№ 978
гр. П., 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело №
20245220102438 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 150 СК във връзка с чл. 143 ал.1 СК за
увеличение на присъдена издръжка.
В исковата си молба против Р. Б. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул.
„ Г. Б.“ №129, ет.7, ап.41 и настоящ адрес: село А. К., ул. „С. П.“ № 7, ищцата А. И. В., ЕГН
********** като майка и законен представител на малолетното си дете М. Р. М., ЕГН
********** и двамата постоянен адрес гр. П., ул. "С. К." № 11, ет.5 , чрез пълномощника –
адвокат дв. М. Н., ПАК, с л.н.*********, твърди ,че с Решение № 478/ 24.06.2016 г. по гр.д.
№ 4153 от 2015 г. по описа на Районен съд П. ответникът е бил осъден да заплаща
ежемесечна издръжка в размер на 150,00 лв. на детето М. Р. М., чрез неговата майка и
законен представител. Твърди се, че през изтеклия период са се променили и голяма част
от обстоятелствата при които тази издръжка е била присъдена- изминали са осем години, а
през този период детето е порастнало и са се увеличили неговите нужди. Твърди се, че
непрекъснато нараствали разходите, свързани с облекло, учебни пособия и в цялост
разходите им за издръжка, образование и спорт .Излагат се твърдения,че детето е в шести
клас и има голямо желание да тренира и да усъвършенства английския си език. Майката
работи и поема разходите по детето, но често среща финансови затруднения като разчитала
и на помощ от своята сестра и нейния съпруг. Излагат се твърдения, че бащата не се
интересува от детето и не полага никакви грижи за него, а дължимата издръжка заплаща
чрез ЧСИ по изп.д.№1431/2016 г. Моли се съдът да постанови решение, с което ответникът
да бъде осъден да заплаща на своя син М. Р. М. месечна издръжка в размер на 240,00 лв.,
считано от 01.01.2024 г., както и лихва за забава от момента на влизане в сила на
репението.Сочат се доказателства и се правят се доказателствени искания . Претендират се
1
съдебно-деловодни разноски, включително и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38
ал.2 ЗА.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който се
твърди, че разбира необходимостта на детето си М. Р. М. от издръжка, но няма възможност
да я заплаща по няколко причини. На първо място същият имал и две други деца В. Р. М.а и
В. Р. М., които ответникът също издържал. Освен това Р. М. твърди, че е нетрудоспособен на
95%, получава пенсия в размер на 560,00 лв. и нямал доходи и имущество от което да се
издържа. Представени са доказателства.
Като се запозна със събраните по делото доказателства, за да се произнесе, съдът
прие за установено следното:
По делото безспорно се установява, че А. И. В. и Р. Б. М. са родители на детето М. Р.
М., ЕГН **********, видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за
раждане № 1657 от 01.12.2011г. С влязло в сила Решение №478 от 24.06.2016г. по гр.д.№
4153 по описа за 2015г. на Районен съд П., Р. Б. М. е бил осъден да заплаща на детето си М.
Р. М. чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 150,00 лв.,
считано от 15.12.2015 г.
По делото е представен Социален доклад с изх.№ ПР/Д-РА/133-001/10.07.2024г. на
Агенция за социално подпомагане. От него се установява, че М. М. е претърпял тежко ПТП
през 2011 г., вследствие на което е преминал през множество операции, на същият с ЕР на
ТЕЛК №3429 от 186/ 28.10.21 е определена 95 % нетрудоспособност. При него се
наблюдавала невъзможност за самостоятелно справяне с ежедневните дейности, като
битовите такива били поети от неговите близки, а за личен асистент била назначена неговата
майка.Същият се придвижвал затруднено в дома си, само с помощ и невъзможно извън дома
си. По отношение на А. В. се установява, че не съжителства с бащата на сина си М., била е
бременна в пети месец, когато Р. М. претърпял ПТП. В грижите за детето си била
подпомагана от своите родители, които вече са починали. Към момента е подпомагана от
своята сестра.Същата е майка и на още едно дете – дъщеря на 22 г., която е омъжена и има
бебе. Основни грижи за детето полага неговата майка А. В., негов личен лекар е д-р. Кисов.
Жилището в което живее детето се намира в село А. К. на ул. „О.“№ 4 в къща на два етажа.
Там детето има самостоятелна стая на втория етаж. Бащата на детето живее в жилището на
родителите си намиращо се в село А. К. на ул. „Стара планина“№7, което представлява
едноетажна къща.
От социалния доклад и от представената по делото декларация се установява , че
майката на детето е трудово ангажирана като счетоводител на свободна практика с месечен
доход от около 800,00 лв., същата получавала месечна помощ за дете до навършване на 18 г.
от 50,00 лв. и издръжка с чиста стойност 136,00 лв.
От социалния доклад и от представеното от ответника ЕР на ТЕЛК се установява, че
бащата Р. М. през месец май 2024 г. е имал пенсия от 601,50 лв. ,получил е и добавка по
чл.70 от ЗХУ в размер на 157,80 лв., определена му е била лична помощ за 6 ч. дневно от
личния му асистент Величка М.а. Същият заплащал месечно 190,00 лв. за двете си деца от
друго съжителство. Установява се , че Р. М. е с призната 95 % намалена работоспособност –
2
пожизнено.
От социалния доклад и от представеното удостоверение, се установява, че детето М.
М. е ученик в СУ „Д-р.П. Б.“ гр. П., завършил е шести клас и е бил добър ученик, имал е
приятелска среда и не е имал проблеми с поведението. Същият е характеризиран като
спокойно и обгрижено дете, което обича да се занимава с футбол. Пред социалните
работници детето е разказало за различни места, които били посетени от него и майка му, то
не показвало желание за срещи с бащата.
Представена е и „Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние“ от 27.05.2024г. / л.4 от делото/, подписана от А. В., с в която е обетивирано
волеизяеление на същата, че семейството й се състои от двама членове – тя и детето М. М.,
получава доход от 800,00 лв. и притежавала ¼ идеална част от земеделска земя.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото са изслушани и показанията
на посочени от ищцата свидетели Е. И. А. и Д. А. М. . От показанията им се установява , че
за детето М. от години се грижи само неговата майка , а бащата заплаща присъдената
издръжка принудително , чрез ЧСИ. Установява се, че майката среща изключителни
трудности при отглеждането на детето , както финансови , така и като преки грижи за него ,
тъй като допреди няколко години била подпомагана от своите родители , но те починали.
Сега помощ й оказвала нейната сестра. Детето пътувало за да учи в гр. П., имало интереси в
областта на математиката и желаело да се занимава по-задълбочено с изучаването на чужд
език. Установява се , че преди години бащата получил голямо обезщетение от
застрахователите, поради претърпяното от него тежко ПТП, а сега заедно с неговата майка
притежавали недвижими имоти и даже майката на ответника имала търговски обект.
По делото са представени писмени доказателства за притежавани от майката на
ответника недвижими имоти , които обаче съдът не подлага на обстоен анализ, тъй като при
липсата на други доказателства не би могъл да направи обоснован извод, че тези имоти са от
такова естество, че носят доходи на ответника.
При така установеното по делото от фактическа страна , съдът приема от правна
страна следното :
Съгласно чл.143 ал.2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си, а съгласно чл. 150 от СК, при изменение на обстоятелствата, присъдената
издръжка може да се измени. Основание за това, е налично изменение на обстоятелствата
въз основа на които е била определена издръжката. Размерът на издръжката се определя от
съотношението на нуждата от издръжка и възможностите за нейното плащане, като при това
не всяка промяна дава основание за изменение на издръжката. За да се уважи искът по чл.
150 от СК, трябва да е налице трайно, съществено изменение на нуждите на издържания или
на възможностите на издържащия.
В настоящото производство се установи, че е настъпило изменение на
3
обстоятелствата, при които е определен предходния размер на издръжката на детето. През
изтеклия период от датата на предхождащото присъждане на издръжка са изминали осем
години, през който период детето е порастнало и е станало ученик. През този период от
време безспорно са нараснали нуждите му от храна , облекло и други средства за
задоволяване на базовите му нужди, както и средства за учебници и учебни помагала и
други разходи свързани с тяхното образование.
В този смисъл съдът приема, че от присъждане на предишната издръжка до
настоящия момент е нараснала необходимостта от допълнителни средства за отглеждането и
възпитанието на ненавършилото пълнолетие дете – обстоятелство обуславящо
увеличението на издръжката. Същевременно, обаче при определяне размера на издръжката
следва да се вземат предвид, както нуждите на детето, така и възможностите на неговите
родители, като в правната норма на чл. 142 ал.2 СК се определя само размера на
минималната издръжка на едно дете , който е равен на една четвърт от минималната работна
заплата / 933 лв. от 1 януари 2024 г. / или минималния законов размер е 233,25 лв.
Затова съдът като съобрази възрастта и нуждите на детето, свързани с неговото
развитие и възпитание, както и наличните данни за възможностите на неговите родители
и като взе предвид границата за минимален размер на дължимата издръжка определена в
разпоредбата на чл. 142 ал.2 СК, преценява, че за месечната издръжка на детето М. М. са
необходими минимум 440,00 лв. До настоящия момент непосредствените грижи за детето са
били осигурявани от неговата майка , поради което съдът приема , че от така определената
сума бащата Р. М., следва да поеме част в размер на 240 лв,./,считано от датата на
подаването на исковата молба в съда – 14.06.2024 г. до настъпване на обстоятелства за
изменение или прекратяване на задължението за издръжка. Съдът счита, че във
възможностите на ответника е да плаща издръжка в посочения по-горе размер, тъй като
понятието " възможности" включва не само всички доходи и имущества на дължащия
издръжка, но и всички възможности и обстоятелства зависещи от волята на съответния
родител. Въпреки обстоятелството, че ответникът не е трудоспособен и твърди , че има
законово задължение за издръжката на други две деца/ доказателства за което не са
представени по настоящото дело / - съдът намира за нужно да отбележи, че задължението
на родителят да заплаща издръжка на своето дете М. е безусловно. Родителят при който
детето живее също дължи издръжка, но тъй като този родител поема ежедневните грижи за
него , размерът на издръжката, който дължи е по-нисък.
По иска с правно основание чл. 149 СК:
В разпоредбата на чл. 149 СК е предвидена възможността да се претендира издръжка
и за минал период. Това касае случаите при първоначално определяне размера на дължимата
издръжка, когато не е била престирана такава, съобразно право по закон. Възможността да се
търси издръжка „за минало време“ обхваща периода, за който такава издръжка не е
определена, като законодателят е ограничил този период до една година преди предявяване
на иска за определяне на издръжка. В процесния случай размерът на издръжката е бил
определен с Решение № 478/ 24.06.2016г. по гр.д. №4153 по по описа за 2015г. на Районен
4
съд – П., следователно до датата на подаване на исковата молба – 13.06.2024 г., е налице
влязло в сила съдебно решение. Поради това е недопустимо съдът да преразглежда този
съдебно разрешен въпрос. Затова искането на ищцовата страна да бъде увеличен размерът
на издръжката от 150,00 лв. на 240,00лв. считано от 01.01.2024 г. до 13.06.2024 г. е
процесуално недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане , а производството в
тази му част следва да бъде прекратено.
Относно разноските по делото:
В тежест на ответника по делото, следва да се възложи следващата се държавна
такса върху увеличения размер на издръжката в размер на 129,60 лв. Ответникът ще следва
да бъде осъден да заплати на адв. М. Н. на основание чл. 38 ЗА за безплатно процесуално
представителство и сумата в размер на 500,00 лв. за адвокатски хонорар .
На основание чл. 242 ГПК ще следва да бъде допуснато предварително изпълнение
на постановеното съдебно решение.
Водим от изложеното ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на присъдената с Решение № 478/ 24.06.2016г. по гр.д. №4153 по
по описа за 2015г. на Районен съд – П. , издръжка в полза на ненавършилото пълнолетие
дете М. Р. М., ЕГН **********, като :
ОСЪЖДА Р. Б. М., ЕГН **********, с адрес: село А. К., ул. „С. П.“ № 5 да заплаща
на своят син М. Р. М., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител А. И.
В., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 240,00 лв. / или увеличение с 90,00 лв./
считано от датата на подаване на исковата молба –14.06.2024 г. до настъпване на основания
за нейното изменение или прекратяване , ведно със законната лихва при просрочие, като
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения иск за увеличение на присъдена издръжка за
периода 01.01.2024 г. до датата на подаване на исковата молба – 13.06.2024 г. като
процесуално недопустим и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението за присъдената
издръжка.
ОСЪЖДА Р. Б. М., ЕГН **********, с адрес: село А. К., ул. „С. П.“ № 5 на
основание чл. 38 ЗА да заплати на адвокат М. Н. от ПзАК с л.н. ********* със съдебен
адрес: гр. П., ул. „И. В. № 9, ет.3 сумата в размер на 500,00 лв. за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Р. Б. М., ЕГН **********, с адрес: село А. К., ул. „С. П.“ № 5 да заплати
държавна такса върху присъдената издръжка общо в размер на 129,60 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок считано от 07.08.2024 г.
пред Пазарджишки окръжен съд, а в частта за частично прекратяване на
5
производството по делото – подлежи на обжалване с частна жалба, в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6