Решение по дело №448/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение №184 от 17.04.2024г., постановено по НАХД №87 по описа за 2024г., Районен съд Плевен е отменил Наказателно постановление №94/19.12.2023г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ гр.София, с което на д-р А. А. Й.-М. от гр.Плевен, на основание чл.116к ал.1 от Закона за лечебните заведения е наложена глоба в размер на 300лева, за нарушение на чл.6 ал.1 изр.1 от ЗЛЗ.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, чрез процесуален представител юрисконсулт Л. П., в която са наведени доводи, че съдебният акт е постановен при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че доколкото може да се обсъжда „екипност“ в работата на един трудов колектив, то това е относимо единствено по отношение на токсиколога от УМБАЛ „Д-р Г.Странски“, но следва да се има предвид, че всеки от лекарите изготвя съответния медицински документ и отговорността за него е лична. Счита се, че възраженията на наказаното лице не са от правно естество, а се цели да се прехвърли или поне сподели отговорността за случая с други лица. В тази връзка се сочи, че в амбулаторния лист, издаден от токсиколога, в частта „анамнеза“ от него е отразено, че пациента е консумирал на 20.07.2023г. свинска консерва, която накиселявала, което не е задълбочено обследвано от д-р Й., и не е било осъществена необходимата консултация с инфекционист, каквото е било дължимото поведение в конкретния случай. Твърди се, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати нарушения на процедурата, които да накърняват правото на защита на лицето. Счита се, че нарушението е ясно и пълно описано, като са очертани дължимите действия и дали същите са били извършени. Развиват се подробни мотиви относно изводите на районният съд за бланкетност на нормата на чл.6 ал.1 от ЗЛЗ. Твърди се, че от писмените документи е видно, че д-р А. Й. не е изпълнила в пълен обем служебните си задължения. В заключение се моли за отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

От ответника не е подаден отговор по касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. По делото са депозирани писмени бележки от процесуален представител с доводи за неправилност на решението на районния съд и законосъобразност на наказателното постановление. Моли се за отмяна на съдебния акт, претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът се явява лично и с адв.Т. Г., която счита касационната жалба за неоснователна. Навежда подробни доводи за правилност на решението на районния съд и моли същото да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна, тъй като решението е необосновано. Счита, че изводите, които са направени от районния съд изискват специални знания относно въпроса дали са били налице показатели за спешен пациент и дали оплакванията на пациента са водели до съмнения за такова заболяване. Предлага решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане и назначаване на съдебно-медицинска експертиза.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното наказателно постановление е ангажирана административно-наказателната отговорност на д-р А. А. Й.-М. за това, че 25.07.2023г. в МСО на УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ ЕАД гр.Плевен, в качеството й на дежурен лекар не е изпълнила основен елемент на медицинската специалност „Спешна медицина“ при прегледа на спешния пациент С. С. и въпреки препоръката на токсиколог не е осъществила консултация със специалист по Инфекциозни болести, и не е насочила пациента за хоспитализация, с което не е предприела действия за „Вторична преценка и диагностично-лечебни стъпки при спешен пациент“, съгласно изискванията на т.1.6, Раздел I, Глава II от Наредба №3/06.10.2017г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“. Нарушението е квалифицирано по чл.6 ал.1 изр. първо от Закона за лечебните заведения, съгласно който „Дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента.

За да отмени обжалваното наказателно постановление районният съд е направил извод, че вмененото на д-р Й.-М. нарушение не е осъществено. За да достигне до този извод съдът е описал фактите по делото и е счел, че актосъставителят не е обсъдил, че има „екипност“ в работата. Развил е подробни доводи какви са симптомите на заболяването „Ботулизъм“, както и че пациентът не е съобщил за такива оплаквания. Посочил е още, че състоянието на пациента не е имало индикации на „Спешен пациент“. Счел е, че разпоредбата на чл.6 ал.1 от ЗЛЗ формулира общи принципи на приложимо право и нарушаването й не може да бъде съставомерно като административно нарушение, независимо че в НП е посочен и текста на т.1.6, Раздел I, Глава II от Наредба №3/06.10.2017г., който не се доказва да е нарушен.

Решението е правилно като краен резултат, но по различни отменителни мотиви. Съображенията за това са следните:

Вмененото на д-р Й.-М. нарушение се изразява в това, че в качеството на дежурен лекар в МСО на УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ ЕАД гр.Плевен, на 25.07.2023г. не е изпълнила основен елемент на медицинската специалност „Спешна медицина“ при прегледа на спешния пациент С. С. и въпреки препоръката на токсиколог не е осъществила консултация със специалист по Инфекциозни болести, и не е насочила пациента за хоспитализация, с което не е предприела действия за „Вторична преценка и диагностично-лечебни стъпки при спешен пациент“, съгласно изискванията на т.1.6, Раздел I, Глава II от Наредба №3/06.10.2017г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“. Нарушението е квалифицирано по чл.6 ал.1 изр. първо от Закона за лечебните заведения, според който дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента.

Вярно е прието от районния съд, че посочената като нарушена норма съдържа общо правило за поведение, но в обстоятелствената част на АУАН и НП изрично е отразено какви действия не са предприети от дежурния лекар, които представляват действия по т.1.6, Раздел I, Глава II от Наредба №3/06.10.2017г., при условие, че е разполагал с информация за консумацията на развалена свинска консерва, както и при дадени устни препоръки за консултация с инфекционист, каквито факти се установяват от събраните по делото доказателства. Т.е. на наказаното лице е ясно, видно от защитната му теза, какво нарушение му се вменява за извършено, поради което не е нарушено правото му на защита. Отговорността за това бездействие е лична, а не „екипна“.

Ето защо касационната инстанция счита, че нарушението, така както е вменено на д-р Й.-М., е осъществено, но същото не е подведено под правилната санкционна норма от ЗЛЗ. Съгласно чл.116 ал.1 от ЗЛЗ, който извършва дейност по болнична медицинска помощ в нарушение на разпоредбите на този закон или на нормативните актове по прилагането му, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв. А според чл.116к ал.1 от ЗЛЗ, по която норма е санкционирано лицето, който наруши разпоредбите на този закон или на нормативен акт по прилагането му извън случаите по чл. 115 – 116и, се наказва с глоба в размер от 300 до 1000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение – с глоба в размер от 1500 до 3000лв. Според касационният състав приложимата санкционна норма е тази на чл.116 ал.1 от ЗЛЗ, тъй като тя санкционира всяко наказателно-отговорно лице, което извършва дейност по болнична помощ в нарушение на закона, каквато дейност осъществява д-р Й.-М., изпълнявайки задълженията си в МСО, което е структура на лечебното заведение УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ ЕАД гр.Плевен. Разпоредбата на чл.116к ал.1 от ЗЛЗ е неправилно приложена от наказващия орган.

По горните съображения, като е отменил обжалваното наказателно постановление районният съд е постановил съдебен акт, правилен по своя краен резултат, поради което решението следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №184 от 17.04.2024г., постановено по НАХД №87 по описа за 2024г. на Районен съд Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.