Р Е Ш Е Н И Е
град Ловеч, 12.07.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в открито заседание на двадесет и седми юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ШОЛЕКОВА
при секретаря : ВАНЯ КИРИЛОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 180 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази :
С наказателно постановление № 31-0000002/04.01.2019 г. на П.В.К., Началник на ОО”АА” Ловеч, е наложена на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП глоба в размер на 2000 лева на Й.С.З., ЕГН:**********, за това, че на 19.12.2018 г. около 13.00 часа в гр.Ловеч, бул.”Велико Търново”, при проверка от служители на РУ Ловеч, водача З. управлява таксиметров автомобил ******, собствен, включен в разрешение за извършване на таксиметрова дейност *****г. на ******, при проверка на документи е установено, че З. е извършвал таксиметров превоз на пътници на 13.12.2018 г., 14.12.2018 г. и 15.12.2018 г., видно от пътна книжка с бл.№ 27, серия ОВ, издадена от превозвача, без удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил./Представя удостоверение № 009008/23.07.2009 г. с изтекъл срок на валидност, с което виновно е нарушил чл.31, ал.1, т.2 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят Й.С.З., който го обжалва в срок чрез адв.Н. и излага, че същото е незаконосъобразно, тъй като в АУАН и НП не е записана дата на извършеното нарушение, като са посочени четири различни дати, което е в разрез с императивните разпоредби на ЗАНН относно реквизитите им, а от друга страна е ограничено правото на защита на нарушителя. В АУАН и НП е записано, че е нарушен чл.31, ал.1,т.2 от Наредба №34 на МТ, от което не става ясно за кой нормативен акт става въпрос, тъй като не е изписано името на наредбата. Счита, че в акта и в НП няма пълно и ясно описание на нарушението, липсва информация, че когато е спрян за проверка не е извършвал таксиметров превоз, не е имало пътник в автомобила, не е бил включен апарата. Налице е и противоречие при описанието на нарушението, тъй като не става ясно на коя от четирите дати се твърди, че е извършвал таксиметрова дейност, а ако се твърди, че са извършени четири нарушения, то е трябвало да се състави акт за всяко от нарушенията. Счита, че неправилно е определена санкционната норма, както и че ако се приеме, че има формално извършено нарушение, то е маловажно, като излага подробни съображения за това. Поради изложените съображения моли НП да бъде отменено, ведно с всички законни последици.
В с.з.жалбоподателят, редовно призован не се явява, за него се явява адв.Н., който поддържа жалбата и изложените в нея възражения, като добавя, че доверителят му веднага след проверката се е снабдил с удостоверение и моли съда да отмени обжалваното НП.
Ответникът – ОО”АА” - Ловеч,редовно призован не изпраща представител.
От събраните по делото писмени доказателства,от показанията на разпитаните свидетели М.М., А.Д., В.В., Д.Д. и К.Ц., от становището на процесуалния представител на жалбоподателя, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 19.12.2018 г. бил съставен Акт № 250219 за установяване на административно нарушение от св. М.М., в присъствието на св. А.Д. и В.В., срещу Й.С.З., за това, че на 19.12.2018 г. около 13.00 часа в гр.Ловеч, бул.”Велико Търново”, при проверка от служители на РУ Ловеч, водача З. управлява таксиметров автомобил ******, собствен, включен в разрешение за извършване на таксиметрова дейност *****г. на ******, при проверка на документи е установено, че З. е извършвал таксиметров превоз на пътници на 13.12.2018 г., 14.12.2018 г. и 15.12.2018 г., видно от пътна книжка с бл.№ 27, серия ОВ, издадена от превозвача, без удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил./Представя удостоверение № 009008/23.07.2009 г. с изтекъл срок на валидност, с което е нарушил чл.31, ал.1, т.2 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ. По съставения акт жалбоподателят не е направил възражения. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП.
Актосъставителят и свидетелите по акта дават подробни показания относно начина на съставяне на акта и установяване на нарушението, като поддържат направените констатации.
От така установената фактическа обстановка, съдът приема следното:
АУАН и НП са издадени от компетентни лица, което се установява от представените от наказващия орган писмени доказателства.
Съдът напълно споделя изложените в жалбата и в с.з. възражения от адв.Н., касаещи съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП, както и тези, касаещи недоказаност по безспорен начин на нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя. Не споделя възражението за неяснота, кой е нарушения нормативен акт, тъй като както в акта, така и в НП е изписан номера и датата на създаване на нарушената наредба на МТ. Не споделя възражението за неправилно определяне на санкционната норма, тъй като в хода на проверката по безспорен начин е установено от писмените и гласни доказателства, че жалбоподателят не е притежавал валидно удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил”, поради което правилната санкционна норма е тази по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП.
За да се приеме, че е осъществен състава на административното нарушение по чл.31, т.2 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ е необходимо към момента на проверката да е установено по безспорен начин, че жалбоподателят е извършвал таксиметров превоз на пътници, тъй като посочената разпоредба попада в раздел VІ „Документи за извършване на таксиметров превоз”. Съгласно дадената легална дефиниция на понятието таксиметров превоз, съдържаща се в разпоредбата на § 1, т. 26 от ДР на ЗАвП - "Таксиметрови превози" са превозите на пътници срещу заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места, включително мястото на водача, които водачите държат в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от клиента цел. Дефиницията е възпроизведена и в чл. 2 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ, който гласи: "Таксиметров превоз на пътници е обществен превоз срещу заплащане, извършван с лек автомобил до седем места, включително мястото на водача, по заявен от пътника маршрут. " Описаната в акта и НП фактическа обстановка, не покрива дефиницията за "таксиметров превоз", тъй като не се съдържат данни за лицето/лицата, клиенти на жалбоподателя, не съдържа данни за маршрута на движение на таксиметровия автомобил и дали осъществения превоз е срещу заплащане. Обстоятелството, че към акта са приложени копие на пътна книжка и пътни листове не освобождава контролните органи от задължението им да възпроизведат в акта всички факти, които са установили при проверката, още повече, че въпросната проверка е извършена от полицейски служители, спрели процесния автомобил за проверка. От една страна неотразяването на тези обстоятелства представлява съществено процесуално нарушение при съставяне на АУАН и издаване на НП, тъй като в разрез с разпоредбата на чл.42, т.4, съотв. чл.57, т.5 от ЗАНН е налице непълно и неясно описание на нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя, а от друга страна води до извод, че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка. Показанията на свид. В., че към момента на проверката е чул жалбоподателят да отказва поръчка по станцията, че автомобила е бил със знак „такси”, поради което е приел, че извършва таксиметрова дейност, не могат да обосноват по категоричен начин извода, че водачът е извършвал такава.
На следващо място съдът споделя възраженията за неяснота относно времето и мястото на извършване на нарушението. В АУАН и НП са посочени четири дати: 19.12.2018 г.;13.12.2018 г.;14.12.2018 г. и 15.12.2018 г., като само за първата е посочено място, което обаче е мястото на извършване на проверката, за останалите три дати, на които се твърди, че водача е извършвал таксиметрова дейност без удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил” не е посочено мястото, на което я е извършвал. Неясна а е волята на наказващият орган относно колко нарушения са вменени във вина на жалбоподателя, кога и къде са извършени същите. Освен това следва да се има предвид, че ако наказващият орган е приел, че се касае за извършване на таксиметрова дейност без необходимите документи на четири различни дати, т.е. че се касае за четири нарушения, то тогава е следвало за всяко едно от тях да наложи съответната санкция съгласно чл.18 от ЗАНН.
Следвало е съгласно правомощията си по чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган да провери законосъобразността и обосноваността на акта, както и да извърши разследване на всички обстоятелства, имащи отношение към нарушението, а не да издаде НП автоматично. Като не е сторил това, наказващият орган е издал НП при неизяснена фактическа обстановка, която обуславя съответно недоказаност на твърдяното нарушение.
Поради изложените съображения настоящата инстанция намира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, не са налице безспорни доказателства жалбоподателят да е извършил вмененото му във вина административно нарушение, неправилно е ангажирана отговорността му и обжалваното НП е незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено.
При този изход на процеса разноски по делото не следва да се присъждат, с оглед ТР№2/03.06.2009 г.на ВАС и искането на жалбоподателя в тази част, следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 31-0000002/04.01.2019 г. на П.В.К., Началник на ОО”АА” Ловеч, с което е наложена на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП глоба в размер на 2000 лева на Й.С.З., ЕГН:**********, за нарушение на чл. 31, ал.1, т.2 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните,че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: