РЕШЕНИЕ
№ 287
гр. Велико Търново, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20214110101813 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, че на
24.03.2020г. на републикански път *, водачът П. Р. Хр. при управление на влекач*,
преминал през дупка на платното за движение, в резултат на което на превозното средство
са причинени имуществени вреди изразяващи се в повреда на заден ляв калник, конзола на
стойка към него и резервоар за гориво. Ищецът изтъква, че в качеството си на застраховател
по договор за застраховка „Каско” с №440120213007915 от 16.01.2020г. по отношение на
горепосочения автомобил, е образувал застрахователна преписка №44012132007844 за
причинените вреди. Навеждат се твърдение, че след извършен оглед ищецът е оценил
щетите на 1970,71 лв., които на 21.07.2020г. е изплатил за отстраняването им на доверен
сервиз. Твърди се, че отговорността за причинените вреди е на ответника, който съгласно
чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата следва да ремонтира и поддържа републиканските
пътища и с оглед неизпълнение на задълженията си е създал предпоставка за настъпване на
произшествието от 24.03.2020г. Ищецът изтъква, че на основание чл. 410 от КЗ е встъпил в
правата на увреденото лице и за него е възникнало правото да претендира от ответника
платеното застрахователно обезщетениеи разноските за определянето му от 15 лв. Ищецът
твърди, че на 02.11.2020г. е поканил ответника да заплати горепосочените суми и че в
резултат от неизпълнението последният е изпаднал в забава като дължи обезщетение в
размер на законната лихва от 124,26 лв. за периода от 03.11.2020г. до 17.06.2021г. С оглед
гореизложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което ответникът да бъде
осъден да заплати сумите от 1985,71 лв. за главница и 124,26 лв. за обезщетение за забава,
1
ведно със законната лихва от предявяването на исковете до окончателното изплащане на
задължението както и направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който
оспорва исковите претенции като счита същите за неоснователни. Изтъква се, че липсват
доказателства пътнотранспортното произшествие да е станало на републикански път и да е
причинено от дупка на платното за движение. Алтернативно счита, че при наличие на
недостатъци по платното за движение, вина за произшествието има и водачът на
автомобила, който се е движил с несъобразена с пътните условия скорост. С оглед
гореизложеното, отправя искане за отхвърляне на предявените искове или за уважаването
им в намален размер поради съпричиняване, както и за присъждане на направените по
делото разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 410, ал. 1 от Кодекса за
застраховането и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На 16.01.2020г. между ищеца и * е сключен договор за застраховка „Каско” с
№440120213007915 по отношение на влекач *, със срок на действие от 04.02.2020г. до
03.02.2021г. На 24.03.2020г. влекачът с прикачено към него полуремарке се управлявал от
П. Р. Хр. като след натоварването му в * същият продължил движението си по
републикански път I-5 към гр. Русе. В пътния участък намиращ се непосредствено след *
автомобилът преминал с вътрешното си задно ляво колело през дупка, намираща се в
полагащата му се пътна лента от платното за движение, в резултат на което гумата се
спукала и причинила повреди на заден ляв калник, на конзолата на стойката към него и на
резервоара за гориво. Последвало уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие, по повод на което е образувана застрахователна преписка
№44012132007844 като след оглед на автомобила са констатирани горепосочените вреди.
Същите са отстранени след ремонт в доверен сервиз от*като сумата от 1970,71 лв. по
издадената за това фактура е платена на 21.07.2020г. от *. На 02.11.2020г. застрахователят
връчил регресна покана на ответника за възстановяване на изплатеното застрахователно
обезщетение и на разноските за определянето му от 15 лв. като в определения срок
последвало неизпълнение. От заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза
се установява, че причина за настъпване на произшествието е липсата на сигнализиращи
средства, които да провокират своевременна и съответна реакция от водача на увредения
автомобил за наличие на дупка, представляваща препятствие върху платното за движение.
Вещото лице е констатирало, че мястото на произшествието представлява прав пътен
участък от републикански път I-5, намиращ се извън населено място, по който действително
са извършени ремонтни дейности. Последното потвърждава изложеното в показанията на
разпитания свидетел за наличие на повреди по пътя към момента на настъпване на пътния
инцидент. Установено е, че при движение в светлата част на денонощието с максимално
2
допустима скорост за съответния вид превозно средство от 70 км/ч., при опасна зона на
спиране от 71,1 метра и при възможност за възприемане на препятствието от 40 – 50 метра,
водачът не е имал възможност да прецени реално пътната обстановка и да вземе адекватно
решение за недопускане на произшествието. В заключението е посочено, че констатираните
от застрахователя повреди по автомобила е възможно да бъдат получени при спукване на
гума в резултат от преминаване през дупка на платното за движение. Пазарната стойност на
причинените имуществени щети на автомобила са определени на 1816,13 лв. без ДДС и без
овехтяване и на 1766,40 лв. с ДДС и при отчетено овехтяване.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ с изплащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. От събраните доказателства е установено сключването на имуществена
застраховка „Каско” по отношение на моторното превозното средство към момента на
причиняване на вредите, както и изпълнение от страна на застрахователя на задължението
му по договора за изплащане на сумата за обезщетение на доверения сервиз на
застрахования, в който е извършен ремонт на автомобила. Вредите на процесния влекач са
причинени от преминаване през дупка на платното за движение по републикански път I-5, в
участъка намиращ се след *. С оглед гореизложеното, на основание чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 19,
т. 1, вр. чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата и чл. 48, т. 1, б. „а” от Правилника за прилагане
на Закона за пътищата, за причинените вреди отговорност носи ответникът, на когото е
поверено управлението на републиканските пътища, включващо извършване на дейности по
тяхното изграждане, ремонт и поддържане. Последният не е изпълнил задължението си да
поддържа процесния пътен участък, за да осигури необходимите условия за безопасно
движение по смисъла на пар. 1, т. 14 от Закона за пътищата, и със своето бездействие е
създал предпоставки за увреждане на процесния автомобил. В случай, че ответникът беше
сигнализирал неравността на платното за движение, водачът при конкретната пътна
ситуация щеше да има обективната възможност да възприеме правилно възникналата
опасност и да изпълни задълженията си по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. След като в конкретната
ситуация водачът не може да възприеме условията на пътя той няма как да съобрази своето
поведение с тях, да изпълни вменените му от закона задължения и да носи отговорност за
причинените неблагоприятни последици. С оглед гореизложеното, исковата претенция за
заплащане на сумата от 1985,71 лв., представляваща сбор от размера на заплатеното
застрахователно обезщетение и разноските за определянето му, е основателна и следва да
бъде уважена. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага
коефициент за овехтяване на вложените при ремонта части, тъй като последният е
инкорпориран в застрахователната стойност на автомобила. От забавата за изпълнение на
главницата е възникнало и правото на кредитора да търси обезщетение в размер на
законната лихва, на основание чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84, ал. 2 от ЗЗД за периода от 03.11.2020г.
до 17.06.2021г. в размер на 124,26 лв., както и обезщетение в размер на законната лихва
3
върху главницата за периода от подаване на исковата молба - 18.06.2021г., до окончателното
изплащане на задължението.
При този изход на делото претенцията на ответника за присъждане на разноски е
неоснователна, като на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК той следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждения и за
възнаграждения за вещо лице и свидетел в размер на 729,43 лв.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Осъжда *, да заплати на *, сумите от 1985,71 лв. /хиляда деветстотин осемдесет и пет лева и
седемдесет и една стотинки/ - главница, представляваща регресна претенция за изплатено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” с №440120213007915 от
16.01.2020г. за причинени щети на влекач *, 124,26 лв. /сто двадесет и четири лева и
двадесет и шест стотинки/ - лихва за забава върху главницата за периода от 03.11.2020г. до
17.06.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.06.2021г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 729,43 лв. /седемстотин
двадесет и девет лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща направените по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4