РЕШЕНИЕ
№ 396
гр. Варна, 20.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Магдалена Давидова Янева
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело
№ 20213110113817 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ.
Ищецът С. Р. ЮС. твърди в исковата си молба, че за лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „С 220 CDI“, рег. В 0001 СА, е сключил с ответното дружество
застраховка „Каско на МПС“, клауза „Пълно каско“ обективирана в застрахователна полица
№ 0312200340015776, със срок на валидност от 27.07.2020г. до 26.07.2021г. Твърди се, че на
30.06.2021г. е паркирал автомобила в гр. В., кв. „*********“ до бл. ** и на 07.07.2021г.
установил, че същия е увреден от неизвестно за него лице. Сочи, че във връзка с щетата по
автомобила, е уведомил застрахователя на 07.07.2021г., който е съставил Опис-заключение
за вреди на МПС № ********* с описани вреди: врата предна дясна. За щетата на
застрахованото МПС застрахователят е изплатил обезщетение в размер на 180.87 лева.
Твърдейки, че изплатеното обезщетение е недостатъчно за възстановяване на щетата, сезира
съда с искане за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от 192.35 лева
(съобразно допуснатото в о.с.з. на 24.01.2022г. изменение на иска), представляваща
незаплатена част от следващото му се застрахователно обезщетение за причинените
имуществени вреди, изразяващи се увреждане на предна дясна врата, ведно със законната
лихва считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 24.09.2021г., до
окончателното изплащане на обезщетението. Претендира и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество „Дженерали Застраховане“ АД,
депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на
иска. Не оспорва, че лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 220 CDI“, рег. В 0001 СА, е
1
бил застрахован валидна към 07.07.2021г. застраховка „Каско“. Не оспорва и факта на
настъпилото застрахователно събитие и надлежното уведомяване на застрахователя.
Поддържа, че с изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 180.87 лева е
изпълнил задължението си по сключената застраховка, с оглед нарочното искане на
застрахования, обективирано в уведомлението за щета, обезщетението да се определи по
експертна оценка. Тази възможност сочи страните да се уговорили в т. 58.3.3 от Общите
условия, като съгласно т. 57 и 60 от ОУ, експертната оценка се извършва по правилата на
застрахователя и приетата от него методика, цени и каталози, с които застрахованият е
декларирал при сключване на договора за запознат. В този смисъл изразява становище, че
претендирания от ищеца размер на обезщетението е прекомерно завишен. Моли за
отхвърляне на иска, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
С изготвения по делото проект за доклад, обявен за окончателен в о.с.з. на
24.01.2022г., между страните е прието за безспорно установено и ненуждаещо се доказване,
че ищеца и ответното дружество е сключена застраховка „Каско“ за лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „С 220 CDI“, рег. В 0001 СА, валидна към 07.07.2020г., че на посочената
дата е настъпило застрахователно събитие, в резултат на което е увредена предна дясна
врата, както и че на ищеца е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 180.87
лева.
По делото е допусната съдебно-автотехническа експертиза, в заключението по която
вещото лице е дало в няколко варианта стойността, необходима за отстраняване на щетата
по предна дясна врата: 373.22 лева – при цени за труд в сервиз притежаващ сертифициран за
качество ISO и такива, които не са сертифицирани по посочения стандарт; 493.06 лева – по
цени за труд в сервиз притежаващ сертифициран за качество ISO; 261.94 лева - по цени за
труд в сервиз, който не е сертифициран по ISO; 235.24 лева – по цени за труд в доверени
сервизи на застрахователя и 246.84 лева – по цени за труд съобразно Методиката на
застрахователя за определяне размера на застрахователното обезщетение.
В съдебно заседание вещото лице разяснява, че сервизи, които работят със
застрахователи използват онлайн базирани продукти за изчисляване на ремонти – Audatex,
Smart ciaims, като при тези продукти обикновено нормовремето, необходимо за извършване
на определена дейност е занижено, а часовата ставка – завишена. На свободния пазар
калкулациите не се извършват по тези системи.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предпоставките, предвидени в хипотезата на приложимата материалноправна норма
на чл. 405, ал. 1 КЗ, възлагат в тежест на ищеца да установи при условията главно и пълно
доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение, изпълнение на поетите
от ищеца задължения по договора, настъпване на покрит от застрахователния договор риск в
2
срока на валидност на застрахователната полица и размера на средствата, необходими за
отстраняване на вредите, възникнали в резултат на събитието.
В настоящия случай, не е спорно между страните съществуването на застрахователно
правоотношение по сключена застраховка „Каско“, обект на която е лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „С 220 CDI“, рег. В 0001 СА, както и че в срока на действие на
застрахователния договор е настъпило твърдяното от ищеца събитие – увреждане предна
дясна врата на автомобила.
Спорният по делото въпрос е свързан с размер на следващото се застрахователно
обезщетение.
При съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение
съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие – чл. 386, ал. 1 КЗ.
Последната разпоредбата предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението не може да
надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда)
стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество (чл. 400, ал. 1 КЗ), съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други. Правото на справедлив
размер на обезщетението и възможността за поправка на щетата съобразно средни пазарни
цени не може да се отрече и с оглед периода на експлоатация на автомобила.
С оглед горното и при липса на ангажирани от ищеца доказателства (а и твърдения),
щетите по автомобила да са отстранени, респ. да са реализирани разходи по отстраняването
им, съдът приема, че застрахователното обезщетение следва да бъде определено по
възстановителна стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие, като ползва заключението на вещото лице. След като законът сочи, че
възстановителна стойност е тази, за която може да се възстанови имуществото с ново от
същия вид и качество, то безспорно е че ремонтът може да бъде извършен в сервиз
сертифициран за качество ISO, както и в такива, които нямат такъв сертификат. Както обаче
увреденият има право да получи справедливо обезщетение, така и застрахователят не е и не
може да бъде обвързан да заплаща ремонт на висока стойност. Ето защо и след като нито
сертифицираните сервизи, нито този, които нямат сертификат, са извън търговския оборот,
обезщетението следва да бъде определено при съобразяване на средната стойност за
възстановяване на автомобила по цени ни труд и материали на сертифициран сервиз и
такъв, който няма сертификат за качество ISO, която според заключението по т. 1.1. възлиза
в размер на 373.22 лева. След приспадане на заплатеното от застрахователя обезщетение в
размер на 180.87 лева, дължимата сума за възстановяване на щетите възлиза в размер на
192.35 лева.
В обобщение, съдът намира, че предявения иск в рамките на размера, предмет на
настоящата произнасяне, е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
3
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати на С.Ю. сторените в настоящото производство разноски
за заплатена държавна такса от 50 лева, възнаграждение за вещо лице от 75 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева с ДДС, или общо сумата от 485 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. “Княз Александър Дондуков” № 68, да заплати на С. Р. Ю., ЕГН
**********, от с. **********, община *********, сумата от 192.35 лева (сто деветдесет и
два лева и тридесет и пет стотинки), представляваща незаплатена част от следващото му
се застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди, изразяващи се
увреждане на предна дясна врата на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 220 CDI“,
рег. В 0001 СА, настъпило в периода 30.06.2021г. - 07.07.2021г. и дължимо по застраховка
„Каско на МПС“, клауза „Пълно каско“, обективирана в застрахователна полица №
0312200340015776, ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 24.09.2021г., на основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. “Княз Александър Дондуков” № 68, да заплати на С. Р. Ю., ЕГН
**********, от с. ***********, община ******, сумата от 485.00 лева (четиристотин
осемдесет и пет лева), представляваща сторени съдебно – деловодни разноски в настоящото
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени от ответника в полза на ищеца С. Р. Ю.
по посочената в исковата молба специална банкова сметка на адв. Й.К. А., а именно: IBAN
BG33 RZBB 9155 1007 8433 49.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4