Р Е Ш Е Н И Е
гр.Кърджали,
21.09.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийският районен съд в
публичното заседание на двадесети август
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Дарина
Байданова
при
секретаря Марияна Суркова
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1132
по описа за 2019г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск за установяване дължимост на вземане по издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, произтичащо от договор за
заем CrediHome № 1182-00027478 и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1182-00027478 от
26.10.2017г., прехвърлено изцло на ищеца от кредитора „Микро Кредит“ АД с
Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 10.04.2018г. Ищецът твърди,че длъжникът е уведомен за станалата продажба на
вземането от страна на „Микро Кредит“ АД с Уведомително писмо, изпратено с
известие за доставяне чрез „Агенция за събиране на вземания“ АД с Изх. №
УПЦ-П-МКР/1182-00027478 от 13.04.2018 г. за извършената продажба на вземания,
изпратено чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора
за кредит постоянен адрес, върнато в цялост с отбелязване „Преместен на друг
адрес“,поради което на 12.08.2019г. изпратил повторно писмо до длъжника,
съдържащо Уведомително писмо от „Микро Кредит“ АД чрез „Агенция за събиране на
вземания“ АД с изх. № УПЦ-С-МКР/ 1182-00027478 чрез куриер, отново върнато в
цялост. Позовава се на съдебна практика относно съобщаване на цесията. Сочи,че по сключения договор за заем между
„Микро Кредит“ АД и ответника В.Ч. договор за заем CrediHome № 1182-00027478 за сумата от 3000,00лв., получена от
заемополучателя с подписването на договора за заем, същият се задължил да върне
на заемодателя в сроковете и при условията, посочени в договора и приложимите
Общи условия, сума в общ размер на 3525,60лв., представляваща чистата стойност
на заема, ведно с договорната лихва по него на 12 равни месечни погасителни
вноски в размер на 293,80 лв., като първата погасителна вноска - платима на 05.12.2017г. Сочи,че на основание
попълнен и подписан от заемополучателя формуляр - Искане за допълнителни
услуги, на 26.10.2017 г. между „Микро Кредит" АД и В.Т.Ч. бил сключен и
Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1182-00027478, по който
„Микро Кредит" АД се задължил да
предостави на заемополучателя пакет от допълнителни услуги, описани подробно в
Приложение № 1 към договора, за което клиентът се задължил да заплати пакетна
цена за
допълнителни услуги в размер на 316,80 лв. с възможност за заплащане на
12 бр. равни месечни вноски, всяка в размер на 26,40 лв. при първа погасителна
вноска, платима на 5.12.2017г. Освен това, на основание сключения договор
за допълнителни услуги „Микро Кредит" АД, в качеството си на
застрахователен посредник предоставил на заемополучателя финансиране и
разсрочване на сключена с посредничеството на „Микро Кредит" АД
застраховка „Защита" към застрахователна компания „УНИКА Живот" АД,
ЕИК *********, със задължение за връщане на заемодателя платената от страна на
„Микро Кредит“ АД застрахователна премия в срок от 12 месеца, на равни
погасителни вноски, дължими на падежните дати на погасителните вноски по
договора за заем, всяка в размер на 198,00лв., считано от 5.12.2017 г., или,
обща сума за застрахователна премия 2376,00лв. На длъжника била начислена
лихва за забава, както следва:
- по
договор за заем: 144,09лв. за периода от 6.01.2018 г. (датата на която станала изискуема първата
неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението
в съда;
- по договор за допълнителни услуги: 112,69лв. за
периода от 6.01.2018 г. (датата на която е станала изискуема първата неплатена
от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда,
като размерът на начислената лихва представлявал съвкупност от лихвите за
забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска.
Сочи още, че срокът на договора изтекъл на
5.11.2018 г. и същият не бил обявяван за предсрочно изискуем. Заемополучателят не била
заплатила изцяло дължимия паричен заем
към Дружеството, като сумата, погасена до момента, възлизала на 1045,00 лв., с която били погасени, както
следва: 373,65лв. – главница, 248,95лв. - договорна лихва, 26,40 лв. –
допълнителни услуги, 396,00 лв.
- застрахователна премия, конкретизирани в допълнителна писмена молба. Моли да бъде признато за установено по
отношение на ответника В.Ч.,че същата дължи на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД следните суми: 2626,35лв. - неизплатена главница по Договор за заем
CrediHome №: 1182-00027478 от 26.10.2017 г. ,представляващи от 3-та до 12-та
вноска, съответно дължими за периода от 05.02.2018г. до 05.11.2018г., 276,65лв. - договорна лихва по договор за заем за периода от 05.02.2018г.
(падеж на първа неплатена погасителна вноска,представляваща 3-та погасителна
вноска по погасителен план) до 5.11.2018 г. (падеж на последна погасителна вноска-12-та), 290,40 лв. - сума за допълнителни услуги по договор
за допълнителни услуги за периода oт 5.01.2018 г. /падеж на първа неплатена
вноска по договор за допълнителни услуги- 2-ра погасителна вноска по
погасителен план/ до 5.11.2018 г. /падеж на последна вноска по договор за
допълнителни услуги-12-та погасителна вноска/, 1980,00лв. - застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от
5.02.2018 г. /падеж на първа неплатена вноска по договор за допълнителни услуги-3-та
погасителна вноска по погасителен план/ до 5.11.2018 г. /падеж на последна
вноска по договор за допълнителни услуги-12-та погасителна вноска/, чиято
дължимост
моли съда да приеме за установени с решението, законна лихва за забава върху главницата от датата
на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Претендира разноски в заповедното производство и тези в исковото производство,
както и юрисконсулстско възнаграждение в размер на 350 лева на основание чл. 78
ал. 8 ГПК.Представя списък на разноските.
Ответникът В.Т. М. /с добрачно фамилно име Ч./ чрез
назначения особен представител депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете като неоснователни.
Прави възражение за изтекла погасителна давност и за липса на уведомяване за
извършената цесия. Счита, че цесията не е съобщена валидно на ответника, тъй
като към исковата молба е представено пълномощно, с което цедента упълномощава
цесионера да уведоми длъжниците за извършената цесия, като същото е без
нотариална заверка. Сочи, че от момента на подписването на договора за цесия,
вземането преминава от предишния кредитор върху новия кредитор, като правото на
цесионера е все още неконсолидирано до момента на съобщаване на длъжника за
цесионния договор. Тъй като длъжникът не знае за цесията, за него не съществува
задължение да престира на цесионера, а то ще възникне едва след получаване на
съобщението от предишния кредитор. Счита, че правнорелевантно за действието на
цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента /стария
кредитор/, но не и съобщението, извършено от цесионера /новия кредитор/.
Позовава се на съдебна практика. В съдебно заседание особеният представител
поддържа отговора, като допълва, че не оспорва валидно възникналото
облигационно отношение по силата на сключения Договор за заем CrediHome №
1182-00027478, изпълненото задължение на кредитора да предаде заемната сума в
размер на 3000лв., сключения Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome
№ 1182-00027478, съгласно който „Микро Кредит" АД се е задължил да
предостави на заемополучателя пакет от допълнителни услуги, описани подробно в Приложение № 1 към
договора и сключената по процесния договор застраховка „Защита" към
застрахователна компания „УНИКА Живот" АД, ЕИК *********, с
посредничеството на „Микро Кредит" АД и финансирана от „Микро Кредит"
АД и с разсрочена застрахователна премия за 12 месеца на равни погасителни
вноски всяка в размер на 198,00лв. от 05.12.2017 г., или, за обща
застрахователна премия 2376,00лв. Оспорва исковете по два пункта след
постъпилата допълнителна молба за конкретизация, а именно, за изтекла
погасителна давност и за липса на уведомяване за извършената цесия.
С доклада по чл.146,ал.1
от ГПК е прието за безспорно валидно възникналото облигационно правоотношение
между „Микро Кредит“ АД и ответника по силата на Договор за паричен заем
CrediHome № 1182-00027478 за сумата от 3000лв.,
предаването на заемната сума от 3000лв. от кредитора на ответника,
обстоятелството, че на основание процесния Договор и сключения Договор за
допълнителни услуги, заемодателят „Микро Кредит“ АД в качеството си на
застрахователен посредник е предоставил на заемополучателя финансиране и
разсрочване на сключена с посредничеството на заемодателя „Микро Кредит“ АД,
застраховка „Защита" към застрахователна компания „УНИКА Живот" АД,
която заемателя се задължил да върне в срок от 12 месеца на равни погасителни
вноски, дължими на падежните дати на погасителните вноски на Договора за заем
при обща сума за застрахователна премия 2376,00лв. Признато е за безспорно и
,че по заявление вх. № 5276 от 03.06.2018 г. е образувано ч.гр.д. № 711/2019
г., по което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК №
285/03.06.2019 г. по описа на КРС, с която е разпоредено В.Т. М. /с предишно
фамилно име Ч./да заплати на кредитора „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК *********, гр. София, сумата 5 430,18лв., представляваща неизпълнени
парични задължения по Договор за заем CrediHome № 1182-00027478/26.10.2017 г. и
Договор за допълнителни услуги CrediHome № 1161-00027478/ 26.10.2017 г., от
която 2 626,35лв. главница, 276,65 лв. договорна лихва за периода от
05.01.2018 г. до 05.11.2018г. включително, 290,40лв. за допълнителни услуги по
договор за допълнителни услуги за периода от 05.01.2018г. до 05.11.2018 г., 1 980,00лв.
застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от
05.01.2018 г. до 05.11.2018г., 144,09 лв. лихва за забава за периода от
06.01.2018 г. до 02.06.2019г. включително и 112,69 лв. лихва за забава по
договор за допълнителни услуги за периода от 06.01.2018г. до 02.06.2019г.
включително, ведно със законната лихва върху главницата от 2 626,35 лв.,
считано от 03.06.2019 г. – датата на постъпване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите, както и сумата 158,60 лв. - разноски
по делото, от която 108,60 лв. за държавна такса и 50,00лв. за юрисконсултско
възнаграждение. Съдът е признал и че в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК е предявен настоящият иск за установяване на вземането по издадената
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, поради връчването ѝ по
реда чл. 47, ал. 1 от ГПК на длъжника.
В настоящия процес е прието за съвместно
разглеждане и възражение на ответника за изтекла погасителна давност за паричното
задължение.
Не
е спорно, а и се установява от доказатествата по делото, че на 26.10.2017 г.
между „Микро Кредит" АД и В.Т.Ч. е сключен и Договор за допълнителни
услуги към заем CrediHome № 1182-00027478, по който „Микро Кредит" АД
се задължил да предостави на
заемополучателя пакет от допълнителни услуги за по-лесно и удобно
администриране на отпуснатия заем, описани подробно в Приложение № 1 към
договора, за което клиентът се задължил да заплати пакетна цена за допълнителни
услуги в размер на 316,80 лв. с възможност за заплащане на 12 бр. равни месечни
вноски, всяка в размер на 26,40 лв. при първа погасителна вноска, платима на
5.12.2017г. Крайният падежен срок по договора е настъпил на 05.11.2018г.
От разпита
в съдебно заседание на в.л. Г.Д. и заключението по допуснатата до изслушване
съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорено от страните и изцяло възприемано от съда, се установява,че по
процесния договор за заем общо е заплатена сумата от 1045,00лв., с която са
погасени 373,65лв.-главница за 1-ва и част от 2-ра вноска, 248,95лв. –
договорна лихва за 1-ва и 2-ра вноски, 396,00лв. – застраховка по Договор за
допълнителни услуги към заем CrediHome № 1182-00027478 от 26.10.2017г. – за 1-ва и 2-
ра вноски, 26,40лв. - сума за пакет
услуги по Договор за допълнителни услуги към договор за заем CrediHome № 1182-00027478 от
26.10.2017г. При това, остатъкът от дължимото задължение по договор за кредит
CrediHome № 1182-00027478/26.10.2017г. и Договор за допълнителни услуги към
договор за заем CrediHome № 1182-00027478 от 26.10.2017г., неразделна
част от договора, е установен в размер, както следва: 2626,35лв. - главница,
276,65лв.- договорна лихва за периода от 05.03.2018г./падеж на първа неплатена
погасителна вноска/ до 05.11.2018г. /падеж на последна погасителна вноска/, 1980,00лв.-
застрахователна премия по Договор за допълнителни услуги към договор за заем
CrediHome № 1182-00027478 от 26.10.2017г. за периода от 05.02.2018г. до
05.11.2018г., 290,40лв. – сума за пакет услуги по Договор за допълнителни
услуги към договор за заем CrediHome № 1182-00027478 от 26.10.2017г. за периода от
05.01.2018г. до 05.11.2018г. Размерът на дължимата лихва за забава е изчислена,
както следва: 144,09лв. – по договор за
заем CrediHome № 1182-00027478 за периода от 06.01.2018г. до 02.06.2019г. и
117,66лв. – по Договор за допълнителни услуги към договор за заем CrediHome № 1182-00027478 от
26.10.2017г. за периода от 06.01.2018г. до 02.06.2019г.
Установява от представените по делото
доказателства, че ищецът преди предявяване на иска е изпратил на ответника уведомление
от 13.04.2018г. за извършената цесия, върнато с отбелязване, че адресатът е
преместен. Второ уведомление е изпратено за връчване ,включително по телефона
чрез Лео Експрес, оформено,че получателят – В.Т.Ч. отказва по телефона, тъй
като не е в България. Адресите и в двата случа съвпадат със посочения по
договора адрес на ответника, при което следва да се приеме ,че е налице
фингирано връчване на осн. чл.23 от приетите от страните Общи условия от
договор за заем CrediHome № 1182-00027478. Дори да се приеме
противното,обаче, доколкото на ответника
чрез особения му представител са надлежно връчени препис от исковата
молба ведно с приложенията към нея (сред които договор за цесия с
приложение №1, пълномощно за цесионера и уведомлението до длъжника по
чл.99, ал.4 ЗЗД), следва да се приеме, че съобщаването в конкретния случай на
извършеното прехвърляне на вземане е сторено с връчване книжата по реда на
чл.131 ГПК чрез особения представител. Защитата, която се осъществява от
назначения по делото особен представител в тази хипотеза осигурява защита на
страна по делото, по отношение на която е приложена фикцията на чл.47, ал.5 ГПК. Особеният представител може да извършва широк кръг от процесуални
действия, извън тези, за които е необходимо изрично пълномощно съобразно чл.34,
ал.5 ГПК и съответно той се явява и надлежен адресат на всички твърдения,
наведени от насрещната страна, вкл. в хода на процеса. Следователно връчването
на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на
връчването правни последици /по този въпрос изрично е постановено
и Решение №198/18.01.19г. по т. д. № 193/18г. на Първо т.о.
на ВКС/. Ето защо, съдът намира за неоснователно възражението на особения
представител в отговора, свързано с липсата на надлежно уведомяване на
ответника за извършената цесия. Следва да се приеме, че цесията има
действие за длъжника и доколкото същия не твърди да е извършил
плащане на прехвърлените суми на предишния кредитор и/или на цесионера.
Нормата на чл.99, ал.4 ЗЗД е създадена в интерес на длъжника, с оглед избягване
изпълнение на ненадлежен кредитор и т.н. двойно плащане. В случая ответникът,
макар чрез особен представител, не е навел подобни твърдения. При това, прехвърлянето
на вземането при условие, че уведомлението за извършване на цесията не е
връчено на длъжника, а се връчва с исковата молба на назначения на ответника
особен представител, е породило правни последици.
Не е спорно, че вземането по процесния договор за
заем е цедирано на ищеца и че същото е точно индивидуализирано в представеното
Приложение 1 от 10.04.2017г. към рамков договор за цесия от 16.01.2015 г. чрез трите
имена на длъжника, договора, от който произтича, както и размерът на вземането,
което легитимира ищеца като носител на предявените по исков ред парични
задължения.
Установено бе частично изпълнение от страна на
ответника по процесния договор за заем, а именно, от кредитираното заключение
на в.л. Г.Д. бе установено,че общо е заплатена сума от 1045,00лв.
Съдът при осъществяване на правомощията си
служебно да следи за правата на потребителите, в случая на ответника като
потребител по договор за заем, намира, че сключеният Договор за допълнителни
услуги към заем CrediHome № 1182-00027478 от 26.10.2017г. Пакет
„Комфорт“, задължаваща потребителя да заплати цена за допълнителни услуги
е недействителна, поради противоречие с императивната разпоредба на чл.10а,
ал.2 от ЗПК, която забранява на кредитора да изисква плащане на такси и
комисиони, свързани с управлението и погасяване на кредита, какъвто характер
има уговореното възнаграждение. Освен това, не се установява ответникът-потребител
да се е възползвал от която и да е от допълнителните услуги Пакет
"Комфорт" и същите да са му предоставени, за да дължи заплащането им.
По отношение на претенцията за дължимост на
сумата за застрахователна премия по договор за допълнителни услуги, съдът
намира следното: в чл.4. 3 от договора за допълнителни услуги е уговорено, че в
случай, че клиентът е избрал да сключи застраховка с посредничеството на "Микро
кредит" АД и заплащането на дължимата еднократна застрахователна премия да
се финансира от същото дружество, то, в този случай клиентът ще дължи връщане
на сумата на дружеството на равни вноски. В случая, от съдържанието на
сключения договор е видно, че ответницата е избрала да сключи застраховка
"Защита", пакет „Премиум живот“ с ЗК "Уника живот"АД с
посредничеството на "Микро кредит"АД при уговорена премия от 2376,00лв.,
разсрочена на 12 месечни вноски от 198,00лв. всяка с ден на изплащане – 05-то
число на месеца. Така постигнатите уговорки сочат правоотношение по
договор за потребителски кредит под формата на заем, по силата на който "Микро
кредит"АД е поел задължението да заплати на застрахователя дължимата от
заемателя застрахователна премия, която последният се е задължил да върне
разсрочено на кредитора. По делото не се оспорва плащането на застрахователната премия, но клаузата за
заплащане на застраховка "Защита“ пакет „Премиум Живот" съдът намира
за неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на
потребителя с цена, близка по размер до предоставената в заем сума, поради
което същата не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя. Уговорката за заплащане на такава
допълнителна услуга поставя в по-неблагоприятна позиция потребителя, не
защитава правата му като по-слаба страна в правоотношението и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на страните по процесното
правоотношение. Съгласно чл.4.8. от договора за допълнителни услуги цената на
застраховката се дължи от потребителя дори и в случаите на предсрочно
погасяване на договора за заем, както и при отказ от услугата в
законоустановения 14-дневен срок, т.е., възнаграждението за допълнителните
услуги се дължи и когато такива не са били предоставени на клиента поради отказ
или прекратяване на договора. Така, визираната клауза налага на
потребителя да изпълни задълженията си, дори ако насрещната страна не изпълни
своите задължения.
Възнаграждението за допълнителни услуги,
дължимо отделно от главницата и възнаградителната лихва по договор за
кредит, представлява възнаграждение за извършена от кредитора конкретна дейност
или услуга и би следвало дължимостта му да е обусловена от това дали
кредиторът е изпълнил насрещното си задължение – да извърши дейността или да
предостави услугата, а освен това възнаграждението за услугата
по пакет "Комфорт" следва да се включи в ГПР, а в случая това не
е сторено. Съдът намира, че това представлява заобикаляне на императивното правило
на чл.19, ал.4 от ЗПК, съгласно която максимално допустимият процент на
разходите на година по потребителските кредити следва да е в размер не по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с
постановление на Министерския съвет. Ето защо, съдът приема, че съглашението по
допълнителното правоотношение към процесния договор за заем е нищожно и като
такова не поражда права и задължения за страните за посочените по него
допълнителни услуги.
С оглед изложеното, предявените установителни
искове за дължимост на претендираните вземания за сумата от 1980,00лв. -застрахователна
премия по договор за допълнителни услуги за периода от 05.02.2018г.
до 05.11.2018г. и за сумата от 290,40лв. за допълнителни услуги по договор за
допълнителни услуги за периода от 05.01.2018г. до 05.11.2018г. са неоснователни
и следва да бъдат отхвърлени.
При това положение и с оглед безспорния факт по
делото, че ответникът е заплатил по договора за потребителски кредит сумата от 1045,00лв.,
от която 396,00лв. и 26,40лв. съответно за застрахователна премия и сума по пакет
допълнителни улгуги, общо, 422,40лв., както и предвид недължимостта на
възнаграждението по допълнителния пакет и застрахователната премия по договор
за допълнителен пакет услуги, поради нищожността и неравноправността им на тези
клаузи, съдът намира, че е останала неплатена главница в размер 2203,95
/2626,35лв.-422,40лв./ лв., за която сума предявеният иск за главница е основателен
и следва да бъде уважен, ведно със законната
лихва, считано от 03.06.2019г. – постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда,
до окончателното изплащане, а за разликата до пълния
предявен размер от 2626,35лв., искът следва да бъде отхвърлен.
Възражението за изтекла погасителна давност не се
споделя от съда, с оглед правилото на чл.114,ал.1 от ЗЗД за начало на
погасителната давност от деня на изискуемостта на вземаното и при приетата по
делото забава на ответника, считано от 05.03.2018г. - дата на четвърта
погасителна вноска, при предявяване на заявлението по чл.410 от ГПК на
31.05.2019г., по аргумент от чл.422,ал.1
от ГПК не може да се направи извод за изтекла погасителна давност на паричното
вземане.
По акцесорните искове: Предвид частичната
основателност на иска за главница, частично основателен е и искът за договорна
лихва за периода от 05.04.2018г. до 05.11.2018г.,чийто размер съдът на осн.
чл.162 от ГПК определя на 262,20лв., до който размер искът следва да се уважи,
а за разликата до пълния предявен размер от 276,65лв. и за началото на периода,
предявен от 05.01.2018г. до 04.04.2018г. искът следва да се отхвърли като
неоснователен. Предвид неоснователността на главното вземане по договор за
допълнителни услуги следва да се направи извод за неоснователност на
претенцията за дължимост на 112,69лв.-лихва за забава по договор за
допълнителни услуги за периода от 06.01.2018г. до 31.05.2019г. – предявяване на
вземането по ч.гр.д. № 711/2019г. по описа на КРС. Претенцията за забава по
чл.86 от ЗЗД за сумата от 144,09 лв. - лихва за
забава по договор за заем за периода от 06.01.2018г. до 31.05.2019г.(датата
на подаване на заявлението в съда) е основателна, предвид установеното по
делото допълнително плащане на главница в размер на 422,40лв., с които се
покриват 2-ра, 3-та и част от 4-та вноска и остатъчно главно задължение за
плащане в размер на 2203,95лв., при което началото на периода на забава следва
да се приеме 05.03.2018г. и на осн. чл.162 от ГПК посредствум онлайн калкулатор
следва да се определи на обезщетението за забава в размер на 277,35лв., но с
оглед диспозитивното начало искът е основателен и доказан до претендирания му
размер от 144,09лв., като претенцията по чл.422, ал.1 от ГПК за периода от 06.01.2018г. до
04.03.2018г. вкл. следва да се отхвърли.
При този изход на делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има
право на направените по делото разноски съразмерно уважената част от иска. В настоящото производство ищецът е направил разноски за държавна такса – 275,65лв.,
възнаграждение за особен представител – 601,51лв., възнаграждение за вещо
лице по ССЕ- 250,00лв. и съгласно чл.78,
ал.8, във вр. с чл.37 от ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането
на правна помощ има право на възнаграждение за юрисконсулт от 100,00 до 300,00лв.,
което съдът с оглед защитавания материален интерес определя на 300,00лв. Или, направените
общо за настоящото производство разноски са 1427,16лв., от които ищецът с оглед
уважената част от иска има право на 686,02лв. В
заповедното производство ищецът е доказал разноски за внесена държавна такса 108,60лв. и му е
присъдено възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50,00лв., или общо, 158,60лв.,от
които в тежест на ответника следва да бъдат възложени 76,24лв.
Водим
от горното,
съдът
РЕШИ :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на В.Т.
М. /Ч./, с ЕГН **********,***, че същата
дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район Люлин, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, следните суми:
1.
сумата 2203,95лв. - незаплатена главница по Договор за заем CrediHome № 1182-00027478/26.10.2017г., сключен
с „Микро кредит“ АД, ведно със законната лихва, считано от 03.06.2019г.- датата на постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.422,ал.1 от ГПК за разликата над
2203,95лв. до пълния предявен размер от 2626,35лв., за което вземане е издадена
Заповед №285/03.06.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 711/2019г. на РС-Кърджали;
2.
сумата 262,20лв. - договорна лихва по договор за заем Договор за заем CrediHome № 1182-00027478/26.10.2017г. за
периода от 05.04.2018г.
до 05.11.2018г., като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск по чл.422,ал.1 от ГПК за разликата над 262,20лв. до пълния предявен размер
от 276,65лв. и за периода от 05.01.2018г. до 04.04.2018г. вкл., за което
вземане е издадена Заповед №285/03.06.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 711/2019г. на РС-Кърджали;
3.
сумата 144,09лв. – лихва за
забава по Договор за заем CrediHome № 1182-00027478/26.10.2017г. за периода от 05.03.2018г.
до 31.05.2019г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.422, ал.1 от ГПК за
периода от 06.01.2018г. до 04.03.2018г. вкл., за което вземане е издадена Заповед
№285/03.06.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 711/2019г. на РС-Кърджали, както
и ОТХВЪРЛЯ предявения
иск по чл.422, ал.1 от ГПК за сумата 1980,00лв. – застрахователна премия по Договор
за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1182-00027478 от 26.10.2017г. за периода от 05.01.2018г. до 05.11.2018г., ведно
със законната лихва, считано от 03.06.2019г.- датата на постъпване на
заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателното изплащане, за сумата 290,40лв.- сума за допълнителни услуги по Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1182-00027478 от
26.10.2017г. за периода от 05.01.2018г. до 05.11.2018г., ведно със законната лихва, считано от 03.06.2019г.- датата на постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане и за сумата 112,69лв. - лихва за забава по Договор за допълнителни услуги към заем № 1182-00027478 от 26.10.2017г. за периода от 06.01.2018г. до 31.05.2019г.вкл., за които
вземания
е издадена Заповед
№285/03.06.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 711/2019г. на РС-Кърджали.
ОСЪЖДА В.Т. М. /Ч./, с ЕГН **********,***
да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Люлин, бул.“Д-р Петър Дертлиев“
№ 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 направените в настоящото производство
разноски в размер на 686,02лв., както и
разноски в заповедното производство
в размер на 76,24лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: