П Р И С Ъ Д А
№ 1
гр.Бургас,
13 януари 2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Сливенският
военен съд на тринадесети януари две
хиляди и петнадесета година в
публично заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк.ВОЛЯ
КЪНЕВ
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: оф.к-т ГЕОРГИ ДИМИТРОВ
м-н ИВАН МЕТЕВ
при участието на секретар
В.Тодорова и в присъствието на военен прокурор полк.Б.Кулев, като разгледа докладваното от военния съдия Наказателно общ характер дело № 99
по описа за 2014 година и на основание чл. 301 от НПК, съдът
П Р И С Ъ Д И:
ПРИЗНАВА подсъдимия Д.И.Н. от в.ф. …-Б., роден на ..... в гр.Ч., постоянен
адрес гр. Б., ж.к.»......» бл... ет....ап....., настоящ адрес: гр.Б.,
ж.к.»....» бл.75 вх.... ет..... ателие № ...., ..., .... гражданин, .....
образование, ...., ...., ЕГН .......
ЗА
НЕВИНЕН
в това:
1. На 09.08.2013г. около 08.00 часа в гр.Бургас, на бул.”Никола Петков”, преди
кръстовището с бул.”Стефан Стамболов”, да е извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като се обърнал към
гр.лице Г. Д. Г. с думите: „Ми гледай,
бе”, след което да е издърпал от лицето му очилата на стойност 163 лева и си
тръгнал с тях, поради което и
на основание чл. 304
от НПК го ОПРАВДАВА за обвинението
по чл.325 ал.1 от НК .
2. На 09.08.2013г., около 08.00 часа в
гр.Бургас, на бул.”Никола Петков, преди кръстовището с бул.”Стефан Стамболов”,
да е отнел чужда движима вещ – очила с диоптър на стойност 163 лева от
владението на собственика й гр.лице Г.Д.Г., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да я присвои, поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА за обвинението по чл.194
ал.1 от НК.
На
основание чл.190 ал.1 от НПК направените по делото разноски остават за сметка
на държавата.
Присъдата
подлежи на протестиране и обжалване пред Военно-апелативен съд на РБ в
петнадесетдневен срок от днес.
ПРЕДЕСЕДАТЕЛ: полк./п/
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1./п/
2./п/
МОТИВИ: След съвкупна преценка на
събрания и проверен в съдебно заседание доказателствен материал по делото съдът
установи следното:
На
09.08.2013 година около 08.00 часа свидетеля Г. управлявал личния си лек автомобил
„….” с Рег. № ….по улица, намираща се до бл. … в ж.к. „….” в гр. Б. При
навлизането му в главен път, а именно бул. „…..”, свидетелят направил завой
надясно, при което отнел предимството на непознат за него велосипедист, движещ
се по главния път. Велосипедиста спрял до автомобила на Г. и го упрекнал за
това, че щял да го удари. Г. му се извинил и продължил движението си, като след
кратко разстояние трябвало да спре на кръгово кръстовище пред хотел „….”, за да
изчака преминаващите с предимство автомобили. Докато изчаквал до предната лява
врата на автомобила му спрял същия велосипедист. Забелязвайки го, Г. свалил
стъклото на вратата и попитал велосипедиста какво още има след като вече се е
извинил за това, че не го е видял. Велосипедиста му казал: „Ми гледай бе”, след
което се пресегнал и през отворения прозорец взел от лицето на Г. очилата му с
диоптър на стойност 163 лева, които последният постоянно носел. Велосипедиста
се отдалечил, а Г. останал на кръстовището, тъй като не можел да управлява
автомобила без очила. Помолил непознат за него водач на друг автомобил да
премести неговия автомобил до паркинга на хотел „…..”, след което от намиращ се
в близост павилион си закупил нови очила. Отишъл в лекарския кабинет на
съпругата си, на която разказал за случилото се. Съпругата му – свидетеля Г.
забелязала, че Г. е с нови очила и има драскотина до веждата. След инцидента Г.
не съобщил за случилото се на компетентните органи, тъй като не очаквал, че
извършителя ще бъде открит, но след около 15 дни решил да изчака по същото
време и на същото място и да провери дали велосипедиста ще премине от там.
Първия ден Г. не видял велосипедиста, но след два-три дни – на 27.08.2013
година отново отишъл на мястото за да изчака евентуалната поява на
велосипедиста. Около 08.10 часа забелязал велосипедист, който според него бил
същия, който му отнел очилата и го проследил с автомобила си до в.ф. …… – Б.,
където велосипедиста влязъл. Г. попитал намираща се в близост военнослужещ,
дали познава лицето влязло в района на формированието с велосипед и тя му
отговорила, че това е Н. Свидетеля поискал среща с командира на формированието
и бил приет от свидетеля Л., който изпълнявал длъжността командир на
формированието. Г. му разказал за случилото се и Л. извикал в кабинета си Н. за
изясняване на случая. В негово присъствие Георгиев отново разказал случилото се
и потвърдил, че именно подсъдимия е въпросния велосипедист. Н. отрекъл да е
замесен в описания инцидент. Непосредствено след тази среща Г. уведомил
органите на Военна полиция и Военна прокуратура за инцидента на 09.08.2013
година.
Описаната
фактическа обстановка се доказва по безспорен и без противоречив начин от
всички гласни доказателства и приложените по делото документи, като въз основа
на нея, прокурорът е приел, че автор на деянието е Н.и е внесъл делото за
разглеждане срещу него с обвинения по чл. 325 ал. 1 и чл. 194 ал. 1 НК.
Преценявайки
доказателствения материал, събран и проверен в съдебно заседание, съдът счита,
че авторството на деянието не е доказано по несъмнен начин, както изисква
разпоредбата на чл. 303 ал. 2 НПК. Единствено свидетеля Г. сочи, че извършител
на описаните действия е подсъдимия, който от своя страна отрича това. В
обясненията си дадени в съдебно заседание, Н. твърди, че на инкриминираната
дата не е бил на мястото на инцидента и през периода от 03-11.08.2013 година не
е ползвал велосипед, тъй като неговия е бил на ремонт. Подсъдимия твърди, че
през същия този период е пътувал до работното си място – в.ф. …. – Б. с
автомобила на свой приятел – свидетеля К.. При тези взаимно изключващи се
твърдения на пострадалия от една страна и подсъдимия от друга, както и при
липса на свидетели на инцидента, съдът внимателно анализира останалия
доказателствен материал и въз основа на него прецени на кого от двамата да даде
вяра. Позицията изложена от свидетеля Г., че именно Н. е автор на извършеното
деяние не се подкрепя от други преки или косвени доказателства по делото.
Разпитана в съдебно заседание неговата съпруга свидетелят Г. потвърди, че е
видяла съпруга си да разговаря с велосипедист, научила е впоследствие от съпруга
си за случилото се и е видяла, че е с други очила и има драскотина на челото.
Това доказва наличието на инцидент но не и авторството на Н.. Свидетелят И. в
показанията си не дава информация относно авторството на деянието, а само за
това, че е придружил гражданин за среща с Л., по време на която в кабинета е
отишъл и подсъдимия. Свидетелят К. потвърждава казаното от И. с уточнението, че
гражданина е именно свидетеля Г.. Този свидетел заяви, че през периода когато е
била срещата между Г. и Л., подсъдимия е ходил на работа пеша или с велосипед,
но този период е около 18 дни след инкриминираната дата и не дава отговор на
въпроса дали на 09.08.2013 година Н.е отишъл на работа с велосипед. Свидетелят
К. заяви пред съда, че от началото на месец август 2013 година за около две
седмици е карал с личния си автомобил подсъдимия до местоработата му, тъй като
велосипеда на Н. е бил на ремонт. Свидетелят заяви също, че е карал подсъдимия
с автомобила си през всичките делнични дни от този период. Свидетелят Х.
потвърди, че е приел велосипеда на Н. за ремонт в ателието, където работи на
03.08.2013 година и му го е предал на 11.08.2013 година. В подкрепа на това
твърдение е и представената от защитата на подсъдимия и приета като
доказателствен материал по делото касова бележка, издадена от М.Х. с печата на
„……” ЕООД. Подсъдимият в обясненията си твърди, че към инкриминираната дата е
имал само един велосипед и това негово твърдение не се опровергава от
доказателствения материал. В показанията си свидетелят Л.заяви, че в негово
присъствие Н. е отрекъл твърденията на свидетеля Г. за участие в инцидента и по
негова преценка, поведението на Н. е било като на „обвинен неправомерно” човек.
Всичко
изложено мотивира съда да кредитира обясненията на подсъдимия за неучастието му
в описания от свидетеля Г. инцидент. Показанията на Г. в частта им относно
авторството на деянието не само, че не се подкрепят от доказателствения
материал, но се опровергават от същия. С действията си пострадалия сам е създал
пречки за изясняване авторството на деянието. Вместо да подаде сигнал до
компетентните органи, Г. е изчакал около 15 дни, след което е решил сам да
издири извършителя. По този начин той е посочил едно лице като автор на
деянието, без да са спазени процедурите по чл.чл. 169-171 НПК и на практика е
осуетил процесуалната възможност за извършване на разпознаване на лице според
предвидените за това процедури. След като е забелязал велосипедиста и е разбрал
къде служи, отново не е уведомил компетентните органи, а е предприел действия
самостоятелно да го разобличи, с което е била отнета възможността евентуално да
се извърши претърсване и изземване на велосипед или екип, за да се провери дали
отговаря на дадено от него описание. Едва след като се е провалил в опитите си
сам да „изясни” случая, Г. е уведомил Военна полиция и Военно-окръжна
прокуратура.
Съдът
не споделя становището на прокурора, изразено в заключителната му пледоария да
не се кредитират показанията на свидетелите Х. и К., тъй като същите не звучат
достоверно и житейски обосновано. Показанията на тези свидетели са депозирани
пред съда по правилата, предвидени в НПК и след предупреждение за отговорността
им за лъжесвидетелстване. Независимо дали звучат достоверно и житейски
обосновано, тези показания се подкрепят от представената касова бележка, от
обясненията на подсъдимия и не се опровергават от нито едно събрано в хода на
съдебното следствие доказателство, поради което съдът няма правно основание да
не ги вземе предвид и да не ги обсъжда с цялата им доказателствена тежест при
разбора на доказателствения материал.
Преценявайки
всичко изложено по-горе, съдът прие, че авторството на Н. при извършване на
инкриминираното деяние не е доказано и на основание чл. 304 НПК го оправда по
повдигнатите му обвинения.
С оглед
на оправдателната присъда, направените по делото разноски остават за сметка на
държавата.
Мотивите
се написаха днес 20.01.2015 година.
ВОЕНЕН СЪДИЯ: полк./п/