МОТИВИ:
Срещу обвиняемият И.М.М. ***, е проведено дознание
затова, че на 30.09.2016г. в Кърджали, в едногодишния
срок от наказването му по административен ред, е управлявал товарен автомобил без свидетелство за правоуправление-
престъпление по чл. 343в ал.2 във вр. с ал.1 от НК. Преценявайки, че са налице
условията за приложението на чл. 78а от НК, РП Кърджали внася в съда
постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Обвиняемият И.М.М. е преминал курс за
обучение за шофьор и има издадено свидетелство за управление на моторно
превозно средство от съответната категория, по смисъла на Закона за движение по
пътищата, с дата на валидност 28.01.2012г. На 31.07.2011г СУМПС на обв.М. е
иззето, поради наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС” и не е
върнато поради неплатени глоби, наложени по ЗДвП. След изтичане на срока на
наказанието и срока на валидност на СУМПС обвиняемият не е направил
необходимото за издаване на ново свидетелство.
Въпреки,
че свидетелството на И.М. е било иззето (и в последствие е бил изтекъл срока на
валидност на СУМПС) той е управлявал МПС, което нарушение е установено на 20.01.2015г
в гр.Момчилград с акт №316786/20.01.2015г, въз основа на който му е издадено
наказателно постановление
№15-0303-000006 от 30.01.2015г.,
за управление на МПС без да притежава съответното свидетелство за управление. Наказателното постановление му е
връчено на 26.11.2015г. и е влязло в сила на 04.12.2015г.
На
03.09.2016г. в гр. Кърджали, обвиняемият И.М. е управлявал товарен автомобил
„Форд-Транзит“ с рег. № К 1764 АС, като на бул. „България”, до магазин БИЛЛА
бил спрян за проверка от свидетелите с.с. и Т.У.- служители в „ПП”към
ОДМВР-Кърджали. По време на проверката било установено, че обвиняемият
управлява автомобила без съответно свидетелство, за което му е бил съставен акт
за установяване на административно нарушение № 1395/03.09.3016г. Това нарушение
обв. И.М. е извършил преди да изтече едногодишния срок от наказването му по
административен ред за същото деяние, установено с наказателно постановление №
15-0303-000006 от 30.01.2015г., влязло в сила на 04.12.2015г.
В хода
на досъдебното производство М. се
признава за виновен и дава обяснения, които потвърждават установената
фактическа обстановка.
Тази
фактическа обстановка се потвърди и прие от съда след събиране в съдебно
заседание на наличните доказателства. При тяхната оценка съдът констатира, че
всички те са еднопосочни, непротиворечиви и изцяло подкрепят визираната
фактическа обстановка. Прочее, тези констатации не се оспорват и от обвиняемия,
който не отрича възприетата от съда фактология.
От
правна страна: С деянието си обвиняемият е осъществил от обективна и субективна
страна престъпния състав на чл.343в ал.2 във вр. с ал.1 от НК при форма на
вината пряк умисъл. За извършеното престъпно деяние закона предвижда наказание
„лишаване от свобода” за срок до 3 години. Видно от приложеното към делото и
прието от съда свидетелство за съдимост обвиняемият не е осъждан и спрямо него
не е прилагана процедурата по чл. 78а от НК. От деянието не са настъпили
имуществени вреди.
С оглед
на изложеното съдът намира, че обвиняемият е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на текста, по който е предаден на съд, като
на основание чл. 78а от НК следва да бъде освободен от наказателна отговорност
и му бъде наложено административно наказание.
При
определяне на наказанието, което следва да бъде наложено на обвиняемия и
базирайки се на двата основни принципа, залегнали в разпоредбата на чл.54 от НК- принципите на законност и индивидуализация, съдът прецени:
- обществената опасност на деянието
е типична за този вид престъпления, засягащи обществените отношения, свързани
със сигурността на транспорта.
- обществената опасност на
обвиняемия е занижена: касае се за зрял
човек, семеен, с висше образование, с чисто съдебно минало, признава се за
виновен и се отнася критично към извършеното, съдейства за разкриване на
обективната истина, липсват данни след
престъплението да е управлявал МПС.
С оглед на
изложеното съдът намира, че предвиденото в текста на чл.78а от НК наказание
„глоба” следва да бъде определено към минималния размер, а именно 1000 лева.
Така
наложеното наказание напълно отговаря на
извършеното и ще осъществи изцяло целите на личната и генерална превенция на
закона.
Водим от изложеното, съдът
постанови решението си.
Районен съдия: