ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 214
гр. П., 05.04.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20221230100426 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба с вх. № 1928/04.04.2022 г., подадена от
„П.К.Б.“ ЕООД, със седалище в гр. С., ЕИК ***, срещу А. Г. Ц., с настоящ адрес в гр.
П., ЕГН **********.
Ищецът е предявил против ответника установителни искове за съществуването
на вземания, предмет на Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 497 от
29.10.2021 г., издадена по ч. гр. д. № 1509/21 г. на Районен съд – гр. П., срещу която
последният е подал възражение по чл. 414 ГПК.
Съдът приема следното:
Допустимостта на исковата претенция, предявена при условията на чл. 422 ГПК,
каквато е и разглежданата хипотеза, е детерминирана освен от общите процесуални
предпоставки, касаещи възникването и надлежното упражняване на правото иск, и от
специални такива. Те се свеждат до: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ възражение,
подадено от длъжника срещу заповедта в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, считано от
връчването й, и 3/ спазване от заявителя на срока по чл. 415, ал. 4 ГПК за предявяване
на установителния иск за съществуване на вземането (вж. в този смисъл Решение №
60128 от 30.11.2021 г. по т. д. № 949/2020 г., I т. о. на ВКС).
Съдът, разглеждащ иска по чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК, извършва
самостоятелна преценка за наличието на тези специални процесуални предпоставки
(съобр. т. 10.а., изр. 2 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС).
1
В конкретния казус от материалите по заповедното дело, приложено към
сегашното исково такова, се констатира, че:
- горецитираната заповед за изпълнение е била издадена срещу настоящия
ответник, за заплащане в полза на ищеца на конкретни парични вземания;
- самата заповед е била надлежно връчена на длъжника на 12.01.2022 г.;
- същият е депозирал срещу нея, на 21.02.2022 г., възражение (по образец),
че не дължи вземанията;
- самото възражение е било подадено по пощата на 17.02.2022 г.
Според чл. 414, ал. 2 ГПК, срокът за възражението е 1-месечен, считано от
връчването на заповедта, и в случая той изтича на 14.02.2022 г. (присъствен ден).
В този контекст коментираното възражение се явява просрочено.
Така в обобщение се налага финалният извод, че процесната заповед за
изпълнение е влязла в сила на 15.02.2022 г., което прави предявените искове по чл. 422
ГПК процесуално недопустими. Ето защо и исковата молба, в която те са
обективирани, подлежи на връщане, а производството по настоящото исково дело – на
прекратяване.
Ръководейки се от изложеното, Районен съд – гр. П., Гражданско отделение,
Трети състав
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата молба с вх. № 1928/04.04.2022 г. по входящия дневник на
Районен съд – гр. П., подадена от „П.К.Б.“ ЕООД, със седалище в гр. С., ЕИК ***,
срещу А. Г. Ц., с настоящ адрес в гр. П., ЕГН **********, и ПРЕКРАТЯВА
образуваното въз основа на нея гр. д. № 426/22 г. по описа на съда.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от ищеца, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 1-седмичен срок, считано от връчването на препис, с частна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. П..
ПРЕПИС от него да се връчи само на ищеца.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
2