226 от 2012г. , като приема че същите касаят оспорването на други административни актове. Същевременно съдът приема за установено , че още през 2011г. е имало данни за извършено преустройство , без да е взето разрешението на общото събрание на ЕС, както и че по ад № 17 е оспорен забранения достъп до обекта.

Съдът от правна страна следва да изложи следното:

Съдът счита, че процесното Разрешение за строеж е постановено при съществени процесуални нарушения и в противоречие с нормите на материалния закон.

В случая грубо , са нарушени нормите касаещи изискванията и процедурите за преустройство и промяна на предназначението на вече изградени и въведени в експлоатация недвижими обекти,  т.е.  чл. 38, ал.5 от ЗУТ, чл. 154, ал.2, т.4 и 5  и чл. 186, ал.1 от ЗУТ.

В случая няма спор, че за извършената промяна на предназначението на помещението над спалнята на жалбоподателите не е искано съгласието на общото събрание на етажната собственост, съгласно изискванията на чл. 185, ал.1 от ЗУТ.

Налице е и допуснато отклонения от одобрения проект по време на строителството, подробно посочени в чл.154, ал.2 от ЗУТ,

Освен това, съдът, вземайки предвид заключението на ВЛ, счита, че и при фактическото изпълнение на преустройството са налице съществени отклонения, тъй като извършените промени в кухнята налагат „разпознаването“ по самия шум  на уредите, в спалнята на жалбоподателите разположена на долния етаж.

Обсъждайки горните доказателства , вкл. и събраните в настоящото съдебно производство доказателства , съдът счита ,  че процесното Разрешение за строеж е постановено при съществени процесуални нарушения , в противоречие с нормите на ЗУТ  по повод промяна на предназначението на вече изграден и въведен в експлоатация обект.

Съдът счита , че процесното  Разрешението за строеж е издадено за узаконяване на незаконно извършено преустройство в процесния имот, КИ 00702.527.190.1.12, в противоречие с изричната законова забрана за това.

Неправилното приложение на материалния закон, съгласно чл. 38, ал.5 от ЗУТ, чл. 154, ал.2, т.4 и 5  и чл. 186, ал.1 от ЗУТ налага отмяната на оспореното РС, както и присъждане на претендираните разноски / л. 151-155/  в размер на 1120 / хиляда сто и двадесет/ лева.

 Мотивиран от гореизложеното, Съдът

Р    Е    Ш    И :

ОТМЕНЯ Разрешение за строеж № 322/27.11.2019 г. на гл.архитект на Община Асеновград за преустройство на самостоятелен обект в сграда с КИ № 00702.527.190.1.12 - ателие в апартамент в УПИ VІ-5040/ПИ КИ № 00702.527.190/КВ.390 по плана на гр.Асеновград по жалби на  Н.В.Г., ЕГН **********  и  М.А.Г., ЕГН ********** ***.

ОСЪЖДА Община Асеновград  да заплати на Н.В.Г., ЕГН **********  и  М.А.Г., ЕГН ********** *** съдебни разноски в размер на 1120 / хиляда сто и двадесет/ лева.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС. 

Административен съдия:/п/