Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1067 13.06.2019 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
административен съд, седемнадесети състав, на двадесет и втори май две хиляди и
деветнадесета година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Атанаска
Атанасова
при секретаря М.В., като разгледа докладваното от
съдията Атанасова административно дело № 200 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 124, ал. 1 и чл. 100, ал. 4
от Закона за държавния служител (ЗДСл), и е образувано по повод постъпила жалба
от М.Д.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, против Заповед
№ ОР-3/07.09.2017 г., издадена от изпълнителния директор на Българска агенция
по безопасност на храните (БАБХ), с която жалбоподателката е отстранена от
работа на основание чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. С жалбата е съединен иск с
правно основание чл. 100, ал. 4 от ЗДСл против Българска агенция по безопасност
на храните (БАБХ) за сумата от 10 082.77 лева, представляваща обезщетение
за имуществени вреди.
В жалбата са наведени доводи за нищожност на оспорената
заповед, поради липса на основание за издаването ѝ, противоречие с
Конституцията на Република България и несъответствие с целта на закона, алт.-
за незаконосъобразност на същата. Твърди се, че заповедта е издадена преди
образуване на дисциплинарното производство. Твърди се също, че заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание е отменена от съда, като незаконосъобразна,
което според жалбоподателката сочи липса на основание за отстраняване от
работа. Изложено е, че след изтичане на срока за провеждане на дисциплинарното
производство принудителната мярка отстраняване от работа е лишена от легитимна
цел и налагането ѝ води до необосновано засягане правната сфера на
жалбоподателката. По същество се иска прогласяване нищожност на заповедта, алтернативно-
нейната отмяна, като незаконосъобразна, и осъждане на ответника БАБХ да заплати
сумата от 10 082.77 лева, представляваща обезщетение по чл. 100, ал. 4 от ЗДСл в
размер на неполученото възнаграждение за периода от 07.09.2017 г. до
възстановяването и́ на работа през м.08.2018 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното и́ изплащане.
В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателката
поддържа жалбата и исковата претенция. Ангажира доказателства. Моли за
прогласяване нищожност на заповедта, алтернативно за нейната отмяна като
незаконосъобразна, и присъждане на обезщетение в претендирания размер, като
подробни съображения излага в писмени бележки.
Пълномощникът на ответните страни заявява становище за
неоснователност на жалбата и исковата претенция. Представя доказателства.
Подробни доводи излага в писмено становище.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и на предявения
иск.
Оспорената заповед №
ОР-3/07.09.2017 г. е връчена на жалбоподателката К. на 11.09.2017 г., видно от
изричното отбелязване в нея. Срокът за оспорването и́ е 14- дневен,
съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1 от АПК, и е изтекъл на 25.09.2017 г.-
присъствен ден, а жалбата е депозирана в съда на 29.01.2019 г., т. е. извън
рамките на преклузивния срок за упражняване на това право. Независимо от това,
доколкото административният акт се атакува с доводи за нищожност, жалбата се
явява процесуално допустима на основание чл.149, ал.5 от АПК.
Съдът, след като се запозна с
доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, и съобрази
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбоподателката М.Д.К. заема
длъжността главен инспектор в отдел „Контрол на храните“ при Областна дирекция
по безопасност на храните, с ранг V- ти старши. На 05.09.2017 г. в гр. Несебър,
по време на проверка в търговски обект жалбоподателката е задържана от
служители при РПУ- Несебър за това, че в качеството на длъжностно лице е
поискала и получила, заедно с лицето Петър Арабаджиев, също служител на БАБХ,
парична сума от представител на проверявано търговско дружество, с цел да не
изпълни служебните си задължения за санкциониране на дружеството. С доклад вх. №
ВД-2340/07.09.2017 г. (на л. 68 от делото), изготвен от д-р Николай Лилов-
главен директор в ГД „Верификация на официалния контрол“, е информиран изпълнителният
директор на БАБХ за случая и е направено предложение за образуване на
дисциплинарно производство по отношение на двамата служители на основание
чл.96, ал.1 от ЗДСл, за неспазване на кръга на служебни правомощия и неспазване
правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация.
Направено е също предложение двамата служители да бъдат отстранени от работа на
основание чл.100, ал.1, т.2 от ЗДСл до приключване на образуваното срещу тях
дисциплинарно производство. Въз основа на данните от доклада е издадена Заповед
№ РД11-1842/07.09.2017 г. на изпълнителния директор на БАБХ (на л. 48), с която
е наредено да се образува по отношение на К. и Арабаджиев дисциплинарно дело №
14 по описа на БАБХ за 2017г.
Със Заповед №
ОР-3/07.09.2017г. на изпълнителния директор на БАБХ (на л. 135 от делото),
издадена на основание чл.100, ал.1, т.2 от ЗДСл, К. е отстранена от работа, до
приключване на дисциплинарното производство. Същата е възстановена на заеманата
преди отстраняването длъжност със Заповед № ВР-7 от 21.08.2018 г. на
изпълнителния директор на БАБХ. На 21.08.2018 г. е издадена и Заповед № НК-16 на
изпълнителния директор, с която е наложено на К. дисциплинарно наказание
„понижение в по-долен ранг“ за срок от една година, за нарушение по чл. 89, ал.
1, т. 5 от ЗДСл- „неспазване на правилата на Кодекса за поведение на
служителите в държавната администрация“. Заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание е отменена като незаконосъобразна с решение № 2051/12.11.2018 г. по
адм.д. № 2704/2018 г. по описа на Административен съд- Бургас, поради налагане
на дисциплинарното наказание след изтичане на преклузивния срок по чл. 94, ал.
1 от ЗДСл.
При тези фактически данни съдът намира от правна
страна следното:
За да се приеме, че оспорената заповед е нищожна, е
необходимо да се установят особено съществени нарушения на изискванията за
законосъобразност по чл. 146 от АПК. Според настоящия съдебен състав в случая
такива не са налице.
Заповедта за отстраняване на жалбоподателката от
работа е издадена от компетентен орган, овластен с нормата на чл. 100, ал. 1,
т. 2 от ЗДСл. Според цитираната норма държавният служител може да бъде временно
отстранен от работа от органа по назначаването, когато срещу него е образувано дисциплинарно
дело, а на основание чл. 5, ал. 1, т. 10 от Устройствения правилник на БАБХ орган
по назначаването е изпълнителният директор.
Спазена е предписаната от закона писмена форма при
издаване на заповедта за отстраняване на жалбоподателката от работа. Съдът не
констатира и съществени пороци в процедурата, засягащи заповедта до степен да е
невъзможно тя да породи целените последици.
Нарушенията на материалния закон поначало не засягат
валидността на акта, а нищожен на това основание е само този акт, който изцяло
е лишен от законова опора, издаден е при грубо нарушение на императивни норми с
характер на основни правни принципи или правните последици от акта са нетърпими
от правовия ред- разпоредено е извършване на престъпление, нарушени са
свръхповелителни норми на закона или конституционни права и др. Само пълната
липса на условията, предвидени в приложимата материалноправна норма, и липсата
на каквото и да е основание и на възможност за който и да е орган да издаде акт
с такова съдържание, би довело до нищожност на посоченото основание. В
конкретния случай не са налице такива несъответствия с материалноправни
разпоредби, че последиците на заповедта да са правно нетърпими, а срокът за
предявяване на нейната унищожаемост е изтекъл.
Оспорената заповед е издадена на основание чл. 100,
ал. 1, т. 2 от ЗДСл. С нормата е предвидена възможност за отстраняване от
работа на служител, когато срещу него е образувано дисциплинарно дело. В случая
такова е образувано със Заповед № РД11-1842/07.09.2017 г. на изпълнителния
директор на БАБХ. Неоснователни са доводите на жалбоподателката за издаване на
заповедта за отстраняване от работа преди образуване на дисциплинарното
производство, доколкото в заповедта изрично е посочен номерът на
дисциплинарното дело. Следователно, налице е соченото от органа основание за
издаване на заповедта. Постановената по-късно от съда отмяна на заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание не променя този извод. На основание чл.
142, ал.1 от АПК съответствието на акта с материалния закон се преценява към
момента на издаването му, а настъпилите след този момент обстоятелства не могат
да се отразят на валидността му. Погасяването на възможността за реализиране на
дисциплинарна отговорност, поради изтичане на предвидените в чл. 94, ал. 1 от
ЗДСл преклузивни срокове, касае законосъобразността на заповедта, с която е
наложено дисциплинарното наказание, но е ирелевантно за валидността на
заповедта за отстраняване от работа. В заключение, не се установяват наведените
от жалбоподателката основания за нищожност на оспорената Заповед № ОР-3 от 07.09.2017
г., поради което жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли.
С оглед формирания извод за неоснователност на
жалбата, предявеният иск за обезщетение по чл. 100, ал. 4 от ЗДСл в размер на 10082.77
лева се явява недопустим на основание чл. 207, ал. 2 от АПК. Съгласно нормата
на чл. 100, ал. 4 от ЗДСл държавният служител, който е бил незаконно отстранен
от работа, има право на обезщетение при условията и по реда на Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди. Разпоредбата на чл. 1 от ЗОДОВ
изисква претърпените вреди да са пряко следствие от действието
незаконосъобразен административен акт. Предварителната отмяна на акта по
съответния ред е въведена с нормата на чл. 204, ал. 1 от АПК като абсолютна
процесуална предпоставка за допустимост на иска. В конкретния случай се
претендират вреди, настъпили вследствие на заповед за отстраняване на
жалбоподателката от работа. Тази заповед е влязла в законна сила и е произвела
разпоредените права и задължения, поради което предявяването на акцесорно
искане по чл. 100, ал. 4 от ЗДСл е недопустимо (в този смисъл Определение №
11631 от 7.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12236/2009 г., V отд.). Ето защо,
доколкото не е налице една от установените в нормата на чл. 204, ал.1 от АПК
процесуални предпоставки за съществуване и надлежно упражняване правото на иск,
производството следва да се прекрати на основание чл. 207, ал. 2 от АПК.
При този изход на спора и предвид своевременно
направеното искане, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК следва да се присъдят на
ответниците разноски по делото в размер на 600 лева, съобразно представения
списък на разноските. Разноските следва да бъдат присъдени в полза на
юридическото лице Българска агенция по безопасност на храните, доколкото
ответникът изпълнителен директор на същата агенция, макар да разполага с
административна правосубектност за участие в съдебното производство, не може да
бъде носител на права и задължения с облигационен характер, в т.ч. за разноски,
поради липса на гражданска правосубектност.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Д.К. с ЕГН **********, с адрес: ***,
за обявяване нищожност на Заповед № ОР-3/07.09.2017 г., издадена от
изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ).
ПРЕКРАТЯВА производството по иска на М.Д.К. с ЕГН **********,
с адрес: ***, против Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) за
присъждане на сумата от 10 082.77 лева (десет хиляди и осемдесет и два
лева и седемдесет и седем ст.), представляваща обезщетение по чл.100, ал. 4 от
ЗДСл.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок, а в частта, с която
се прекратява производството- в 7- дневен срок, считано от датата на връчване
на съобщението.
СЪДИЯ: