Р Е
Ш Е Н
И Е
№....................
Гр. София, 28.06.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-21 състав, в публично съдебно заседание на десети май две хиляди двадесет и
втора година в състав:
СЪДИЯ : РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
при
секретаря Елеонора Г., като разгледа докладваното от съдията търговско дело N 1114 по описа за 2020г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „Д.2.М“ ЕООД е предявил срещу „Е.С.“
ООД искове по чл. 266, чл.79, ал.1,
чл.92 и чл.86 ЗЗД за заплащане на възнаграждение за изпълнени СМР по договор от
15.05.2019 г. в размер на 111550, 99 лв., от които 18997,88 лв. за изпълнени
работи, описани в приложение № 1 към договора и 93553,11 лв. за допълнителни работи,
чието извършване е уговорено като възможност в същия договор, за неустойка максималния уговорен размер от 11155,09лв. за забава в плащанията на
задълженията по договора за извършени доставки и СМР в общ размер на
111550,99лв. за периода 16.11.2019г. – 17.06.2020г., както и законна лихва в
размер на 420 лв. за забавеното плащане на уговорения в договора аванс за
период на забава от 31.05.2019 г. до 01.08.2019 г., а при условията не
евентуалност вместо неустойка за забавено плащане се претендира законна лихва в
размер на 5147,71 лв. за забавеното плащане на възнаграждението за
допълнителните СМР в размер на 86673,87 лв. за период на забава 07.11.2019
-17.06.2020 г. При условията на отхвърляне на исковете за възнаграждение на
договорно основание ищецът претендира заплащане на сумата от 111550,99 лв. на
основание извъндоговорен източник – водене на чужда
работа без пълномощие, като твърди да извършил СМР уместно и с грижата на
добрия стопанин вместо ответника, който имал задължение да ги изпълни и ги отчел
като изпълнени на своя възложител, за което получил възнаграждение. Евентуално
твърди ответникът да сe е обогатил със
същата сума за негова сметка без основание. Претендират се направените от ищеца
разноски за обезпечаване на исковeте, основани на
договор в общ размер на 6862 лв. за държавна такса, адвокатско възнаграждение в
обезпечителното производство и производството по налагане на мерките, както и
такси на ЧСИ за налагането на допуснатия запор. Ищецът претендира разноските по
делото и законна лихва от датата на исковата молба.
Ответник по първоначалните искове - „Е.С.“
ООД е предявил срещу „Д.2.М“ ЕООД насрещен иск
по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за
връщане на сумата от 43795,93лв., представляваща част от платена на
23.10.2019г. сума в общ размер на 100000 лв., което плащане е осъществено без
основание и не е настъпило основание ответникът по иска да задържи сумата.
Ищецът по първоначалните искове твърди,
че е сключил с ответника договор за СМР от 15.05.2019г. на следния обект „Смяна
на предназначението на магазини за промишлени стоки в ресторанти за бързо
хранене на кота +11,90; подмяна на част от покривното
покритие с покривно остъкляване в търговски и развлекателен комплекс Галерия,
Стара Загора“. Доставките и СМР са описани в приложение №1-КСС към договора.
Страните са договорили в чл. 8 от договора, че възнаграждението на изпълнителя
ще се определя по количествено – стойностна сметка – приложение №1 и другите
приложения и ще бъде определено съгласно приемо-предавателни
протоколи за реално извършените от изпълнителя работи при твърдо определени
единични цени съгласно приложение №1, а за работите, които липсват в
приложението – съгласно предоставена на ответника оферта. В хода на изпълнение
на работата, ответникът е възложил на ищеца допълнителни СМР, които не
фигурират в приложение №1 като видове или са с надвишени количества в сравнение
с тези по приложението към договора. Твърди, че изпълнението на работите било
при специфични условия, тъй като те се следвало да се извършат без
преустановяване дейността на търговския център и в рамките на извънработното му
време, а именно в интервала между 22.00 и 10.00 часа, по начин, че да са
приключили и засегнатите от СМР елементи на вътрешната инфраструктура да са
възстановени към началото на работното време на МОЛ-а, което наложило
ангажирането на множество работници на ищеца поради необходимостта от бързина
на работата и непредвидимост на част от задачите. Именно поради тази специфика
на изпълнението при сключването на договора голяма част от необходимите СМР за
постигане на целената промяна на предназначението на обектите и преместването
на съоръжения не са могли да бъдат предвидени и описани в договора, тъй като
необходимостта от осъществяването им е установена на място при самото
изпълнението. По тези причини и много често уговорката относно допълнителните
СМР и съответните цени се е постигала след като СМР са извършени. Количествата
извършени СМР били окончателно определени от страните в приемо-предавателни
протоколи за реално извършени от ищеца работи при твърдо определени единични
цени съгласно приложение №1, а за такива, които липсват в приложението –
съгласно предоставена на ответника оферта и разменени и-мейли
между страните. За СМР извън приложение №1 страните постигали договореност в
протоколите за извършените СМР да се
посочват в отделен раздел допълнително извършените СМР по количества, ед. цени
и стойности. Тези актове се оформяли след замерване на извършените СМР и
представлявали допълнително споразумение между страните по договора. На база на
така оформените протоколи, ищецът е издавал данъчни фактури, в които е описван
протокола (акт 19), въз основа на който е издавана фактурата. По този начин са
били оформени подписаните от ответника акт обр. 19:
протокол №1, протокол №2, протокол № 1 подови кутии, протокол №2 подови кутии и
др., които са двустранно подписани и
поставили началото на този начин на работа между страните. След като
ищецът е напреднал в извършаването на СМР, ответникът е отказал да подписва
каквито и да е документи. Ищецът е работил на обекта в периода 15.05.2019г. –
09.01.2020г.. Твърди, че извършените доставки и СМР на обекта са отчетени в
общо 16 броя протоколи обр.19, в които са посочени
както СМР по приложение №1, така и такива СМР, които са извън това приложение.
От тези 16 броя протоколи, 4 броя са подписани от ответника и това са протокол
№2/16.09.2019г., протокол №1/16.09.2019г., протокол №2/26.09.2019г. подови
кутии и протокол №1/26.09.2019г. подови кутии. Друга част от протоколите не са
подписани от ответника, но извършената работа е била приета от възложителя с конклудентни действия, включително като една част от
извършените работи са отчетени от страна на възложителя и са заплатени на
ищеца. Освен това, ответникът е извършил признание на извършени СМР извън
приложение №1 към договора с и-мейли от 21.04.20г.,
22.04.20г. и 23.04.20г. на обща стойност 18048,61лв. без ДДС. Възложителят не
изпълнил задълженията си за заплащане на възнаграждение и след като бил канен
многократно след приключване на изпълнението на СМР, като на 21.04.2020г.
платил сума в размер на 18058,34лв.. Твърди си, че общата стойност на изпълнени
СМР и доставки по приложение №1 е
102102,48лв. с ДДС, от които за СМР и доставки на обща стойност 85515,09лв. с
ДДС има подписани от ответника
двустранни протоколи обр. 19, а за 16587,38лв. с
ДДС ищецът е изготвил и подписал
протоколи акт обр. 19, изпратил ги е на ответника, но
той не ги е върнал подписани. Общата
стойност на допълнително изпълнените СМР, извън
приложение №1, е в размер на 254506,84лв. с ДДС, от които за сумата от
198340,06лв. с ДДС има подписани
двустранни протоколи обр. 19 от ответника , а за
сумата от 56166,78лв. с ДДС ищецът е изготвил и подписал протоколи акт обр. 19, изпратил ги е на ответника, който не ги е подписал. Общата стойност на четирите двустранно
подписани протокола е 283855,16лв. с ДДС, като от тях 198097,19лв. с ДДС е
стойността на доставките и СМР извън приложение №1, а останалата сума е за
доставки и СМР по приложение №1. Ищецът счита, че с
подписване на протоколите ответникът е признал и потвърдил както
съгласието си, така и изпълнението на съответните СМР. За СМР и доставките, за
които няма подписани протоколи се твърди
ответникът да ги е възложил на ищеца по и-мейли и
одобрил с конклудентни действия; същите били приети
от ответника, който ги е актувал към неговия възложител и е получил
възнаграждение. Всички изпълнени доставки и СМР от страна на ищеца са на обща
стойност 297174,44лв. без ДДС или 356609,32лв. с ДДС, от които ответникът е
платил за работа на ищеца на обекта сумата от 245058,34лв. с ДДС, от които
208405,38лв. с ДДС са по подписани от ответника протоколи, акт обр. 19 и 36652,96лв. с ДДС са по неподписани от ответника
протоколи, акт обр.19. Останалото неплатено по
договора възнаграждение за извършени СМР е
в общ размер на 111550,99лв. са на основание договора между страните за
основни – по приложение №1, от които претендираните
възнаграждения за СМР и доставки по приложение №1 са в общ размер на
24877,12лв., а претендираните възнаграждения за
допълнителни доставки по СМР по чл. 1, ал. 3 от договора са в общ размер на
86673,87лв. е и тези суми са формирани
от неизплатени плащания по следните фактури и за работа, обективирана
в следните протоколи:
-
75442,78лв.
с ДДС – остатък за плащане по фактура №00000017/13.10.2019г. за извършени СМР
съгласно протокол №1/16.09.2019г., протокол №3/30.10.2019г., протокол №3 –
подови кутии и протокол №4/30.10.2019г. (л. 5, л.7). От тази сума неплатеното
възнаграждение за СМР и доставки по приложение №1 е в размер на 18935,02лв. (обективирани в протокол №1/16.09.2019г., протокол
№3/30.10.2019г. и протокол №4/30.10.2019г.), а 56507,76лв. е неплатено
възнаграждение за допълнителни СМР, извън приложение №1;
-
9587,03лв.
с ДДС – остатък за плащане по фактура №**********/09.01.2020г. за извършени СМР
съгласно протокол №5/09.01.2020г., протокол №6/09.01.220г., протокол
№7/09.01.2020г., протокол №4/09.01.2020г. – подови кутии и протокол
№5/09.01.2020г. – подови кутии. От тази сума неизплатеното възнаграждение за
СМР и доставки по приложение №1 е в общ размер на 5942,10лв. с ДДС (за СМР по
протокол №5/09.01.2020г., протокол №6/09.01.220г.), а 3644,93лв. с ДДС е
неизплатеното общо възнаграждение за допълнителни СМР, извън приложение №1 (л.
15);
-
26521,18лв.
с ДДС по фактура №**********/09.01.2020г., която е за СМР съгласно протокол за
обект Mr. Dunner, протокол
за обект Subway и протокол за обект Pleska&Pizza и за извършените допънителни
СМР, извън приложение №1
Твърди, че съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3
от договора при забава с повече от 5 работни дни на ответника-възложител в
заплащане на извършените СМР същият дължи на изпълнителя неустойка в размер на
0,1% от стойността на договореното СМР, но не повече от 10% от стойността на
дължимата сума, като ищецът претендира уговорената неустойка в максимален
размер, тъй като забавата в плащането е продължила за периода 16.11.2019г. –
17.06.2020г. В случай, че съдът приеме, че за забава в плащанията на
възнагражденията за извършени СМР по приложение №1 се дължи договорна
неустойка, а за забава в плащанията на задълженията за извършените СМР, които
са извън приложение №1, не се дължи договорна неустойка, претендира следните
суми:
-
2487лв.,
представляваща неустойка за забава в плащане на сумата от 24877,12лв. (претендирано възнаграждение за извършени СМР по приложение
№1) за периода 16.11.2019г. – 17.06.2020г. и
-
обезщетение
за забава върху претендираните възнаграждения за СМР,
извън приложение №1, както следва: за сумата от 3516.04 лв. за периода
07.11.2019г. – 17.06.2020г. за забава на сумата от 56507,76лв. по фактура №00000017/13.10.2019г.;
за сумата от 482,42лв. за забава в плащането по фактура
№20000000051/09.01.2020г. за периода 07.11.2019г. – 17.06.2020г.; за сумата от
1149,25лв. за забава на сумата от 26521,18лв. за периода 14.01.2020г. –
17.06.2020г. по фактура №20000000052/09.01.2020г. (л. 24).
Твърди, че съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1
от договора възложителят е следвало да плати аванс до 30.05.2019г. като по
отношение на аванса не се прилагала клаузата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от договора.
Авансът е заплатен със закъснение от 60 дни по фактура №*********/01.07.2019г.,
платена на 01.08.2019г. Претендира лихва за забава плащането на аванса от
24000лв. в размер на 420лв. за периода 31.05.2019г. – 01.08.2019г.. Твърди, че
ако се приеме, че претендираните суми за
възнаграждение на СМР не съставляват възнаграждение по процесния
договор, процесните фактури са имали характер на
покана за плащане по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и с връчването им ответникът
е бил поставен в забава относно плащането на фактурираните суми. При условията
на евентуалност, твърди, че процесните СМР са
договаряни по електронна кореспонденция, изпратени протоколи и фактури. При
условията на евентуалност, твърди, че СМР, за които претендира възнаграждение,
са били необходими, извършените са в интерес на ответника и със знанието и без
противопоставяне му, като без тях обектът не би бил завършен изцяло и не би се
ползвал по предназначение. При условията на евентуалност, ищецът Д.2.М ЕООД
счита, че ответникът се обогатил неоснователно, като е спестил
разходи за труд, материали, а е получил възнаграждение от собствения си
възложител
Първоначалният ответника Е.С. ООД
оспорва исковете по основание и по размер. Признава, че е страна, в качеството
на възложител, а ищецът е подизпълнител, по договора за СМР от 15.05.2019г.,
посочен в исковата молба на ищеца и че с процесния
договор се превъзлага част от работата, за която
твърди да е отговорен пред собственика на комплекс „Галерия Стара Загора“.
Твърди, че е превел по сметка на ищеца авансово сумата от 72000лв., срещу които
са издадени фактури №**********/01.07.2019г. и №00000000254/26.08.2019г. и тези
две фактури отразявали коректно направените плащания и извършени работи по
договора. Признава, че ищцовото дружество е извършило
работи, възложени му по договора и твърди, че изпълнените дейности са приети от
ответника с три протокола, като твърденията му за подписаните протоколи не
съвпадат с данните по представените от ищеца.
Твърди, че не е подписвал други протоколи за други дейности на основание
договора и не е възлагало допълнителни дейности на ищеца; всички други
протоколи и фактури са съставени едностранно от ищеца и не отразяват надлежно и
качествено извършени работи, които да са приети от възложителя по процесния договор. С писмо от 30.04.2020г. ответникът е
признал извършени от ищеца работи на обща стойност 201262,41лв.. Твърди, че
общата сума, която е платил на ищеца по договора е в размер на 245058,34лв.,
както следва: 24000лв., платени на 01.08.2019г. с основание: фактура 246 от
01.07.2019г.; 48000лв., платени на 24.08.2019г. с основание: плащане по договор
за Галерия; 40000лв., платени на 02.10.2019г. с основание: плащане по договор;
100000лв., платени на 23.10.2019г. с основание: плащане по договор; 15000лв.,
платени на 06.12.2019г. с основание: плащане по договор, Галерия Стара Загора;
18058,34лв., платени на 16.04.2020г. с основание: плащане по протоколи №7,8 и
9. Твърди, че измененията в договора могат да се правят само в писмен вид, чрез
анекс, какъвто между страните не е сключван
и че е платил на ищеца всички СМР, които е одобрил Оспорва приложени от
ищеца фактури и протоколи към исковата молба, тъй като същите не отразявали
реално извършени дейности и доставки. Оспорва в разменена електронна
кореспонденция с ищеца да е възлагал извършването на СМР, като не оспорва
такава да е разменяна, но счита, че съдържанието и не съответства на
тълкуването на ищеца. Позовава се на чл. 1, ал. 5 от договора, според който при
сключване на процесния договор изпълнителят е
декларирал, че е запознат с проекта за договорения обект, и че ако в процеса на
работа възникнела необходимост от допълнителни дейности, изпълнителят следвало
да предостави на възложителя проектно решение и да се уговорят единични цени за
СМР, които не са включени в приложение №1. Твърди, че изпълнителят не му е
представял проект съгласно уговореното, както и, че изпълнителят по договора не
е поискал определяне на цени за дейности извън приложение №1. Твърди, че в хода
на изпълнение на СМР при подписване на протоколите инж. Б.Й.от името на
възложителя е сочил на изпълнителя по договора некачествено изпълнени работи,
след което изпълнителят за по-лесно е започнал да съставя неприсъствени
протоколи и да ги изпраща по пощата и по и-мейл на
възложителя. По отношение на евентуалния иск на основание гестия
твърди, че дори и да е извършена работа от ищеца, не ответника би имал
непосредствена полза от извършеното, а собственикът на обекта „Галерия Стара
Загора“. Оспорва да се е обогатил за сметка на ищеца с извършените СМР. Във
връзка с насрещния иск твърди, че платените от него суми надвишават със
43795,93 лв. възнаграждението за реално
извършени работи, поради което са платени без основание.Единствените фактури,
отразяващи коректно плащанията и приетите от възложителя работи са фактура 246
и 254 като оспорва останалите приложени от ищеца фактури да отразяват реални
доставки и услуги.
Ответникът по насрещните искове ги
оспорва по основание и размер. Твърди, че двустранно подписаните протоколи са
не три, а четири – ищецът е подписал и протокол №1/26.09.2019г. за подови кутии
на стойност 70061,10лв. с ДДС, с който общата стойност на СМР, за които има
подписани двустранни протоколи достигала общ размер от 283855,16лв. Твърди, че
само част от СМР в двустранно подписаните протоколи са СМР по приложение №1 към
договора, а останалите СМР по тези протоколи са извън приложение №1, като
поддържа доводи, че платените от ответника суми са в изпълнение на задълженията
му по договора помежду им и не ги погасяват изцяло, поради което и няма
основание да бъдат върнати. При условията на евентуалност иска да се извърши
съдебно прихващане между вземанията по насрещния иск и първоначално предявените
с исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
За безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията
между страните са обявени обстоятелствата, че между ищеца, като изпълнител, и ответника,
като възложител, са възникнали облигационни правоотношения въз основа на
договор за СМР от 15.05.2019г. на следния обект „Смяна на предназначението на
магазини за промишлени стоки в ресторанти за бързо хранене на кота +11,90; подмяна на част от покривното покритие с
покривно остъкляване в търговски и развлекателен комплекс Галерия, Стара
Загора“; че с процесния договор се превъзлага работа, за която ответникът е отговорен пред
трето лице, както и че за извършените СМР възложителят по процесния
договор от 15.05.2019г. е платил на изпълнителя общата сума от 245058,34лв. с
ДДС.
Ищецът Д.****М ООД следва да докаже, че
е извършил СМР и доставки, за които претендира възнаграждение, че същите са му
били възложени от ответника с договора или с допълнително постигнато съгласие,
постигането на такова относно обема и цената или средните пазарни цени на
същите стои /услуги към датата на извършването, че изпълнението съответства на
уговореното, че е предал изработеното на ответника, както и че страните са договорили клауза за неустойка
при забавено плащане на СМР
Ответникът Е.С. ООД следва да докаже, че
е платил възнаграждение за приетата работа в уговорените срокове.
По евентуалния иск основан на водене на
чужда работа без пълномощие по чл.61 ЗЗД ищецът Д.****М ООД следва да докаже,
че работата, за която претендира възнаграждение е била необходима за завършване
на обекта и използването му по предназначение, че е извършил СМР доброволно,
без уговорка с ответника и с намерение полезните последици от извършването им
да настъпят в правната сфера на ответника, както и че ответникът има интерес от извършването й,
като докаже твърденията си, че извършените СМР са били задължения на ответника
по договор с трето лице; какви разходи за необходимите и полезни за извършване
на СМР разноски е направил, респективно какви лични задължения за това
изпълнение е поел, знание на ответника за извършеното; стойността, с която се е
увеличило имуществото на ответника вследствие на извършеното.
По иска с правно основание чл. 59 ЗЗ ищецът
следва да докаже, че за изпълнение на СМР имуществото му е намаляло чрез
извършването на конкретни разноски под формата на разходи или поемането на
задължения, както и твърденията си, че СМР са актувани и отчетени от ответника
с конкретна стойност на трето лице.
По насрещният иск с правно основание чл.
55, ал. 1 ЗЗД Е.С. ООД следва да докаже плащането на сумата, чието връщане
претендира, а ответникът по този иск следва да докаже основание за получаването
й, доказването на което съвпада с доказването на фактите по първоначалните
искове.
Спорът между страните е концентриран
относно обстоятелствата дали ищецът е извършил СМР, за които претендира
възнаграждение в производството, както и дали тази част от тях, която е извън
договора, е възложена от ответника.
Първоначалният ищец Д.****М ООД твърди,
че е изпълнил СМР, описани в съставените от него 16 бр. протоколи. От
съставените протоколи Протокол № 1 от 26.09.2019 г. на стойност 167326 лв. без
ДДС, протокол № 1/26.09.2019 г. на стойност 58384,25 лв. без ДДС, протокол № 2 от
16.09.2019 г. на стойност 10632,40 лв. без ДДС, протокол №2 Подови кутии от
26.09.2019 г. на стойност 242,40 лв. са
подписани от ответника чрез Б.Й., но съдържат забележки по част от позициите
относно цената, по която са остойностени част от СМР,
както и забележки за местоположението на извършените работи и дублирането на
такива. Общата стойност на СМР по подписаните актове е 283855,15 лв. с ДДС, от
които СМР, които са част от договора са на стойност 85515,09 лв., а
допълнителните СМР са на стойност 198340,06 лв.
Ответникът е платил на ищеца общо
245058,34 лв., като при едно единствено плащане са посочени конкретни актове.
Така на 01.08.2019 г. са платени 24000 лв., на 26.08.2019 г. са платени
48 000 лв., на 02.10.2019 г- са платени 40000 лв., на 23.10.2019 г. са
платени 100000 лв., на 06.12.2019 г. са платени 15 000 лв., а на
21.04.2020 г. са платени 18058,34 лв., при което плащане е посочено основание
„плащане по протоколи ном 7,8 и 9“
Останалите протоколи, които ищецът
твърди да е съставил относно изпълнени от него СМР на обекта МОЛ Стара Загора,
включващи СМР, които са част от предмета на договора и допълнителни СМР, не са
подписани от ответника, а са едностранно съставени от ищеца, поради което и
нямат никаква доказателствена стойност относно
извършването и приемането на СМР, съответно не доказват и съгласие на страните относно възлагането и
стойността им.
Ответникът не е осчетоводил и издадените
от ищеца фактури, извън фактура №246/01.07.2019 г. за аванс и фактура №
254/26.08.2019 г с посочено основание „частично плащане по акт образец 19
съгласно договор“, поради което и въз основа фактурите и счетоводното им
отразяване също не може да се направи извод относно постигнато между страните
съгласие относно обема на възложените СМР и тяхното изпълнение.
Ищецът твърди възлагането на допълнителните
работи да e извършвано чрез електронна поща и въз основа на
изпратена и одобрена оферта от ответника, които твърдения по делото са
недоказани по отношение на по-голямата част от допълнителните СМР, за които се
претендира възнаграждение.
По делото са приети като доказателства
единствено представените с исковата молба и допълнителната искова молба
електронни писма, като представените след приключване на първото съдебно
заседание електронни писма с молба от 15.07.2021 г. не са приети, тъй като са
представени след изтичане на установения от закона преклузивен
срок и не се касае за новоузнати или новооткрити
доказателства в първото съдебно заседание или след неговото приключване.
С исковата молба и допълнителнителната
искова молба са представени електронни писма, чието авторство и получаване не е
оспорено, които електронни писма доказват, че въз основа на преговори между
страните ищецът е започнал работа на обекта МОЛ Стара Загора, както и на още един обект в гр.Стара Загора
– Била, без да има какъвто и да било писмен договор с ответника, като в
множество електронни писма настоява за подписване на такъв по отношение и на двата обекта. Проект за договор е
изпратен с ел.писмо от 04.06.2019 г. от ответника, ищецът е поискал корекции
с ел.писмо от 05.06.2019 г., ответникът
е приложил корекции с ел. писмо от 28.06.2019 г., а ищецът многократно е молил и изисквал връщането на
подписан договор от ответника – ел.писма от 07.06.2019 г., 17.06.2019/,
22.07.2019 г., 29.07.2019 г., 07.08.2019 г., 09.08.2019 г., 14.08.2019 г.,
16.08.2019 г., 18.08.2019 г., 19.08.2019 г., 02.10.2019 г.
Към момента на последното електронно
писмо от съдържанието на разменената кореспонденция е ясно, че на обекта са
настъпили множество обстоятелства, които променят първоначалните намерения и
очаквания на ищеца относно обема на необходимите СМР, които обстоятелства не са
настъпили след подписването на договора и обективно е можело да намерят
отражение в него, противно на застъпваната от ищеца теза за непредвидимост на
необходимите СМР за изпълнение да проекта.
От представените и приети като
доказателства електронни писма се установява, че ищецът е изпълнявал дейности
по искане на трети за делото лица – възложител, инвеститорски контрол,
наематели и т.н. без да има възлагане от страна на ответника и съгласие относно
извършването им и стойността на възнаграждението –електронно писмо от
04.06.2019 г., ел.писмо от 24.06.2019, както и че е изпращал оферти за
дейности, които вече е извършил и преди да е получил съгласие и разрешение от
ответника, съответно не са представени доказателства, че такова съгласие е
получено впоследствие, а тъкмо обратното – ответникът е изразявал несъгласие с
предложените му цени -така по предложението на ищеца с ел.писмо от 09.08.2019
г. относно полагане на нова кабел ШВПС 2х1мм2, ответникът не е дал съгласие
относно цената, а е предложил различна, по-ниска цена с ел.писмо от 18.08.2019 г., в ел.писма на
ищеца от 18.08.2019 г. , 27.08.2019 г.,17.03.2020г. се съдържа признание, че
негови оферти не са приети от ответникd, че ответникът
е оспорил цени и количества /ел.писмо на ответника от 31.08.2019 г., ел.писмо
от 22.11.2019 г., ел.писмо от 25.11.2019 г., ел.писмо от 16.01.2020 г./
Приетите като доказателства електронни
писма поради представянето им без доказателства за връзката им с предходна
кореспонденция и без съответните прикачени към тях файлове не доказват
твърденията на ищеца, че ответникът е възложил на ищеца извършването на всички
допълнителни СМР, за които се претендира възнаграждение, както и постигане на
съгласие относно цената чрез приемане на конкретна изпратена оферта.
Въз основа на електронната
кореспонденция съдът приема за доказани по делото твърденията за възлагане от
страна на ответника на следните допълнителни СМР:1. с ел.писмо от 16.07.2019 г. ответникът е възложил замяна на кабел NYY 5х2,5 мм2 с такъв със сечение 5 х4 мм2 и на
предпазители МАП 3Р/16А/ с МАП 3Р/25А/С;2. с
писмо от 18.08.2019 г. е възложена подмяната на допълнителен нов кабел ШВПС
2х1 мм2 от табло на DB.3.4P кота +11,90 до всеки адресируем модул на всеки наемател; 3.
с електронно писмо от 29.08.2019 г.
ответникът е възложил изграждане на допълнителни ел.инсталации в разделени
помещения – захранващ кабел NYY 5х6 мм2 – 20 м., табло за наемател с автоматичен
предпазител 3Р 25 А, оптичен кабел и пожароизвестителна
и оповестителна инсталация, идентични на останалите
помещение;4. с ел.писмо от 30.08.2019 г.
е възложено изменение на осветителната инсталация на травелаторите;
5. с ел.писмо от 02.10.2019 г. са
възложени допълнителни дейности във връзка с изместване на ескалатори, а именно
изтегляне на кабели FTP 8 жила до всеки травелатор и кабели за съществуващи ескалатори 2х1,5 мм2-
два броя; 6. с ел.писмо от 30.10.2019 г.
е възложено изпълнението на инсталации за три нови наемателя, като от последващите ел.писмо се установява това да са обектите
„Дюнер“, „Събуей“ и „Пица-Плеска“.
Останалите допълнителни СМР, за които Д.2.М
ЕООД претендира възнаграждение, не се доказва да са били възложени от ответника.
Възлагане не се доказва от представените електронни писма, изходящи от ищеца и
адресирани до ответника, в които се съдържа информация за СМР без конкретика за вид, количество и цена, които ищецът счита за
необходими или които твърди да са му поискани от други лица, различни от
ответника и които електронни писма са останали без отговор от ответника, тъй
като от една страна, тези електронни писма съвсем не изчерпват всички СМР, не
са конкретни, за да се направи извод за обема на предложените СМР и на последно
място – няма доказателства предложението да е прието. В тази връзка съдът не
възприема изводите на заключението на комплексната експертиза, тъй като
изводите на вещите лица относно наличието на възлагане се основават на
неправилно тълкуване на съдържанието и последиците на приетите по делото
електронни писма, както и на неприети такива – вещите лица правят извод за
възлагане от електронни писма, които съдържат изявления/предложения на ищеца и
изрично искане за разрешение /съгласие
от ответника, каквото няма доказателства да е получено – ел.писма от 06.06.2019 ,07.06.2019г., 20.06.2019 г., 24.06.2019 г.,26.07.2019
г. 09.08.2019,19.08.2019 г. и т.н. На следващо
място представените от ищеца и приети електронни писма по никакъв начин не изчерпват
СМР, за които ищецът претендира възнаграждение, поради което и в тази част
заключението е абсолютно необосновано и почива на неправилно тълкуване на
писмените доказателства и съдът не го възприема.
По отношение за тези допълнителни СМР,
за които съдът приема да е доказано, че са възложени от ответника, по вече
изложените съображения за избирателно представяне на части от електронна
кореспонденция без доказателства за последователността и връзката на отделни
ел.писма и съдържанието на прикачените файлове по делото не се доказва
съдържанието на предложените от двете страни цени за така възложените
допълнителни дейности, респективно постигането на съгласие относно конкретни
цени, макар и в електронни писма от ответника от 30.10.2019 г. да се съдържа
съгласие с предложени цени, без доказателства за съдържанието на предложението.
По същия начин с писмо на ищеца от 31.10.2019 г. се изразява съгласие с
предложение на ответника относно цени и
насрещно ценово предложение, което няма доказателства да е прието. Изобщо ищецът
е съсредоточил усилията си не в представяне
в пълнота на разменената кореспонденция, с която твърди да са постигнати
допълнителни уговорки, а в коментирането
и тълкуване на съдържанието й с писмени изявления от неизвестен автор върху
представените разпечатки.
Следователно по отношение на тези СМР липсата на съгласие
между страните относно размера на възнаграждението следва да се замести от
средните пазарни цени, в случай на доказване на тяхното извършване.
За останалите допълнителни СМР, извън
посочените в 6-те бр.електронни писма, ищецът, който носи тежестта, не доказва
да са били възложени от ответника или ответникът да е дал разрешение за
извършването им по направените от ищеца питания.
Страните спорят не само относно
възлагането на допълнителните СМР, но и относно извършването на всички СМР, за
които се претендира възнаграждение от ищеца, тъй като ответникът твърди, че ги
е извършил сам.
По отношение изпълнението на СМР въз
основа на подписаните от ответника 4 бр. протоколи обр.
19 съдът приема посочените в тях дейности, да са извършени и то именно от ищеца.
За част от дейностите са вписани забележки относно цени, които забележки касаят
допълнителни дейности, за които не е постигнато съгласие за цената, поради
което и по отношение на тях следва да се приложат средните пазарни цени. По
отношение на забележките относно местоположение и извършване на включените в
подписаните актове СМР въз основа на заключението да комплексната експертиза в
частта относно реалното извършване на актуваните от ищеца СМР и съответствието
им с проектите, съдът приема, че възраженията на ответника по актовете са
неоснователни.
По отношение допълнително възложените
работи с електронно писмо от 30.10.2019 г. относно тримата наематели, актувани с три отделни
протокола, неподписани от ответника, като съобрази, че съставените от ищеца
протоколи за СМР за тези три подобекта са изпратени на ответника с ел.писмо от
03.12.2019 г., а ответникът с ел. писмо от 21.04.2020 г. е посочил, че същите
са одобрени и платени, като е приложил и сертификати за одобрението им с
неизвестено съдържание, съдът приема, че страните са постигнали съгласие както
относно възлагането, така и относно
приемането на работата, която е извършена от ищеца, като относно признатия
размер на дължимото възнаграждение по делото не са представени доказателства,
тъй като не са представени прикачените файлове към писмото на ответника от
21.04.2020 г., поради което и при липсата на доказателства за съгласие за
цените следва да се приложат средните пазарни цени.
По отношение на останалите СМР, които
съдът приема да е доказано да са възложени от ответника с ел.писма от
16.07.2019 г. , с писмо от 18.08.2019 г. , с електронно писмо от 29.08.2019
г. и с ел.писмо от 30.08.2019 г. съдът
приема, че СМР по първите две писма са актувани с подписаните от ответника
протоколи № 1 и 2, в които са включени такива позиции. Останалите СМР,
възложени с електронно писмо от 29.08.2019 г.
и с ел.писмо от 30.08.2019 г. съдът приема, че ищецът, който носи
тежестта, не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че ги е
извършил, поради което и за тях не се дължи възнаграждение.
Относно изпълнението на СМР от ищеца са
събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели С., Й., Д., Й. и Д., като
всички свидетели съобщават само общи факти относно изпълнението на СМР, без да
могат да посочат нито конкретни дейности, време и място на извършването им,
нито факти, които да изключват възможността други работници, освен тези на
ищеца да са работили по част електро, нито някой от свидетелите с оглед
длъжността си, времето, прекарано на обекта и неговите характеристики, а именно
търговски център с голяма площ и няколко етажа, е способен да даде показания за
цялото време и всички места, на които е работено денем и нощем.
Не може да се направи извод, че ищецът е
извършил всички СМР, за които претендира възнаграждение, въз основа на изводите
на вещите лица, че актуваните от него СМР са изпълнени на място, тъй като
ищецът е нает като подизпълнител, за част от дейностите и няма основание да се презумира да е изпълнил той работата, само защото тя е
свършена. Негова е доказателствената тежест да
установи по делото при условията на пълно и главно доказване, че е изпълнил
конкретни по вид, количество, обем, местоположение и време на извършване СМР, каквито конкретни
доказателства, извън признатите от ответника чрез подписване на актовете или
писмата относно обектите на тримата наематели, ищецът не е представил.
Никаква доказателствена
стойност нямат показанията на свидетеля С., за който по делото се установява да
е взел решение за встъпване в отношения с ответника, да е подписал договора с
него и да е ръководел изпълнението му, тъй като този свидетел е лично
заинтересован да оправдае собственото си поведение по разходване на средства и
работна сила от страна на ищцовото дружество като ангажира
отговорността на ответника, тъй като в противен случай сам отговоря спрямо
ищеца за взетите решения, а и показанията му са неинформативни относно
конкретни подлежащи на доказване факти, тъй като съдържат единствено общи
приказки относно принципни положения и разсъждения относно закономерности на
строителния процес, които са нормативно предписани без никаква конкретика и индивидуализация на СМР. Така например
провеждането на инструктаж за безопасност на работници по никакъв начин не
означава, че инструктираните работници са работили, а още по-малко дава
информация относно изпълнените работи, каквито умозаключения развива свидетеля.
Никакви конкретни факти относно
индивидуализация на изпълнени СМР по вид, количество и обем не се съдържат и в
показанията на свидетелите Д., Й. и Д., като и тримата съобщават факти и
относно изпълнявани от служители на ответника дейности по част
електротехническа със същата липса на конкретика като
по отношение извършеното от ищеца, което обаче с оглед правилата за
разпределение на доказателствената тежест и правилата
на формалната логика е достатъчно за насрещното доказване, че не само ищецът е работил на обекта по част
„електро“.
По изложените съображения съдът приема
за доказани единствено обстоятелствата, че на ищеца са били възложени и той е
изпълнил СМР, описани в подписаните от ответника Протокол № 1 от 16.09.2019 г.
на стойност 167326 лв. без ДДС, протокол № 1/26.09.2019 г. на стойност 58384,25
лв. без ДДС, протокол № 2 от 16.09.2019 г. на стойност 10632,40 лв. без ДДС,
протокол №2 Подови кутии от 26.09.2019 г. на стойност 242,40 лв., както и СМР в
неподписаните от ответника протокол за обект „Плескавица“
на стойност 10346,60 лв. с ДДС, протокол за обект „Дюнер“ на стойност 10203,55
лв. и протокол за обект „Събуей“ на стойност 5971,02
лв. с ДДС.
За останалите СМР ищецът не е доказал по
делото, че са изпълнени от негови работници.
За оспорените като цени позиции в
подписаните протоколи и по отношение на цените на СМР по трите протокола за обектите Плескавица, Дюнер и Събуей, за
които не се доказва постигнато съгласие относно цените, следва да се остойностят по средни пазарни цени съгласно приложения №23,
24, 26, 32,33 и 34 към заключението на приетата експертиза.
При
съпоставка на оспорените цени по Протокол № 1 от 16.09.2019 г. на стойност
167326 лв. без ДДС със средните пазарни цени съгласно приложение № 23 от
експертизата, се установява, че ищецът е актувал допълнителни СМР, включително
оспорените със забележка от ответника при подписването на акта, на цени
по-ниски от пазарните и следователно за ответника е възникнало задължение в
пълен размер по този акт от 200792,30 лв. с ДДС.
С подписания от ответника протокол №
1/26.09.2019 г., който експертизата сочи да касае подови кутии, ищецът е
актувал СМР по цени, които са по-ниски от пазарните, съгласно даденото от
експертизата в приложение №26 към експертизата остойностяване, поради което и за
изпълнението на тези СМР за ищеца е възникнало вземане в общ размер на 70061,60
лв. с ДДС.
Съответно при съпоставка на оспорените
цени по протокол № 2 от 16.09.2019 г. на стойност 10632,40 лв. със средните
пазарни цени съгласно приложение № 24 от експертизата, се установява, че ищецът
е актувал допълнителни СМР, включително оспорените със забележка от ответника
при подписването на акта, на цени по-ниски от пазарните и следователно за
ответника е възникнало задължение в пълен размер по този акт от 12758,88 лв. с
ДДС.
По протокол №2 „Подови кутии“ от
26.09.2019 г., който е подписан от ответника без забележки, за ищеца е
възникнало вземане в размер на 242,88 лв.
По отношение СМР, посочени в три броя
протоколи от 09.01.2020 г., съответно за обекти „Дюнер“ на стойност 8502,96 лв.
без ДДС, „Събуей“ на стойност 4975,85 лв. без ДДС и
„Плеска/Пица“ на стойност 8622,17 лв., които съдът въз основа на ел.кореспонденция
е приел да са възложени, извършени и приети, също се установява при съпоставка
с приложения 32 /за обект 32/, 33 /за
обект Дюнер“/ и приложение № 34 /за обект Събуей/, в
които експертизата е дала остойностяване на средни пазарни цени, че ищецът е
актувал и претендира заплащане на цени по-ниски от пазарните, поради което и
съдът приема, че за него са възникнали вземания в размер на 10203,55 лв. с ДДС
за обект Дюнер, 5971,02 лв. за обект Събуей и
10346,60 лв. за обект Плеска/Пица.
Общият размер на вземанията по така
установените за възложени и извършени СМР е 310376,33 лв. с ДДС, от които
85515,10 лв. с ДДС касаят възнаграждение за СМР, уговорени с приложение № 1 към
сключения между страните договор и 224861,23 лв. – възнаграждение за
допълнително изпълнени СМР.
Ответникът е извършил плащания в общ
размер на 245058,34 лв., като посочени основания за плащане има при първото
плащане от 01.08.2019 г. в размер на
24000 лв., когато е посочено „аванс по договор“, при второто плащане от
26.08.2019 г. в размер на 48000 лв., когато е посочено „частично плащане по акт
обр.19“ и при последното плащане на 21.04.2020г., което е
в размер на 18058,34 лв.
Плащането от 24000 лв. следва да се
отнесе към погасяване на задълженията на ответника по договора, тъй като е
посочено да представлява именно авансово плащане по него.
Плащането от 21.04.2020 г. следва да се
отнесе към погасяване на задълженията на ответника за допълнително извършени
СМР за обектите на тримата наематели, възложени с ел.писмо от 30.10.2019 г.,
тъй като независимо, че при плащането ответникът е посочил като основание
„плащане по протоколи ном. 7,8 и 9“, която номерация
не съответства на издадените от ищеца актове, в свое електронно писмо от
21.04.2020 г., 9:37, изпратено от Б.Й., сочи че са платени именно тези три
обекта, като писмото съдържа описание на заглавията на прикачените файлове,
които съдържат наименованието на обектите, а върху електронното писмо е обективиран ръкописен текст от името на ищеца, че имейлът
доказва признание на ответника на 18058,34 лв. за Дюнер, Плесквица
и Събуей /каквато е платената сума на 21.04.2020 г./,
което сочи и съгласие на ищеца с погасяване на същите задължения.
Съответно в приложение на разпоредбата
на чл.76, ал.2, вр.ал.1 ЗЗД останалите плащания
следва да погасят задълженията на ответника като се започне от най-старото,
съответно по отношение на него се погасят първо вземанията за лихви, като съдът
не възприема заключението на приетата по делото експертиза в частта относно
прихващане на изпълнението, тъй като същото не отговаря на установените
критерии от закона и задължителната съдебна практика.
С договора страните изрично са
предвидили, че непредвидените и допълнително възникнали и извършени от изпълнителя работи, които не
са предвидени в приложение № 1 и произтичат от последващи
договора изменения в проекта по искане на възложителя се договорят и заплащат
допълнително, като за целта се подписва анекс и следователно волята на страните
е относно допълнителните работи да се формира отделно съгласие,което изключва
приложението на договора по отношение на допълнителните работи, включително по
отношение начина на плащане и уговорената неустойка.
Съгласно представените четири протокола,
които са подписани от ответника на 16.09.2019 г. са подписани Протокол № 1 от
16.09.2019 г. на стойност 167326 лв. без ДДС или 200792,30 лв. с ДДС, включващ
СМР по договор на стойност 80286,96 лв. с ДДС
и допълнителни СМР на стойност 120502,60 лв. и протокол № 2 от 16.09.2019 г. на стойност
10632,40 лв. или 12758,88 лв. с ДДС, от които 5225,40 лв. с ДДС за СМР по
договор и 7533,48 лв. – допълнителни СМР.
Страните са уговорили заплащане на
възнаграждението по договор в 15 дневен срок от подписване без забележки на
съответния приемателно-предавателен протокол, като от стойността на всяко
плащане ще се приспада пропорционално стойността на авансовото плащане до
пълното му усвояване.Тъй като не се установява да са извършени и приети други СМР по договора, освен тези по
двата протокола от 16.09.2019 г., то и платения аванс от 24000 лв. следва да се
отнесе в погашение на тези задължени пропорционално, съответно 21193,36 лв. по
протокол 1/16.09.2019 г. и 2806,64 лв. по протокол № 2/16.09.2019 г., съответно
непогасени са останали 59093,60 лв. –възнаграждение за изпълнените СМР по
договор по протокол 1/16.09.2019 г. и 2418,76 лв. – възнаграждение за
изпълнените СМР по договор по протокол №2/16.09.2019 г.
На 26.08.2019 г. ответникът е платил
48000 лв. и на 02.10.2019 г. е платил 40000 лв., които погасяват пропорционално
съответна част от възнагражденията за основни и допълнителни работи по двата
протокола, като към този момент ответникът не е в забава на плащанията по
договорите.От тези суми 27743,87 лв. погасяват задължението за възнаграждение
за СМР по договор по протокол 1/16.09.2019 г., 55944,69 лв. – възнаграждението
за допълнителни работи по същия протокол, 1122,94 лв. – възнаграждението за СМР
по договор по протокол № 2/16.09.2019 г. и 3497,50 лв. – възнаграждението за
допълнителни работи по същия протокол, като непогасени остават по протокол
1/16.09.2019 г.- 31658,73 лв. за основни и 64554,91 лв. – за допълнителни
работи, а по протокол 2/16.09.2019 г. – 1295,82 лв. – възнаграждение за основни
работи и 4035,98 лв. – възнаграждение за допълнителни работи.
Следващото плащане е извършено от
ответника на 23.10.2019 г. в размер на 100000 лв., към който момент ответникът
вече е в забава на плащането, респективно дължи неустойка по т.2.3 от договора,
която е в размер на 10 % от забавената сума или 316,59 лв. за основните СМР по
протокол 1, 129,58 лв. – неустойка за забавеното плащане на СМР по договор по
протокол 2, както и лихва за забава за възнагражденията за допълнителни
СМР по тези два протокола, която до
23.10.2019 г. е в размер на 394,55 лв. по протокол 1 и 24,67 лв. – по протокол
2.Плащането следва да прихване по съразмерност в изпълнение на задълженията за
основно и допълнително възнаграждение по всеки от двата протокола, като
съответната част на всяко от възнагражденията погаси първо акцесорните
вземания за законни лихви и неустойка, които няма основание да се третират
различно, след като представляват обезщетение за неизпълнение и се изчисляват
по идентичен начин. Съответно с плащането от 100000 лв. част от сумата в размер
на 31175,99 лв. погасява натрупаната неустойка за забавено плащане на СМР по
договор по протокол 1 от 216,59 лв. и част от възнаграждението за тези СМР, като
остава непогасено възнаграждение в размер на 799,33 лв., част от сумата в размер на 63573,51 лв. погасява натрупаната
законна лихва от 394,55 лв. върху непогасеното допълнително възнаграждение и с
остатъка си самото възнаграждение, като остава непогасено допълнително
възнаграждение по протокол 1 в размер на 1378,95 лв. Част от плащането в размер
на 1276,06 лв. погасява натрупаната неустойка от 129,58 лв. за непогасеното
възнаграждение за СМР по договор по протокол 2, а остатъкът от тази част
–самото възнаграждение, като остава непогасен остатък за възнаграждение за СМР
по договор съгласно протокол 2 в размер на 149,34 лв., а част в размер на
3974,44 лв. погасява изцяло натрупаната законна лихва върху непогасеното
възнаграждение за допълнителни СМР по този протокол и част от същото
възнаграждение, като остава непогасен остатък от 86,18 лв.
Следващото плащане в размер на 15000 лв.
е извършено на 06.12.2019 г., към който момент ответникът, който е в забава по
отношение на непогасените възнаграждения за допълнителни СМР по протоколи 1 и 2
от 16.09.2019 г., дължи законна лихва в размер на 16,86 лв. за периода
24.10.2019 г. – 05.12.2019 г. по отношение непогасеното възнаграждение за
допълнителни СМР по протокол 1 от 1378,95 лв. и законна лихва в размер на 1,05
лв. за периода 24.10.2019 г.- 05.12.2019 г. по отношение на непогасеното възнаграждение
от 86,18 лв. за допълнителни СМР по протокол 2.Плащането от 06.12.2019 г. погасява изцяло всички задължения по
протоколи 1 и 2 от 16.09.2019 г., като остава остатък от 12569,47 лв.
Следователно, доколкото по делото се
доказва ищецът да е извършил СМР по договор само по протокол 1 и протокол 2 от
16.09.2019 г., които са изцяло погасени, то искът му за заплащане на неплатено възнаграждение по договора е
неоснователен и следва да се отхвърли.
Останалите протоколи, които съдът приема
да отразяват реално извършени и възложени от ответника СМР са допълнителни,
извън договора – протоколите № 1 и 2 от 26.09.2019 г. и трите протокола от
09.01.2019 г. за обектите на тримата наематели – Дюнер, Събуй и Плеска/Пица.
Остатъкът от 12569,47 лв. от плащането
от 06.12.2019 г. погасява съразмерно задълженията на ответника по двата
протокола от 26.09.2019 г., като по отношение на тези задължения ответникът е
изпаднал в забава, считано от 11.10.2019г., съответно до 06.12.2019 г. дължи и
законни лихви върху възнагражденията за допълнителни СМР съответно в размер на
1109,39 лв. за възнаграждението по протокол №1/26.09.2019 г. подови кутии и
3,85 лв. за възнаграждението по протокол №2/26.09.2019 г. подови кутии. С част
в размер на 12526,05 лв. от остатъка от
плащането от 06.12.2019 г. се погасява
изцяло натрупаната до този момент законна лихва върху възнаграждението по
протокол №1/26.09.2019 г. и част от самото възнаграждение, като остава непогасен остатък от това
възнаграждение в размер на 58644,44 лв. С част в размер на 43,42 лв. от остатъка от плащането от 05.12.2019
г. се погасява изцяло натрупаната до
този момент законна лихва върху възнаграждението по протокол №2/26.09.2019 г. и
част от самото възнаграждение, като остава непогасен
остатък от това възнаграждение в размер на 203,31 лв.
Платените на 21.04.2020 г. 18058,34 лв.,
както вече беше посочено по съгласие на страните, погасяват задължения на
ответника по трите протокола от 09.01.2020 г. за обектите Дюнер, Събуей и Плеска/Пица, което погасяване е частично.От представената
от ищеца непълна кореспонденция не може да се установи кога са изпратени тези
протоколи на ответника, поради което и съдът приема, че ответникът е изпаднал в
забава едва на 21.04.2020 г., когато е признал за съществуването на вземанията,
към който момент със сигурност е бил получил актовете, в които са описани
съответните СМР и които актове е върнал коригирани. Съответно плащането в
размер на 18058,34 лв. погасява съразмерно вземанията на ищеца за допълнително
възложени СМР за обекти на трима наематели по протоколите от 09.01.2020 г.,
съответно до размера на сумата от 7045,02 лв. за обект Плеска/Пица, до размера
на сумата от 6947,62 лв. за обект Дюнер и до размера на сумата от 4065,68 лв.
за обекта Събуй, като остават непогасени възнаграждения за допълнителни СМР в
размер на 3301,57 лв. за обект Плеска/Пица, в размер на 3256 лв. за обект Дюнер
и 1905,34 лв. за обект Събуей.
Или по делото се доказва, че ответникът
е останал задължен за заплащане на възнаграждение за допълнително възложени СМР
в общ размер на 67310,66 лв., от които 58644,44 лв. по протокол №1/26.09.2019
/подови кутии/, 203,31 лв. по протокол № 2/26.09.2019 г. /подови кутии/,
3301,57 лв. по неподписан протокол от 09.01.2020 г. за обект Плеска/Пица, 3256
лв. по неподписан протокол от 09.01.2020 г. за обект Дюнер и 1905,34 лв. по
неподписан протокол от 09.01.2020 за
обект Събуей, до който размер са основателни исковете
за възнаграждение за допълнително възложени СМР на обект „Смяна на
предназначението на магазини за промишлени стоки в ресторанти за бързо хранене
на кота +11,90; подмяна на част от покривното
покритие с покривно остъкляване в търговски и развлекателен комплекс Галерия,
Стара Загора“.
Ответникът дължи законна лихва върху
неплатеното възнаграждение за допълнителни СМР по вече изложените съображения
за неприложимост на клаузата за неустойка, съответно върху възнаграждението по
протоколи 1 и 2 от 26.09.2020 г., което е в общ размер на 58847,75 лв. считано
от 07.12.2019г., тъй като законната лихва преди тази дата е погасена чрез
извършените плащания при приложение на правилата за прихващане на изпълнението
съгласно чл.76 ЗЗД, като до датата на исковата молба дължимата лихва е в размер
на 3171,49 лв. По отношение непогасената част от възнаграждението за
допълнителни СМР на трите обекта Дюнер, Плеска/Пица и Събуей,
което възнаграждение е в размер на 8462,84 лв. ответникът е изпаднал в забава
на плащането, считано от 21.04.2020 г. по вече изложените съображения, поради
което дължи и законна лихва в размер на 136,36 лв. или общия размер на
дължимата законна лихва е 3307,85 лв., до който размер са основателни акцесорните искове.
По отношение на авансовото плащане ответникът не дължи обезщетение за забава,
тъй като по делото се установява, че към датата на плащане на аванса ответникът
изобщо не е бил подписал договора, за което нееднократно е молен от ищеца с
електронни писма.
Неоснователни изцяло са исковете за
неустойка. Неустойка не се дължи и по отношение на възнагражденията за
допълнителни СМР, за което съдът вече е изложил съображения при обсъждане на
въпроса относно прихващане на изпълнението, а неустойката, която е дължима и
възникнала като вземане по отношение на възнагражденията по договора следва да
се счита погасена с извършените плащания.
По вече изложените съображения за недоказаност
на твърденията на ищеца да е изпълнил други СМР, извън тези, за които по делото
се доказва, че са му били възложени от ответника с договор и допълнително с
електронни писма следва да се отхвърлят и евентуално предявените искове,
основани на водене на чужда работа без пълномощие и неоснователно обогатяване,
като е безпредметно да се обсъждат останалите предпоставки, касаещи
необходимост от извършване на СМР, направени разходи, размер на обогатяване.
С оглед достигнатия от съда извод за
наличие на възложени и изпълнени от ищеца СМР, които не са заплатени в пълен
размер, неоснователен е и насрещния иск, тъй като всички платени от ответника
суми погасяват и то не в пълен размер задълженията му към ищеца, произтичащи от
сключения договор и допълнително постигнато съгласие и няма основание да бъдат
връщани.
Ищецът е претендирал и разноски за
обезпечаване на исковeте, основани на
договор в общ размер на 6862 лв. за държавна такса, адвокатско възнаграждение в
обезпечителното производство и производството по налагане на мерките, както и
такси на ЧСИ за налагането на допуснатия запор, което искане е неоснователно
предвид неоснователността на исковете, основани на сключения договор, тъй като
съдът приема, че задълженията, произтичащи от договора са погасени с
извършените от ответника плащания.
На ищеца следва да се присъдят разноски
в размер на 12896,66 лв. за държавна такса, депозити за експертизи и адвокатско
възнаграждение от разноски в общ размер на 19588,72 лв., като възражението на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй
като същото е съобразено с материалния интерес, фактическата и правна сложност
на делото и съпоставим с уговореното то самия ответник възнаграждение.
На ответника не следва да се присъждат
разноски, тъй като платената от него държавна такса е по насрещния иск, който е
неоснователен, а по делото не са представени доказателства уговореното
адвокатско възнаграждение да е било реално платено – липсват каквито и да било
доказателства за извършени плащания в брой или по банков път.
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА
Е.С. ООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Д.2.М ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** на основание чл.266 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД възнаграждение
в общ размер на 67310,66 лв., от които 58644,44 лв. по протокол
№1/26.09.2019 /подови кутии/, 203,31 лв. по протокол № 2/26.09.2019 г. /подови
кутии/, 3301,57 лв. по неподписан протокол от 09.01.2020 г. за обект
Плеска/Пица, 3256 лв. по неподписан протокол от 09.01.2020 г. за обект Дюнер и
1905,34 лв. по неподписан протокол от 09.01.2020 за обект Събуей за допълнително възложени и изпълнени СМР
на обект „Смяна на предназначението на магазини за промишлени стоки в
ресторанти за бързо хранене на кота +11,90; подмяна
на част от покривното покритие с покривно остъкляване в търговски и
развлекателен комплекс Галерия, Стара Загора“, ведно със законната лихва от 17.06.2020
г. до окончателното му заплащане, обезщетение
за забавеното плащане на това възнаграждение в общ размер на 3307,85 лв. за
периода на забава 07.12.2019 г.-16.06.2020 г., както и на основание чл.78, ал.1
и 3 ГПК разноски по делото в размер на
12896,66 лв. за държавна такса, депозити за експертиза и адвокатско възнаграждение съобразно
уважената част от първоначалните искове и отхвърления насрещен иск, като ОТХВЪРЛЯ исковете за остатък от
възнаграждение в размер на 18997,88 лв. за изпълнени работи, описани в
приложение № 1 към от 15.05.2019 г., исковете за възнаграждение за допълнително
възложени работи за разликата над 67310,66
лв. до 93553,11 лв., както и исковете за същите суми, представляващи
направени разходи за водене на чужда работа без пълномощие и обезщетение за
неоснователно обогатяване, за неустойка по договора от 15.05.2019г. в
максималния уговорен размер от 11155,09лв.
за забава в плащанията на задълженията по договора за извършени доставки и СМР
в общ размер на 111550,99лв. за периода 16.11.2019г. – 17.06.2020г., за законна
лихва в размер на 420 лв. за забавеното плащане на уговорения в договора аванс
за период на забава от 31.05.2019 г. до 01.08.2019 г., исковете за законна
лихва за забавеното плащане на възнаграждението за допълнителните СМР в размер
на 86673,87 лв. за разликата над 3307,85
лв. до в размер на 5147,71 лв. за периода на забава 07.11.2019 -07.12.2019 г.,
както и иска за вреди под формата разноски за обезпечаване на исковете за
възнаграждение в размер на 6862 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.С. ООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:*** срещу Д.2.М ЕООД,ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:*** насрещен иск по чл.
55, ал. 1 ЗЗД за връщане на сумата от 43795,93лв., представляваща част от
платена на 23.10.2019г. сума в общ размер на 100000 лв., което плащане е
осъществено без основание и не е настъпило основание ответникът по иска да
задържи сумата.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
СЪДИЯ: