МОТИВИ
към Решение № 717/25.04.2018г. по АНД № 6399/2017г. по описа на ПРС - ХХІІІн.с.
С Постановление от 02.10.2017г. Районна
прокуратура – Пловдив е внесла предложение Д.Л.Т. да
бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание “глоба” по реда на чл.78А от НК за това, че на 14.04.2017г. на автомагистрала „Тракия", в района на 145км.+500м.,
обл.
Пловдив, като извършител в съучастие с лицата Х.И.Л.,
ЕГН **********, М.К.Г., ЕГН ********** и А.Д.Г., ЕГН **********, също като
извършители, при
управление на моторно превозно средство е извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото - престъпление по чл. 325, ал. 3, вр. ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Със
същото Постановление е предложено от наказателна отговорност да бъде освободен
и А.Д.Г. за това, че на 14.04.2017г. на автомагистрала „Тракия", в района
на 145км.+500м., обл. Пловдив, като извършител в съучастие с лицата Х.И.Л., ЕГН
**********, Д.Л.Т., ЕГН ********** и М.К.Г., ЕГН **********, също като
извършители, при управление на моторно превозно средство е извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения
ред и изразяващи явно неуважение към обществото -
престъпление по чл. 325, ал. 3, вр. ал.1 вр. чл. 20, ал. 2, вр.
ал. 1 от НК.
Предложено е същият ред да бъде приложен и спрямо М.К.Г. за това, че на 14.04.2017г. на
автомагистрала „Тракия", в района на 145км.+500м., обл. Пловдив, като
извършител в съучастие с лицата Х.И.Л., ЕГН **********, Д.Л.Т., ЕГН **********
и А.Д.Г., ЕГН **********, също като извършители, при управление на моторно
превозно средство е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения
ред и изразяващи явно неуважение към обществото - престъпление по чл. 325, ал.
3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Не на
последно място е предложено от наказателна отговорност да бъде освободен и Х.И.Л.
за това, че на 14.04.2017г. на автомагистрала „Тракия", в района
на 145км.+500м., обл. Пловдив, като извършител в съучастие с лицата М.К.Г., ЕГН
**********, Д.Л.Т., ЕГН ********** и А.Д.Г., ЕГН **********, също като
извършители, при управление на моторно превозно средство е извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото - престъпление по чл. 325, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
ал. 1 от НК.
Прокурорът поддържа така повдигнатите
обвинения по отношение обв. Т. и Л., като счита, че за другите двама обвиняеми
следва да се приложи нормата на чл.325 ал.1 от НК и моли съда да наложи на всеки
от обвиняемите наказание, отговарящо на целите по чл.36 от НК, ориентирано от
минимума към средния размер, както и обвиняемите Т. и Л. да бъдат лишен от
право да управляват МПС за срок от по една година.
Обвиняемият Д.Л.Т. не се признава за виновен, дава подробни обяснения
по случая.
Обвиняемият А.Д.Г. не се
признава за виновен, дава подробни обяснения по случая.
Обвиняемият М.К.Г. не се
признава за виновен, дава подробни обяснения по случая.
Обвиняемият Х.И.Л. не се
признава за виновен, дава подробни обяснения по случая.
Съдът, въз основа на събраните и приложени
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и
приема за установено от фактическа и правна страна следното :
Обвиняемият Д.Л.Т. е роден на ***г***, живущ ***, б., български
гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан,
ЕГН **********.
Обвиняемият А.Д.Г. е роден на ***г***,
живущ ***, б., български гражданин, със средно образование,
неженен, неосъждан, ЕГН **********.
Обвиняемият М.К.Г. е роден на ***г. в
гр.Д, живущ ***, б., български гражданин, със средно
образование, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
Обвиняемият Х.И.Л. е роден на ***г. в
гр.С., живущ ***, б, български гражданин, със средно
образование, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
Свидетелят О.П.
работел като о. в „Нова телевизия”, а свид. М.С. заемала
длъжността р. в същата телевизия. На 14.04.2017г. вечерта двамата
тръгнали от гр. София за гр. Стара Загора, като пътували по автомагистрала „Тракия”. Същите се
придвижвали с лек автомобил марка „Киа”, модел „Соренто”, с peг. № ...., собственост на свид. О.П., а автомобилът се
управлявал от него. На същата дата - 14.04.2017г. и по същото
време на автомагистрала „Тракия” в посока гр. София - гр. Стара Загора се движели лек автомобил „Ауди А8”, с per. № , управляван от обв. Х.Л. и лек автомобил „Ауди А8”, с per. № , управляван от обв. Д.Т.. При последния в
автомобила пътувал обв. М.Г., а в лек автомобил „Ауди А8", с per. № заедно с
шофьора обв. Х.Л. се возел обв. А.Г..
Около 22:30ч. - 22:50ч.
на автомагистрала „Тракия”, в посока гр.
София-гр. Стара Загора, на
145 км. + 500м., обл. Пловдив, свид. О.П. при
управление на лекия автомобил марка „Киа” и спътничката му -
свид. М.С. били застигнати от двата леки автомобила „Ауди”, в които били четиримата
обвиняеми. Свидетелят О.П. управлявал лекия автомобил марка в
средна пътна лента по автомагистрала „Тракия”. При достигане до
горепосочения пътен участък на автомагистрала „Тракия" същият извършил изпреварване на
по-бавно движещ се автомобил в средната пътна лента и предприел маневра за
изпреварване като навлязъл в крайна лява пътна лента, в която зад него се
движели лекия автомобил „Ауди А8”, с per. № , управляван от обв. Х.Л. и лекия автомобил „Ауди
А8", с per. № , управляван от
обв. Д.Т.. Въпросната маневра, извършена от П., довела до необходимостта от рязко намаляване
скоростта на движение на двата леки автомобила - „Ауди А8", които се
движели с около 160 км/ч. Това наложило същите да изчакат свид. П. да извърши
предприетата от него маневра и да освободи крайната лява лента на
автомагистралата, като се върне в средната лента за движение, в която се движел
по-рано. Предприетата от свидетеля маневра принудила
обвиняемите Т. и Л. да натиснат рязко спирачките на
управляваните от тях два автомобила, за да избегнат удар с по-бавно движещият
се пред тях свид. П., при което и в двете „Ауди”-та се задействала вградената
система „брейкинг”, която при рязко натискане на спирачките включвала всички
светлини на автомобила. Така свиддетелите П. и С.
останали с впечатлението, че водачите Т. и Л. са започнали да
присветкат постоянно с фарове на движещия се пред тях с автомобила си св. О.П.,
докато бил в крайна лява лента. Вероятно притеснен от създалата
се ситуация свид. П. неколкократно намалявал скоростта си на движение и по този
начин неумишлено затруднил движението на намиращите се зад него превозни
средства. В едни момент свид. П. подал десен мигач и отбил в аварийната лента
на автомагистралата, а след него това сторили и двата автомобила „Ауди” с
намиращите се в тях четирима обвиняеми. При спирането им, обв. Г., Г. и Л. се
приближили до автомобила на свидетелите П. и С. и започнали да искат обяснение
от първия какво върши и дали иска да ги убие. Притеснена от случващото се свид.
С. слязла от автомобила и обяснила, че са журналисти от „Нова телевизия” и да
оставят нея и свид. п. на мира, а последният въобще не слязъл от колата. След
по-малко от минута четиримата обвиняеми напуснали местопроизшествието с
двата леки автомобила „Ауди А8", с per. № и „Ауди А8", с per. № , а свид. О.П. подал сигнал
на телефон 112 за случая, който бил пренасочен към органите на Отдел
„Криминална полиция" при ОДМВР гр. Пловдив. Мястото на
инцидента незабавно било посетено от полицейски служители при Отдел „Криминална
полиция" при ОДМВР гр. Пловдив, където бил
извършен оглед на местопроизшествието.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява по категоричен начин на първо място от
обясненията на обвиняемите Д.Л.Т., А.Д.Г., М.К.Г. и Х.И.Л., в които същите
разказват подробно за протеклите събития, като не отричат, че са спрели около
лекия автомобил „Киа”, но са категорични, че това е станало единствено в
аварийната лента на автомагистрала „Тракия” и не е имало никакво
съприкосновение между тях и свидетелите П. и С. или автомобила на последните.
Възприетото от съда се подкрепя отчасти и от показанията на разпитаните в хода
на съдебното следствие свидетели М.М.С., О.Л.П., М.С.Ч., А.Г.Г., К.М.И., С.Д.Р.,
Г.Н.П., И.К.Д.. Посоченото в началото на настоящите мотиви се допълва и от
показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели Г. Г. С,
Р К Ч, В. П., В. Д.Д., К. Ж. Р., С А. С., Б. Г. К., Н Л. К, С. К. К., А К. Л.,
Н С Ц, Н Р М, М Р Г., П Д. П, П Н. П, С И.И., П Г. М., както и от приобщените
по делото писмени доказателства- протокол за оглед на местопроизшествие и
фотоалбум към него, съдебно-медицинско удостоверение, заключение на съдебно-медицинска
експертиза, копия от фактури, протоколи за разпознаване на лица, справки за
пътувания на лица, протоколи за доброволно предаване, справки от АПИ, справки
от ДАМТН, служебни бележки, трудови договори, справки за регистрация
на МПС, характеристични справки, свидетелства за съдимост, приобщени в досъдебната и
съдебната фаза на процеса.
Съдът
изцяло кредитира и напълно възприема обясненията на обвиняемите Т., Г., Г. и Л.
и показанията на гореизброените свидетели, като счита посочените гласни
доказателства за логични, последователни, вътрешно непротиворечиви, в синхрон
помежду си, отговарящи на приобщените по делото писмени доказателства, а с
изключение тези на обвиняемите и свидетелите П. и С. - незаинтересовани. В така
цитираните гласни доказателства се констатира почти пълно припокриване относно
обстоятелствата, предхождащи, съпътстващи и последвали инкриминирания случай.
На
практика в целия приобщен доказателствен материал не съществува спор или
несъответствие върху голяма част от основните факти, подлежащи на доказване по
делото и конкретните събития, протекли преди, по време и след деянието, вменено
във вина на обвиняемите. Така безсъмнено се установиха обстоятелствата,
свързани с движението на четиримата обвиняеми на инкриминираната дата с леките автомобили
„Ауди
А8", с per. № и „Ауди А8", с per. № по автомагистрала „Тракия”, настигането
от тях на лекия автомобил „Киа Соренто” с рег. № , собственост на свид. О.П. и
управляван от него със спътник свид. С., в района на 145км. от
автомагистралата. Доказа се по безспорен начин и предприетата маневра от свид. П.
– изпреварване на по-бавно движещ се автомобил чрез навлизане в лявата лента на
платното за движение, както и факта, че по същото време четиримата обвиняеми се
намирали в същата лента непосредствено зад свид. П. и се движели със значително
по-висока скорост от неговата. Не се спори, а и от обясненията на всеки от
обвиняемите и показанията на свидетелите П. и С. е видно, че при спирането на
всичките три автомобила, никой от обвинените по настоящото дело - Т., Г., Г.
или Л. не е упражнявал физическа или вербална агресия спрямо свидетелите.
Въз
основа на гореизложеното съдът намира, че следва да се довери на обясненията на
обвиняемите като доказателствено средство, макар и същите да представляват
принципно и възможност за излагане защитната позиция на тези лица по делото.
Основание за това схващане на състава е преди всичко както вътрешната
непротиворечивост, последователност и логичност на обясненията на Т., Г., Г. и Л.,
така и преди всичко факта, че изложеното от тях се подкрепя по един категоричен
начин от останалите гласни и писмени доказателства по делото. Така във връзка с
най-съществените елементи на повдигнатото обвинение-проявена агресия спрямо
свидетелите П. и С. и блокиране на движението по автомагистралата посредством
двата автомобила „Ауди”, описаното от обвиняемите относно събитията, произтекли
във връзка с това, категорично се подкрепят от всички останали доказателства по
делото, с изключение на час от заявеното от свидетелите С. и П..
Предвид горното съдът намира, че не
следва напълно да се довери на показанията на свидетелите С. и П. относно
спрялото движение, поради блокиране във връзка със случилото се с тяхно
участие, тъй като същите се намират в пряко противоречие с всички други
доказателства по делото. Така липсва каквото и да било друго доказателство, че
действително е имало спиране на движението. Както самите обвиняеми твърдят, а
това се подкрепя категорично и от показанията на всички други свидетели по
делото, включително и напълно независими такива, като например Ч., Р., П. и Д.,
такова спиране не е настъпвало. В тази връзка заявеното от посочените лица
индиректно се подкрепя от приложените и приети по делото справки от Агенция
„Пътна инфраструктура” относно движението на превозни средства в близост до
датата, часа и мястото на произшествието. Според последните, от разположените
камери за измерване на движението в близост до мястото на случилото се, не е
била отчетена нито една нулева скорост на движение непосредствено около часа на
инцидента, а това би било задължително, ако е налице проблем, препятстващ
свободното движение на автомобили по автомагистралата. Освен това и липсват
други, независими очевидци, които да потвърдят, че наистина движението е било
блокирано и да опишат някаква част от разигралите се събития така, както ги
пресъздават в показанията си свидетелите П. и С., включително и относно
скандал, нанесен побой на П. и удари по автомобила на двамата свидетели. Такова
нещо не твърди никой от разпитаните свидетели по делото, за които следва да се
приеме, че са очевидци, тъй като са се движели непосредствено в близост до
автомобилите и на обвиняемите, и на свид. П. и С. - Ч., Р., П. и Д.. Всъщност
от всички тях само Ч. говори за спиране на автомобили на платното за движение,
но според него това е станало плавно,
трите автомобила са отбили в аварийната лента и движението на останалите
превозни средства не е било затруднено.
Относно
продължителността на случилото се, съдът напълно споделя становището на
защитата, че въз основа на елементарни математически изчисления, се налага
извода за истинност на заявеното от обвиняемите Т., Г.,
Г. и Л.. В тази връзка наистина въз основа на отчетените от камерите на АПИ в
точка Трилистник часове на преминаване на автомобилите „Ауди А8” и „Киа
Соренто”, а от друга страна часът на подадения от свид. П. сигнал на телефон
112, времевият отрязък, в който е следвало да се е състоял инцидента,
инкриминиран по делото обхваща по-малко от една минута. В тази връзка е
практически невъзможно за толкова кратко време да се е разиграла цялата
случка /настигане, засичане от КИА-та, плавно спиране, слизане от колите,
размяна на реплики, тръгване/ и свид. П. да се е обадил на тел.112.
Относно
останалите разпитани по делото свидетели както на досъдебното производство,
така и в съдебната фаза на процеса, то техните показания не пораждат съмнение у
настоящия състав, но същевременно и не касаят факти и обстоятелства, предмет на
проверка поделото, поради което и не следва да бъдат по-подробно обсъдени в
настоящите мотиви.
Следва да се посочи и още, че настоящия
състав напълно се доверява на заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза,
като намира същото за
обективно, всестранно,
незаинтересовано, компетентно изготвено, с необходимите професионални знания и опит, в
съответствие с материалите по делото.
При така очертаната фактическа обстановка и
съвкупния анализ на доказателствената маса, съдът намира от правна страна, че обвиняемите Д.Л.Т.,
А.Д.Г., М.К.Г. и Х.И.Л. нито
от обективна, нито от субективна страна са
осъществили съставомерните признаци на вмененото му
във вина деяние по чл. 325, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК. Гореизложените мотиви относно приобщените по
делото гласни и писмени доказателства налагат извода, че липсват преки
доказателства, както и не се очертава система от косвени такива, които по
категоричен и несъмнен начин, така както изисква нормата на чл.303, ал.2 от НПК, да обосноват обвинителната теза спрямо всеки от тях, особено в насока те да са автори на деянието, в извършването на което са
обвинени.
Обект на престъплението хулиганство са
установеният в страната ред и общественото спокойствие. Основният признак на
деянието, чрез което се осъществява престъплението хулиганство, са
"непристойни действия". Престъплението не може да се осъществи чрез
бездействие. С непристойните действия трябва грубо да се нарушава общественият
ред и да се изразява явно неуважение към обществото. Престъплението е налице,
когато и двата признака са осъществени. Хулиганството е умишлено престъпление.
То може да се осъществи с пряк или с евентуален умисъл, а хулиганските действия
може да се извършват в най-разнообразни форми, като освен това публичността не
е задължителен елемент от състава на престъплението. Разграничителните критерии
между дребното хулиганство и престъплението хулиганство се изразяват в степента
на обществената опасност на деянията, посочени в чл. 1, ал. 2
УБДХ и чл. 325 от НК. Дребното хулиганство е
административно нарушение с по-ниска обществена опасност. Разграничението
трябва да се извършва на основата на конкретна оценка на всяко деяние, на
обективните му и субективни признаци с оглед на неговата обществена опасност.
Квалифицираният състав на престъплението хулиганство по смисъла на чл.325 ал.2
от НК се отличава от основния състав по признаците, посочени в закона, чрез
които е подчертана значително по-висока обществена опасност. В този смисъл
хулиганството се отличава с изключителна дързост, когато в много груба форма се
засягат интересите на обществото или личността и упорито не се прекратяват. Те
изразяват пренебрежително отношение към реда в обществото или към други
обществени или лични интереси. С тях се изразява грубо нахалство и тежко
оскърбление. На следващо място дали е налице съставът на хулиганството или
друго престъпление се определя от съдържанието и направлението на умисъла на
виновния, мотивите и целта и от извършените от него активни действия,
дезорганизиращи в една или друга степен нормалните, съответствуващи на
правилата на обществото взаимоотношения. Чрез хулиганството може да бъде
нарушен общественият ред във всички сфери на живота и дейността на гражданите.
За квалификацията на извършеното като престъпление по чл.325 от НК необходимо
да се установи наличието на хулигански мотив за реализиране на деянието.
Хулиганският мотив като задължителен елемент от субективния състав на
престъплението е стремежът на дееца да прояви своето явно и грубо неуважение
към обществото и в частност да противопостави себе си на общоприетите правила
на приличие, да прояви груба сила, гаврене и издевателство над личността на
другиго. Същевременно съдебната практика е категорична, че е налице хулиганска
проява и в случаите, в които деецът реализира състава на това престъпление, но
при форма на вината евентуален умисъл, воден от желанието да постигне друг,
пряко целен резултат. Известно е, че при евентуален умисъл в рамките на един и
същ причинно-следствен процес се осъществяват два резултата: пряко целеният и
допълнително настъпилият. В обективно отношение между тези два резултата
съществува идентична връзка на зависимост от деянието, което ги причинява. Те
не са последователни, а едновременно следствие на едно и също деяние. Или с
други думи, при евентуалния умисъл и пряко целения и допълнително настъпилия
резултат са една комплексна и същевременно кумулативна последица на деянието,
което ги поражда. Поради тази причина, обективно е невъзможна избирателност за
допускането или изключването на който и да било от двата резултата. В
субективно отношение обаче, такава избирателност, макар и на по-друга плоскост,
съществува: деецът, съзнавайки, че допълнителният резултат е възможно условие
на пряко целения, може да се откаже от осъществяване на последния, за да
изключи настъпването на първия. Когато не последва такъв отказ и се предприеме
изпълнителното деяние, причинната връзка е вече поставена в действие с еднаква
валидност както за прекия, така и за допълнителния резултат. Следователно,
съзнанието за възможността от настъпването и на допълнителния (съставомерен)
резултат не се е оказало достатъчен контрамотив за въздържане от деянието.
Доминиращ (решаващ) мотив за неговото извършване в този случай не може да бъде
друго, освен приоритет в постигането на пряко преследваната цел от дееца,
съчетан с безразличие към възможните други съставомерни последици. Поради тази
двупосочност на психическия процес при евентуалния умисъл е наложително да се
направи следното разграничение. В чисто субективен план деецът взема решение за
постигане на определен резултат и това е неговата пряка цел. Деянието, като
посредник между решението и целта, създава висока степен на вероятност да
причини и друг, при това непременно съставомерен резултат. Тази възможност
произтича от конкретната особеност на обективните връзки между деянието-причина
и закономерно следващите от него изменения в действителността извън пряко
целените. Допълнителните последици от същото деяние, когато те са съставомерни,
законодателно не са включени в пряката цел на дееца - чл. 11, ал. 2 НК. Поради тази причина
допълнителните последици, макар обхванати от съзнанието на дееца, не са
подчинени на същия психологичен механизъм: потребност, мотивация, цел, решение,
деяние и резултат, както това е при пряко целените. Различието е съществено.
Пряко преследваната цел от дееца в повечето случаи се покрива с резултата.
Формирането на целта се предхожда от проявлението на субективно осъзнати
потребности. Въз основа на тях се пораждат мотивите и подбудите, които от своя
страна конкретизират целта. При допълнителна конкуренция на основния мотив с
други допълнителни мотиви "за" и "против" се взема решение
за постигане на целта, т.е. за осъществяване на изпълнителното деяние. Очевидна
е неизменната, взаимна вътрешна връзка между мотивите и целта. Съотношението е
аналогично на кондицио сине кванон, т.е. всеки един от тези два основни
психологични елемента е невъзможен без другия, и на следващо място - нито един
умишлен човешки акт, като поведение или конкретно действие, е невъзможен без
който и да е от тях (мотиви и цел). Това важи обаче само за деяния, извършени
при пряк умисъл, както и за пряко целеният резултат при евентуалния умисъл.
Посоченото разрешение не може да се приложи за допълнително настъпилия резултат
при евентуалния умисъл най-вече поради това, че този резултат е извън пряката
цел на дееца. В този случай липсва директна и неотразима връзка между мотивите
на деянието и допълнително причинения резултат. Законодателят изрично е
изключил тази връзка, защото е ограничил волевото субективно отношение на дееца
към същия резултат само до степен допускане, като евентуално възможен наред и
поради даден приоритет на пряко целения. Ето защо, само при прекия умисъл
мотивите за извършване на едно деяние могат да бъдат въздигнати в квалифициращо
обстоятелство: напр. убийство с користни цели, за да се прикрие друго
престъпление, по хулигански подбуди и др., докато при евентуалния умисъл
мотивите за деянието, причинило и допълнителния съставомерен резултат, могат да
бъдат най-различни, в т.ч. и правно неукорими, но никога сами по себе си
квалифициращо обстоятелство. При евентуалния умисъл подлежи на изследване
мотивът на деянието, предприето за постигане на пряко преследваната цел от
дееца. Допълнителният резултат е съзнавана и възможна функция на основната
субективна цел на дееца. Ето защо, при евентуалния умисъл мотивите за
извършване на деянието следва да се отнесат не към реално настъпилия
допълнителен резултат, а към психологическите причини, предизвикали
изпълнението на пряката цел.
С новата разпоредба на чл.325
ал.3 от НК законодателят урежда случаите, при които непристойните действия на дееца се изразяват в публичната демонстрация на абсолютно
необоснованото, ирационално, изключително агресивно, неуважително и много
опасно отношение към гражданите, извършено по начин и със средства /бързи
автомобили/, опасни за живота и здравето на мнозина. Субекти на посоченото престъпление са всички наказателноотговорни лица, притежаващи или
непритежаващи свидетелство за управление, които при управление на подвижен
моторно превозно средство извършат действия, които грубо нарушават обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото.
В конкретния случай настоящият
състав намира, че с действията си на инкриминираната дата никой от четиримата
обвиняеми не е осъществил действия, попадащи в обхвата на чл.325 ал.3 от НК,
нито такива, които по съществото си да се характеризират като хулигански. В
тази връзка от събраните гласни и писмени доказателства, кредитирани от съда –
обясненията на Т., Г., Г. и Л. и показанията на всички разпитани по делото
свидетели в съдебната и досъдебната фаза на процеса, включително и тези на
свид. П. и С., е видно, че същите не са извършили никое от описаните в
Постановлението на Районна прокуратура – Пловдив действия, които да са демонстрация
на грубо отношение, незачитане на установените в обществото порядки, проява на
превъзходство над останалите членове на обществото. Както вече се посочи
по-горе, липсват надлежни доказателства изобщо за наличието на противоправно
поведение на когото и да било от обвиняемите при управление на моторно превозно
средство, както и за това в резултат на същото да са засегнати обществените
отношения, регулиращи нормите за добро поведение и морал. В този смисъл дори
самите свидетели П. и С. са категорични, че Т., Г., Г. и Л. не са извършвали
никакви посегателства спрямо всеки от тях, нито са увреждали автомобила им,
като дори не могат да потвърдят, че изобщо някой от обвинените лица е
присъствал на случая. такива данни са били налице още във фазата на
разследването по делото, доколкото при извършените очни ставки и разпознавания
нито С., нито П. са посочили някой от четиримата обвиняеми като вероятен
извършител на посегателството срещу тях.
На следващо място, както вече се
посочи, по делото не са събрани доказателства въобще да е било налице
затрудняване, а още по-малко и спиране на движението на автомагистрала „Тракия”
на инкриминираните дата и място. В тази връзка бяха обсъдени показанията на
участващите по това време в движението лица, разпитани по делото, както и
справките за превозни средства от АПИ за същия период, които тук не следва да
се преповтарят. Още по-малко по делото са налице данни, че подобно блокиране на
движението се дължи на противоправно поведение именно на някой от четиримата - Т.,
Г., Г. или Л..
Следва да се посочи и
обстоятелството, че деянието, вменено във вина конкретно на обвиняемите Г. и Г.
се явява несъставомерно от обективна страна и на друго, лично основание. Както
вече се посочи, за изпълване признаците н престъплението по чл.325 ал.3 от НК е
необходимо инкриминираните хулигански действия да са извършени от лицето при
управление на моторно превозно средство. Последното, пък, означава това лице
пряко да реализира управлението, като непосредствено борави с уредите и
механизмите за управление на дадено МПС. В конкретния случай категорично се
установи, а и липсва каквото и да било гласно или писмено доказателство в
обратния смисъл, че лекият автомобил „Ауди А8”, с per. № .... е бил управляван от обв.
Х.Л., а лекият автомобил „Ауди
А8", с per. № ......
бил управляван от обв. Д.Т.. Другите двама обвиняеми просто
са пътували в тези две превозни средства, без да ги управляват в нито един
момент от протеклите събития. Следователно обвиняемите Г. и Г. обективно не са
могли да извършат каквито и да било действия, имащи характер на хулигански
такива, при управление на моторно превозно средство.
Гореизложените обстоятелства налагат,
според съда, и извода, че деянията на обв. Д.Т., А.Г., М.Г. и Х.Л. се явяват
несъставомерни и от субективна страна. Те не осъществява от субективна страна признаците на
извършено престъпление по чл. 325, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, нито такова по чл.325 ал.1 от
същия кодекс, тъй като преди всичко липсва умисъл от страна на всеки от обвиняемите, под формата
на пряк или евентуален такъв,
да извърши
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото и това да е сторено при управление на МПС. От гореобсъдените гласни и писмени доказателства по делото се налага
извода, че не са налице такива, доказващи извършени от всеки от обвиняемите
хулигански действия, имали за пряка и непосредствена последици нарушаване на
обществения ред и спокойствие.
Поради всичко изложено и съдът намира,
че обвиняемият Д.Л.Т. следва да бъде признат за НЕВИНЕН в това на 14.04.2017г. на
автомагистрала „Тракия", в района на 145 км. +500м., обл. Пловдив, като извършител в съучастие с лицата Х.И.Л., ЕГН **********, М.К.Г., ЕГН ********** и А.Д.Г., ЕГН **********, също
като извършители, при управление на
моторно превозно средство да е извършил
непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.
От своя страна обвиняемият А.Д.Г. също
следва да бъде признат за НЕВИНЕН в това 14.04.2017г. на автомагистрала
„Тракия", в района на 145 км. +500м., обл. Пловдив, като извършител в
съучастие с лицата Х.И.Л., ЕГН **********, Д.Л.Т., ЕГН ********** и М.К.Г., ЕГН
**********, също като извършители, при управление на моторно превозно средство
да е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред
и изразяващи явно неуважение към обществото.
На следващо място обвиняемият М.К.Г. също следва да бъде признат за
НЕВИНЕН в това на 14.04.2017г. на автомагистрала „Тракия", в
района на 145 км. +500м., обл. Пловдив, като извършител в съучастие с лицата Х.И.Л.,
ЕГН **********, Д.Л.Т., ЕГН ********** и А.Д.Г., ЕГН **********, също като
извършители, при управление на моторно превозно средство да е извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.
Не на последно място обвиняемият Х.И.Л. следва да бъде признат за
НЕВИНЕН в това на 14.04.2017г. на автомагистрала
„Тракия", в района на 145 км. +500м., обл. Пловдив, като извършител в
съучастие с лицата М.К.Г., ЕГН **********, Д.Л.Т., ЕГН ********** и А.Д.Г., ЕГН
**********, също като извършители, при управление на моторно превозно средство да е извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.
С
оглед на това и на основание чл.378 ал.4 т.2 вр. чл.304 от НПК обвиняемите Д.Л.Т., А.Д.Г., М.К.Г. и Х.И.Л.
следва да бъдат ОПРАВДАНИ по така повдигнатите им обвинения по чл. 325, ал. 3,
вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Иззетите и приложени по делото
веществени доказателства - 11 броя дактилоскопни следи и
18 броя компактдискове, следва ДА ОСТАНАТ по делото, а веществените
доказателства - 1 брой мобилен телефон „СОНИ”, бял на цвят, с ИМЕЙ и 1 бр.
мобилен апарат „АЙФОН”, черен на цвят, с ИМЕЙ следва да БЪДАТ ВЪРНАТИ на собствениците им,
съответно П Н. П ЕГН: ********** и С И.И. ЕГН: **********.
Вещественото доказателство 1 брой дръжка за врата на автомобил ДА БЪДЕ УНИЩОЖЕНО като вещ без
стойност.
Предвид признаването на обвиняемите Д.Л.Т.,
А.Д.Г., М.К.Г. и Х.И.Л. за невинни по повдигнатите им обвинения по чл. 325, ал. 3,
вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, то на основание чл.190
ал.1 от НПК направените разноски по делото за експертиза в размер на 148.12лева,
следва да ОСТАНАТ за сметка на Държавата.
По изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
ВЯРНО, СЕКРЕТАР,
Н.Т.