Р
Е Ш Е Н И Е
№
……
град
София, ….03.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, II-г
въззивен състав, в публично съдебно заседание на седми февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл. с-я СВЕТЛОЗАР
ДИМИТРОВ
при
секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от председателя гр.д. № 3567/2019
г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № II-55-552392/04.12.2018 г.
по гр.д. № 29508/2018 г.
на СРС, II ГО, 55 състав, е уважен
предявеният от ЗАД „Б.И.“ АД срещу Столична Община осъдителен иск с правна
квалификация чл. 213 КЗ (отм.) вр. с чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗП, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 2027,14 лева, представляваща суброгационно
вземане за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение за застрахователно
събитие, настъпило на 13.10.2014 г. в с. Бистрица, Столична Община, представляващо
пропадане на застрахования при ищеца лек автомобил „Фолксваген Джета” с рег. № ********в
необезопасена и необозначена отворена шахта на платното за движение, ведно със
законна лихва върху главницата от предявяване на иска на 10.05.2018 г. до
окончателното ѝ заплащане.
Ответникът е подал въззивна жалба
срещу решението, в която обжалва неговата правилност и законосъобразност. Посочва
множество допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, свързани с
разпределение на доказателствената тежест и с пълнотата на събрания
доказателствен материал, които са се отразили на правилното изясняване на
обстоятелствата по спора. Не било отчетено възражението на ответника, че
отговорността за вредата следвало да се носи от дружеството, чието задължение е
да поддържа шахтите в изправност. По отношение на механизма на ПТП били налице
противоречиви доказателства за местонахождението на шахтата, причинила
увреждането. Сочи, че увреждането не е резултат от покрит риск, поради което
нямало основание за изплащане на застрахователно обезщетение от страна на
ищеца. Водачът на застрахованото МПС е следвало да положи дължимата грижа, като
съобрази скоростта на движение на управлявания от него автомобил с пътните
условия, за да може своевременно да спре и да избегне появилите се препятствия
на пътя. Моли обжалваното решение да бъде отменено, алтернативно да бъде
намален размерът на регресната претенция, поради съпричиняване от страна на
водача на автомобила. Претендира присъждане на направените разноски за двете
съдебни инстанции.
Ищецът не е депозирал отговор на
въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.
С разпореждане от 19.03.2019 г.
съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като е
констатирал, че не са заявени доказателствени искания от страните.
Съдът, като обсъди доводите на
страните във връзка с твърдените пороци на обжалваното решение, наред със
събраните по делото доказателства и на основание чл. 12 ГПК, намира за
установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, и
следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК съдът намира решението за валидно, в обжалваната част и допустимо. Относно
правилността му съдът е ограничен от пределите на жалбата, по аргумент от чл.
269 изр. 2 ГПК.
Приетите доказателства по делото
пред първата съдебна инстанция удостоверяват установената от същата фактическа
обстановка.
За да уважи предявения осъдителен
иск, районният съд е приел, че между ищеца и собственика на автомобил
„Фолксваген Джета” с рег. № *********е налице правоотношение по застрахователен
договор за имуществена застраховка „Автокаско” на автомобила със срок на
покритие 05.11.2013 г. – 04.11.2014 г. и с покрит риск от увреждане на
застрахованото имущество, причинено от удар в подвижни и неподвижни препятствия
на пътя, съгласно раздел II от ОУ на
ищеца за застраховка „автокаско”. На 13.10.2014 г. в с. Бистрица, Столична
Община, застрахованото МПС пропаднало в отворена шахта на платното за движение,
вследствие на което бил пробит резервоарът му за гориво. В протокола за ПТП от
същата дата, съставен от служител на СДВР след извършване на оглед, било
отразено, че шахтата не била обозначена или обезопасена, като към протокола
била приложена и схема за местоположението ѝ.
Ищецът заплатил на увреденото лице стойността на уврежданията и отправил до
ответника регресна покана за възстановяване на платената сума. Съдът е
кредитирал заключението на приетата по делото и неоспорена от страните САТЕ,
съгласно което вредите били в пряка причинно-следствена връзка с процесното
събитие, а пазарната стойност за възстановяването им съответствала на
претенцията на ищеца. Възраженията на ответника за отпадане на отговорността му
за поддържане на пътя в изправност и за вина или съпричиняване от страна на
водача на увредения лек автомобил са отхвърлени като недоказани. За
неоснователно е прието и възражението за липса на покрит риск по
застрахователния договор.
По отношение правилността на
решението в обжалваната част във връзка с наведените във въззивната жалба
оплаквания по съществото на спора настоящият състав на въззивния съд намира
следното:
Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото
доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК,
препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.
В допълнение и по наведения с
въззивната жалба довод за неправилност на решението, въззивният съд намира
следното:
С плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска
отговорност съгласно чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.). За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който да е
настъпило събитие, за което ответникът е виновен, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер до действителните вреди. В случая тези предпоставки са
налице, като размерът на заплатено от ЗАД „Б.И.“ АД застрахователно обезщетение
е изчислен по пазарната стойност на претърпяната вреда към момента на
настъпване на събитието, както е посочено в заключението на САТЕ.
По отношение на механизма на
настъпване на събитието и разположението на шахтата следва да бъде съобразено
следното. Протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните
му задължения, съставлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.
179 ГПК и има доказателствена сила, както относно авторството на
материализираното в съдържанието му изявление на длъжностното лице -
съставител, така и относно самото удостоверително изявление и до опровергаване
на изложените в него обстоятелства установява, че фактите са се осъществили
така, както е отразено в този документ. Протоколът е съставен на датата на
настъпване на произшествието, като съставилото го длъжностно лице изрично е
отбелязало наличието на необезопасена шахта (с липсваща решетка) и
разположението ѝ на платното
за движение. Отразеното в протокола кореспондира и със заключението на САТЕ,
която не е оспорена от ответника.
По отношение на отговорността на
ответника следва да бъде посочено, че чл. 3, ал. 1 ЗП дели пътищата на
републикански и местни. Съгласно чл. 8, ал. 3 ЗП общинските пътища са публична
общинска собственост, а според чл. 31 ЗП изграждането, ремонтът и поддържането
на общинските пътища се осъществява от общините. Поддържането на пътищата е
дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато безопасно и
удобно движение, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и
защита на пътищата и водене на техническа отчетност. Не се спори, че пътят, на
който е реализирано произшествието, е общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 ЗП,
поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП, СО е задължена да
осъществява дейностите по поддържането му. Според чл. 13 ЗДвП, СО е задължена
да означи съответната дупка с необходимите пътни знаци с цел предупреждаване на
участниците в движението. Общината, като юридическо лице, осъществява
дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на
които е възложила изпълнението на посочените по - горе задължения. Съгласно чл.
167, ал. 2, т. 1 ЗДвП служби за контрол, определени от кметовете на общините,
контролират в населените места изправността и състоянието на пътната настилка.
Следователно по силата на специален закон на ответника е вменено задължение да
стопанисва и поддържа общински път, представляващ публична общинска собственост,
както и да полага грижа по недопускане и отстраняване на дупки по общинските
пътища. Ирелевантно в случая е дали Столична Община изпълнява тези нормативно
установени задължения чрез възлагането на определени дейности на трети лица.
Тъй като е установено настъпването на вреди по застрахования при ищеца
автомобил от нарушената цялост на платното за движение, каквато представляват непокритите
и необозначени шахти на пътя, е налице и бездействие от страна на компетентните
служби на ответната административна структура за ремонт и поддържане на пътя,
както и за сигнализиране на препятствия на пътя /чл. 167, ал. 1 ЗДвП/, от което
са причинени вредите по автомобила. Налице е следователно противоправно
бездействие, което е основание за ангажиране отговорността на Столична Община-
възложител на работата при условията на чл. 49 ЗЗД. Въззивникът не е ангажирал
доказателства за несъобразена с пътните условия скорост на движение от страна
на водача на увредения автомобил, а съгласно показанията на последния, дадени в
първоинстанционното производство, отворената шахта е била на възвишение, поради
което липсата на решетка (която следва да бъде на нивото на платното за
движение) е довела до обективна невъзможност за заобикалянето ѝ и избягване на вредите.
Доколкото това са оплакванията и
възраженията с въззивната жалба, а съдът е ограничен от рамките ѝ,
същата се явява неоснователна и не следва да се уважава, а решението, като правилно
следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора въззивникът
няма право на разноски за първата и въззивната инстанция.
Предвид размера на обжалваемия интерес, настоящото
решение не подлежи на касационно обжалване, съобразно с ограничението по чл.
280 ал. 3, т. 1 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21. 12. 2010 год., ДВ, бр. 50/2015 год.,
ДВ, бр. 86/2017 год./.
По горните съображения, Софийски
градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ II-55-552392/04.12.2018
г. по гр.д. № 29508/2018 г.
на СРС, II ГО, 55 състав.
Решението не подлежи на касационно
обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.