Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 05.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І
г.о., 8 с-в в открито заседание на единадесети октомври през две хиляди и осемнадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Ваня Ружина,
като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 15335 по описа на състава за 2017г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 274, ал.1,
т.1 от КЗ
/отм./.
Ищецът ЗК „Л.И.” АД поддържа твърдение, че в
изпълнение на постановеното срещу него съдебно решение по гр. д. № 2482/2006г.
по описа на І-9 състав при СГС, което било потвърдено с решение по гр.д. №
2385/2009г. по описа на 2 състав при Софийски Апелативен съд, той (ищецът) бил
осъден в качеството си на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” на водача на лек автомобил „БМВ 318” с рег. № ********да
заплати на трето увредено лице застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени вреди в размер на сумата от 60 000 лева, заедно със
законната лихва върху посочената сума, считано от 15.03.2015г. до окончателното
изплащане, както и съдебни разноски в размер на 3 695 лева. Вредите
произтичали от смъртта на пешеходеца М.Н.К., в следствие на ПТП, осъществено на
15.03.2015г., в гр. София, в следствие неправомерното поведение на водача на
лек автомобил „БМВ 318” - Р.С.Д., който също загинал в резултат на пътния
инцидент. При настъпване на ПТП, водачът на автомобила бил повлиян от алкохол с
концентрация в кръвта от 2, 50 промила. Въз основа на влезлите в сила
осъдителни решения на споменатите съдилища- третото ползващо се лице Н.С.К.,
чието право да получи застрахователно обезщетение било съдебно установено - срещу
ЗК „Л.И.” АД, били образувани изпълнителни дела съответно с № 20107790400069 и с
№ 20107790400108 по описа на ЧСИ В.И.. В
рамките на споменатите две изпълнителни производства, ЗК „Л.И.” АД изплатило сумата
от 118 942, 22 лева включваща: 60 000 лева главница на обезщетение за
неимуществени вреди, 40 720, 04 лева, представляващи законна лихва върху
главницата, за периода от 15.03.2015г. до 22.04.2010г., сумата от 84 лева
разноски по изпълнително дело, 4 500 лева адвокатски хонорар, 5695 лева
съдебни разноски за първата и въззивната инстанции и
800 лева възнаграждение за процесуално представителство. След изплащане на
сумата на застрахователното обезщетение, ищецът бил легитимиран да встъпи в
правата на удовлетворения кредитор срещу прекия причинител на вредите, но
доколкото той починал – пасивно легитимирани да отговарят по регресната претенция на застрахователя били неговите
наследници по закон, каквото качество, според ищеца имали привлечената като
ответник в настоящия процес К.Р.Д. и
третото за настоящия процес лице (неучастващо) С.Д.К., който бил баща и
наследник по закон на същия този водач. Понеже в рамките на проведения между ЗК
„Л.И.” АД и С.Д.К. – решаващият състав на съда приел, че доколкото
наследствения дял на С.Д.К. и на К.Р.Д. били равни т.е. по ½ идеална
част от наследството на починалия водач на лекия автомобил „БМВ 318”, а
привлечената като ответник в настоящия процес К.Д. била извършила приемане на
наследството с конклудентни действия - тя била
легитимирана да отговаря за половината от регресната
сума. При изложените фактически твърдения, дружеството – ищец претендира за
осъждане на ответницата да му заплати сумата от 60 000 лева, представляваща изплатеното
на третото увредено лице застрахователно обезщетение, както и да заплати
законната лихва върху същата сума, считано от 10.06.2009г. до окончателното
плащане. При уважаване на иска, ищцовото дружество
претендира да му бъдат присъдени и направените съдебни разноски.
Ответницата – К.Р. Д.оспорва исковата претенция по
основание и по размер. Поддържа становище за неоснователост
на исковете, поради липсата на предвидените в чл. 274, ал.1, т.1 от КЗ /отм./ предпоставки, за
ангажиране на отговорността й да заплати претендираните в исковата молба суми.
При условията на евентуалност, ответницата релевира
доводи за неоснователност на иска, поради правните последици на изтекъл в нейна
полза срок на погасителна давност.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид
съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят че със съдебно решение по гр. д.
№ 2482/2006г. по описа на І-9 състав при СГС, което по- късно било потвърдено с
решение по гр.д. № 2385/2009г. по описа на 2 състав при Софийски Апелативен
съд, ЗК „Л.И.” АД е било осъдено в
качеството си на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” на водача на лек автомобил „БМВ 318” с рег. № ********,
да заплати на трето увредено лице М.Н.К. застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени вреди в размер на сумата от 60 000 лева, заедно
със законната лихва върху посочената сума, считано от 15.03.2015г. до
окончателното изплащане, както и съдебни разноски в размер на 3 695 лева.
Основание за изплащане на обезщетението е причинената смърт на М.Н.К. при ПТП
на 15.03.2005г. в гр. София, от водача на лек автомобил „БМВ 318” - Р.С.Д.,
който също загинал в резултат на пътния инцидент.
Заключението на приетата в настоящото производство
съдебна- автотехническа експертиза, изготвена от вещо
лице Х.И.И. мотивира извода, че източник на вредите е
противоправното поведение на водача на лек автомобил
„БМВ 318” с рег. № ********, който не е контролирал движението на автомобила,
но е позволил отклонение в дясно от правата посока на движения и макар да е
имал обективната възможност да предотврати настъпването на пътния инцидент, не
е сторил необходимото, но го е предизвикал.
Заключението на приетата в настоящото производство
съдебно- медицинска експертиза, изготвена от вещо лице Н.А.С. мотивира извода,
че в момента на настъпване на пътния инцидент, водача на лекия автомобил „БМВ
318” с рег. № ********е бил под въздействието на алкохол с концентрация в
кръвна от 2, 5 промила. Вещото лице счита, че тази концентрация е регистрирана
с най- съвременен научен способ и при това остава непроменлива при смъртта на
водача – до момента на вземане на проба за анализ.
Заключението на приетата в настоящото производство
съдебно- счетоводна експертиза, изготвена от вещо лице Ю.Б.Х. мотивира извода,
че в рамките на изпълнително дело с № 20107790400069 и изпълнително дело с №
20107790400108 по описа на ЧСИ В.И. са били извършени преводи от длъжника по
изпълнението ЗК „Л.И.” АД, а получените суми (които са подробно описани в
експертното заключение по посочено основание, размер и дата на превода) са били преведени в полза
на взискателя - Н.С.К.. Преводите са осчетоводени при
ЗК „Л.И.” АД и регистрирани от съдебния изпълнител.
Приетите като доказателства по делото пред
настоящия съд удостоверение с изх. № 400/11.10.2018г. и удостоверение с изх. №
401/11.10.2018г. по описа на ЧСИ В.И. мотивират извода, че изпълнително дело с
№ 20107790400069 и изпълнително дело с № 20107790400108 по описа на ЧСИ В.И. са
били образувани от взискателя Н.С.К. срещу длъжника
по изпълнението ЗК „Л.И.” АД, както и факта, че принудителното изпълнение се
реализира за постигане на правните последици на съдебно решение по гр. д. №
2482/2006г. по описа на І-9 състав при СГС, което по- късно било потвърдено с
решение по гр.д. № 2385/2009г. по описа на 2 състав при Софийски Апелативен
съд, ЗК „Л.И.” АД. В съдържанието на удостоверенията се посочват събраните и
платените на взискателя суми.
На съда е служебно известно кои са страните,
предмета и какъв е резултатът на вече приключилото производство по гр.д. №
180/2013г. съгласно описа на І-11 състав при Софийски градски съд, със страни:
ищец- ЗК „Л.И.” АД и ответник - С.Д.К., тъй като деловодната програма на съда
позволява достоверна и надеждна справка (каквато е направена от съда и
приложена по делото).
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:
Съдът е сезиран с регресен иск,
който се основава на твърдението, че застрахователят има
право да получи от застрахования
платеното застрахователно обезщетение, когато при настъпването на пътнотранспортното произшествие, застрахованият е управлявал моторното превозно средство след употреба
на алкохол с концентрация в кръвта над допустимата по закон норма.
При наличие на
предпоставките по чл. 274, ал.1, т. 1 от КЗ /отм./, съдът приема за установени два от правопораждащите
юридически факти, обуславящи възникването на основанието за реализиране на регресните
права на ищеца.
Този извод е
обоснован на първо място от събраните в хода на делото писмени доказателства
които установяват, че в качеството на застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, дружеството ЗК „Л.И.” АД е било осъдено да заплати на третото
увредено лице Н.С.К. застрахователно обезщетение за неимуществените вреди,
които са били причинени в следствие на ПТП, което е предизвикано от неправомерното
поведение на водача Р.С.Д. (починал на местопроизшествието).
На второ място, посредством заключението на приетата
съдебно- счетоводна експертиза и както чрез приетите като доказателства
удостоверения от ЧСИ В.И. се установи, че ЗК „Л.И.” АД е заплатил на третото
увредено лице застрахователно обезщетение, законна лихва, съдебни разноски,
както и разноски, които са направени в рамките на изпълнителния процес.
При това обаче, ищецът не установява надлежната пасивна
материална легитимация на ответницата по иска, която впрочем тя изрично оспорва, още с отговора на
исковата молба. Доказването на твърдението, че ответницата е надлежно
легитимирана да отговаря по регресната претенция е
обусловено от качеството й на призовано към наследяване по закон лице, което е
приело наследството.
Във всеки случай, съобразно изискванията на чл. 154, ал.1
от ГПК и съблюдавайки изричното указания в доклада на първоинстанционния
съд – ищецът бе длъжен да установи категорично и без всяко съмнение твърдението
си, че ответницата К.Р.Д. е наследник по закон на водача Р.С.Д.. Ответникът обаче
не осъществи това доказване и по тази причина, съдът ще трябва да възприеме изричното
възражение на ответницата, относно липсата на надлежна пасивна материална
легитимация, което възражение е направено с отговора на исковата молба.
В действителност, ищецът се домогва да мотивира
твърдението си, че ответницата била наследник по закон на причинителя на
вредите, основавайки се само на мотивите
на съдебните актове на първата и втората съдебна инстанция, постановени в
рамките на гр.д. № 180/2013г. по описа на І-11 състав при Софийски градски съд.
В тези свои домогвания обаче, ищецът сякаш пропуска твърде
важното обстоятелство, че доколкото привлечената в качеството на ответник К.Р.Д.
не е била страна в споменатото производство - тя никак не е обвързана от
правните последици на крайния съдебен акт.
Необходимите писмени доказателства – официални
удостоверителни документи за твърдението си, че К.Р.Д. е наследник по закон на Р.С.Д.
- ищецът така и не представи.
Обемът на регресната
отговорност, ищецът се домогва да основава отново на своите логически изводи,
произтичащи твърдение за обема на наследствените права на ответницата. Доколкото
ищецът твърди, че призованите към наследяване в качеството на наследници по
закон на водача Р.С.Д. са всъщност повече от едно лица - то в такъв случай
надлежната пасивна материална легитимация по регресна
претенция би принадлежала на всички тези лица заедно, а не поотделно на всяко
едно от тях. Твърдяното от ищеца регресно право
кореспондира с насрещно юридическо задължение, което е част от общата наследствена
маса (пасив на наследството). Дори да е по естеството си делимо, това парично
задължение едва ли може да бъде „разделено“ в контекста на обсъждане на преюдициален въпрос за припадащата се на всеки сънаследник
част от задължението, което ищецът претендира да получи.
При липса на част от необходимите доказателства за
наличие на оспорената от ответницата нейна надлежна пасивна материална легитимация
по регресния иск – този иск ще трябва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
По претенцията за съдебни разноски;
Списък на разноските по чл. 80 от ГПК беше представен само от ищеца, но не
и от ответницата, която според изхода на спора е легитимирана да получи
направените в процеса разноски. Непредставянето на такъв списък има процесуално
значение за недопустимост на евентуално искане изменение на решението в частта
за разноските, но не е основание на съда да откаже присъждането на разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответницата направените от нея разноски, съразмерно с уважената част от иска,
които по изчисление на съда възлизат на 100 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗК „Л.И.”
АД с ЕИК ********със седалище ***, срещу К.Р.Д. с ЕГН ********** и адрес-*** иск с правно основание основание чл. 274,
ал.1, т.1 от КЗ /отм./ - за сумата
от 60 000 лева (шестдесет хиляди лева),
представляваща платено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, в
изпълнение на правните последици на решение по гр. д. № 2482/2006г. по описа на
І-9 състав при СГС, което било потвърдено с решение по гр.д. № 2385/2009г. по
описа на 2 състав при Софийски Апелативен съд, заедно със законната лихва върху
претендираната сума, считано от предявяването на иска
на 02.04.2015г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД с ЕИК ********със седалище *** да
заплати на К.Р.Д. с ЕГН ********** и адрес-***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК – сумата от 100 лева (сто лева) за съдебни разноски.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд София, до изтичане на двуседмичен срок от връчване
на препис от него.
СЪДИЯ: