№ 498
гр. Пазарджик, 01.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Венцислав Ст. Маратилов
Членове:Д. П. Бозаджиев
Асен В. Велев
при участието на секретаря Петя Кр. Б.а
Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20235200500449 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:45 часа се явиха:
Жалб.С. Г. Г., редовно призована, не се явява. За нея се явява адв. Ю. М.,
надлежно упълномощен да я представлява от първата инстанция. Представя
се договор за правна защита и съдействие за настоящата въззивна инстанция.
Не се явяват ответниците по въззивната жалба М. Б. Ю., Д. Г. К. и С. Г. Д.,
тримата редовно призовани чрез процесуалния си представител адв.Ч..
Адв. М. : - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. В
днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, надлежно се
представляват в процеса, поради което и на основание чл.142,ал.1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С решение на Пазарджишки районен съд №491 от 10.05.2023г.
постановено по гр.д.№20225220101490 по описа на съда за 2022г., СА
ОТХВЪРЛЕНИ исковете по чл.26, ал.2, предл. 5 и чл.17, ал.1 от ЗЗД на С. Г.
Г. с ЕГН ********** от гр.Пазарджик, ул. „Й. Н.“ №3А, ет.2, ап.1 против Г.
Д. К. с ЕГН ********** от гр.Пазарджик, ул. „Я.“ №14, Д. Г. К. с ЕГН
********** от гр.Пазарджик, ул. „Я.“ №14, С. Г. Д. с ЕГН ********** от
1
гр.Пазарджик, ул. „Г. С.“ №15, ет.6, ап.17 и М. Б. Ю. с ЕГН ********** от
гр.Пазарджик, бул. „А. С.“ №63Б, ет.3, ап.8, за нищожност поради
относителна симулация на договора за дарение, оформен с нот. акт №7 от
23.01.2015г., том I, рег. №186, дело №4/2015г. по регистъра на М. М. -
нотариус с рег. №571 в НК, както и за прилагане правилата на прикритата
сделка, представляваща договор за покупко-продажба на 60/2980 ид.ч. от
недвижим имот с идентификатор 55155.22.68 по КК на земеделската
територия на гр.Пазарджик, с площ от 2980кв.м., находящ се в местността
„С.“. Със същото решение е отхвърлен иска по чл.33, ал.2 от ЗС на С. Г. Г.
против Г. Д. К., Д. Г. К., С. Г. Д. и М. Б. Ю. за изкупуване на прехвърлените
чрез дисимулирания договор за продажба 60/2980 идеални части от
съсобствения имот при условията на прикритата сделка; ОТХВЪРЛЕН Е
иска по чл.33, ал.2 ЗС на С. Г. Г. против Г. Д. К., Д. Г. К., С. Г. Д. и М. Б. Ю.,
за изкупуване на 603/2980 идеални части от имота, продадени от М. Г. К.а на
ответника М. Б. Ю. с договор за продажба по нот. акт №8 от 23.01.2015г., том
I, рег. №187, дело №5/2015г. по регистъра на М. М. - нотариус с рег. №571 в
НК при посочените в него условия; ОТХВЪРЛЕН Е иска по чл.33, ал.2 ЗС
на С. Г. Г. против Г. Д. К., Д. Г. К., С. Г. Д. и М. Б. Ю., за изкупуване на 1/10
идеална част от имота, продадена от М. Г. К.а на ответника М. Б. Ю. с
договор за продажба по нот. акт №181 от 22.12.2015г., том I, рег. №3359, дело
№140/2015г. по регистъра на М. М. - нотариус с рег. №571 в НК при
посочените в него условия; Присъдени са по делото разноски като е осъдена
С. Г. Г. да заплати на С. Г. Д. съдебни разноски в размер на 500лв., а в полза
М. Б. Ю. да заплати съдебни разноски в размер на 500лв.
Решението се обжалва изцяло в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ищеца в
производството пред първата инстанция С. Г. Г., с ЕГН-********** от
гр.Пазарджик, чрез процесуалния си представител адв. Ю. М. от АК-Д., с
въззивна жалба с вх.№13692 от 06.06.2023г. с доводи за порочност като
неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че са предявени искове с правно
основание в чл.26 ал.2 изр.5 от ЗЗД обективно и субективно пасивно
съединен с иск по чл.17 ал.1 от ЗЗД и иск с правно основание в чл.33 ал.2 от
ЗС. Излагат се теоретични постановки по въпроса за симулацията и видовете
симулации в правото, поведението на страните и изразената от тях воля,
върху кого лежи доказателствената тежест за установяване привидността на
оспорената сделка според чл.154 ал.1 от ГПК; кои са предпоставките и какви
факти и обстоятелства трябва да установи ищеца за уважаването на иска по
чл.33 ал.2 от ЗС; преклузивният срок в който трябва да се предяви този иск.
Коментират се установени и неоспорени според жалбоподателя факти и
обстоятелства, че тя е собственик на идеални части по наследство от
процесния ПИ с посочената идентификация №55155.22.68 и трансформация
на площта му в 4 /четири/ по-малки ПИ, както и правото й на собственост
върху други съседни земеделски имоти също по наследство от други общи
наследодатели, сключения договор за дарение от 23.01.2015г. от
наследодателката на ответниците М. Г. К.а с последния ответник по исковете
М. Б. Ю., който е без родствена или друга връзка, за 60/2980ид.ч. от имота, с
2
последвало сключване на договор за покупко-продажба на същата дата за
продажба на други идеални части от съсобствения имот 55155.22.68 - за
603/2980ид.ч., както и сключен втори договор за покупко-продажба между
същите страни на 22.12. 2015г. за 1/10ид.ч. от имота. Посочено е в жалбата
процесуалното поведение на всеки един от ответниците в производството и
какви са заявените оспорвания срещу исковете. Като правилен се определя
извода на съда за допустимост на иска на обявяване на дарението за
нищожно. Като взаимно изключващи се определят изводите на съда
досежно действителния мотив на страните за сключването на дарението,
което според жалбоподателя не засягало действителността на дарението и
направената от съда разлика между мотив и цел, каква е целта на договора за
дарение при липса на каквато и да било връзка между дарителката и
надарения. Предвид изводът на съда, че мотивът да се сключи дарението е
заобикаляне на закона и че поради тази причина съдът приел, че договорът е
нищожен, но на различно от заявеното от ищцата основание. Този правен
извод на съда жалбоподателят квалифицира като погрешен защото съдът
приемал, че е налице относителна симулация на договор, при който страните
не са изразили действително, а само привидно намерение/воля/ за пораждане
на правните последици на учреденото съглашение с оглед приетото от съда,
че действителната воля на страните е да бъдат обвързани по различен начин
от обективираното в съглашението намерение, поради което бил грешен
правния извод на съда, че договора за дарение следва да бъде прогласен за
нищожен, но на различно от заявеното от ищцата основание, довело до
отхвърляне на иска. За вътрешна противоречивост в правните изводи на
съда, жалбоподателят посочва и приетото, че твърденията на ищцата за
нищожност на дарението се основават на обстоятелствата, че с дарението на
идеални части се цели заобикаляне на разпоредбата на чл.33 ал.1 от ЗС, но
същевременно с това, че дарението на идеални части, се прикрива договор за
покупко-продажба /привидност на дарението съгласно чл.26 ал.2,предл.5 от
ЗЗД/, но че по този начин няма нищожност поради относителна симулация на
дарението, представляваща договор за покупко-продажба на 60/2980 ид.ч. от
имота. Акцентира жалбоподателят, че по делото няма събрани доказателства,
включително и гласни, обуславящи валидността на дарението и правния
извод, че дарението е симулативен договор прикриващ продажбата,
последвала веднага след дарението, и че това е пряката връзка между
3
привидния и прикрития договор доколкото ищецът свързвал привидността на
дарението с прикриването на договор за покупко-продажба. Предвид
изложеното съдът следвало да приеме за безспорно, че страните по дарението
не са желали настъпването на последиците от дарението, а действителната
им и прикритата от тях воля е била за сключване на договор за покупко-
продажба с предмет прехвърляне на собствеността върху същите уж дарени
идеални части, но възмездно. Поддържа се, че и поради липса на събрани
доказателства по делото, обуславящи валидността на дарението/което било в
тежест на ответниците/, следвал правния извод, че дарението е симулативен
договор прикриващ последваща продажба при цена посочена в нотариалните
актове, която е действителната продажна цена по нотариалните актове. Счита,
че искът за прогласяване на нищожността на дарението като относително
симулативен и прикриващ продажба за посочената в нотариалния акт
продажна цена. По претенцията по чл.17 ал.1 от ЗЗД жалбоподателя
поддържа, че ако страните прикрият сключено между тях съглашение с едно
привидно съглашение, се прилагат правилата относно прикритото, ако са
налице изискванията за неговата действителност, като в случая следвало да се
приложат правилата на прикритата продажбена сделка, доколкото са налице
основания за нейната действителност, в каквато връзка били и мотивите по
ТР№5/2012г. по тълк.д.№5/2012г. на ОСГК на ВКС. Заключава, че в случая
действителната воля на страните по дарението била да сключат договор за
продажба, който е действителен.
Развити са и правни и теоретични доводи по иска по чл.33 ал.2 от ЗС.
Твърди се ,че в хипотеза на призната недействителност на дарението
прикриващо договор за продажба и прилагането на правилата за продажбата,
следвало да се приеме за доказано, а не се спорело между страните, че
продавачът-съсобственик не е отправил писмено предложение до ищцата като
съсобственик за изкупуване на собствените й идеални части. Според
жалбоподателя уведомяването на ищцата за извършената продажба на
съсобствения имот през 2015г. било ирелевантно, доколкото нямало
представена покана за изкупуване на имота по смисъла на чл.33 ал.1 от ЗС и
че такъв характер нямал представеното от ответниците пълномощно
съставено на 19.10.2015г. подписано от ищцата. Поддържа ,че според
съдебната практика началото на двумесечния срок за предявяване на иска, се
определя от деня на продажбата следваща предварителната покана до другите
4
съсобственици да изкупят дела на продавача. Счита, че в случая хипотезата за
отчитане на срока е от момента на узнаване на продажбата. Като недоказано
се определя твърдението на ответниците за знание на ищцата за продажбата
на идеални части на 19.10.2015г., доколкото ответникът М. Б. Ю. бил станал
собственик на множество други наследствени имоти, съсобственост на
ищцата чрез други правни сделки и че с пълномощното са разписани от С. Г.
извършването от М. Ю. на бъдещи правни действия и за промяна на статута
на съсобствени с нея поземлени имоти, поради което нямало как Г. да е
знаела, че става въпрос именно за посочените правни сделки. Като погрешни
се определят правите изводи на съда, че след 2015г. ищцата е можела да
извърши лесно справки в имотния регистър за процесния имот и основанието
за придобиване. Счита, че липсват данни ищцата да е узнала по-рано за
атакуваната продажба и цената за която е сключена сделката. Навежда се
извода, че искът е предявен в двумесечния преклузивен срок, доколкото
нямало как ищцата да знае за сделката още през 2015г. Акцентира, че
знанието за сделката е налице от момента на получаване на препис от
исковата молба за съдебна делба от М. Б. Ю.. Моли да се отмени
обжалваното решение и се постанови ново с което да се уважат заявените
искови претенции. Няма направени доказателствени искания по реда на
чл.266 от ГПК пред въззивната инстанция.
В срок е постъпил писмен отговор от насрещната по спора страна- Д. Г.
К., С. Г. Д. и М. Б. Ю., с вх.№14513 от 14.06.2023г. в който жалбата се
квалифицира като неоснователна по същество. Поддържа се, че няма
допуснати процесуални нарушения от исковия съд, нито е накърнено правото
на защита на ищеца. Посочват се в отговора притежаваните в собственост от
ответника М. Ю. 1855/2980ид.ч. от ПИ с идентификатор 55155.22.68 и
образуваните въз основа на него поземлени недвижими имоти с ИДН-
55155.22.182 по КККР на гр.Пазарджик, нива от 960кв.м. м.“С.“, ПИ с ИДН
55155.22.183 по същата КККР, в същата местност-горски ведомствен път от
38кв.м.;ПИ с ИДН 55155.22.184 по същата КККР-м.“С.“ -за ремонт и
поддръжка на транспортни средства-923кв.м. и ПИ с ИДН 55155.22.185 по
същите КККР, м.С.“-нива от 1058кв.м., притежавани по дарение и по три
покупко-продажби. Посочва се ,че върху ищеца лежи доказателствената
тежест да установи, че между страните по сделките, е осъществена не друга
сделка, а покупко-продажба на процесния недвижим имот, при условията на
5
пълно и главно доказване. Посочва, че твърдението на ищеца, че дарението на
идеалната част от частта на дарителя е последвано от продажба на останалата
част не установява ,че целената сделка в същност е различна от тази която
официално е удостоверена. Цитира се и ТР №5/2021г. от 28.12.2012г. по
тълк.д.№5/2012г. на ОСГК, в което било направено уточнението, че
дарението на идеална част от частта на дарителя, последвано от продажба
на останалата част, не следва автоматично и само по тази причина да се
тълкува като нищожно, а е необходимо бъдат обсъдени и други
конкретни обстоятелства, доколкото законът не забранява идеалната част от
недвижим имот да бъде придобит от трето лице-че този резултата не е
забранен или непозволен от закона, за да е налице заобикаляне на закона по
чл.26 ал.1 предл.2 от ЗЗД и че такава продажба не е нищожна, а единствено
поражда правото по чл.33 ал.2 от ЗС като според мотивите на ТР, във всеки
случай фактическият състав на нищожността следва да бъде доказан пълно и
главно. Акцентира се и на тезата на ищцата в съдебно заседание за изразено
несъответствие между цената заплатена по покупко-продажбата по н.а.
№8/2015г. и пазарната стойност на имота. Счита, че няма установена и
доказана симулативност на дарението. Посочват се писмените доказателства
чрез които според страната се установявано знанието на ищцата за сделката,
узнала за същата още на 19.10.2015г. по предприети от последната мерки по
делбата на имота и промяна в отреждането и упълномощаването на адвокат
Кирова за сключване на предварителен договор от нейно име за доброволна
делба, с което знанието на ищцата за сделката било налично. Излага се и
довод за липса на правен интерес за ищцата да предяви иска, предвид на това,
че интерес би бил да се оспори с иск сделката, по която не е страна, от което
произтича правото й на изкупуване, който иск обаче е предявен извън
преклузивния срок, поради което според ответниците за ищцата като
съсобственик липсва правен интерес от оспорване на чужда придобивна
сделка.
Страните не сочат нови доказателства по реда на чл.266 от ГПК пред
въззивната инстанция.
Адв. М.: - Нямам възражение по доклада. Поддържам въззивната жалба.
Оспорваме отговора. Нямам други доказателствени искания.
Съдът счете делото за изяснено, затова
6
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. М.: - Уважаеми окръжни съдии, подробно сме изложили нашите
аргументи във въззивната жалба. Само искам да добавя следното: На първо
място става въпрос за възрастна 80 годишна жена, болна, която поради тази
причина не присъства нито в РС, нито днес, тъй като тя се лекува и има
проблеми физически и ментални проблеми. Безспорно е също така, че тази
жена е била с множество други имоти, извън тези предмет на настоящето
производство, вероятно от там е дошло объркването и вероятно е поставена в
умишлено състояние от въпросния ответник на неинформираност по
отношение на това какво точно и как желае да бъде извършвано в бъдеше.
Безспорно е , че има от нейна страна подписи върху пълномощни, с които го
упълномощава, но тя знае, че има такъв съсед, но не знае по какъв начин, как,
кога и по отношение на кои имоти е станал съсобственик. Това тя научава
едва с получаване на исковата молба по делбено производство, иск за
съдебна делба от М. Ю. срещу С. Г., което само по себе си инициира
знанието и основанието за прехвърлителните сделки. Безспорно е, че това
делбено производство само по себе си ангажира доказателства и фактът, че
ние оспорваме титула за собственост е още едно основание за нашия правен
интерес тоест нищожността на придобивното основание, което ние
оспорваме. Освен практиката която сме посочили се позовавам на гр.д.№
281/19гр. на РС Д. , потвърден от ОС - Д. и влязло в сила в частта, в която се
приема за установена нищожността поради именно относителната симулация
идентичен случай, където с дарение се прикрива покупко продажба и
същевременно съдът във въззивната инстанция е отхвърлил исковете по реда
на чл.33 ал.2, като е приел, че там се изтекли преклузивните срокове, но това
не му е попречила да го потвърди в другата част, тоест по отношение за
нищожността, което моля уважаемият съд да има предвид. Считам за
безспорно, че извършените сделки от страна на М. Ю. на практика са
нищожни само именно в твърдяното от нас основание, макар, че ако РС, а в
последствие и уважаемият съд приеме, че има друго основание за
нищожност, така както решава РС, ние считаме, че дори в този случай следва
да бъде прогласена нищожността, защото има също обвързваща съдебна
практика за служебното начало, когато съдът, който трябва служебно да
следи установи наличието за нищожност, той е длъжен да се произнесе по
7
отношение на нищожността. Ние сме направили именно такова искане за
прогласяване на нищожност. Ние твърдим, че основание за нищожност е
именно посоченото от нас, а то е относителната симулация, която подробно
сме развили. В тази връзка моля уважаемия съд за Вашия съдебен акт, като
отмените обжалваното решение във всичките му части, при условие на
евентуалност да го отмените по отношение на исковете за прогласяване на
нищожност. Налице е пряка връзка между това производство и спряното, за
което има доказателства в настоящето производство, свързано с
инициираната съдебна делба от другата страна, позовавайки се на титулите
за собственост, които ние оспорваме и в това производство. Моля за
разноски, не знам другата страна дали е претендирала разноски, ако е
претендирала правя възражение за прекомерност. Молим за разноски и в
настоящето производство.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок – до 1.12.23г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11.10
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8