№ 1619
гр. София, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Любомир Игнатов
като разгледа докладваното от Любомир Игнатов Въззивно гражданско дело
№ 20211100508477 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 437, ал. 1 във връзка с чл. 435, ал. 2 от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е въз основа на постъпила жалба (с изходящ номер 532 от 01. 06.
2021 г.) от „длъжника“ в изпълнителното производство „38-о Основно училище
„****““, адрес град София, ул. “****, БУЛСТАТ **** (жалбоподател), представителя
директор М.Д. срещу произнасянето на частния съдебен изпълнител М.К., рег. номер
788, район на действие Софийския градски съд (съдебният изпълнител) по
изпълнително дело номер 20217880400187. С обжалваното произнасяне, обективирано
в съобщение с изходящ номер 3553/14. 05. 2021 г. съдебният изпълнител е оставил без
уважение молбата на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение и за
редуциране на задължението по изпълнителното дело поради частично погасяване.
С цитираната жалба длъжникът обжалва произнасянето на съдебния изпълнител
в частта, в която съдебният изпълнител се е произнесъл по молбата за намаляване на
адвокатското възнаграждение. Намира, че в обжалваната част произнасянето е
неправилно и незаконосъобразно като постановено в нарушение на процесуалните
правила. Твърди, че претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение в
размер на 900 лева е прекалено завишено. Излага доводи за погасяване на
задълженията, за липса на други осъществени процесуални действия от процесуалния
представител на взискателя освен подаването на молба за образуването на
изпълнителното дело, както и за липса на правна сложност. Заявява, че съдебният
изпълнител не е изложил мотиви към произнасянето. Иска от Софийския градски съд
да отмени произнасянето на съдебния изпълнител и да постанови съдебен акт, с който
да намали размера на разноските, дължими от него.
В законоустановения срок е постъпило становище от взискателя И.В.Д. с ЕГН
1
**********, постоянен адрес град София, ж. к. ****, съдебен адрес град София, бул.
****, офис 4.2., чрез процесуалния представител адвокат В.Т.. Заявява, че
представеният от длъжника платежен документ от 22. 10. 2020 г. доказва плащане на
сумата 4 347 лева и 78 стотинки с правно основание разноски по гражданско дело, а не
обезщетение за неимуществени вреди, а допълнително представените платежни
документи не доказват погасяване на дълга в пълен размер. Предлага жалбата да бъде
оставена без уважение.
Постъпила е също така и жалба (с изходящ номер 660/15. 06. 2021 г.) от
длъжника срещу налагането на запор върху банковата му сметка от съдебния
изпълнител по същото изпълнително дело. Длъжникът твърди, че към момента на
подаването на тази жалба запорно съобщение все още не му е било връчено. Оспорва
наложения запор като неоснователен, незаконосъобразен и осъществен в нарушение на
процесуалните правила. Излага доводи, че е погасил чрез плащане: 3 600 лева
обезщетение за неимуществени вреди заедно със законната лихва върху тази сума в
размер на 1 367 лева за времето от 25. 01. 2017 г. до 22. 10. 2020 г.; 260 лева и 52
стотинки законна лихва за забава за времето от 10. 05. 2016 г. до 24. 01. 2017 г.; и 211
лева и 60 стотинки разноски по делото. Освен това твърди, че след образуването на
изпълнителното дело е погасил чрез плащане също така и: 2 400 лева остатък от
главницата съобразно решението по гр. дело № 13778/2018 г. на СГС; 1056 лева и 68
стотинки върху главницата от 2 400 лева за времето от 25. 01. 2017 г. до 28. 05. 2021 г.;
172 лева и 60 стотинки лихва за забава съобразно изпълнителния лист; и 1025 лева и 77
стотинки такси по тарифата на ЧСИ. Поддържа, че въпреки направените плащания,
съдебният изпълнител е наложил запор върху банковата му сметка за цялата сума,
посочена в изпълнителния лист. Прави извод, че запорирането на суми, които вече са
платени, е недопустимо и грубо нарушение на закона. Иска от Софийския градски съд
да отмени наложения запор и в случай на превод на запорираните суми да задължи
съдебния изпълнител да ги възстанови.
В законоустановения срок е постъпил отговор и на тази жалба от взискателя в
изпълнителното производство. Оспорва я като недопустима, като заявява, че
налагането на запор върху банковите сметки на длъжника е действие по изпълнението,
което не може да бъде обжалвано. Развива евентуални доводи за неоснователност на
жалбата, свързани с липса на плащане на сумата по изпълнителния лист. Иска от
Софийския градски съд да остави тази жалба без разглеждане, евентуално да я
отхвърли като неоснователна. Претендира разноски за оказана безплатна правна
помощ.
Постъпили са също така и мотиви от съдебния изпълнител. Намира жалбата
срещу отказа да бъдат намалени разноските за адвокатското възнаграждение на
взискателя за неоснователна, защото по делото са представени доказателства за
уговарянето на адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева и за реалното му
изплащане от взискателя. Поддържа, че така претендираният размер на адвокатското
възнаграждение е малко по-голям от минималния (който минимален размер изчислява
да е 592 лева и 22 стотинки) и че съответства на действителната фактическа и правна
сложност на изпълнителното дело. Приема, че адвокатът е оказал адекватна правна
помощ на взискателя. Що се отнася до жалбата срещу налагането на запор на банкова
сметка, намира, че тя е недопустима. Излага и евентуални доводи за нейната
неоснователност, свързани с липсата на позоваване за несеквестируемост и на искане
за прекратяване на принудителното изпълнение на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Заявява, че длъжникът е представил платежни документи само за сумата в размер на 4
2
347 лева и 78 стотинки, като за сумата в размер на 1 091 лева и 34 стотинки претендира
приспадане, без обаче да прилага доказателства за основание за прихващане. Предлага
на Софийския градски съд да остави без разглеждане жалбата срещу налагането на
запор, евентуално да я остави без уважение, а жалбата за намаляване на разноските в
изпълнителното производство относно адвокатското възнаграждение да остави без
уважение.
След като прецени твърденията на страните, мотивите на съдебния
изпълнител и данните по изпълнителното дело, Софийският градски съд направи
следните фактически и правни изводи.
Жалбоподателят е държавно училище. Училищата са институции в сферата на
предучилищното и училищното образование и следователно юридически лица (чл. 2,
ал. 3, съответно чл. 29, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование).
Държавните училища са второстепенни разпоредители с бюджетни средства (чл. 52,
ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование). При това положение
съдът приема, че жалбоподателят е държавно учреждение, срещу което е недопустимо
изпълнение на парични вземания. Сумите по изпълнителния лист, издаден на 07. 04.
2021 г. от Софийския градски съд по в. гр. дело № 13778 по описа на II - А въззивен
състав за 2018 г., съответно по гр. дело № 4676 по описа на Софийския районен съд,
79-и състав, за 2017 г. (обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6 000 лева,
присъдено на основание чл. 200, ал. 1 от Кодекса на труда, ведно със законовата лихва
от 25. 01. 2017 г. до окончателното изплащане, съответно обезщетение за забава в
размер на 433 лева и 42 стотинки за периода от 10. 05. 2016 г. до 24. 01. 2017 г. на
основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите) подлежат на
изплащане от предвидените за това средства по бюджета на държавното училище, а не
подлежат на принудително изпълнение. Ако няма такива средства по бюджета на
училището, Министерството на образованието и науката в качеството си на
първостепенен разпоредител с бюджетни средства следва да предприеме
необходимите мерки, за да се предвидят съответни средства най-късно в следващия
бюджет на държавното училище. В този смисъл е повелителната норма на чл. 519
ГПК, за чието приложение Софийският градски съд следи служебно. Поради това
съдебният изпълнител е трябвало да откаже да образува изпълнително производство.
Жалбата срещу налагането на запор върху банковата сметка на държавното
училище с изходящ номер 660/15. 06. 2021 г. изхожда от заинтересовано лице,
подадена е чрез надлежен представител и е придружена с документ за внесена
държавна такса. Тя не съдържа твърдения за несеквестируемост на съответното
имущество, но все пак следва да бъде приета за допустима. Макар и действително
подлежащите на обжалване от длъжника действия на съдебния изпълнител да са
лимитативно изброени в текста на чл. 435, ал. 2 ГПК, въпросното изброяване
предполага законосъобразно образувано изпълнително производство с надлежно
конституирани страни. В разглеждания случай жалбоподателят изобщо не е следвало
да бъде конституиран като длъжник в изпълнително производство. Текстът на чл. 435,
ал. 2 ГПК не предвижда обжалване на насочването на изпълнението върху имущество
на държавно учреждение, защото подобно изпълнително производство по начало не
следва да се образува. Затова взискателят не може обоснове недопустимост на жалбата
с изходящ номер 660/15. 06. 2021 г., позовавайки се на чл. 435, ал. 2 ГПК.
Тази жалба следва също така да се приеме и за основателна. От данните по
изпълнителното дело е видно, че съдебният изпълнител е наложил запор върху всички
банкови сметки на жалбоподателя при “ОБЩИНСКА БАНКА” АД. Запорното
3
съобщение е връчено на банката на 10. 06. 2021 г. Образуваното в нарушение на чл.
519 ГПК изпълнително производство обаче е незаконосъобразно и всички предприети
в хода му изпълнителни действия са невалидни, в това число и наложеният запор на
банкови сметки. Съдът обаче следва само да отмени незаконосъобразно наложения
запор. Съдът не разполага с правомощия да постанови условно възстановяване на
евентуално постъпилите вследствие на запора средства. Ако вследствие на
незаконосъобразния запор са били събрани принудително суми, действията по
възстановяването им следва да бъдат осъществени от самия съдебен изпълнител, а при
евентуално негово бездействие жалбоподателят разполага с възможността да ангажира
имуществената му отговорност по чл. 441, ал. 1 ГПК в рамките на исков процес.
Жалбата срещу произнасянето на съдебния изпълнител относно разноските на
взискателя за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство с изходящ
номер 532 от 01. 06. 2021 г. също изхожда от заинтересована страна, подадена е чрез
надлежен представител, придружена е с документ за внесена държавна такса и е
насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на обжалване (чл.
435, ал. 2, т. 7 ГПК; т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 2017 г. по тълк. дело № 3 от
2015 г. на ОСГТК на ВКС), поради което е процесуално допустима. С оглед на вече
изложените от съда доводи за нарушение на повелителната норма на чл. 519 ГПК
следва да бъде прието, че жалбоподателят не е дал повод за направените от взискателя
разноски по незаконосъобразно образуваното изпълнително дело. Взискателят изобщо
не е следвало да подава молба за образуване на изпълнително производство, съответно
съдебният изпълнител не е следвало да образува изпълнително производство. При това
положение жалбоподателят не дължи никакви разноски в рамките на
незаконосъобразното изпълнително производство. В това число не дължи и разноски
на взискателя за адвокатско възнаграждение - както за образуване на изпълнителното
дело по чл. 10, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, така и за процесуално представителство и защита по чл. 10, т. 2 от
нея.
По изложените съображения обжалваните действия на съдебния изпълнител
следва да бъдат отменени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА насочването на изпълнението от частния съдебен изпълнител
М.К., рег. номер 788, район на действие Софийския градски съд, по изпълнително
дело номер 20217880400187, върху имуществото на „38-о Основно училище „****““,
адрес град София, ул. “****, БУЛСТАТ ****, изразяващо се в налагането на запор
върху всички сметки на „38-о Основно училище „****““, открити при „ОБЩИНСКА
БАНКА“ АД, банкови касетки и вземания, които „38-о Основно училище „****““ има
по договори, сключени с банката.
ОТМЕНЯВА произнасянето на частния съдебен изпълнител М.К., рег. номер
788, район на действие Софийския градски съд, относно разноските по изпълнително
дело номер 20217880400187, обективирано в съобщение с изходящ номер 3553/14. 05.
2021 г., като вместо това постановява:
4
НАМАЛЯВА разноските за адвокатско възнаграждение в изпълнителното
производство, дължими от „38-о Основно училище „****““, адрес град София, ул.
“****, БУЛСТАТ ****, в полза на взискателя И.В.Д. с ЕГН **********, от 900
(деветстотин) лева на 0 (нула) лева.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „38-о Основно училище „****““,
адрес град София, ул. “****, БУЛСТАТ ****, с изходящ номер 660/15. 06. 2021 г. в
частта, в която се иска от Софийския градски съд в случай на превод на запорирани
суми да задължи частния съдебен изпълнител М.К. да ги възстанови.
Решението има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба
пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването на преписа в
частта, в която жалбата с изходящ номер 660/15. 06. 2021 г. се оставя без разглеждане.
В останалата част решението не подлежи на обжалване.
Служебно изготвен препис от решението да се връчи на „38-о Основно училище
„****““.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5