№ 13493
гр. София, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. Т.А
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20211110170626 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК от „ФИРМА“
ЕАД срещу К. Б. И. с ЕГН **********, Б. А. И. с ЕГН **********, А. А. И. с ЕГН
**********, Н. Т. И. с ЕГН **********, Т. Г. И. с ЕГН ********** и Г. Т. И. с ЕГН
**********, искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за
установява, че всеки от ответниците дължи разделно – по 1/6 от сумата 2924,09 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2017г. до 30.04.2019г. до топлоснабден имот – апартамент № ....“, инсталация
**********/аб.№ ....., ведно със законна лихва от 30.08.2021г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 921,11 лв. за периода от 15.09.2018г. до 16.08.2021г., от сумата
от 28,60 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 01.07.2018г. до 30.04.2019г., ведно със законна лихва от 30.08.2021г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва върху това вземане в размер на 7,18 лв. за периода от
31.08.2018г. до 16.08.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 17.09.2021г. по ч.гр.д.№ 20211110150494/2021 по описа на
СРС, 176 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок след датата на публикуване на
месечните дължими суми на интернет страницата на продавача.
Ответниците Б. А. И., А. А. И., Н. Т. И., Т. Г. И. и Г. Т. И. депозират отговори на
исковата молба, с които оспорват исковете. Оспорват да е налице облигационно
правоотношение с ищеца по повод доставката на ТЕ за имота, тъй като не притежават
качеството потребители на ТЕ за този имот. Оспорват да дължат на ищеца сумата за
дяловото разпределение в имота. Оспорват да са изпаднали в забава съгласно ОУ, тъй като
клаузите им са нищожни.
1
В заповедното производство К. Б. И. е възразила, че не дължи претендираните от нея
суми. В съдебно заседание оспорва исковете чрез своя пълномощник.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „ФИРМА“ ООД не оспорва исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Предявени са искове за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на
топлинна енергия и за лихва за забава.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката, в редакцията касаеща
процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
Е.С., присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие.
С исковата молба се претендират вземания за доставена топлинна енергия до
топлоснабден имот – апартамент № ....“, инсталация **********/аб.№ ...... Не са
представени обаче доказателства, от които да се мотивира изводът, че ответниците в
рамките на исковия период са притежавали качеството потребители/клиенти на ТЕ по
смисъла на цитираните горе разпоредби. За да обоснове твърдението си за наличие на
облигационно правоотношение с ответниците, с исковата молба ищецът е представил
удостоверения за наследници на Е.Д.С., починала на 23.05.1979г. и на А. Г.ев И., починал на
11.02.2015г. Представено е писмо до кмета на район „...“ при СО, с което във връзка със
събиране на вземания на дружеството за незаплатена ТЕ е некоректни клиенти, са изискани
данни за лицето придобило собствеността върху имота и датата на извършена продажба –
ж.к. И. и лицата – Е.Д.С. със синове – Т. Г.ев И. и А. Г.ев И.. В отговор, е постъпило писмо
от 10.12.2019г., с което е посочено, че за този имот няма сключен договор за продажба с Т.
Г.ев И. и А. Г.ев И..
В съдебното производство, за доказване на претенцията си ищецът е направил искане
да се изискат документи от С.О. по реда на чл.192 ГПК. От постъпилия отговор с
приложените справки се установява, че не се установяват документи и преписка за сключени
договори за покупко-продажба на процесния имот.
Следователно, по делото липсват каквито и да било доказателства, посочените от
ищеца като праводатели на ответниците - Е.Д.С. и А. Г.ев И. да са притежавали вещни права
върху имота, респ. техните правоприемници да притежават такива. От заключението на СТЕ
се установява, че от м.11.2016г. партидата по абонатния номер се води на Б. А. И. със
служебно вписване. Партидата е прехвърлена служебно, без да е заявена воля от абоната или
да са представени документи за правата му върху имота. По тези съображения, не може да се
приеме и, че между Б. А. И. и Т.Е.Ц. е възникнало по предвидения в закона ред
облигационно правоотношение по доставка на ТЕ.
При тези обстоятелства и при липсата на каквито и да било други доказателства, че
ответниците са собственици или ползватели на топлоснабдения имот с аб.№ ....., следва да
бъде прието, че същите не притежават качеството потребители на топлинна енергия по
смисъла на чл. 153 ЗЕ и парагараф 1, т. 43 ДР на ЗЕ за исковия период и не са задължена
страна по договор при общи условия за цената на доставяната в процесния имот топлинна
енергия, предвид на което и предявените срещу тях искове за цена на ТЕ и лихва за забава са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат ответниците на основание чл.78,
ал.3 ГПК. К. Б. И. претендира сумата от 350 лева – платено адвокатско възнаграждение
2
съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 15.09.2022г., която сума
следва да ѝ се присъди.
Съгласно чл.38, ал.2 Закон за адвокатурата, адвокатът оказал безплатна адвокатска
помощ на лицата по ал.1 има право на адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2, като в този случай насрещната страна следва да
бъде осъдена да го заплати. По делото са представени договори за правна защита и
съдействие, в които адвокат Х. Т. е декларирал, че предоставя безплатна правна помощ на
ответниците Т. Г. И., Г. Т. И. и Н. Т. И., които са декларирали, че са близки на адвоката. В
този случай, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, изчислено на основание
ал.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9.7.2004г. в размер на 788 лева. В този смисъл Определение №
406 от 01.08.2016г. на ВКС, II ТО по ч.т.д.№ 3805/2014г.; Определение № 95 от 19.02.2015 г.
на ВКС по ч. т. д. № 1451/2014 г., II т. о., ТК; Определение № 255 от 28.11.2016 г. на ВКС по
т. д. № 2306/2015 г., II т. о., ТК и др.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ФИРМА” ЕАД с ЕИК .... срещу К. Б. И. с ЕГН
**********, Б. А. И. с ЕГН **********, А. А. И. с ЕГН **********, Н. Т. И. с ЕГН
**********, Т. Г. И. с ЕГН ********** и Г. Т. И. с ЕГН **********, искове с правно
основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за установява, че всеки от
ответниците дължи разделно – по 1/6 от сумата 2924,09 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г. до
топлоснабден имот – апартамент № ....“, инсталация **********/аб.№ ....., ведно със законна
лихва от 30.08.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 921,11 лв. за
периода от 15.09.2018г. до 16.08.2021г., от сумата от 28,60 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 30.04.2019г., ведно
със законна лихва от 30.08.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху това
вземане в размер на 7,18 лв. за периода от 31.08.2018г. до 16.08.2021г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 17.09.2021г. по
ч.гр.д.№ 20211110150494/2021 по описа на СРС, 176 състав.
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕАД, ЕИК .... да заплати на К. Б. И. с ЕГН **********, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 350 лева – съдебни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 Закон за адвокатурата, „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ....,
да заплати на адв. Х. Ц. Т., САК, с адрес на кантората: гр. С., сумата от 788 лева –
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на
ответниците Т. Г. И., Г. Т. И. и Н. Т. И. по гр.д.№ 70626/2021г. на СРС, 176 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца – „ФИРМА“ ООД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3