№ 9729
гр. София, 08.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110123002 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба на Г. Р. Н. срещу М. Н.. Предявен е иск с
правна квалификация чл. 49, ал. 1 от СК, обективно съединен с иск по чл. 53
СК.
В молбата се твърди, че страните сключили граждански брак на
08.08.2001г., от който имат родено едно дете - пълнолетно. Твърди се, че
страните живели като съпрузи в продължение на една година, когато
ответникът бил осъден и влязъл в затвора през декември 2002г. за осем
години. През това време се родил синът им, който ищцата отглеждала изцяло
сама. След освобождаването му, ответникът отишъл в Турция и дълги години
нямали контакт със съпругата. Моли бракът да бъде прекратен като дълбоко и
непоправимо разтроен без съдът да се произнася по въпроса за вината, както
и след прекратяване на брака съпругата да носи брачното си фамилно име Н..
Претендира разноски.
Ответникът в определения срок по чл. 131 ГПК не е представил отговор
на исковата молба.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по
делото, намира за установено от фактическа страна следното:
1
Страните са съпрузи от 08.08.2001г., когато са сключили граждански
брак, като съпругата е променила фамилното си име от Кичукова на Н..
Страните имат родено от брака едно дете – Мерт М. Н., роден на 14.01.2003г.
- пълнолетен.
От показанията на св. Зоя Давидова Коджебашева се установява, че
ответникът влязъл в затвора, като по това време съпругата била бременна. Тя
родила, докато той бил в затвора. Ответникът бил екстрадиран от затвора в
Турция, което се случило преди около 20 години. От тогава страните не
поддържат отношения помежду си. Имат син, който е роден през 2003г.
Съдът кредитира показанията на св. Коджебашева като обективни,
логични и непротиворечиви както помежду си, така и с останалите
доказателства по делото.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото
и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 ГПК/
и закона /чл. 5 ГПК/, прави следните правни изводи:
По отношение на иска по чл. 49, ал. 1 СК.
Като взе предвид гореизложеното, съдът намира, че в конкретния
случай е налице дълбоко и непоправимо брачно разстройство, намиращо
израз във фактическа раздяла от над двадесет години. Установи се, че след
фактическата раздяла страните не поддържат никакви отношения помежду си,
като съпругът живее в Турция. С оглед изложеното, бракът съществува
формално, същият не е в интерес на съпрузите, обществено е неоправдан,
поради което съдът счита, че следва да бъде прекратен на основание чл. 49,
ал. 1 СК.
Претенция за предоставяне ползването на семейното жилище не е
направена от никоя от страните. Предвид обстоятелството, че страните нямат
родени от брака деца, които да са непълнолетни към настоящия момент, то
съдът не дължи произнасяне по въпроса относно ползването на семейното
жилище след прекратяване на брака.
Съгласно чл. 326 ГПК, с решението, с което се допуска разводът, съдът
разрешава и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят за
в бъдеще. В настоящия случай при сключване на брака съпругата е
променила фамилното си име, поради което същата има право на иск по чл.
2
53 СК. Същата е заявила, че желае след прекратяване на брака да носи
брачното си фамилно име Н.. Предвид това, след прекратяване на брака
ищцата следва да носи фамилното име Н..
Относно разноските за делото
Предвид липсата на искане за произнасяне по въпроса за вината,
разноските, съгласно чл. 329, ал. 1 ГПК, остават за страните така, както са ги
направили. Искането на ищцата за присъждане на разноски следва да бъде
оставено без уважение като неоснователно. Окончателната държавна такса,
дължима за развода, е в размер на 50.00 лева, съгласно чл. 6, т. 2 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като на
основание чл. 329, ал. 1 ГПК, следва да бъде заплатена по равно от двете
страни, т.е. по 25.00 лева.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД ГРАЖДАНСКИЯ БРАК , сключен с Акт
за граждански брак № 3111/08.08.2001 г. на Столична община – район
Възраждане, на М. Н., роден на **********г. и Г. Р. Н., ЕГН **********, като
ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН , на основание, чл. 49, ал. 1,
вр. чл. 44, т. 3 СК.
ФАМИЛНО ИМЕ – след прекратяване на брака съпругата Г. Р. Н.,
ЕГН **********, ще носи брачното си фамилно име Н., на основание чл. 326
ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г. Р. Н., ЕГН ********** за
присъждане на разноски като неоснователно.
ОСЪЖДА М. Н., роден на **********г., да заплати по сметка на
Софийския районен съд сумата от 25.00 /двадесет и пет/ лева – държавна
такса при решаване на делото по иска за развод, на основание чл. 329, ал. 1
ГПК.
ОСЪЖДА Г. Р. Н., ЕГН **********, да заплати по сметка на
Софийския районен съд сумата от 25.00 /двадесет и пет/ лева – държавна
такса при решаване на делото по иска за развод, на основание чл. 329, ал. 1
ГПК.
3
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4