№ 1833
гр. София, 28.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Д.а
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело №
20221100511735 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение №9007 от 08.08.2022 г., постановено по гр. дело
№70293/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 29 състав е признато за
установено по искове, предявени по реда на чл. 422 ГПК от „Топлофикация
София“ ЕАД по отношение на ответницата С. П., че дължи на основание чл.
79,ал.1, вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 86 ЗЗД сумата от 189,39 лв., представляваща
главница за доставена топлинна енергия за периода от м. май 2018 г. до м.
април 2020 г.; сумата от 20,56 лв., представляваща главница за услуга дялово
разпределение за периода от м. юли 2018 г. до м. април 2020 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението – 04.08.2021
г. до окончателното погасяване на вземането; сумата от 25,65 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 16.07.2019 г. до 22.07.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело
№45877/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 29 състав, като е
отхвърлен искът за главница за топлинна енергия за разликата над уважения
размер до пълния предявен размер от 190,93 лв., както и мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение на стойност 4,23 лв. и за периода
от 31.08.2018 г. до 22.07.2021 г.
Срещу решението в уважителната част е постъпила въззивна жалба от
ответницата С. П., с която същото се обжалва като неоснователно и
необосновано. В жалбата се излагат оплаквания, че първоинстанционният съд
1
не е съобразил направените от ответницата възражения относно качеството й
в процеса, както и искането за задължаване на ищцовата страна да представи
документи, свързани с откриване на партидата. Заявява се, че братът на
ответнцата е с открита партида при ищеца, поради което не тя, а нейният брат
следва да дължи процесните суми. По изложените съображения се иска
отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на друго, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени в цялост.
Не е постъпило становище от третото лице- помагач – „Н.“ АД.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част,
като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата
оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните - т.1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013
г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Решението в частта, в която
предявените искове са отхвърлени не се обжалва и е влязло в сила, поради
което не е предмет на настоящото въззивно производство.
При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният
съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Фактическите и правни констатации на
настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен
акт констатации /чл.272 ГПК/. При правилно разпределена доказателствена
тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията
си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е
обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е подробни мотиви,
като е основал решението си върху приетите от него за установени
обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Във
връзка с изложените във въззивната жалба доводи настоящата въззивна
инстанция намира, че към изложените правни и фактически констатации на
първоинстанционния съд следва да се добави и следното:
Районният съд е бил сезиран от ищцовото дружество „Топлофикация
София“ ЕАД с обективно кумулативно съединени искове, предявени по реда
на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 150, вр. чл. 153 ЗЕ, вр.
чл. 86 ЗЗД срещу ответницата С. П. .
По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на
облигационна връзка между страните, както и количеството и цената на
2
доставената топлинна енергия. В тежест на ответника е да докаже, че
вземането е погасено. По иска за обезщетение за забава в тежест на ищеца е
да докаже наличието на изискуемо вземане, както и изпадането в забава от
страна на длъжника. В тежест на ответника е да докаже своевременно
погасяване на вземането.
Съгласно чл. 150 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията. Разпоредбата на чл.
153 ЗЕ предвижда, че всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Битов клиент по смисъла на закона, съгласно дефиницията, предвидена в §2а
от ДР към ЗЕ, е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергиино и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал.
1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за деиствителност, а форма за
доказване /в този смисъл ТР №2/2018 по т. дело № 2/2017 г. по описа на
ОСГК на ВКС/.
В настоящия случай основният довод, изложен от въззивницата, е че не
ответницата, а нейният брат, на чието има е налице открита партида при
ищцовото дружество, следва да отговаря за претендираните суми като
потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ. Това оплакване на
въззивницата е неоснователно.
Видно от приложените писмени доказателства по делото, в това число
договор за доброволна делба от 12.03.2021 г., апартамент №65, находящ се в
гр. София, ж.к. „******* е поставен в дял на съделителката С. П., която е
станала негов изключителен собственик. Следователно ответницата се явява
собственик по смисъла на чл.153 ЗЕ и на основание чл. 150 ЗЕ се установява
наличие на облигационно правоотношение с ищцовото топлофикационно
дружество.
На следващо място следва да се посочи, че задължението на
потребителите на топлинна енергия за откриване на партида произтича от ОУ
на топлофикационното дружество, а именно чл. 12, т.12, съгласно който при
придобиване на топлоснабден имот или на вещни права върху такъв имот да
поиска в 30 (тридесет) дневен срок от придобиване на собствеността или
вещните права от Продавача да му бъде открита партида. Следователно това
задължение е в изпълнение на договора за доставка на топлинна енергия на
страната купувач, определен от ОУ като „клиент, а не е предпоставка за
сключването или валидността на такъв.
3
Предвид така изложеното и поради съвпадение на крайните изводи на
двете съдебни инстанции, първоинстанционното решение в обжалваните
части следва да се потвърди, а подадената въззивна жалба следва да се остави
без уважение като неоснователна.
По разноските:
Предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има въззиваемата страна. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25
от Наредбата за заплащане на правната помощ в полза на въззиваемия следва
да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №9007 от 08.08.2022 г., постановено по гр.
дело №70293/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 29 състав в
обжалваните части.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. Я. П., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж.к. „******* да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“,
№ 23Б сумата от 100 лв. /сто лева/ – юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца – „Н.“ АД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от
чл. 280,ал.3,т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4