Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Пазарджик, 06.03.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Пазарджишкият районен
съд, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и първи февруари , две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Председател:
Николинка Попова
при
секретаря Р. Димитрова , като разгледа докладваното от
съдия Попова гр. д. N 3067 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК и чл. 79
ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД .
В подадената искова молба от "КРЕДИСИМО"
АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София-1463, район „Триадица'', бул. „Витоша" №146
, бизнес център-България", сграда А, ет. 4, представлявано от Сокол
Радостинов Янков и Георги Христов Карпузов - изпълнителни директори, действащи
чрез пълномощника си - юрисконсулт С.Г., редовно упълномощена с пълномощно с
нотариална заверка на подписа peг. № 9467/29.12.2016 г. по описа на Цвета
Дечева, нотариус в район PC София срещу В.С.К., ЕГН **********, адрес: *** се излагат обстоятелства, че на 03.07.2017 г. било връчено на
„Кредисимо" АД съобщение за
подадено по ч. гр. д. № 1050/2017 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик от В.С.К.,
ЕГН ********** възражение по чл. 414 ГПК. В указания едномесечен срок ищецът е
депозирал настоящия установителен иск
против този ответник. Твърди се, че на 02.11.2015 г. възразилият длъжник
кандидатствал онлайн за отпускане на потребителски кредит от ищцовото
дружество. Процедурата била започнала с попълване на заявление за отпускане на
кредит от разстояние/ чрез подаване на заявление / на интернет- страницата на Дружеството, а именно
www.credissimo.bg. Твърди се , че в зададените полета в Заявлението В.С.К. бил
попълнил личните си данни, а именно - три имена, единен граждански номер, номер
на документ за самоличност, постоянен и настоящ адрес, електронен адрес за
получаване на документи и кореспонденция, мобилен телефон, допълнителни лица за
контакт и др. При подаване на Заявлението лицето било посочило и желания размер
на кредита, наименованието на кредитния продукт, а именно „Credissimo
плюс", условията, при които желае да ползва кредита и желания начин за
усвояване на сумата.
На така
подаденото Заявление, бил даден
индивидуален идентификационен № 551124. На посочения от В.С.К. в Заявлението
електронен адрес, а именно valeri.kamburov@gmail.com, при сключването на
договора се твърди , че били изпратени
автоматично Договор за кредит № 551124/02.11.2015 г., ведно с Приложение 1 към
него, Общи условия („ОУ") и Стандартен европейски формуляр („СЕФ").
Освен това, на Сайта на Дружеството гореизброените документи били налични и
преди сключване на договора между клиента и Кредисимо, като същите съдържали
цялата необходима преддоговорна информация за желания кредит, предоставени били
в ясен и четим вид, на български език и при съблюдаване на приложимите
нормативни изисквания.
Твърди се,
че на ответника е бил предоставен достъп до проект на договора за кредит и
приложението към него, в които били посочени дължимите от него на „ Кредисимо“
АД суми, заявеният размер на главницата,
брой и размер на месечните анюитетни вноски, падеж, както и размер на лихвения
процент по кредита.
След
запознаване с всички условия във връзка с кредита, В.С.К., бил въвел
самостоятелно на указаното за това място в Сайта команда „Декларирам, че съм
получил СЕФ на посочения от мен e-mail и приемам ОУ и Договора." С това свое действие ответникът бил заявил
съгласието си да бъде обвързан от процесния договор за кредит, СЕФ и ОУ.
Съгласно раздел III „Процедура по кандидатстване за кредит. Обезпечение",
т.11 от ОУ с извършване на гореописаните действия Заявлението се считало за
подадено от кредитополучателя, а ОУ и договорът за кредит - приети и подписани
от същия. Твърди се , че в резултат, между „ Кредисимо“ АД от една страна и В.С.К., ЕГН **********, в качеството му на
кредитополучател - от друга на 02.11.2015 г. се сключил във формата на
електронен документ Договор за кредит № 551124 . Сключването на Договора във
формата на електронен документ било съобразено изцяло с изискванията на Закона
за предоставяне на „финансови услуги от разстояние“ , Закона за електронния
документ и електронния подпис, Закона за потребителския кредит и всички други
относими норми на действащото законодателство.
Твърди се,
че по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Договора неразделна част от него представляват
Приложение № 1 „Условия по договора", съдържащо погасителен план, СЕФ и
ОУ. Твърди се , че в изпратеното до
ответника Приложение № 1 към Договора било е посочено, че процесният кредит се
предоставя за срок от 16 (шестнадесет) месеца, при краен срок на погасяване -
10.03.2017 г. Описан е и общият размер на задължението 1 579,52 лева, от които главница в размер 1 199,68 лева и възнаградителна лихва в общ размер 379,84 лева, при приложим лихвен
процент 41.24 % на годишна база. Твърди се , че това са обстоятелства, с които
ответникът се бил съгласил при
сключването на Договора.
Твърди се ,
че въз основа на сключения Договор,
ищцовото дружество изпълнило своето задължение и предоставило на В.С.К.
заем в размер на 1 199,68 лева (главница).
С посочената сума - 1 199,68 лева
било извършено рефинансиране и ответникът погасил изцяло остатъка от
задължението си към „Кредисимо“АД, произтичащо от сключен помежду им предходен
Договор за кредит № 361075/13.10.2014 г. за сумата в размер на 700,00 лева /главница/, платима на 4
равни месечни вноски. Сумата била усвоена в брой на 13.10.2014 г. на каса на
„Изипей" АД, за установяването на което обстоятелство представят
извлечение - дубликат на разписка № 07000277680609 от 13.10.2014 г.
Твърди се
още, че ответникът В.С.К. не е извършил нито едно плащане за погасяване на
задълженията си към „Кредисимо“ АД, произтичащи както от първия, така и от
втория договор за кредит. Акцентира се върху това/че договор № 551124/02.11.2015
г. бил сключен с цел облекчаване финансовото състояние на длъжника, доброволно
уреждане на отношенията между страните и избягване увеличаване размера на
задължението с разноски, свързани със съдебно производство. Просрочието по
същия обаче възлизало на 347 дни. По този начин ответникът не бил изпълнил
основното негово договорно задължение за връщане на получената от Кредисимо
сума при уговорените условия. Поради това, съгласно Договора от 02.11.2015г.,
при падежиране на последната месечна анюитетна вноска на 10.03.2017 г.
дължимите от ответника по Договора суми са станали изискуеми в пълен размер,
включващ дължимата се лихва съгласно раздел X „Забава. Предсрочна
изискуемост", т. 2 от ОУ.
Във връзка с
неизпълнението на основното му договорно задължение, В.С.К. бил търсен
многократно с цел извънсъдебно уреждане на отношенията, възникнали между него и
„Кредисимо“АД , а именно - доброволното изплащане на дължимите от ответника,
респективно избягване заплащане на съдебни разноски, които ще увеличат дълга
му. В този смисъл, Дружеството сторило административни разноски в размер на 103,56 лева, за което представят в
настоящото производство Протокол за извършени услуги по извънсъдебно събиране
на просрочените вземания от ответника. Твърди се , че съгласно т. 2.7 от раздел
VIII „Права и задължения на страните" от ОУ, представляващи неразделна
част от процесния Договор, сторените по този ред разноски от „ Кредисимо“ АД са за сметка на длъжника.
Тъй като
ищцовото дружество не получило плащане въз основа на подадено от него заявление за издаване заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, било образувано ч. гр. д. № 1050/2017 г. по описа на Районен съд
Пазарджик. Съдът уважил депозираното
заявление, в резултат на което била издадена заповед № 652/31.03.2017 г., с
която било разпоредено длъжникът В.С.К., ЕГН ********** да заплати на
„Кредисимо" АД сумата от 1199,68
лева-главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане; 106,56 лева - административни разноски;
379,84 лева - договорна лихва за
периода от 02.11.2015 г. до 10.03.2017 г.; 98,80
лева - наказателна лихва за периода от 11.12.2015 г. до 10.03.2017 г.; 35,64 лева -държавна такса и 50,00 лева - юрисконсулско
възнаграждение. Тъй като длъжникът в това производство възразил в срока по чл.
414 ал.1 ГПК ищецът предявява настоящия
иск.
Във връзка с изложеното се моли съда да постанови
решение, с което да признае за
установено по отношение В.С.К., ЕГН ********** съществуването на вземания в
полза на „Кредисимо" АД, ЕИК *********, за които била издадена по ч. гр.
д. № 1050/2017 г. по описа на Районен съд Пазарджик, заповед № 652/31.03.2017
г. за изпълнение по чл. 410 ГПК, а именно: 1 199,68 лева - главница, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението в съда
до окончателното й изплащане; 103,56 лева - административни разноски; 379,84
лева - договорна лихва за периода от 02.11.2015 г. до 10.03.2017 г.; 98,80 лева
- наказателна лихва за периода от 11.12.2015 г. до 10.03.2017 г.
Направено е
искане за произнесете и относно дължимостта на направените в заповедното
производство разноски , като бъде присъдена сумата 185,64 лева - разноски по ч. гр. д. №
1050/2017 г. по описа Районен съд Пазарджик, от които 35,64 лева - държавна
такса и 150,00 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Направено е
искане да бъдат присъдени и всички направени по настоящото дело разноски,
включително и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лева на
основание чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка
с чл.78, ал. 8 ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника. Същият оспорва, че е подписвал лично с ищеца „Кредисимо“ АД договор, че не е запознат с общите условия по
договора.Твърди че от представеното от ищцовото дружество доказателство е
видно, че той не се е подписвал върху тези договори. Твърди, че ищецът следва
да докаже всичките си твърдения в исковата молба, а именно, следва да докаже,
че ответникът е подписал договора и че е уведомен за общите условия по този
договор. В съдебно заседание предявява възражение за прекомерност на посочените
от ищеца и претендирани съдебно- деловодни
разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено следната фактическа
обстановка : От
приложеното по делото ч.гр.дело № 1050/2017 г. на РС- Пазарджик е видно, че по заявление на ищцовото
дружество „Кредисимо „ АД за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е била издадена Заповед № 652/
31.03.2017 г. с разпореждане длъжникът В.С.К. да заплати на „КРЕДИСИМО „ АД сумата в размер на сумата от 1199,68 лева-главница, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението в съда
до окончателното й изплащане; 106,56
лева - административни разноски; 379,84
лева - договорна лихва за периода от 02.11.2015 г. до 10.03.2017 г.; 98,80 лева - наказателна лихва за
периода от 11.12.2015 г. до 10.03.2017 г.; 35,64
лева -държавна такса и 50,00 лева
- юрисконсулско възнаграждение.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило
писмено възражение от длъжника В.С.К. , което обуславя правният интерес
на ищеца от
предявяване на иск за установяване на вземанията му, предмет на
заповедта. Искът е предявен в срока по чл.414 ГПК и е процесуално допустим.
По
същество. Ответникът не оспорва, а и от представените по делото писмени
доказателства - заверен препис от
разписка № 07000277680609 / 13.10.2014 г. , три броя извлечения от електронна кореспонденция от дата 13.10.2014 г. , договор за
потребителски кредит от 13.10.2014 г., и
приложени е № 1 към него , действащи
считано от 23.07.2013 г. ОУ, както и
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити /СЕФ/ се
установява, че ответникът е получил от ищцовото дружество на 13.10.2014 г. в
брой сумата в размер на 700,00 лв. на основание отпуснат паричен заем и въз
основа на възникнали между тях договорни отношения от същата дата – 13.10.2014
г.
Към доказателствения материал по делото са приобщени заявление № 551124/02.11.2015
г. – извлечение от ел. система на ищцовото дружество, договор за кредит №
551124/02.2015 г. , приложение № 1 към него , Общи условия , както и Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити /СЕФ/. Ответникът
не оспорва, че той е подал представеното по делото заявление по електронен път
от 02.11.2015 г., като по делото са представени две изявления по електронна
поща относими към този договор и направени
ответника на дати 31.10.2015 г. и на 02.11.2015 г., видно от съдържанието на
които , ответникът признавайки , че е допуснал просрочие на неговите задължения
по отпуснатия паричен заем ,е уведомил кредитора , че това просрочие е по причина
негови финансови проблеми. Декларирал е
намеренията си да изплати всичко дължимо по кредита от 2014 г. Отправил е молба
за даване на възможност за предоговаряне на кредита и
помолил за информация как би могло да стане това. Поискал е информация дали след
това предоговаряне , задължението му ще премине от нередовно в редовно. Хронологично
двете ел. писма на ответника ,
предшестват , изходящите електронни писма от кредитодателя на същата дата –
02.11.2015 г. – първото с указание, че подписания от ответника договор е
приложен и второто – с реклама на
предлаганите от ищцовото дружество кредитни продукти.
В представените Общи условия на „Кредисимо „ АД / в сила от 31.03.2015 г. и приложими към договорите за предоставяне на кредити
е записан механизмът, по който се
сключват онлайн договорите, а именно : кредитополучателят кандидаства за кредит
, като подава заявление по образец – лично / раздел ІV , т.1, и 3 /а /. Съгласно
раздел ІV т.13 предоставянето на кредит подлежи на предварително
одобрение от „Кредисимо“ АД , поради
което подаването на заявлението и
подписването на договора и ОУ от
кредитополучателя не задължава „ Кредисимо „ АД да предостави кредит на същия. В случай , че „Кредисимо „ АД одобри
заявлението , кредитопоучателят бива уведемон на посочения от него е-мейл/
раздел ІV , т.4 / в определен срок / без обезпечение в 14-дневен срок /. Договорът се сключва в писмена форма на съответния траен носител или по телефона по реда , предвиден в ОУ и при спазване изискванията на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние / ЗПФУР/ , закона за електронния
документ и електронния подпис / ЗЕДЕП/
раздел V т.2/ и се счита за сключен, след като е подписан от кредитополучателя
по указаните в ОУ начини и подаденото от
кредитополучателя Заявление е одобрено
от „Кредисимо“ АД. За момент на одобрението
се счита получаването на
уведомление за одобрението по реда на
раздел ІV т.4 от ОУ. В раздел V т.6 от ОУ
кредитодателят е предвидил ред за оспорване на подаденото заявление или
действие на договора , като се задължава кредитополучателят да подаде писмено
възражение в срок от 48 часа , считано : от подписването на договора, датата на
която неговата банкова сметка ***а на която е бил уведомен , че може да получи
сумата по кредита.
Като доказателства по делото са представени
изходящи от ищцовото дружество частни свидетелстващи документи с необвързваща
съда доказателствена сила – протокол № 289/ 13.03.2017 г. за извършени разходи
– посещения на налични адреси на лицето , изпращане на ежемесечни напомнителни
писма и покани , обаждане на актуални телефонни номера – за общо сумата в
размер на 103,50 лв. Също – удостоверение подписано от финансов мениджър на
„Кредисимо „ АД , според което, по подадено от ответника заявление от
03.11.2015 г. е рефинансирано
остатъчното чу задължение по кредита от 2014 г. със сумата в размер на 1199,68
лв. Представена е и справка – извлечение , подписана от гл. счетоводител на
ответното дружество, удостоверяваща вида и размерите на задълженията на
ответника по договор за заем от 02.11.2015 г. № 551124.
Другите писмени доказателства по делото
съдът не подлага на подробно обсъждане , тъй като те касаят входящо –изходяща
кореспонденция във връзка със сключване на предходни договорни отношение между
страните , като страните не спорят , че
по този договор от 2014 г. / различен от процесния / ответникът е получил в брой сумата в размер на 700,00 лв. на
основание отпуснат му от кредитополучателя паричен заем. Също така ответникът
не оспорва , че не е платил вноски както по този кредит , така и по претендирания
кредит ,твърдяното договорно
неизпълнение по който е предмет на настоящото съдебно производство.
При тези фактически данни , от правна
страна съдът приема следното :
Ищецът
основава претенциите си на договор за паричен заем, за който твърди, че е
сключен със средства за комуникация от разстояние, поради което приложими за отношенията между страните са Закон за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/; Търговски закон /ТЗ/,
Закон за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/, Закон за защита на
потребителите /ЗЗП/, към които ЗПФУР изрично препраща, а също и общите правила
на Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Легалната дефиниция на
понятието „договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние” се
съдържа в чл. 6 ЗПФУР, според който : това е всеки договор,
сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Преди обаче потребителят да
бъде обвързан с предложение или договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние в закона е записано императивното изискване към доставчика на финансови услуги
от разстояние - за предоставяне на определена по вид и обем в чл. 8
– чл. 10 от ЗПФУР информация. В глава ІV от последния са уредени и правата на
потребителя да се откаже или да прекрати договора за предоставяне на финансови услуги
от разстояние, като съгласно чл. 18, ал. 1 ЗПФУР при договори за предоставяне
на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже изпълнението
на задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; спазването на
срока за отказ на потребителя от сключения договор съгласно чл. 12, ал. 1
ЗПУФР; получаването на съгласието на потребителя за сключване на
договора, а при необходимост и за неговото изпълнение през периода, през който
потребителят има право да се откаже от сключения договор, а според ал. 2 на
цитираната норма за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както
и на изявления, отправени съгласно ЗПФУР се прилага чл . 293 от Търгавския закон, а за електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис.
В действителност нито двете заявки, нито двата договора / единият от 2015 г. , който е процесният / носят подписи на ответника, но доколкото
процесният договор се твърди да е сключен от разстояние и в този случай
изявленията на страните следва да са разменени чрез средства за комуникация от
разстояние, като същите ще следва да са записани на технически
носител, позволяващ възпроизвеждането им. В такъв случай макар
и неподписани тези електронни документи съставляват доказателства по смисъла на
чл. 184, ал. 1 ГПК. В настоящото производство заявката , договора за кредит и
общите условия към него, ведно с приложение № 1 и СЕФ са записани на технически
носител и са възпроизведени в писмен вид , но тези писмени доказателства сами
по себе си не
са достатъчни, за да се приеме възникването на облигационна връзка между
страните по твърдения в исковата молба договор от 2015 г.,
тъй като потребителят е следвало
да изрази по ясен и недвусмислен начин волеизявлението си, че приема направеното
от доставчика предложение,а с оглед на
направеното в отговора на исковата молба оспорване, то съгласно чл. 18, ал. 1,
т. 3 ЗПФУР в тежест на ищеца е да установи и получаването на съгласието на
потребителя за сключване на договора.
В тази връзка
съдът намира, че в настоящото производство не се събраха доказателства за съставянето на електронни
документи във връзка със сключването именно на твърдения между страните
договор, нито такива, от които да бъде установено съдържанието на тези
електронни документи, ако такива са били съставени. По делото бяха представени
на хартиен носител заявка, както и самия договор и общите условия към него, но
от същите не се доказват горните обстоятелства. Това е така, доколкото ищецът
не посочи, нито представи в настоящото
производство каквито и да било доказателства относно разменени между него и
ответника съобщения, установяващи сключването на именно този договор
за кредит от разстояние и установяване на факта на получаване на съгласието на ответника
за сключване на Договор № 551124/ 02.11.2015 г., с оглед на което договорът следва
да се счита за нищожен съгласно чл. 26,
ал. 2 ЗЗД, тъй като липсва съгласие за сключването му. Тук следва да се има
предвид разпоредбата на чл. 16 ал.1 ЗЗД, според която когато предложението включва общи условия ,
приемането на това предложение е действително , ако съдържа писмено
потвърждение на общите условия. В случая доказателства за такова изрично писмено
потвърждение от страна на ответника липсват.Проследено хронологически ,
съдържанието на разменените между страните електронни писма , не следват такава
логика , тъй като на 31.10.2015 г. ответникът е поискал предоговаряне на свои
стари задължения / ответникът не оспорва получен паричен заем през 2014 г. в
размер на 700,00 лв. и неговото
просрочие / , така също на 02.12.2015 г. е изпратил съобщението си за
намеренията си за плащане на стария заем , а три часа по-късно е получил
електронна поща с указания за подписан от него договор, но липсват каквито и да
било доказателства за потвърждаване от
страна на ответника на договора или
евентуално изпратените му ОУ. В самите ОУ,
е указано , че договорът се счита за сключен с подписването му и
комулативно – след одобряване на подаденото от кредитополучателя Заявление ,
макар, че самите ОУ / раздел ІІ т.13 / се посочва , че подаването на Заявлението и подписването на договора и ОУ от Кредитополучателя не задължава
„Кредисимо“ АД да предостави кредит на същия. В тези ОУ не е предвидено , изрично
потвърждаване , но така регламентирания механизъм влиза в противоречие с
императивни разпоредби на ЗЗД и ЗПУФР и при тяхното разминаване , безспорно
приложение намират нормативните разпоредби. Съдът не разглежда приложението на раздел V т.6 от Общите условия , в която
разпоредба кредитодателят е предвидил
ред за оспорване на подаденото заявление или действие на договора, тъй като
приема , че поради липсата на
доказателства за изразено изрично съгласие – такъв договор не е валидно
сключван. Наред с това неспазването на горната разпоредба за оспорване, не би
могло да има като последица лишаването на
ответника от правото му да оспори действието на договора при наличието
на съдебен спор – т.е . неоспорването в
горния срок / за което липсват освен това доказателства , че е започнал да тече
/ не може да се тълкува , като мълчаливо потвърждаване на този договор.
А щом като в
настоящото производство не са събрани доказателства, от които съдът да направи
категоричен извод за съвпадение на две насрещни волеизявление и наличието на съгласие относно клаузите на
един такъв договор, то той е нищожен и не е
породил правно действие, поради което предявените искове за установяване на
процесните вземания на основание на този
договор като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
На основание
чл. 78 ал.3 ГПК , ищецът ще дължи заплащане на сторените в производството
разноски, но тъй като такива от ответника не са претендирани , а и липсват
доказателства за тяхното извършване –
съдът счита, че не дължи поизнасяне по този въпрос. С оглед на изхода от спора
недължими се явяват и сторените в заповедното производство разноски.
Водим от изложеното ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно
основание чл. 422 ал.1 ГПК във връзка с чл. 415 ал.1 ГПК и чл. 79 ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от "КРЕДИСИМО" АД,с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София-1463, район „Триадица'', бул.
„Витоша" №146 , бизнес център-България", сграда А, ет. 4,
представлявано от Сокол Радостинов Янков и Георги Христов Карпузов -
изпълнителни директори, действащи чрез пълномощника си - юрисконсулт С.Г.,
редовно упълномощена с пълномощно с нотариална заверка срещу В.С.К., ЕГН **********, адрес: ***
, за
признаване за установено , че В.С.К., ЕГН ********** с адрес: *** дължи на "КРЕДИСИМО"
АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София-1463, район „Триадица'', бул. „Витоша" №146
, бизнес център-България", сграда А, ет. 4, представлявано от Сокол Радостинов
Янков и Георги Христов Карпузов - изпълнителни директори по Заповед №
652/ 31.03.2017 г. издадена по ч.гр.д. № 1050/2017 г. по описа на ПРС следните
суми : сумата от 1199,68 лева-главница,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на
заявлението в съда 23.03.2017 г. до окончателното й изплащане; 106,56 лева - административни разноски;
379,84 лева - договорна лихва за
периода от 02.11.2015 г. до 10.03.2017 г.; 98,80
лева - наказателна лихва за периода от 11.12.2015 г. до 10.03.2017 г. –
като неоснователен.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ПзОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: