Р Е Ш Е Н И Е
№ 1240/15.7.2020г.
гр. Пловдив, 15.07.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXII състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети май през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ : СТОИЛ БОТЕВ
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при участието на секретаря СЕВДАЛИНА
ДУНКОВА и прокурора МАРИЯ ТОДОРОВА, като
разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИ ПАСКОВ а.н.д.
№ 509 от 2020 г.
по описа на Административен съд – гр. Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по реда на чл.208
и сл. от АПК.
Постъпили са касационни жалби от С.Н.С., ЕГН **********, понастоящем в
Затвора гр. Пловдив чрез адв.В.С. и от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” /ГД „ИН”/ към Министерство на правосъдието, чрез Трифон Чолаков
старши юрисконсулт в Областна служба „Изпълнение на наказанията” – Пловдив против
Решение № 22 от 07.01.2020 г., постановено по а.н.д. 2890/2019 по описа на Административен
съд Пловдив, XII състав, с което ГД „ИН”-София е осъдена да заплати на С.С.
обезщетение в размер на 1 700 лева.
Касационният жалбоподател и
ответник по касационната жалба С.Н.С. иска отмяна на решението, в частта му, с
която е отхвърлен предявеният от него иск срещу Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" иск за обезщетяване на причинени му неимуществени
вреди, за разликата над присъдения размер до претендирания такъв.
Касационният жалбоподател и
ответник по касационната жалба Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към
Министерство на правосъдието иска отмяна на решението, като неправилно и
незаконосъобразно. Алтернативно моли да бъде отменено обжалваното решение в
частта му, с която ГД „ИН“ е осъдена да плати обезщетение за сумата над 300
лева до присъдения размер от 1 700 лева.
Окръжна прокуратура – Пловдив намира жалбите за неоснователни.
Счита оспореното решение за правилно и
законосъобразно, поради което моли да се остави в сила.
Касационната инстанция, след като провери служебно валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон, въз основа на
доказателствата по делото, намери жалбите
за допустими, а по същество за неоснователни.
Производството пред Административен съд - Пловдив
се е развило по исковата молба на С.Н.С., ЕГН ********** против ГД „ИН“, с която на основание чл. 203 и сл. АПК, във
вр. с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража (ЗИНЗС), е предявил иск по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС за обезщетяване на
претърпени неимуществени вреди в посочения в исковата молба период, в които
изтърпявал наказание в Затвора - Пловдив, за сума в размер на 20 000 лева,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното и изплащане. Претърпените неимуществени вреди е
основал на поставянето му в неблагоприятни условия (пренаселеност в килиите, лоши
хигиенни условия, липса на постоянен достъп до течаща вода и санитарен възел и
др.) не му е осигурявана работа, с която да намали срока на изтърпяване на
наказанието, страда от хроничен колит, анемия, вътрешни и външни хемороиди и
гастрит, които правят условията в затвора още по-непоносими, при изтърпяване на
наказание "лишаване от свобода" в този затвор.
С оглед обстоятелствата, изложени в
исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след
приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на
спора доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата
обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане
доводите на страните е направил своите правни изводи.
С решението си по делото административният
съд е уважил частично предявения иск за сума в размер на 1 700
лева и го е отхвърлил в
останалата му част до претендирания размер от 20 000 лева като неоснователен.
За да постанови този резултат, съдът е
приел, че помещенията, които е обитавал С. при изтърпяване на наложеното му
наказание в периода от 06.02.2013г. до 02.08.2015г. и от 18.05.2018г. до
18.09.2019г., когато е пребивавал в Затвора гр. Пловдив, са разполагали със
санитарен възел и постоянно течаща вода, били са обзаведени с отделни легла и
шкафчета за лични вещи, като е осигурен пряк достъп на дневна светлина и
възможност за проветряване, а отоплението се е осъществявало посредством
централно парно. Прието е за установено, че що се касае до оплакването от
страна на ищеца същото е неоснователно. Видно от приложени по адм. дело №
2890/2019г. на Административен съд Пловдив справки и становища С.С. е устройван
на работа, както следва: със Заповед от 16.06.2013г. в затворническа кухня; със
Заповед №1271/01.10.2013г. в „Обособено производство“; със Заповед №
2074/20.11.2018г. чистач на източна столова; със Заповед №2209/16.08.2019г. - в
„Обособено производство“. Съдът е приел за установено, че ищецът е имал
здравословен проблем през разглеждания период, когато е пребивавал в Затвора
гр. Пловдив, но за решението му на С. е било оказано медицинско обслужване и му
е осигуряван достъп до специализирано медицинско заведение и специализирано
лечение.
Прието е за установено, обаче, че в периодите
от 06.02.2013г. до 02.08.2015г. и от 18.05.2018г. до 18.09.2019г., когато е
пребивавал в Затвора гр. Пловдив, С. е обитавал помещения, в които за всеки от
лишените от свобода, не е била осигурена площ от минимум 4 кв. м. Този
факт /на обитаване на пренаселени килии/ е достатъчен, за да се
приеме, че в този период от време, администрацията е поставила изтърпяващия
наказание в неблагоприятно положение по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. Съдът
е приел за доказано и наличието на паразити - дървеници и хлебарки през целия
исков период.
Съдът, според правилото на чл. 284, ал. 5
във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, е приел, че С. е претърпял твърдените от него
неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни
психически състояния. Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, периода на
увреждането от 06.02.2013г. до 02.08.2015г. и от 18.05.2018г. до 18.09.2019г., характерът
и интензитетът на породените страдания и негативни преживявания е определил
размера на дължимото се обезщетение в размер на 1 700 лева, като е отхвърлил
претенцията да пълния и размер от 20 000 лева.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съдът е изяснил напълно фактическата
обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора
доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната
взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е
направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не
могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите
по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на
противното.
Правилен е изводът на административния
съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са
налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения
иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия
при изтърпяване на наказание лишаване от свобода от ищеца в периодите предмет
на исковата молба.
Законът забранява осъдените да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава Държавата
да им осигури от една страна, условия за изтърпяване на наложено им наказание,
съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът
на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от
степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета -
като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и
физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е установено
неизпълнение на законови задължения – пренаселеност в килиите, лоши хигиенни
условия, липса на постоянен достъп до течаща вода и санитарен възел в
помещенията, в които ищецът е изтърпявал наказание, в следствие на което са
претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението.
Неоснователни са доводите на касационният
жалбоподател и ответна страна ГД „ИН” за недоказаност на претърпените от ищеца
неимуществени вреди. Въз основа на събраните по делото доказателства, при
приложението на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в обжалваното решение е изведен обоснован
и логичен извод за характера и степента на въздействието върху ищеца на
условията в Затвора - Пловдив, където е изтърпявал наказание ищеца. Тези
условия са несъответни на каквито и да е, дори минимални критерии и стандарти
на живот. Налице е неизпълнение на вменените на администрацията задължения за
създаване на условия за изтърпяване на наказанията, с оглед недопускане
неблагоприятно засягане на личността и накърняване на човешкото достойнство.
Липсата на установени по делото умишлени действия и бездействия на служители на
ответника не водят до неоснователност на предявения иск, при установените
условия на живот, които не покриват минималните изисквания, позволяващи
съхранение на човешкото достойнство. Установената от доказателствата по делото
липса на хигиенно-битови условия несъмнено предпоставят унизително отношение,
уронващо човешкото достойнство, както правилно е прието в обжалваното решение.
Неоснователни са доводите в касационната
жалба на С.С. за неправилност на обжалваното решение в частта му, с която е
определен размерът на дължимото се обезщетение за причинени неимуществени
вреди.
От установеното по делото неизпълнение не
следва автоматично обезщетяване на причинените неимуществени вреди в парично
изражение, възприето за дължимо от този, чиито права са нарушени, съобразно
неговото лично, субективно усещане. Естеството и характерът на причиненото
страдание съдът следва да прецени не само от страна на субективното възприятие
и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните факти, от които
тя произтича и най-вече обезщетението следва да е съобразено с общите схващания
за справедливост, съобразени от съда при приложението на чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите.
В случая изводите на съда за размера на
дължимото се обезщетение съответстват на посочените критерии. Правилно са
преценени конкретните, обективно съществуващи обстоятелства относими към
увреждането, от което се претендират вреди, както и реалното им отражение върху
състоянието на ищеца. Несъмнено е негативното въздействие върху ищеца на
условията, при които е пребивавал в Затвора - Пловдив. Преценката на
кумулативното въздействие на тези условия в част от исковия период, съобразено
с установената по делото обща продължителност и в съответствие с изведената от
закона и дължима се справедливост правилно с обжалваното решение е определена
сумата, с която следва да бъдат възмездени причинените вреди.
При разглеждане на делото
първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на
Административен съд - Пловдив следва да бъде оставено в сила, а касационните жалби
като неоснователни - без уважение.
При този резултат от касационното
обжалване, искането за присъждане на разноски от касационния жалбоподател С.Н.С.
е неоснователно.
Водим от изложеното и на основание чл.
221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд гр. Пловдив, X – състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 22
от 07.01.2020 г., постановено по а.н.д. 2890/2019
по описа на Административен съд Пловдивски, X състав.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :